Определение по дело №150/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 675
Дата: 23 февруари 2024 г.
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20247240700150
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 675

Стара Загора, 23.02.2024 г.

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                                           Съдия: Златко Мазников

 

като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 150 по описа за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по жалба на кмета на община Казанлък против Заповед № А12-01-ЗД-2 от 29.01.2024 г. на областния управител на област Стара Загора (л. 24 – 25 от делото), с която (по жалба на началника на РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора с вх. № АК-01-169 от 01.12.2023 г., приложена на л. 5 – 6 от делото):

           на основание чл. 32, ал.1, чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 44, ал. 3 във връзка с чл. 45, ал. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 97, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), писмо с изх. № 812100-1414 от 25.01.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 22 – 23 от делото);

           обявява за нищожна Заповед № 2367 от 27.11.2023 г. на кмета на община Казанлък по т. 2, т. 3 и по т. 1 в частта „като не допуска информацията да се публикува в медиите, преди да достигне до кмета на община Казанлък“;

           отменя като незаконосъобразна т. 1 от Заповед № 2367 от 27.11.2023 г. на кмета на община Казанлък в частта „Началника на РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора да подава своевременна и точна информация за всички случаи на нарушаване на обществения ред на територията на община Казанлък“.

           Адресат на Заповед № 2367 от 27.11.2023 г. на кмета на община Казанлък, обявена частично за нищожна и отменена като незаконосъобразна в останалата й част с оспорената заповед на областния управител на област Стара Загора, е началникът на РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора, на когото на основание чл. 44, ал. 2 във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 4 и т. 8, ал. 3 и чл. 17, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), с оглед подобряване координацията и обмена на информация между органите, натоварени с изпълнение на задачите по посочените закони, се нарежда:

           да подава своевременна и точна информация за всички случаи на нарушаване на обществения ред на територията на община Казанлък, като не допуска информацията да се публикува в медиите, преди да достигне до кмета на община Казанлък – т. 1 от заповедта;

           при обявяване на повишена степен за опасност за природни явления (код „жълто“/„оранжево“/„червено“) от овластените държавни органи, от които могат да настъпят бедствия и аварии на територията на община Казанлък, да координира лично законоопределените дейности по организацията на терен, като информира лично кмета на общината или уведомява предварително писмено кой ще бъде неговия заместник за връзка с кмета на община Казанлък – т. 2 от заповедта;

           да проведе инструктаж на всичките си подопечни служители от състава на РУ-Казанлък как следва да се представят с името и длъжността си при разговор с кмета на общината и други служебни лица – т. 3 от заповедта.

           Видно гореизложеното, упражненото от кмета на община Казанлък административно правомощие по т. 1 от Заповед № 2367 от 27.11.2023 г. е на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, поради което оспорената заповед на областния управител на област Стара Загора в частта, с която се е произнесъл по законосъобразността на т. 1 от заповедта на кмета (обявявайки я за нищожна в частта „като не допуска информацията да се публикува в медиите, преди да достигне до кмета на община Казанлък“ и отменяйки я като незаконосъобразна в частта „Началника на РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора да подава своевременна и точна информация за всички случаи на нарушаване на обществения ред на територията на община Казанлък“) не подлежи на обжалване – чл. 44, ал. 3, изречение второ от ЗМСМА. Следователно жалбата против оспорената заповед в тази й част е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

           Жалбата против оспорената заповед в останалата й част – с която областният управител на област Стара Загора се е произнесъл по законосъобразността на т. 2 и т. 3 от заповедта на кмета на община Казанлък (с които се вменяват задължения за началника на РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора, нямащи отношение към опазването на обществения ред, т. е. упражненото от кмета с тази част от заповедта му административно правомощие не попада в хипотезата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, съответно обжалването на заповедта му в тази й част по административен ред – от началника на РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора, като адресат на акта, както и произнасянето на областния управител по нейната законосъобразност в тази й част, не са на основание и при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗМАСМА), е недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК по следните съображения:

           Правомощията на областния управител да се произнася по актове на кметове на общини при оспорването им по административен ред е уредено в разпоредбите на чл. 32, ал. 2, изречение 2 от ЗА, чл. 45, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 93, ал. 4 от АПК. В случая оспорената заповед се основава (макар да не е посочено правилното правно основание, налице е позоваване на чл. 32, ал. 1 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА) на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗА, съгласно която той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му.

           Според чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. Съответно съгласно разпоредбата на чл. 126 от АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Право да оспорват индивидуален административен орган имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения – чл. 147 от АПК.

           Следователно административните органи (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК), какъвто е кметът на община, нямат право да започват в това си качество съдебни производства по оспорване на индивидуални и общи административни актове, издадени от областния управител, освен ако друго е установено в специална норма. Съдебните производства по АПК са предназначени да решават спорове между частноправни субекти и администрацията, а не между административните органи.

           Нормата на чл. 32, ал. 3 от ЗА, уреждаща принципно обжалваемостта на заповедите на областния управител, следва да се тълкува с оглед приложението на чл. 120, ал. 2 от КРБ и чл. 126 от АПК. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от КРБ. Засягане е налице, когато тези актове нарушават или застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Интересът пък е личен и пряк, когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. В случая нито една от тези предпоставки не е налице. Не е налице и друго предвиждане в закон, в случая – ЗЗБ и ЗМВР.

           В горепосочения смисъл са определения № 844 от 12.07.2021 г. по АД № 4106/20021 г., № 1765 от 04.02.2020 г. по АД № 777/2020 г. и № 4435 от 14.04.2020 г. по АД № 780/2020 г. – всичките на ВАС, Трето отделение.

           С оглед на изложените съображения и тъй като наличието на подлежащ на оспорване акт, както и на правен интерес от оспорването, са абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, за които съдът следи служебно, съдът намира, че жалбата, с която е сезиран, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото – прекратено.    

Воден от горните мотиви, съдът на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на кмета на община Казанлък против Заповед № А12-01-ЗД-2 от 29.01.2024 г. на областния управител на област Стара Загора, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 150/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

 

Определението подлежи на обжалване от кмета на община Казанлък с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, ведно с препис от него, пред Върховния административен съд.

 

                                                            СЪДИЯ: