Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260079 23.07.2021 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд ІІІ Наказателен състав
На 09.06. Година 2021
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
Секретар КРАСИМИРА
ЦОНЕВА
Прокурор ХРИСТО МИШОВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВА СТЕФАНОВА
ВНОХ дело номер 1075
по описа за 2021 година,
за да се произнесе,
намери за установено следното:
Производството
е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 260020 от 18.12.2020
г., постановена по н.о.х.д. № 472/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли, подсъдимият М.Г.М. е признат за виновен в това, че на
23.12.2018 г. в гр. Харманли, на публично място, пред множество хора, в
комплекс „****“ – гр. Харманли, причинил на Г.Р.Р. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в травма на главата и в областта на лицето – оток с кръвонасядане
в лявата слепоочна област; разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на
вътрешната лигавица на горната устна; оток с кръвонасядане на лявата скула;
кръвонасядане на върха на езика; контузия в лявата хълбочна област – болка,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на
основание чл.130, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден лишаване от свобода за срок от десет месеца, като на основание чл.304
от НПК е оправдан по обвинението, че
деянието е извършено по хулигански подбуди, квалифицирано по чл.131, ал.1, т.12
от НК.
На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване
на наложеното наказание.
Със същата присъда подсъдимият М.Г.М. е
осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Г.Р.Р. сумата в размер
на 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 23.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като предявеният
граждански иск за разликата над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 2000 лв.
е отхвърлен като неоснователен.
Недоволна от така постановената присъда
е останала Районна
прокуратура – Харманли, която е подала протест в законния срок.
- 2 -
В протеста се
твърди, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимият М.Г.М. е
признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. С протеста се прави искане
въззивният съд да отмени протестираната присъда изцяло, като подсъдимият М.
бъде признат на виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.131,
ал.1, т.12, във р. с чл.130, ал.1 от НК. Алтернативното искане е протестираната
присъда да бъде изменена, като на подсъдимия М. бъде наложено максималното
наказание, предвидено в чл.130, ал.1 от НК – две години лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален „строг” режим. Подробни съображения за
това са развити в протеста и в допълнителните съображения към него.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора взема становище, че не поддържа подадения от Районна прокуратура –
Харманли протест. Счита, че
протестираната присъда е законосъобразна и правилна – както по отношение на
правната квалификация на инкриминираното деяние по чл.130, ал.1 от НК, така и
по отношение на вида и размера на наложеното на подсъдимия М. наказание. Счита,
че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Недоволен от така постановената присъда
е останал и частният
обвинител и граждански ищец Г.Р.Р., който я е обжалвал в законния срок чрез
повереника си адв. М.А.. В жалбата се твърди, че
присъдата е неправилна и постановена в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят Р. моли въззивния съд да признае подсъдимия М. за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130,
ал.1 от НК и да му наложи максималното наказание, предвидено в закона – три
години лишаване от свобода, както и да уважи предявения от него граждански иск
в пълен размер – 2 000 лв. Подробни съображения за това са изложени в
жалбата, в пледоарията на жалбоподателя Р. и в пледоарията на повереника му
адв. А.. Жалбоподателят Р. претендира за направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда
е останал и подсъдимият
М.Г.М., който я е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. Г.Г.. В
жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, несправедлива и постановена в
несъответствие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят М. моли въззивния
съд да го признае за невинен и да го оправдае по обвинението по чл.130, ал.1 от НК, както и да отхвърли изцяло предявения срещу него граждански иск.
Алтернативното искане е обжалваната присъда да бъде изменена, като на
жалбоподателя М. бъде наложено наказание глоба или пробация, а размерът на
уважения граждански иска да бъде намален. Съображения за това са развити във
въззивната жалба и във възражението срещу подадения протест. Подробни
съображения развива в пледоарията си и защитникът му адв. Г..
Окръжният съд, след като се запозна с
направените в протеста, в жалбата на частния обвинител и граждански ищец Р. и в жалбата на подсъдимия М. оплаквания, събраните
доказателства по н.о.х.д.
