№ 5398
гр. София , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г в закрито заседание на
осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Албена К. Александрова
Членове:Таня К. Орешарова Банкова
Ирина С. Стоева
като разгледа докладваното от Таня К. Орешарова Банкова Въззивно
гражданско дело № 20201100509900 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.
Образувано е по жалба на А. Б. С. чрез адв.Д. срещу действия на съдебен изпълнител.
В жалбата се твърди, че наложения запор върху банковата сметка на жалбоподателката в
Банка ДСК от ЧСИ С.Я., рег. № 844 от КЧСИ, по изп. дело №20208440400708, е
несъвместим с несеквестируемостта, тъй като я нарушава и след като по сметката постъпва
пенсия в размер под минималната работна заплата и социални помощи. Жалбоподателката
посочва, че е в невъзможност да изтегли сумата, налична по сметката и е лишена от доходи,
които са необходими за оцеляването й. Смята, че ЧСИ не е изискал информация от банката
за постъпилите суми по сметка на длъжника за произхода на наличните средства по нея и да
съобрази ограничението на чл.446а, ал.2 ГПК и едва след което да изиска изпълнение от
банката. След като на 13.08.2020год. жалбоподателката е узнала за образуваното изп.дело, за
наложения запор на банкови сметки в банка ДСК от тогава за нея тече срок за подаване на
жалба срещу незаконосъобразното действие на ЧСИ. С оглед изложеното моли за отмяна
действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху несеквестируем доход и налагане
на запор на банковата сметка на длъжника, по която получава доход от пенсия, като
действие което нарушава несеквестируемостта и се задължи ЧСИ да разпореди връщане на
удържаната сума по банковата сметка на длъжника.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които
поддържа, че подадената жалба е неоснователна, както и посочва, че е изискал от банката да
предостави информация относно характера на преведената сума и спазване на условията за
несеквестируемост по чл.446 и чл.446а ГПК.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите в
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, като
дължимата за производството държавна такса е внесена. Жалбата е насочена срещу
действие, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а именно насочването на
1
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо – чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 2/2015г. по тълк. дело
№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен
имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект, като на обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не запорът или
възбраната като изпълнителни действия. Доколкото в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост на запорирано имущество, то същата се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, сред
които е посочена и пенсия, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен
акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди
налагане на запора. С оглед на ал.2, чл.446а ГПК запорното съобщение не поражда действие
по отношение на помощите и обезщетенията по ал.1 изцяло, както и спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Съгласно ал. 3
на същия член, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на МРЗ,
освен за задължения за издръжка. Банката е длъжна в срока по чл. 508, ал. 1 ГПК да уведоми
съдебния изпълнител, че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия
или възнаграждения за работа, а съдебният изпълнител е длъжен в едноседмичен срок от
уведомяването да посочи на банката частта от дохода, която следва да се превежда съгласно
чл. 446 ГПК.
В случая със запорно съобщение изх.№020531/10.07.2020г. ЧСИ Я. е наложил запор
върху всички сметки на жалбоподателката в „Банка ДСК“ АД. В запорното съобщение са
възпроизведени текстовете на чл.446а ГПК и чл.446 ГПК, както и това, че запорното
съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал.1 изцяло
както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения
за издръжка. На основание чл.508, ал.1 и 2 ГПК е поканено третото задължено лице в
едноседмичен срок писмено да съобщи на съдебния изпълнител признавали за основателно
вземането, готов ли е да извърши плащане, има ли претенции на други лица, наложен ли е
запор и в полза на други лица, превеждат ли суми по сметка на длъжника и размера и
банката. Запорното съобщение е получено в банката на 16.07.2020год. и със съобщение с
изх № /06.08.2020г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има спестовна
сметка и две разплащателни сметки и по блокираната сметка постъпват пенсия под
установения размер на минималната работна заплата и по отношение на които запорното
съобщение не поражда действие и в тази връзка е информиран ЧСИ, че средствата с такъв
произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на самия титуляр-длъжник
по запора. Изрично е посочено, че върху вземането на длъжника по посочената сметка има и
други претенции, а именно договор за залог в полза на Банка ДСК върху вземанията на
залогодателя за обезпечение на кредит, с достоверна дата предхождаща датата на налагане
на запора.
Видно от приложеното съобщение до длъжника за образуваното изп.дело №
20208440400708 въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело№12160/2013год. на
СРС, 88-ми състав за заплащане на сумата от 1 288,95лв.-главница, ведно със законната
лихва от 20.10.2016год. до окончателното й изплащане и която към 13.08.2020год. е от
499,84лв., лихва за забава от 344лв. в полза на всиктателя „Топлофикация София“ЕАД,
както и разноски по изп.дело в посочен размер, както и за наложен запор върху банкови
сметки в Банка ДСК АД, същото е връчено на 13.08.2020год. 2020год. в кантората на ЧСИ.
