№ 113
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С разпореждане № 5473 от 25.10.2021 г., постановено по НЧХД № 14170/2021 г. по описа
на СРС, НО, 129-ти състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6, пр.
последно и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по
цитираното дело, образувано по тъжба на Г. А.С. срещу С.С..
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частният тъжител Г. А.С., който в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В същата се излагат аргументи
за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като не се касае за престъпление,
идентично с това, което е било предмет на предходно съдебно произнасяне, както е приел
съдът, а за различно такова. Твърди се още, че съдът е нарушил процесуалния закон, като е
прекратил наказателното производство по делото без да проведе съдебно следствие.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на СРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В жалбата се отправят искания за приобщаване на справки от БДС-СДВР, призоваване на
„престъпника“ и прокурора.
В разпоредително заседание на 12.12.2021 г., въззивният съд, след като се запозна с
жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените материали по делото и извърши
преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за разкриване на обективната истина не е
необходимо събирането на нови гласни и писмени доказателства и изслушването на
съдебни експертизи. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие за обезпечаване на правомощията по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител С. изразява несъгласие
с изводите на първоинстанционния съд, обективирани в атакуваното разпореждане. Твърди,
1
че районният съдия не е разбрал казуса, тъй като същия не касаел преписка № 18822, а
последващи престъпления извършени от С., за които същият следва да понесе наказателна
отговорност. Сочи, че не отговаря на истината обстоятелството, че тъжителят не живее в гр.
София, а в провинцията, както и че в резултат на „неверни“ призовки делата, по които
същият е страна са били архивирани. Поради това отново моли за отмяна
първоинстанционното разпореждане и връщане делото на друг състав на СРС.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИЯТ СЪД, ХII -ти въззивен състав, след като обсъди доводите
във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане,
констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, който
подлежи на въззивен контрол по реда на чл. 250, ал. 4 от НПК, и от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, Софийският районен съд е счел, че е налице
хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като спрямо същото лице за същото
престъпление има влязло в сила разпореждане за прекратяване на наказателното
производство.
За да постанови разпореждането си, първоинстанционният съд е събрал писмени
доказателства: заверено копие на тъжба от 02.02.2021 г., заверено копие на съдебния акт, с
който е приключило НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, протокол от
проведено на 29.09.2021 г. съдебно заседание от СГС, НО, XV въззивен състав по ВНЧД №
2705/2021 г. и решение от 06.10.2021 г. постановено по ВНЧД № 2705/2021 г., по описа на
СГС, НО, XV въззивен състав, с което е потвърдено разпореждане от 20.04.2021 г. по НЧХД
№ 1576/201 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.
Въз основа приетите по делото писмени доказателства, първостепенният съд е
констатирал, че с частна тъжба от 02.02.2021 г. Г. А.С. е поискал ангажиране на
наказателната отговорност на С.С. за това, че последният в качеството му на призовкар към
СРС, ГО се е подписал от името на тъжителя и на баща му върху призовка, която била
адресирана до тях и същата била счетена за надлежно връчена. По така депозираната тъжба
било образувано НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, производството по
което е приключило с разпореждане на съдията-докладчик от 20.04.2021 г. за прекратяване
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК. Съдебният акт е
потвърден с решение от 06.10.2021 г. постановено по ВНЧД № 2705/2021 г., по описа на
СГС, НО, XV въззивен състав и на тази дата същият е влязъл в законна сила.
След извършен анализ на твърденията на тъжителя в депозираната тъжба от 02.02.2021 г.,
по повод на която е било образувано НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав,
и тъжба от 08.10.2021 г., по повод на която е образувано производството, по което е
постановено прекратителното разпореждане, предмет на настоящото производство,
Софийският районен съд е установил идентичност между фактите и обстоятелствата,
обосноваващи тъжбата на С. от 02.02.2021 г. и тези, обосноваващи, обвинението срещу С.,
повдигнато от тъжителя с тъжбата от 08.10.2021 г.
По тези съображения е постановено и обжалваното разпореждане на Софийски районен
съд, НО, 129 състав, с което образуваното наказателно производство е било прекратено по
отношение повдигнатото срещу С.С. обвинение с твърдения за това, че последният
подписвал призовки от името на тъжителя и баща му, така щото последните да се считат за
редовно връчени. Видно от мотивната част на атакуваното разпореждане, контролираният
съд е приел именно, че производството е недопустимо, развиващо се в нарушение на
принципа „nе bis in idem“, доколкото е налице влязло в сила разпореждане за прекратяване
2
на наказателно производство по НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав,
водено за същото деяние и по отношение на същото лице.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с тъжбите, депозирани от Г.С., предмет
на НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и на НЧХД № 14170/2021 г. по
описа на СРС, НО, 129 състав, намира че е налице пълна идентичност между изложените
факти, на които се основава частният тъжител, респективно деянията, предмет на двете
производства.
Както в тъжбата, депозирана на 02.02.2021 г. от частния тъжител Г. А.С., въз основа на
която е било образувано НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, така и в
тази, предмет на НЧХД № 14170/2021 г. се излагат твърдения за подписвани призовки от
страна на С.С., които били адресирани до тъжителя, в резултат на което последвало
прекратяване на делата на ЧТ С. и „вкарването“ им в архива. Без никакви различия относно
страните и/или извършените от тях действия, респ. бездействия, в двете частни тъжби е
изложена идентична фактология.
При това положение правилно е било прието от първата инстанция, че са налице
основанията за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 14170 /2021 г. на
СРС. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото.