№ 472/2019 г. по описа на Районен
Старозагорски окръжен съд - 3
- в.н.о.х.д. № 1075/2021 г.
съд – Харманли, изразените становища на страните и провери изцяло
правилността на протестираната и обжалвана присъда, намери за установено
следното:
Протестът на Районна прокуратура –
Харманли е неоснователен.
Жалбата на Г.Р.Р. е неоснователна.
Жалбата на М.Г.М. е неоснователна.
Първоинстанционният съд при разглеждане
на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършеното
престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на
делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от
доказателствата по делото.
Възраженията, изложени от Районна
прокуратура – Харманли и от жалбоподателя Р., че атакуваната присъда е неправилна и
постановена в нарушение на материалния закон в частта, с която подсъдимият М. е
признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.131, ал.1, т.12, във р. с чл.130, ал.1 от НК, са неоснователни и въззивният съд не може да ги възприеме.
Същото се
отнася и до възраженията на жалбоподателя
М., че обжалваната
присъда е незаконосъобразна, необоснована
и неправилна. Оплакването на жалбоподателя М., че въз основа на събраните по
делото доказателства районният съд е следвало да приеме, че не е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК и е следвало да го оправдае по това обвинение, е
неоснователно и не може да бъде споделено от въззивния съд.
Първоинстанционният съд е обсъдил
подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства. Това са:
-обясненията на подсъдимия М.Г.М.;
-показанията на свидетелите:
-- Г.Р.Р. (пострадал), ****(във
фактическо съжителство с пострадалия Р., очевидец), ****и ****(и двамата от
компанията на пострадалия Р., очевидци);
-- ****(бил на една маса с пострадалия Р.,
не е присъствал в ресторанта по време на инцидента);
-показанията на свидетелите ****, ****, ****,
****, ****(били на една маса с подсъдимия М., очевидци);
-- **** (Управител на комплекс „****”,
гр. Харманли);
-- ****и ****(полицейски служители в РУ
– Харманли);
-- ****(познат на Р., който го е видял в
деня след инцидента), **** (племенник на подсъдимия М.) и ****(във фактическо
съжителство с ****) – последните двама твърдят, че са видели пострадалия Р. в
деня
- 4 -
след инцидента;
-- ****(зет на подсъдимия М.);
-- ****(племенник на подсъдимия М.);
-заключенията на съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 504/23.12.2018 г. и на видеотехническата и
лицево-идентификационна експертиза от 01.09.2020 г., назначена в хода на
съдебното следствие.
Въз основа на тях и на съвкупната
преценка на всички доказателства по делото районният съд е направил правилния
извод относно съставомерността и правната квалификация на извършеното от
подсъдимия М. деяние по чл.130, ал.1 от НК.
Въззивният съд изцяло възприема
изложената от районния съд фактическа обстановка по делото, тъй като същата е
приета след всестранен и цялостен анализ на посочените по-горе доказателства.
А именно, че в периода 2014 г. – 2019 г.
свидетелят Г.Р.Р. работел като адвокат в гр. Харманли.
В същия град живеел и понастоящем живее
подсъдимият М.Г.М..
През 2014 г. свидетелят Р. бил
упълномощен като процесуален представител от подсъдимия М. във връзка с
образувано срещу последния гражданско дело по Закона за защита от домашно
насилие. По този повод между двамата възникнали служебни и приятелски
отношения, които впоследствие се влошили.
На 22.12.2018 г. вечерта свидетелят Р. и
свидетелите ****(която била във фактическо съжителство с Р.), ****и ****отишли
в ресторант „Кристал“ в гр. Харманли.
Около полунощ четиримата се преместили в
ресторанта към комплекс „****“ в гр. Харманли. По същото време там се
провеждали празненства във връзка с предстоящите Коледни и Новогодишни
празници.
