РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на
секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
487/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1.
Предявени са кумулативно субективно и
обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС (уточнени с Молба вх. № 6055/24.10.2018 г. - л. 23, в резултат на което е конституиран и втория ответник с
Определение № 729/26.10.2018 г., както и с Молба вх. № 737/20.02.2019 г. - л. 105 и Протоколно определение от
22.04.2019 г. – л. 134, с която са
уточнени претендираните права) от А.К.И.
(конституирана с Определение № 121/07.02.2019 г. на осн чл. 227 от ГПК като
правоприемник на починалата в хода на процеса А.М.М. - л. 56) и Ш.М.М., упълномощили като процесуален представител адв. Г.З. от Адвокатска колегия – гр. Варна (л. 17 и 106), за
1.1. установяването
на основание чл. 108 от ЗС
на правото им на собственост, върху реална част от имот № 010003 (десет хиляди и три) по
плана за земеразделяне на землището на
с. Суходол, с площ 82 кв. м., повдигната с жълт цвят върху приложената към
исковата молба Комбинирана скица, изготвена от „Г - 97” ЕООД, гр. Русе (л. 15), придобити от
1.1.1. А.К.И. в резултат на наследяване от А.М.М. - до
размера от 1/4 ид. ч.;
1.1.2. Ш.М.М. в резултат на сключен доброволна
делба и наследяване от А.М.М. - до размера от 3/4
ид. ч.;
1.2. осъждането
на ответниците да предат владението върху процесната част.
1.4.
По силата на
договор за доброволна делба на земеделски А.М. получила в дял и станала собственик
на описания по - горе недвижим имот заедно със съпруга си Ш.М. (ищец по
делото), тъй като дяла на другия съсобственик - А.И. (ищец по делото) бил
уравнен със семейни средства (уточнено в открито съдебно заседание – л. 134).
1.5.
Впоследствие А.М.
починала и притежаваните от нея права били наследени от двамата ищци (нейна майка и съпруг).
1.6.
Твърди се, че
ответникът бил собственик и владеел УПИ ХХVI-300, 301, 302, 303, кв. 16 по
регулационния план на с. Суходол, общ. Главиница, граничещ с имота на ищците в
северната му част по силата на договори за покупко - продажба.
1.7.
Признава
се, че след закупуването
на имота от Община Главиница през 2013 г. ответникът започнал да загражда имота
си, като по този начин същият завзел част от имота на ищците и го оградил с
масивна ограда, като завзетата част я приобщил към своя имот. За това нарушение
на ответника ищците потърсили съдействие от Община Главиница, ДНСК и областна
администрация, но до настоящия момент по тези жалби нямало никакъв резултат.
1.8.
Ищците твърдят,
че през 2017 г. в тяхно присъствие и в присъствието на представител на Община
Главиница извършили трасиране на имота и установили, че ответникът е завладял и
оградил част от техния имот с площ от 82 кв. м., като го приобщил към своя.
2.
Ответниците Д.К.М. и А.М.М. са депозирали в срока по чл. И.Р. ***, с който считат
предявеният иск за неоснователен.
2.1.
Оспорват
придобитите от ищеца Ш.М. права в резултат на договора за доброволна делба.
2.2.
Твърдят, че са
собственици на процесната част от имот в резултат на сключен договор
за покупко - продажба.
2.3.
В условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла придобивна давност по чл. 79
от ЗС в периода 2011 г. - 2018 г. (до завеждането на исковата молба).
От
фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушани показанията на
свидетелите на ищците:
С. Ю. Р., И. А. С.(втори братовчед на ищеца А.И.) и на ответниците: К.М.
Б. (баща на отв. Д.М.), С. И. К.(л. 135 и
сл.).
4. На 20.09.1955 г. е одобрен
регулационния план на с. Суходол съгл. Обяснителната записка към назначената
съдебна техническа експертиза (СТЕ - л.
128).
5. През 1994 г. е одобрен плана за
земеразделяне на с. Суходол съгл. Обяснителната записка към СТЕ (л. 128).