В този смисъл, с оглед изискването на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, е налице забрана за деяние,
обусловено от едни и същи факти, по което е постановено прекратяване на наказателното
производство с разпореждане на съда, същото влязло в сила, да се образува второ
наказателно производство със същия предмет. Видно от събраните по делото доказателства,
депозираните две тъжби, от 02.02.2021 г. и от 08.10.2021 г., инициирали производствата по
НЧХД № 1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и по НЧХД № 14170/2021 г. на СРС,
НО, 129 състав, са идентични. Това е така, доколкото има пълно съответствие между
тъжителя и лицето, срещу което са насочени, като изложената фактическа обстановка в
тъжбите е напълно еднаква. С оглед посоченото СГС намира, че се касае за обвинение за
идентично престъпление, за което е бил постановен влязъл в сила съдебен акт, поради което
е налице забраната „nе bis in idem“, визирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Не се споделят аргументите, изтъкнати във въззивната жалба, както и тези изложени
лично от частния тъжител в съдебно заседание, че съдията- докладчик при СРС, НО, 129
състав „умишлено е объркала казусите“, тъй като обвинението не касаело преписка №
18822/14 г., а други престъпления, извършени от С. след тази преписка. Напротив, видно от
мотивната част на атакуваното разпореждане, съдията-докладчик не само, че не се объркал в
преценката си относно фактологията на инкриминираната с тъжбата деятелност, но въобще
не е коментирал въпросната преписка, цитирана от тъжителя. Вниманието на съдията-
докладчик е било фиксирано единствено и само върху твърденията, изложени в тъжбата за
извършени от подсъдимия С. действия по подписване на призовки от името на тъжителя,
като единствено е констатирано изявлението на тъжителя в тъжбата му от 02.02.2021 г. за
образувана пр. пр. № 18822/14 г. по описа на СРП, касателно същия случай. Последната
обаче по никакъв начин не е залегнала в мотивите на съда и не е обусловила прекратяването
на наказателното производство по делото. Същото е прекратено не поради наличието на
образувана прокурорска преписка по случая, а поради това, че по обвинението, предмет на
хронологически последната частна тъжба вече е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен
акт – разпореждане от 20.04.2021 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.
По-нататък в мотивната част на атакувания съдебен акт, правилно съдията-докладчик е
приел, че както в тъжбата от 02.02.2021 г., така и в тази, по която е образувано НЧХД №
14170/2021 г. не е описано деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, което е
3
самостоятелно основание за прекратяване на производството по чл. 24, ал. 5, т. 1 от НК.
Настоящият съдебен състав на свой ред също намира, че описаните и в двете тъжби факти
не разкриват белезите на какъвто и да било престъпен състав, преследващ се по частно-
правен ред. От друга страна по посочения ред не е допустимо да бъдат разглеждани
обвинения за извършени престъпления от общ характер (по чл. 311, ал. 1 от НК), каквито
именно твърдения се съдържат в тъжбите, тъй като компетентният орган за образуването на
наказателното производство е прокурорът ( чл. 212, ал. 1 от НПК). При това положение,
СРС правилно е прекратил производството по делото и на това основание, след като е
констатирал, че престъплението, с което е сезиран не е от частен характер.
По отношение на довода на частния тъжител, че СРС е допуснал съществено процесуално
нарушение поради постановяване на обжалваното разпореждане в закрито заседание, без да
е било проведено съдебно следствие по делото, въззивният съд намира същия за
неоснователен. Не съществуват процесуални пречки наказателното производство по дела от
частен характер да бъде прекратено в закрито съдебно заседание. По аргумент от
разпоредбата на чл. 252, ал. 4 от НПК съдията - докладчик не извършва размяна на книжа и
не насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание, когато не са налице
основания за разглеждането му в такова. В настоящия случай, не може да съществува
никакво съмнение относно факта, че пред съдията-докладчик при СРС не е била налице
възможност за разглеждане на частното обвинение в открито съдебно заседание, както
поради обстоятелството, че деянието, предмет на обвинението разкрива признаците на
престъпление от общ характер, така и поради наличието на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 от
НПК.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на СРС, НО,
129-ти състав, че наказателното производство по НЧХД № 14170/2021 г. следва да бъде
прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. последно и чл. 24, ал.
5, т. 1 от НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна жалба срещу
разпореждането на съдията - докладчик за неоснователна.
Законосъобразно, частният тъжител е бил осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на СРС държавна такса за образуване на първоинстанционното
производство в размер на 12.00 лева, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Същевременно, въззивният съд констатира, че при образуване на ВНЧД № 4849/2021 г. по
описа на СГС, НО, XII въззивен състав, тъжителят не е представил доказателства за платена
държавна такса в размер на 5.00 лева, съгласно разпоредбата на чл. 14 от ТАРИФА № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерство на правосъдието, според която за частни жалби по
наказателни дела от частен характер, се събира държавна такса в размер на 5.00 лева,
представляваща държавна такса, за образуваното въззивно наказателно частно дело, както и
на основание чл. 190, ал. 2 от НПК 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.10.2021 г., постановено по НЧХД № 14170/2021 г.,
4
по описа на СРС, НО, 129-ти състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.
1, т. 6, пр. последно и чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по
делото, образувано по подадена от Г. А.С. тъжба срещу С.С..
ОСЪЖДА Г. А.С., с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на СГС сумата от 5.00 /пет/ лева, представляваща държавна такса за
образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата от 5.00 /пет/ лева,
представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5