Свидетелите Р., Й., И. и И. седнали на
маса зад дансинга, на която бил свидетелят Георги Златков Кралев.
На друга маса, която се намирала пред
дансинга, също имало празнуваща компания. В нея били подсъдимият М. и
свидетелите ****, ****, ****, **** и ****.
Управител на комплекс „****” бил
свидетелят ****. Той разговарял с подсъдимия М., който казал по адрес на
свидетеля Р.: „Това Г. адвоката ли е там, сега ще му счупя кофата“.
Чувайки тази реплика, свидетелят ****предупредил
поотделно както подсъдимия М., така и свидетеля Р. да не влизат в конфликт
помежду си.
След това предупреждение както М., така и
Р. обещали на Владислав Стефанов, че няма да създават проблеми в заведението.
След полунощ, около 3.00 ч. на 23.12.2018
г., свидетелят Р. се отправил към масата, на която бил подсъдимият М., за да
поздрави своите познати сред присъстващите.
Старозагорски окръжен съд - 5
- в.н.о.х.д. № 1075/2021 г.
В този момент свидетелят Д. Ж. и
подсъдимият М. танцували прави до масата. Свидетелят Р. се приближил и се здрависал със свидетеля Д.Ж., а подсъдимият М.
се обърнал и седнал на мястото си.
Тогава свидетелят Р. се настанил на един
стол, вляво от подсъдимия М., който веднага започнал да гони Р. от масата и да демонстрира
нежелание да разговаря с него. Непосредствено след това подсъдимият М. посегнал
с дясната си ръка и нанесъл удар с юмрук в областта на главата на свидетеля Р.,
след което се изправил и се надвесил над него. В това положение подсъдимият М. отново
замахнал към главата на свидетеля Р. и му нанесъл втори удар с дясната си ръка.
Свидетелят Р. се изправил и се обърнал с
гръб към подсъдимия М., който в същото време взел от масата предмет замерил Р. с
него. Свидетелят Р. се обърнал с лице към подсъдимия М., който разбутал един от
столовете и тръгнал към него. Но виждайки, че Р. се оттегля, М. спрял и седнал
на своята маса.
Всичко това било наблюдавано от
намиращите се на дансинга свидетелки Й. и И. Последната извикала свидетеля И., за
да се намеси и да предотврати разрастването на конфликта.
В същото време свидетелят Р. отново
отишъл при подсъдимия М., за да разговаря с него. Двамата започнали да спорят и
М. бутнал с лявата си ръка Р. по дясното рамо, при което свидетелят И. и други
от присъстващите се опитали да ги разтърват.
Свидетелят Р. започнал да се отдалечава
от подсъдимия заедно със свидетеля И., но внезапно се върнал обратно и отново
поел инициатива за разговор. Подсъдимият М. се изправил и с двете си ръце го
изблъскал в областта на гърдите, при което Р. се придвижил назад и се ударил в
столовете на съседната маса.
Междувременно свидетелката Й., която се
уплашила от случващото се и тъй като нямало покритие на мобилните оператори,
напуснала заведението и се отправила към РУ – Харманли, за да съобщи за инцидента.
Свидетелят Р. бил откаран от
свидетелката И.а в РУ – Харманли, където подал жалба срещу подсъдимия М..
Около 3.45 ч. свидетелите ****и ****(полицейски
служители в РУ – Харманли) били изпратени за проверка на случая в ресторанта на
комплекс „****“. Там те заварили подсъдимия М. и го отвели го в сградата на РУ –
Харманли.
През деня на 23.12.2018 г. свидетелят Р.
бил в магазин „Лидл“ в гр. Харманли, където срещнал своя познат ****.
Свидетелят Р. разказал на свидетеля **** за случилото се вечерта. Според ****, Р.
бил стреснат и зачервен от лявата страна на лицето.
В хода досъдебното производство с
протоколи за доброволно предаване на разследващите органи били предадени 1 бр.
