РЕШЕНИЕ
№ 777/25.11.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково,
в открито съдебно заседание
на четвърти ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева -
Иванова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието
на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 818 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
от Н.М.Щ. с посочен адрес: ***, с посочен адрес за кореспонденция: гр.
Свиленград, ул. „Шести септември“ №14, против Решение №135 от 29.07.2020 г.,
постановено по АНД №318 по описа на Районен съд – Свиленград за 2020г.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, поради
нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че за да се произнесе с решението по делото,
районният съд не счел за необходимо да събере всички доказателства и да обсъди
всички обстоятелства по делото и поради което, вместо да отмени ЕФ, той го обявил
за законосъобразен и го потвърдил. Навеждат се доводи, че решението
противоречало на закона. На първо място се твърди, че в жалбата си до съда Н.М.Щ.
поискала АНО да представи редица документи, които били необходими за
установяване законосъобразността на действията на АНО при установяване на
нарушението. В доклада си по делото, в с. з., проведено на 22.07.2020г., съдът
приел, че всички поискани от Щ. документи са представени по делото от АНО, но
това не отговаряло на действителността. Освен това, съдът приел, че не било
необходимо да се изисква от АНО да представи
Инструкция за работа АТСС-TFR1-М. С тези си действия съдът грубо нарушавал процесуалния закон, което
водело до нарушаване правото на защита на лицето и това от своя страна било
достатъчно основание за обявяването на съдебния акт за незаконосъобразен и
отмяната му. На следващо място се навеждат твърдения, че в жалбата си до съда Щ.
поискала АНО да представи доказателства относно това дали използваната АТСС е
одобрено средство за контрол на скоростта и дали същото е преминало
първоначална и последваща проверка, гарантиращи неговата годност, каквито били
изискванията на Раздел III, Глава Четвърта „Първоначална и последваща проверка на средствата за
измерване“ от Закона за измерванията. В представената от
административнонаказващия орган преписка фигурирало удостоверение, което
удостоверявало, че мобилна система за видеоконтрол TFR1-М била одобрен тип средство за
контрол на скоростта, но представения по делото протокол за периодична проверка
конкретно на АТСС TFR1-М 656
бил изготвен от лаборатория за полицейска техника, т.е. периодичната проверка
на конкретното автоматизирано техническо средство - TFR1-М 656 не било извършено в
държавна метрологична лаборатория, каквото било изискването на закона.
Следователно, основното доказателство, въз основа на което бил издаден обжалвания електронен фиш, било
негодно доказателство, което от своя страна пораждало незаконосъобразността и
на обжалвания електронен фиш. На следващо място се сочи, че съдът приел, че
електронния фиш бил издаден в съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.1 и
чл.189 ал.4 от ЗДвП. Но електронния фиш не се ползвал с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения. Всички те трябвало да
бъдат доказани. Твърди се, че по делото бил приложен протокола по чл.10 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР – за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, но съгласно ал.3 чл.10 от посочената наредба, този
протокол се съпровождал със снимка на разположението на уреда – мобилното АТСС.
По делото била приложена снимка само на полицейски автомобил (на който дори не
било възможно да се установи кой е ДКН), но не и снимка на уреда – АТСС, нито
пък къде той е разположен. Неприлагането на снимката на уреда и къде той е
разположен създавало съмнение относно истинността на приложения протокол по
чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, а именно дали той не е
съставен впоследствие, след извършване на нарушението, за да бъде използван за
окомплектоване на преписката. В подкрепа на това съмнение било и неприлагането
от страна на АНО на поискания от Щ. месечен план за месец януари 2020г. за
използване на АТСС TFR1-М 656 и
местата за ежедневното му използване на пътната мрежа ведно с автомобила, с
който се използвал, съгласно
изискванията на Инструкция 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
Твърди се, че всички тези обстоятелства останали незабелязани от съда. Освен
това, в приложения по делото протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
било отразено, че по време на работата на АТСС били установени 7 нарушения,
заснети с видеоклипове от 1166 до 1172. Но видеоклипът, „установил“ нарушението
на Щ., бил с №***, който номер бил много различен от номерата, записани в
протокола. Този факт също останал незабелязан от съда. По подробно изложените в
касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и
на електронния фиш.
Ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №135 от 29.07.2020
г., постановено по АНД №318/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К №***на ОДМВР – Хасково, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на Н.М.Щ. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за извършено нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди обжалвания
електронен фиш, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява
извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал
изводите си. Констатирал е, че атакуваният електронен фиш съдържа всички
реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Така наложеното с
обжалвания ЕФ наказание съдът е счел за правилно.
Настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е неправилен.
Неправилни са изводите на
районния съд, че описаното нарушение е доказано.
Според настоящата инстанция,
електронният фиш не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него
фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по
несъмнен начин както всички обективни и субективни признаци на
административното нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането
на извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.10, ал.1 от
Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол
съгласно приложението. В чл.10, ал.2 от Наредбата е предвидено, че протоколът
по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при
контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на
контролирания участък.
По делото е представен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег. №351р-2022
от 21.01.2020г., за дата на използване 20.01.2020г. В същия е отразено, че
автоматизираното техническо средство/система, вид е TFR1-M, мястото на контрол е с. Пъстрогор, изхода за с. Младиново, като е
вписано, че се касае за общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. В така
представения протокол е записано начало на работа – 08.45ч. и край на работа 11:50 ч., а като № на първо статично
изображение/видеозапис е посочено 1166, съответно № на последно статично
изображение/видеозапис – 1172.
При така записаното в протокола,
при посочени начало и край на работа 08.45ч. – 11:50 ч. и № на първо и последно
статично изображение/видеозапис – 1166-1172, безспорно се установява, че липсва
съответствие на първоначално вписаните в Протокола номера на изображения с
номера, посочен в приложената снимка, послужила за издаването на конкретния
електронен фиш - № ***, в който № на клипа е ***. Очевидно се касае за
техническа грешка, допусната от контролиращия орган при попълване на протокола за
видеозаснемане и използване на АТСС, но поправка на протокол не е извършена по
съответния ред.
Това несъответствие поражда
основателно съмнение, че представения по делото Протокол е относим към
твърдяното нарушение. Съответно по делото не може да се установи по безспорен
начин, нито, че процесното АТСС действително е било поставено на посоченото в
електронния фиш и протокола място и дата, нито че изображението на моторното превозно средство, приложено по
делото, е заснето със същото АТСС и то именно на датата и мястото, посочени в ЕФ
и протокола.
При наличните разминавания в
писмените доказателства, изготвени по административнонаказателната преписка, не
може категорично да се приеме, че вмененото на Н. Маркова Щ. административно
нарушение е безспорно установено и доказано.
Предвид така описаното, обжалваното
решение се явява постановено при нарушение на материалния закон и като такова
следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
процесния електронен фиш.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №135 от 29.07.2020 г.,
постановено по АНД №318/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград, вмеско
което постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №***на
ОДМВР – Хасково, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Н.М.Щ. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.