7. На 08.07.1994 г. М. ХА. И. е въведен
във владение на имотите по Решение № СУ01/05.07.1994 г. на
ОСЗ - гр. Главиница (л. 5).
8. На 21.07.2002 г. М. ХА. И. починал,
оставяйки като свои наследници съпругата си А.К.И. (покойния ищец по делото) и
дъщеря си А.М.М. (настоящ ищец по делото л.
6).
9. На 24.09.2005 г. ответниците са
сключили граждански брак (л. 24).
10. На 18.10.2011 г. е сключен Договор за
продажба на общински недвижим имот, вписан в СВ – гр. Тутракан под №
3336/21.10.2011 г., съгласно който Община Главиница продава на отв. Д.М. УПИ
XXII, в кв. 16 по регулационния план на с. Суходол (л. 10).
11. На същата дата г. е сключен Договор за
продажба на общински недвижим имот, вписан в СВ - гр. Тутракан под №
3337/21.10.2011 г., съгласно който Община Главиница продава на отв. Д.М. УПИ
XXIV, в кв. 16 по регулационния план на с. Суходол (л. 11).
12. На същата дата г. е сключен Договор за
продажба на общински недвижим имот, вписан в СВ – гр. Тутракан под №
3338/21.10.2011 г., съгласно който Община Главиница продава на отв. Д.М. УПИ
XXIII, в кв. 16 по регулационния план на с. Суходол (л. 12).
13. На същата дата г. е сключен Договор за
продажба на общински недвижим имот, вписан в СВ - гр. Тутракан под № 3339/21.10.2011
г., съгласно който Община Главиница продава на отв. Д.М. УПИ XXV, в кв.
16 по регулационния план на с. Суходол (л.
13).
14. На 22.05.2013 г. УПИ XXII, УПИ XXIV,
УПИ XXIII и УПИ XXV са обединени в УПИ XXVI - 300,301,302,303 (л. 129).
15. На същата дата на отв. Д.М. е издадено
разрешение за строеж на навес за съхранение на селскостопански инвентар (л. 72 и сл.). Навесът е въведен в
експлоатация, преустроен като гараж за селскостопанска техника (л. 135 и сл.). Впоследствие през 2015
г. на ответника е издадено разрешение за строеж на други постройки (л. 86 и сл.)
16. В периода 2012 – 2014 г. от
ответника Д.М. е изградена ограда на границата между неговия имот и имот №
010003. Това заключение се базира на следните факти:
16.1. Ищците признават, че през 2013 г. отв. Д.М.
започнал да загражда имота си.
16.2. Свид. Салим твърди, че обработва процесния
имот № 010003 от пет – шест години. Той също твърди, че от приблизително шест
години (2013 г.) между този имот и имота на ответниците има ограда, която
навлиза в имот № 010003.
16.3. Свид. Б. посочва различни години на изграждане
на основите и самата ограда (2012 – 2014 г.).
16.4. Свид. К. сочи като периода на изграждане: 2012
– 2013 г.
16.5. Свид. К. и Б. сочат, че преди отв. Д.М. да
закупи имотите, ищеца Ш.М. обработвал друг имот по споразумение с останалите
собственици от масива. В по – късен момент, когато оградата вече бил изградена,
според свид. Кадир ищеца Ш.М. се започнал да обработва имот № 010003.
17. През 2014 г. според свид. Рашид от отв. Д.М. било
извършено трасиране на границите на имот № 010003. Към този момент имотът е бил
вече ограден, като оградата „влизала два – три метра в нивите”.
18. На 07.03.2016 г. е сключен Договор за
доброволна делба с нот. заверка на подписите с рег. № 1111/07.03.2016 г. на
Нотариус № *** - А. Р., съгласно в дял на А.М.М. е поставен имот № 010003 (л. 7).
19. На 13.03.2017 г. от „Г- 97” ЕООД е
извършено трасиране на имот № 010003, като е установено, че е налице застъпване
между площта на трасирания имот и УПИ XXVI-300, 301, 302, 303 (л. 14 и 15).
20. На 31.03.2017 г. от „Г.” ООД е
извършено трасиране на УПИ XXVI - 300, 301, 302, 303 (л.
78).