оптичен носител – диск с надпис „EMTEC CD-R“ със съдържание записи от камера за
видеонаблюдение в ресторант „****“ от 23.12.2018 г. (от свидетеля Владислав Стефанов)
и 1 бр. флаш
- 6 -
памет, черна на цвят с надпис 16GB, съдържаща
видеозапис, направен с мобилен телефон (от подсъдимия М.).
На така приобщените веществени
доказателства бил извършен оглед. Били съставени и фотоалбуми със снимки от
съдържащите се видеозаписи.
Видно от назначената в хода на съдебното
следствие видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза за изследване на
посочените по-горе веществени доказателства (л.257 – л.265 от по н.о.х.д. № 472/2019 г. на
Районен съд – Харманли), в оптичния
носител – диск с надпис „EMTEC CD-R“ са констатирани девет видеофайла,
съдържащи видеозапис, заснет от камера, насочена към части на помещение,
заведение. Посочено е, че видеофайловете обхващат системно време от 04:01:08 ч.
до 04:05:14 ч. на 12.23.2018 г., като подробно е описано какво се наблюдава на
записа за този период. При прегледа на видеозаписа не са наблюдавани лица от
женски пол, които да влизат в обхвата на камерата. Във вещественото
доказателство флаш памет, черна на цвят, с надпис 16GB, е установен един
видеофайл с продължителност 00:02:01 ч. с описание на наблюдаваните лица и
извършваните от тях действия. При изследване на извлечени от видеофайловете
снимки с предоставени сравнителни материали са установени съвпадения в някои
общи признаци, без съществени различия, които са дали основание на вещото лице
да направи извод, че във видеозаписите са заснети Г.Р.Р. и М.Г.М.. По отношение
на другите заснети на записите лица е констатира невъзможност за идентифициране
поради липса на детайли в изображенията, обусловени от ниската резолюция,
далечната точка на заснемане и слабата осветеност на помещението. При прегледа
на видеозаписите вещото лице не е открило прекъсвания и размествания на
логическата последователност на действията и на вкопираните системни данни за
дата и часово време, поради което е направило извод за липса на следи от
изменение/манипулация след създаването им. Посочено е, че системното време за
дата и час зависят от системните настройки на записващото устройство, които
може да не съвпадат с реалното време, поради което не може да се определи дали
системното време съвпада с реалното.
Видно от заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице №
504/23.12.2018 г. (л.41 от д.п.), след преглед на Г.Р.Р. е установено: Травма на
главата и в областта на лицето – оток с кръвонасядане в лявата слепоочна
област; разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на вътрешната лигавица на
горната устна; оток с кръвонасядане на лявата скула; кръвонасядане на върха на
езика. Контузия в лявата хълбочна област – болка. Описаните увреждания са
причинени от действие на тъп твърд предмет и могат да се получат при побой, по
начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните. В съдебно заседание вещото лице д-р Х.Е. добавя, че броят
на нараняванията кореспондира с броя на ударите, поради което той приема за
достоверно твърдението на постаралия, че са получени при побой.
Районният съд подробно и задълбочено е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и е мотивирал своите изводи
относно фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Обсъдил е
и е изложил своите
Старозагорски окръжен съд - 7
- в.н.о.х.д. № 1075/2021 г.
съображения защо приема, че подсъдимият М. е
осъществил престъпление по чл.130, ал.1 от НК, а не престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Тези изводи изцяло се споделят от
въззивния съд, който счита, че обвинението срещу подсъдимия М. по чл.130, ал.1
от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин, каквито са изискванията на
чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна присъда.
Събраните по делото доказателства кореспондират напълно с повдигнатото обвинение за причинена
от подсъдимия М. на свидетеля Р. лека телесна повреда – по време, място,
действия на подсъдимия М. и получени от пострадалия Р. травматични увреждания.
Обстойно и задълбочено районният съд е
обсъдил противоречивите доказателства относно основните факти, свързани с обвинението,
а именно: какво точно се е случило около 3.00 ч. на 23.12.2018 г. в комплекс „****“ – гр. Харманли и нанесъл ли е подсъдимият М. удари на свидетеля Р. –
какви, колко и къде.