Към жалбата на длъжника е приложено банково извлечение от Банка ДСК за период
от 01.06.2020год. до 18.08.2020год., в което е посочено начално салдо от 571,48лв. и са
отразени постъпилите суми както от пенсия на длъжника от НОИ за м.06. 477лв., от м.07-
2
508.46лв. и от м.08-558,46лв., както са постъпили суми от по 25,41лв. месечно, посочени
като социални помощи, но също така е видно, че по сметката за всеки от месеците
длъжникът е внасял по 260лв., заплащани са на длъжника суми- през месец юни сума от
400лв., за м. юли 500лв. и за месец август от 300лв., както и са превеждани суми по заем от
252,86лв. месечно и на 13.08.2020год. банката е превела по сметка на ЧСИ сума от
799,93лв. В тази връзка с разпореждане от 15.09.2020год. ЧСИ е разпоредил да се изпрати
запитване до банката да конкретизира характера на постъпилите суми по наложения запор
върху банковата сметка на длъжника. В отговор от Банка ДСК, постъпил след подаване на
жалбата и изпратен до ЧСИ от 23.09.2020год. е посочено, че сумата има характер на
спестявания.
При така приложените доказателства по делото неоснователни се явяват
оплакванията на длъжника в жалбата, че поради наложения запор върху сметката й в
банката и по която е получавала пенсията си и социални помощи не е могла да се
разпорежда с тези суми и което е несъвместимо с несеквестируемостта.
Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен
длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в
този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо
(възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.
В случая при налагането на запора от ЧСИ върху сметките на длъжника в Банка ДСК и с
оглед на постъпилия отговор от Банката, в който е посочено, че длъжникът получава пенсия
под минималната работна заплата и социални помощи, независимо, че не е посочен
конкретния им размер ясно е заявено, че по отношение на тях запорното съобщение не
поражда действие и в тази връзка длъжникът се е разпореждал със сумите по сметката си
като са теглени суми както през м.07., така и през м. 08.2020год., когато е наложен запора,
но не са теглени всички налични суми, както и изцяло сума равна на получаваната пенсия,
видно от извлечението на сметката на длъжника. Също така е видно обаче, че по сметката
на длъжника освен налично салдо са постъпвали суми с друг произход- това са вноски от по
260лв., правени всеки месец, и които нямат несеквестируем характер- вноски на длъжника
по неговата сметка и върху които няма пречки да се изпълнява с оглед на наложен запор.
Както е посочено в чл. 446а, ал. 1 ГПК и в т. 12 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, „по различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на
трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията,
когато длъжникът „ги получава” по банкова сметка. Налагането на запор върху такава
сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността
по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са
спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя
съгласно изложението по т. 3 от тълкувателното решение“.
В случая при направеното възражение на жалбоподателката за насочване на
изпълнение върху вземанията по банковата й сметка с довод за несеквестируемост на
същите, в нейната доказателствена тежест е да докаже трансформацията на вземането по
чл.446 ГПК във вземане по сметка в банка, но и само което да е наличното по сметката и
което в случая с оглед на приложените доказателства не се установява. По посочената
сметка в банката длъжникът е внасял ежемесечно вноски, както и не е усвоявал сумите от
пенсия и социални помощи ежемесечно в пълен размер и само които се явяват
несеквестируеми за текущия месец, поради което натрупаните суми и наличността на
същите са придобили характер на спестявания. Обстоятелството, че лицето има сключени
договор за заем, по които месечно му се удържат суми от банката, не може да повлияе на
изводите на съда, доколкото това се случва не по принудителен ред, а по изрична уговорка с
банката-заемодател, още повече, че върху вземането има учреден договор за залог в полза на
банката. При наложения запор от 16.07.2020год. при налична сума по сметката от 569,54лв./
от пенсия и социални помощи от предишен период за м.07./, както и внесена сума от 260лв. -
касова вноска, както и сума от 35,67лв. – неизтеглени суми за минал период, които имат
3
характер на спестявания и при несеквестериум доход само от пенсия и социални помощи за
м.08.2020год. след като длъжникът е изтеглил сума от 301лв. от пенсията си за
м.08.2020год. и 252,86лв.-отнесени към погасяване на заем, останала на разположение сума
от 25,41лв.- от социални помощи, цялата налична натрупана сума от 799,93лв. е преведена
на 13.08.2020год. по сметка на ЧСИ по изп.дело. С оглед на изложеното не се установяват
действия на ЧСИ с насочване изпълнението върху несеквестируемо имущество на
длъжника, които да подлежат на отмяна, както и да се постановява връщане на суми, които
да са отказани за плащане на длъжника от банката като трето задължено лице. Също така в
случай на неправилни изчисления, съответно отчитане на сумите по сметката на длъжника в
банка ДСК и отказ да се заплатят на длъжника, с които е следвало да разполага като
несеквестируем доход отговорност за вреди носи банката на основание договора за
разплащателна сметка.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 025069/19.08.2020г., подадена от А. Б.
С.-длъжник по изп. дело № 2020844040708 на ЧСИ С.Я. срещу действия на съдебен
изпълнител – по насочване на изпълнението върху несеквестируем доход и налагане на
запор върху банкова сметка в „Банка ДСК“ АД от ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, по изп.
дело № 2020844040708.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4