21. На 17.08.2017 г. и 25.04.2018 г. от Община
Главиница до А.М.М. е изпратено писмо, в което е посочено, че след извършено
трасиране е установено, че границите на
УПИ XXVI - 300,301,302,303 напълно съвпадат с одобрения регулационен план (65 и 66).
21.1. През 2018 г. с одобряването на кадастралната карта на
неурбанизираните територии в землището на с. Суходол на процесния имот № 010003
е отреден идентификатор № 70336.10.3. съгл. Обяснителната записка към СТЕ (л. 128).
22. На 11.10.2018 г. е починала А.М.М.,
оставяйки като свои наследници съпруга си Ш.М.М. и майка си А.К.И., и двамата
ищци по делото (л. 54).
23. По делото е изслушана съдебна техническа
експертиза (СТЕ – л. 120 и сл.) и две допълнителни такива (л. 155 и сл. и 193 и сл.), която са
установили следното:
23.1. Налице е разминаване в границите на планът за
земеразделяне на землището на с. Суходол и регулационния план на населеното
място. В резултат на това е налице частична идентичност (застъпване) между имот
№ 010003 по плана за земеразделяне (№ 70336.10.3. по кадастралната карта) и УПИ
XXVI – 300,301,302,303 по регулационния план (л. 127). Идентичната за двата имота площ е 79 кв. м.
23.2. Застъпването на двата плана се дължи на
неправилно определена граница на населеното място при изготвянето на плана за
земеразделяне.
23.3. Налице е разминаване и в границите на УПИ
XXII, УПИ XXIV, УПИ XXIII и УПИ XXV по плана в оригиналният му вид („на
платно”), които вещото лице е нанесло с червен цвят на допълнителната скица (л. 194) и изменението на плана през 2013
г., изработено цифрово, касаещо обединяването на имотите в УПИ XXVI –
300,301,302,303, който вещото лице е нанесло със зелен цвят на допълнителната
скица (пояснения са дадени в открито съдебно заседание – л. 196). Разминаването се дължи на различният метода за
изработването на скиците (ръчно изчертаване - копиране и изчертаване по цифрови
данни). И в двата случая обаче границите на УПИ XXVI – 300,301,302,303 се
застъпват с тези на имот № 010003 по плана за земеразделяне.
От
правна страна
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
24. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото.
25. От страна на ищците се твърди, че делът на ищеца А.И. при сключването на договора за доброволна делба през 2016 г. е уравнен със парични средства, притежавани от покойната А.М. и ищеца Ш.М. в режим на съпружеска имуществена общност. Последното обуславя активната легитимация на ищеца Ш.М..
II.
Относно наследствените права на ищците
27. Правото на собственост върху имот № имот № 010003 е възстановено на наследниците на А. А. – М.И. и С. М. (вж. т. 6).
28. През 2016 г. е извършена доброволна делба само от наследниците на М.И. (А.И. и А.М.М.). В тази връзка не става ясно как върху тях са преминали наследствените права на С. М.. В приложенията към договора за делба е описано удостоверение за вписан отказ от наследство, което обаче не е представено по делото.
29. Ответникът не оспорва наследствените права на участниците в делбата, а единствено придобиването на права от отв. Ш.М.. В тази връзка съдът приема за безспорен факта, че правата на А. А. са притежавани към момента на делбата само от А.И. и А.М. до размера от по 1/2 ид. ч. за всяка една от тях.
30. В договорът за доброволна делба е записано: „Дяловете на съделите са уравнени лично по между им по тяхна преценка с изричното им съгласие и са остойностени в лева по данъчна оценка.”. Поради тази причина съдът счита, че в самият договор е удостоверено заплащането на А.И. на сума, равняваща се на половината от посочената данъчна оценка. Следва да се приеме на осн. чл. 21, ал. 3 от СК, че средствата за уравняване на дяла на А.И. са придобити в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, в резултат на което имотът е станал собственост до размера на 1/2 ид. ч. на А.М. в резултат на наследяване и 1/2 ид. ч. – на двамата съпрузи в режим на СИО.