Правилни и подкрепени от доказателствената
съвкупност по делото са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият М. е нанесъл описаните по-горе удари на
свидетеля Р., а именно – с дясната си ръка подсъдимият
М. нанесъл удар с юмрук в областта на главата на свидетеля Р.; след това
се изправил, надвесил се над него и му нанесъл втори удар в главата с дясната
си ръка. След като свидетелят Р. се изправил и
се обърнал с гръб към подсъдимия М., последният взел от масата предмет и замерил
Р. с него. При повторното отиване на пострадалия на масата на подсъдимия, М. бутнал
Р. с лявата си ръка по дясното рамо. При третото отиване на пострадалия на
масата на подсъдимия, М. се изправил и с двете си ръце го изблъскал в областта
на гърдите, при което Р. се придвижил назад и се ударил в столовете на
съседната маса.
Районният съд е направил подробен анализ
на показанията на двете групи свидетели – от една страна, на свидетелите С. Й.,
Й. И.а и И. И., и от друга страна, на свидетелите Д.Ж., Ж. Д., Т. С., Ж. Ж. и П.
Т.
Отделено е специално внимание и всестранно
са обсъдени от съда както показанията на пострадалия Р., така и обясненията на
подсъдимият М., като са съпоставени с посочените по-горе две групи свидетелски
показания.
В мотивите на атакувания съдебен акт са
изложени съображения кои гласни доказателства първата инстанция приема за
достоверни и кои – не, както и кои писмени и веществени доказателства подкрепят
направените фактически и правни изводи.
Районният съд е обсъдил подробно и показанията
на свидетелите, които не са били очевидци на инкриминираното деяние, като паралелно
с това е анализирал техните отношения с подсъдимия и с пострадалия. Това са
свидетелите:
-Г.К., който бил на една маса с
пострадалия Р., но не е присъствал в ресторанта по време на инцидента;
- 8 -
-Светослав **** – познат на Р., който го
е видял в деня след инцидента и е говорил с него (това се потвърждава от
свидетеля Р.);
-**** (племенник на подсъдимия М.) и Б.Р.
(във фактическо съжителство с ****), които твърдят, че са видели пострадалия Р.
в деня след инцидента;
-Г. Д. (зет на подсъдимия М.) и В. В.
(племенник на подсъдимия М.), които свидетелстват за влошените отношения между Р.
и М., но не и за обстоятелства, пряко свързани с инкриминираното деяние.
Районният съд е съпоставил гласните
доказателства с писмените такива, както и с фактическите констатации, които се
налагат от изследваните видеозаписи.
Въззивният съд намира, че обстойното и
задълбочено обсъждане на доказателствената маса по делото е довело първоинстанционния
съд до единствено възможното и правилно заключение. А именно, че на 23.12.2018
г. в гр. Харманли, в комплекс „****“ – гр. Харманли, подсъдимият М. е причинил
на свидетеля Р. лека телесна повреда, изразяваща се в травма на главата и в
областта на лицето – оток с кръвонасядане в лявата слепоочна област; разкъсноконтузна
рана, оток и кръвонасядане на вътрешната лигавица на горната устна; оток с
кръвонасядане на лявата скула; кръвонасядане на върха на езика; контузия в
лявата хълбочна област – болка, довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Следва да се има предвид и заключението
на съдебномедицинската експертиза на живо лице № 504/23.12.2018 г., което е
категорично относно броя, вида, времето и начина на получените от свидетеля Р.
травматични увреждания.
Поради това въззивният съд счита, че е
неоснователно оплакването на жалбоподателя М., че авторството на деянието е
останало недоказано. При постановяването на обжалваната присъда са изпълнени
изискванията на чл.303 от НПК – присъдата не почива на предположения и
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Събрани са категорични доказателства, че
подсъдимият М. е причинил лека телесна повреда на пострадалия Р., както и в
какво точно се изразява тази телесна повреда, както беше описано по-горе.
