№ 398
гр. Пазарджик, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500368 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 09:50 ч.:
Не се явяват страните, редовно призовани.
От „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД е постъпило
писмено становище по хода на делото и по съществото на спора.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3933 по
описа за 2021 година е прието за установено на основание чл.422 ГПК по
отношение на М. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, че
съществува вземане на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, с ЕИК:
1
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от *** в
качеството си на управител, за сумата от 1400 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит с SO № 2553 от дата 04.06.2021 г., ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане –
04.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. №
2752/2021 г. по описа на РС Пазарджик, като са отхвърлени исковете за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца на основание Договор за потребителски кредит с SO № 2553
от дата 04.06.2021 г. , договорна лихва в размер на 69,30 лева за периода от
дата на първа просрочена вноска 19.07.2021 г. до 19.07.2021 г. - дата на
последна вноска, такса за експресно разглеждане на документи в размер на
420 лева; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 5,83 лева
за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 20.07.2021 г. до
03.08.2021 г. дата на подаване на заявлението , за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1527/06.08.2021 г. по ч.гр.д. №
2752/2021 г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователни.
Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал"
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от *** в качеството си на управител, сумата в размер на
1287,51 лева, представляващата сторените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция.
Така постановеното решение е обжалвано от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД в отхвърлителната част.
Считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила.
Правилно съдът приел, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал“
ООД и М. С. С. е сключен действителен индивидуален Договор за
потребителски кредит № SO-2553/04.06.2021 г. по силата на който кредитора
е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 1400.00 лв„ с което е
изпълнил задълженията си по договора. Съдът правилно приел, че искът за
главница е основателен и доказан за пълния предявен размер.
2
Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил като неоснователни
претенциите за възнаградителната лихва и мораторната лихва за забава, като
аргументите му били базирани на неправилна преценка, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
Нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания се използвала в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР.
Тези допускания или предвиждания били изчерпателно изброени както в чл.
19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното
изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК. Тези допускания се деляли на две групи. Първата група били базови
допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“
Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл. 19, т.5 от
Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“
към ЗПК/. Първата група допускания имали значение за всеки вид
потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаели
определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор
за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква ,,ж‘с
на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба
кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при
сключване на договора, се налагало се правят допускания за бъдещето, за да
се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след
десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е
детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019г. В настоящия случай било
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на
Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,
за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто
базово допускане касаело уговорени променливи лихвени проценти, а в
процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са
неприложими. Допълнителните допускания не били приложими, с оглед
характера на кредита. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се
3
запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под
формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.
В договора бил посочен годишният процент на разходите в размер на
47.98 %, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на
1889.30 лв. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19 ал.
1 от ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и касае
действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не
влече след себе си недействителност на целия договор. Също така
обстоятелството дали предвидената в договора такса експресно разглеждане
следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР бил
въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за
кредит като цяло, което било предвидено изрично с разпоредбата на чл. 19,
ал. 5 от ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в
ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 %, са недействителни.
Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл. 19 ал. 6
от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които
са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага се удържат
при последващи плащания по кредита.
В договора ясно и недвусмислено било посочено, с фиксирани,
неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, размер на таксата за експресно разглеждане и при
какви обстоятелства се дължи. Други вземания по този договор няма.
Спазена била разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -посочен е ГПР
и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
Неоснователно била отхвърлена претенцията за такса експресно
разглеждане на документи.
Правилен бил изводът на първоинстанционният съд, че таксата за
експресно разглеждане на документи не е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Неправилно е обаче заключението, че таксата не
спада към допълнителните услуги, визирани в чл. 10а от ЗПК, на което съдът
е базирал отказа си за присъждане на таксата за експресно разглеждане на
документи.
Таксата за експресно разглеждане на документи представлявала услуга,
4
която по естеството си е свързана с договора за кредит и се предлага по повод
на същия, а именно е свързана с неговото сключване, като няма пряко
отношение към съществените престации. Таксата за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем била начислена в съответствие с
чл. 10а ЗПК, в която разпоредба е уредена възможността кредиторът да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, като е изпълнено и изискването на ал. 4
на същия член видът, размерът и действието да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит и не следва да не се дължи от
ответницата, не на последно място, защото същата е изявила желание да се
ползва от нея.
Допълнителната услуга предоставя на потребителя право да получи
услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е
свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със заплащането на такса експресно разглеждане, потребителят
си гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит,
което означава, че същият си е гарантирал получаването на бързо крайно
становище по искането му за кредит и е получил такова. Изводът, че липсва
връзка между услугата експресно разглеждане и процесния договор, поради
единствената причина че услугата предхожда сключването му, е лишен от
всякаква житейска логика, което видно от самото естество на услугата.
Извършването й е обосновано от необходимостта от ускорено сключване
именно на процесния договор.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност,
която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с
основен предмет прехвърляне владение на вещ." От това правило се налага
изводът, че описаната по- горе възможност за потребителя представлява
услуга, в смисъл на дейност, която ще се извърши по повод на сключения
договор за кредит и в негова полза. Съгласно съдебната практика с договора
за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши
конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като
тези действия обикновено са фактически, а не правни. Доколкото втората част
от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК
предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни
5
услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то
законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Освен това ответникът имал възможност дори ида влияе на всички
клаузи .
Не на последно място, не следва да се пренебрегва фактът, че при
попълване да Заявлението си Кредитополучателят се възползвал от дадената
му възможност като е избрал и заявил доброволно допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане
за потребителски кредит в срок до 15 (петнадесет) минути, като се е съгласил
да заплати за закупуване на допълнителната услуга такса експресно
разглеждане във фиксиран размер, която се начислява еднократно след
предоставяне на услугата и за улеснение на длъжника е включена в
погасителните вноски. Услугата била предоставена.
Дали тази такса не е прекомерна - това било въпрос на преценка на
потребителя дали има нужда от тази услуга и когато прави преценка на този
въпрос, се съобразява и с това дали може да си позволи таксата.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и претенциите
уважени , като се присъдят и всички разноски.
Писмен отговор от ответната страна не е постъпил.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
21.10.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:55
часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7