31. След смъртта на А.М., притежаваните от нея общо 3/4 ид. ч. от собствеността са наследени на осн. чл. 9, ал. 2 от ЗН от:
31.1. ищеца А.И. – до размера от 3/12 ид. ч.
31.2. ищеца Ш.М. – до размера от 6/12 ид. ч., чиито дял заедно с притежаваните от него след прекратяването на СИО – 1/4 ид. ч. е нараснал на 9/12 ид. ч.
32. Следователно, независимо от непълното доказване, може да се приеме, че ищците са придобили собственически права върху имот № 010003, което налага обследването на факта дали реституционният ефект е настъпил в границите, определени в плана за земеразделяне.
III. Относно
реституционния ефект
33. По делото е установено, че регулационния план
на населеното място е одобрен през 1955 г.
34. Планът за земеразделяне е одобрен през 1994
г., като според вещото лице при изготвянето на плана е допусната явна
фактическа грешка, изразяваща се в неточното отразяване на границите на
населеното място. В резултат на това се е стигнало до застъпване между
границите на имоти от урбанизираната територия с такива, собствеността на които
е възстановена с плана за земеразделяне. Т. е. налице е явна фактическа грешка,
при установяването на която се оформя „контактна зона“ по смисъла на § 1, т. 8
от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
35. За да се стигне до заключението правата на
кои собственици следва да бъдат зачетени, следва да се извърши анализ на
процедурата по възстановяване на собствеността.
36. Правото на собственост на наследниците на А.
А. е възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне на осн. чл. 14,
ал. 1, т. 2 и чл. 17 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ.
37. При този вид процедура границите на имотите
се определят с плана за земеразделяне, който от своя страна обхваща териториите
извън урбанизираните територии (по арг. от дефиницията за „неурбанизирана
територия“ съгл. § 1, т. 21 от ДР на ЗКИР). Следователно при точно изработване
на плана за земеразделяне не би следвало същия да навлиза границите на
урбанизираната територия. Последното обуславя извода, че планът за
земеразделяне не би могъл да има и реституционен ефект в рамките на
урбанизирана територия (при възстановяване на собствеността в нови реални
граници).
38. Този извод се налага и при систематичният
анализ на чл. 10, ал. 7 и 12 от ЗПСЗЗ, които предвиждат възможност за
възстановяване на собствеността върху имоти, включени в урбанизираните
територии, но само по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, т. е. при
възстановяване на правото на собственост в реални граници. Това разграничение е
изключително съществено, тъй като в последния случай границите на имотите са
били определени към момента на отнемането на собствеността и впоследствие тези
имоти са включени в урбанизираната територия. При тази хипотеза законодателят отдал
превес на правото собствениците на имотите да възстановят правата си по
възможност при старото местоположение на имотите и максимално близо до вида, в
които са отнети. Обратно, в хипотезата на възстановяването на правото на
собственост в нови реални граници имотите не се възстановяват при границите към
момента на отнемането, а се определят нови граници на имотите. Именно поради
тази причина новата локализация на имотите определя те да бъдат разположени
извън урбанизираните територии, т. е. отпада необходимостта от приоритетното
съблюдаване на правото на собственика да
възстанови правата си в границите, съществували към момента на отнемането.
39. Именно тази специфика е отчетена от
законодателя и в процедурата по
отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти,
получени при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 ЗКИР (планове, кадастрални
планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни
устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на
отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения
Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство на
територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд). Процедурата
по чл. 42 и сл. от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. предвижда изготвянето
на карта на контактната зона и предложение за отстраняване на несъответствията
в границите на имотите. В ал. 6 на същата разпоредба изрично е посочено, че
границите на имотите, отразени в предложението, се определят от геодезическите
измервания на материализирани граници и от границите на урбанизираната
територия. Съгласно ал. 10 при установяване на явна фактическа грешка
комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна
фактическа грешка в контактната зона. Един екземпляр от протокола се изпраща на
МЗХ за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Подобен
е и реда за отстраняването на непълнотите и грешките съгл. чл. 47 от отменената
Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Анализът на разпоредбите налага
извода, че законодателят при застъпване на имоти в контактна зона отдава
приоритет на имотите в урбанизираната територия и предвижда обезщетяване на
собствениците, правата на които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.
