Решение по дело №7716/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260147
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20205330207716
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

260147 гр.Пловдив, 29.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 26.01.2021г. в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7716/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление  № 16-002966, издадено на 14.10.2020г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Глобал електроник дистрибюшън” ООД с ЕИК:*********, за административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с чл.63 ал.1 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева”.

Жалбоподателят в подадената жалба излага подробни доводи и моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и противоречи на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание се явява процесуален представител адв.Ж., която взима становище по незаконосъобразност на атакуваното НП и моли за разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява процесуален представител – юрк.Т., която ангажира гласни доказателства. По същество взима становище по законосъобразност атакуваното НП и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

                Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,  произлиза от лицето, което е санкционирано, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за осъществено  административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с чл.63 ал.1 от КТ.Същото било установено при осъществена проверка на 27.07.2020 година от служители на ТД „ИТ“ – Пловдив на търговско дружество “Глобал електроник дистрибюшън” ООД с ЕИК:*********. При  проверката служителите на ДИТ установили, че труд в дружестовото полагала П. И., считано от 03.02.2020г. като ***.Същата фигурирала във ведомостта за заплати и видно от правилника за вътрешния трудов ред същата е постъпила на работа от 9.00 часа на 03.02.2020г.Същевременно било установено, че работодателя подал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП, което било заверено след 20.00 часа на същия ден и фактически не било връчено на служителя И. преди да започне работа в 09.00 часа на 03.02.2020г.От представените с жалбата доказателства уведомлението до НАП е подадено от работодателя  в 11.18 на 03.02.2020г.  

В хода на съдебното заседание е разпитан като свидетел извършил проверката и съставил акта И.Б., чиито показания съдът намира за коректни, точни и ясни, изцяло съответстващи на писмените доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло.

След като прие писмените материали по преписката съдът счита, че в достатъчна степен подкрепят фактическата обстановка изложена в НП, същите са относими към спора и съдът им дава вяра.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съдът възприе за изяснено следното от правна страна:

НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В случая административно наказващият орган е приел от изяснените при проверката обстоятелствата, че те касаят едно осъществено от жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 вр. с чл.63 ал.1 от КТ. Посочената норма въвежда задължение да не бъде допускан до работа работник или служител на който не е връчено завереното от НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.В случая И. е била постъпила на работа в 9.00 часа на 03.02.2020г., а работодателя е изпратил до НАП уведомлението малко след 11.00 часа на същия, а И. вече е била постъпила на работа и допусната да изпълнява служебните си задълежения, а без да бъде заверено изпратеното в НАП уведомление, същото няма как да й бъде връчено.

Възприетото в атакуваното НП като административно нарушение – постъпване на работа от страна на работника преди да му бъде връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, според настоящия съдебен състав безспорно касае осъществено административно нарушение от жалбоподателя. Това обстоятелство категорично е възведено като административно нарушение при описанието на осъщественото законово нарушение. От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай е налице на осъществено административно нарушение от жалбоподателя. Затова становището на настоящия съдебен състав е, че на него е следвало да бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция” в минимален размер от 1500 лева съгласно законовите рамки на разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 415в от КТ се явява специална по отношение на общия случай по чл. 28, б. „а“ от ЗАНН и тя дерогира неговото приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.“ Тази императивна норма цели защита на обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права. Случаят не е маловажен, защото законът изрично изключва приложението на този институт към нарушенията на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като се касае за обществени отношения с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случаи, свързани с защита на работниците и служителите. Тези обстоятелства са били правилно преценени от наказващия орган и те законосъобразно са довели до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя. Обстоятелството, че това е било първо нарушение, че то е било отстранено веднага и че не са произтекли вредни последици за работници и служители е било отчетено от наказващият орган и той правилно е наложил административно наказание “имуществена санкция” в минималния размер от 1500 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Настоящата инстанция счита, че при така определеното наказание в пълнота биха били постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.За пълнота съдът следва да отбележи, че ако работодателя беше изпратил уведомлението в НАП за заверка преди постъпване на работа на работника или служителя, независимо, че не е било заверено в НАП съдът щеше да счете, че изобщо липсва нарушение, тъй като забавата на администрацията на НАП да завери подаденото удостоверение, което да се връчи на работника не може да препятства влизане в действие на трудов договор между работник и работодател, което само по себе си, забавата на действието на трудовия договор е нарушение на трудовите права на работника и служителя.  

           В предвид на изложеното, обжалваното НП на Директор на Д „ИТ“ - гр. Пловдив се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

          С оглед изхода на делото и на основание  чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Главна инспкция по труда следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума от 80лева.

           Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 16-002966, издадено на 14.10.2020г. година от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на търговско дружество “Глобал електроник дистрибюшън” ООД с ЕИК:*********, за административно нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. с чл.63 ал.1 от Кодекса на труда /съкр. КТ/ му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева”.

ОСЪЖДА Глобал електроник дистрибюшън” ООД с ЕИК:********* да заплати на Главна инспекция по труда-София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на  гр. Пловдив  в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено. 

                                                                     

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:                     

Вярно с оригинала: И.П.