Затова въззивният съд не може да приеме за основателно оплакването на
жалбоподателя М., че районният съд не е обсъдил и проверил всички събрани по
делото доказателства и че осъдителната присъда не е обоснована. Районният съд е
изложил подробни мотиви, като подробно и аргументирано е обсъдил какво приема за
доказано и защо.
Действително, по
делото е установено, че свидетелят Р. е ходил три пъти до масата на подсъдимия М.,
но това не може да се приеме за извинителна причина за поведението и действията
на подсъдимия, станали предмет на настоящото наказателно производство. Няма данни
нито за физическа, нито за вербална агресия от страна свидетеля Р. към подсъдимия
М., което прави несъстоятелни обясненията на последния относно собственото му противоправно
поведение.
Старозагорски окръжен съд - 9
- в.н.о.х.д. № 1075/2021 г.
По другия основен
спорен въпрос – за правната квалификация на инкриминираното деяние, въззивният
съд възприема изцяло становището на първоинстанционния съд, че липсва
квалифициращият признак „по хулигански подбуди” и че в случая деянието е по чл.130, ал.1 от НК.
Обосновано, правилно и въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е направил своя извод, че действията на подсъдимия М. не са мотивирани от
хулигански подбуди, а от личното му неприязнено отношение към пострадалия Р..
Въпреки че са налице непристойни
действия, извършени на публично място от подсъдимия М., следва да се подчертае,
че с тях той не е целял грубо да наруши обществения ред и да изрази явното си
неуважение към обществото (по аргумент от ППВС-2-74, т.2 и т.3). Причината за агресивното
поведение на подсъдимия М. към свидетеля Р. е лична – по-горе беше изложена
накратко предисторията на техните отношения. Неприязънта на подсъдимия М. към
свидетеля Р. е ескалирала, като районният съд правилно е проследил тази
ескалация. Тя е започнала с проявена от подсъдимия М. раздразнителност при
появата на свидетеля Р. и се е изразила в недвусмислена закана от М. пред
свидетеля ****по адрес на Р. (че ще му „счупи кофата”). Въпреки
предупреждението на Управителя на заведението ****да не създава проблеми, неприязънта
на подсъдимия М. към свидетеля Р. е получила своя концентриран външен израз,
когато Р. е седнал на масата на М.. Тогава подсъдимият М. е демонстрирал нежеланието
си да говори със свидетеля Р. и да бъде притесняван от него, като
непосредствено след това е започнал да му нанася удари.
Обоснован и правилен е
изводът на районния съд, че подсъдимият М. е бил подтикван от желанието за физическа
саморазправа на личностна основа и за демонстрация на физическо надмощие.
Законосъобразна е преценката на районния съд, че агресивното поведение на
подсъдимия М. не е надхвърлило личните мотиви, които той е имал за причиняване
на лека телесна повреда на свидетеля Р., тъй като подсъдимият не е насочил
агресията си срещу други лица и не е нанесъл щети на имущество. Още повече, че
не са установени действия на подсъдимия М., които да предшестват или да съпровождат
причиняването на травматичните увреждания на свидетеля Р., които да са израз на
грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото.
По тези съображения районният
съд е приел, че инкриминираното деяние не е осъществено по хулигански подбуди,
тъй като съдържанието на умисъла на подсъдимия М. не обхваща грубо нарушаване
на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото (по аргумент
от ППВС-2-74, т.3).
Поради това въззивният съд намира, че
цитираната от жалбоподателя Р. съдебна практика е неприложима към настоящия
казус, в който не е налице умисъл на подсъдимия М. за хулигански действия, а
само за саморазправа на личностна основа.
Предвид изложените съображения,
въззивния съд счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, като е спазен чл.304 от НПК и подсъдимият
- 10 -
М. е оправдан по повдигнатото му обвинение, че деянието
е извършено по хулигански подбуди.
Неоснователни са възраженията на Районна
прокуратура – Харманли и на жалбоподателя Р., че е нарушен материалният закон при
оправдаването на подсъдимия М. по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.131, ал.1, т.12, във р. с чл.130, ал.1 от НК, както беше изложено по-горе.
Правилна и законосъобразна е и
преценката на районния съд, че по делото са налице всички законови предпоставки
за произнасяне на съда по чл.287, ал.5 от НПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.130, ал.1 от НК,
извършено от подсъдимия М., като се е съобразил със съдебното му минало, лошите
му характеристични данни, степента на обществена опасност на деянието и дееца и
поведението на пострадалия Р.. Поради това районният съд законосъобразно и
правилно е приел, че по-подходящо по вид наказание за подсъдимия М. е
лишаването от свобода, тъй като чл.130, ал.1 от НК предвижда два алтернативни
наказания – лишаване от свобода до две години или пробация.
Въззивният съд споделя горната преценка
на районния съд, както и преценката му по чл.54 от НК – да наложи на подсъдимия
М. наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона, а
именно – десет месеца лишаване от свобода.
Законосъобразно и с оглед изискванията
на чл.57, ал.2, т.2, б.”б” от ЗИНЗС районният съд е постановил подсъдимият М.
да изтърпи горното наказание при първоначален „строг” режим.
Въззивният съд счита, че с това
наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК,
по отношение на подсъдимия М.. Не се
налага това наказание да бъде ревизирано като вид или размер, тъй като същото е
справедливо, законосъобразно и правилно.
Поради това исканията за увеличаването
му (на Районна прокуратура – Харманли и на жалбоподателя Р.) и алтернативното
искане на жалбоподателя М. (за друг вид наказание – пробация или глоба)
въззивният съд приема за неоснователни.
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, за да бъде приложен чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и лишаването
от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел, да бъде заменено с глоба.
По отношение на гражданския иск срещу
подсъдимия М. за причинените на гражданския ищец Р. с деянието неимуществени
вреди, въззивният съд счита, че същият е основателен и доказан до размера, до
който е уважен – 1 000 лв.
Определеното по този начин обезщетение
за пострадалия Р. е съобразено с претърпените от последния неимуществени вреди
от нанесената лека телесна повреда – травма на главата и в областта на лицето –
оток с кръвонасядане в лявата слепоочна област; разкъсноконтузна рана, оток и
кръвонасядане на вътрешната лигавица на горната устна; оток с кръвонасядане на
лявата скула; кръвонасядане на върха на езика; контузия в лявата хълбочна
област.
Старозагорски окръжен съд - 11
- в.н.о.х.д. № 1075/2021 г.
С оглед изложеното в мотивите на
обжалваната присъда относно конкретните обстоятелства, при които е извършено
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, и доказателствата за физическото и психическото
състояние на въззиваемия Р., за болките и страданията, които е преживял по
време на деянието и през последващия период, въззивният съд приема, че
размерът, до който е уважен гражданският иск – 1 000 лв., е съобразен с
чл.52 от ЗЗД.
Законосъобразно и
правилно районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения граждански иск
за разликата над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 2000 лв.
Поради това въззивният съд приема за
неоснователни исканията за уважаване на гражданския иск в пълен размер (на
жалбоподателя Р.) и алтернативно – за намаляване размера на уважения граждански
иск (на жалбоподателя М.).
При извършената цялостна служебна проверка
на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира
основания за отмяна или изменение на присъдата.
Поради гореизложените съображения съдът
счита, че протестът на Районна прокуратура – Харманли, жалбата на Г.Р.Р. и
жалбата на М.Г.М. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а
постановената присъда следва да бъде потвърдена.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият М. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинители Р.
направените разноски във въззивното производство в размер на 1 000 лв.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260020
от 18.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 472/2019 г. по описа на Районен съд
– Харманли.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.Г.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Р., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 1 000 (хиляда) лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.