40. С оглед изложеното, съдът приема, че решението за възстановяване на правото на собственост на наследниците на А. А. не е породило ефект в границите на урбанизираната територия, поради което ищците не са придобили по наследство процесната част от имот № 010003, припокриваща се с УПИ XXVI - 300,301,302,303.
IV. Относно
направеното възражение за придобиването на имота по давност
41. За пълна яснота съдът намира за удачно да
отбележи, че дори процесната част от имота да бе реституирана на ищците, то
същата следва да се счита за завладяна от ответниците.
42. По делото е безспорно установено, че УПИ
XXII, УПИ XXIV, УПИ XXIII и УПИ XXV са закупени от ответника през 2011 г., като
през месец май 2013 г. са обединени в УПИ XXVI - 300,301,302,303 и е издадено
разрешение за строеж на навес. Извършено е и трасиране на имота, като съдът
приема, че то е обвързано именно с обединяването на парцелите, поради което
следва да е извършено също през 2013 г.
43. От показанията на свидетелите и признанията на
ищците се установява, че най – късно през 2013 г. ответникът е започнал
изграждането на оградата.
44. Във връзка с останалите осъществили се през
същата година факти, съдът приема, че изграждането на оградата е започнало най
– късно в момента на издаването на разрешението за строеж, тъй като от
показанията на свидетелите и приложените доказателства се установява, че се
касае за събития, случили се през непродължителен период от време –
административна процедура по обединяване на имоти и издаване на разрешение за
строеж, трасиране на имота и започване на изграждането на масивна ограда (леене
на бетонов фундамент).
45. С действията по изграждането на фундамента на
оградата от ответниците е обективирано явно намерение да се владее именно
процесната част от имота.
46. Ответниците са установили владението въз
основа на сключените с общината договори за покупко – продажба - основание,
годно да ги направи собственици. В тази връзка, дори да се приеме, че ответниците
не са придобили собствеността върху процесната част в резултат на договорите за
покупко – продажба, се налага извода, че ответниците на осн. чл. 79, ал. 2 от
ЗС са завладели процесната част най - късно през м. май 2018 г.
47. Искът по делото е заведен на 03.10.2018 г., т.
е. след изтичането на давността.
48. С оглед гореизложеното, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
Разноски
49. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да бъде осъдени да заплатят на ответниците направените разноски в размер на 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете, предявени от ищците
А.К.И., с ЕГН ********** (конституирана на осн чл. 227 от ГПК като
правоприемник на починалата в хода на процеса А.М.М.) и Ш.М.М., с ЕГН **********
и двамата с посочен по делото адрес: ********; срещу ответниците Д.К.М., с ЕГН ********** и А.М.М., с ЕГН **********, и
двамата с посочен по делото адрес: ********,, за установяването на правото на
собственост на ищците върху реална част от имот № 010003 (десет хиляди и три) по плана за земеразделяне на землището на с.
Суходол, с площ 79 кв. м. (имот с идентификатор № 70336.10.3. по кадастралната карта), която реална част е
повдигната червен цвят върху комбинирана скица, изготвена към
назначената по делото съдебна техническа експертиза – л. 127 от делото (неразделна
част от решението); придобито от ищците, както следва: А.К.И. в резултат на наследяване от А.М.М. - до
размера от 1/4 ид. ч.; Ш.М.М. в резултат на сключен доброволна делба и наследяване
от А.М.М. - до размера от 3/4
ид. ч.; както и за осъждането на ответниците да им предадат владението
върху реалната част от имота.
ОСЪЖДА ищеца А.К.И., с ЕГН **********, да заплати на ответниците Д.К.М., с ЕГН ********** и А.М.М., с ЕГН ********** направените разноски по делото, възлизащи на по 75 лв. (седемдесет и пет лева) за всеки ищец.
ОСЪЖДА ищеца Ш.М.М., с ЕГН **********, да заплати на ответниците Д.К.М., с ЕГН ********** и А.М.М., с ЕГН ********** направените разноски по делото, възлизащи на по 225 лв. (двеста двадесет и пет лева) за всеки ищец.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: