№ 62
гр. Тутракан, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200150 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0362-000326 от 09.06.2023 г. на
началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на С. И. М., с ЕГН:
**********, от ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 700 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. М., който чрез надлежно упълномощен процесуален
представител го обжалва в срок, излагайки доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се
явява и процесуалният му представител. Прието е становище от последния, в
което са подробно обсъдени защитните доводи, обуславящи отмяната на НП.
Въззиваемата страна – началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР –
Силистра, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прието е
становище на надлежно упълномощен в хода на производството негов
процесуален представител – В.А., ***, в която са посочени по бланкетен
1
начин доводи за потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на
разноски по делото.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Актосъставителят К. С. изпълнява длъжността младши полицейски
инспектор в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.
На 16.03.2023 г. актосъставителят осъществявал контрол на скоростта
на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл.
Силистра, по ул. „Трети март“, с автоматизирано техническо средство
TFR-1M № 517. Последното било разположено по ул. „Трети март“, в близост
до ЗК „Атила Зафиров“, като било насочено в посока към гр. Силистра. На
контрол посредством техническото средство подлежали превозните средства,
движещи се в посока от гр. Силистра към гр. Русе.
В 12:55 ч. АТСС заснело лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“
с рег. № ***, движещ се със скорост 105 км/ч, при максимално допустима
скорост за населено място 50 км/ч, въведена с пътен знак Д 11. Нарушението
било заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на снимка от
клип № 18341, радар № 517. От последната са видни регистрационният номер
на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение,
участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото,
на което е позиционирано АТСС, датата и часът на извършване на
нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС. Установената
стойност на превишение на скоростта, след приспадане на максимално
допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала
на 52 км/ч.
След снемане на данните от устройството и установяване собственика
на процесното превозно средство – С.Х.С. от ***, до началника на сектор
„ПП“ при ОДМВР – Добрич било изпратено писмо с № УРИ 362р-
4112/27.03.2023 г. по описа на РУ – Тутракан, с оглед установяване на водача,
извършил процесното нарушение. Към писмото били приложени екземпляр
2
на декларация по чл. 188 от ЗДвП и екземпляр на покана за съставяне на
АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В декларацията, попълнена на 05.04.2023 г.
от собственика на автомобила, било посочено, че на процесната дата той бил
управляван от жалбоподателя. Своевременно – на същата дата в 10:00 ч.,
поканата била връчена на жалбоподателя. След изтичането на посочения в
поканата 7-дневен срок, актосъставителят С. съставил в отсъствие на
нарушителя АУАН серия АД, № 301, бл. № 175112/05.05.2023 г. за
извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като свидетели
при съставянето на акта били привлечени св. Е. А. и св. В. Г. – полицейски
служители в РУ – Тутракан. АУАН бил връчен на жалбоподателя на
25.05.2023 г., като последният вписал, че няма възражения, и получил препис
от същия.
На 09.06.2023 г. АНО издал НП № 23-0362-000326, с което на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание глоба за
извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в размер на 700
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят получил екземпляр от НП на 29.06.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 23-0362-000326/09.06.2023 г. на началник
група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра; АУАН № 175112/05.05.2023
г.; писмо рег. № 362р-4112/25.04.2023 г. по описа на ОДМВР – Добрич Второ
РУ – Добрич; писмо № 362р-4112/27.03.2023 г. по описа на ОДМВР –
Силистра РУ – Тутракан; покана от 25.03.2023 г.; декларация по чл. 188 от
ЗДвП на С.Х.С.; клип № 18341 от 16.03.2023 г.; информация, нарушение и
картон на водача С.С.; СУМПС на С. И. М.; писмо рег. № 362р-
4635/26.05.2023 г. по описа на ОДМВР – Добрич Второ РУ – Добрич; писмо
№ 362р-6233/12.05.2023 г. по описа на ОДМВР – Силистра РУ – Тутракан;
писмо № 362р-4112/7677/04.07.2023 г. по описа на ОДМВР – Добрич Второ
РУ – Добрич; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР;
служебна бележка от с-р „ЧР“ ОДМВР – Силистра; справка картон на водача
на С. М.; Протокол № 1-41-23 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“; протокол за използване на АТСС „TFR-1M“ №
3
517/16.03.2023 г.; справка АИС за л. а. с рег. № ***; Техническо описание на
инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010
г. писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г. на ГД „НП“; Заповед № 8121к-
2685/21.03.2022 г. на гл. секретар на МВР; Удостоверение рег. №
311/15.04.2022 г. и удостоверение за допълнително обучение – актуализация
на професионалната квалификация, издадени от АМВР ЦСПП гр. Казанлък
на К. Й. С..
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето от компетентно длъжностно лице на АУАН серия АД, № 301, бл.
№ 175112/05.05.2023 г. Той съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42,
ал. 1 от ЗАНН. Съдът, в противовес на доводите, изложени в жалбата и
становището на защитата, счита, че мястото на извършване на нарушението е
достатъчно конкретизирано – посочени са населеното място, улицата и в
близост до кой обект е позиционирано АТСС (съответно – къде по-точно е
извършено заснемането на нарушението). За съда е ноторно известен факт,
който е безпредметно да се доказва, че ул. „Трети март“ в с. Зафирово
представлява участък от път II-21 (свързващ гр. Русе и гр. Силистра),
преминаващ през процесното населено място. Това впрочем може да се
извлече и от посоката на движение на МПС, описана в АУАН.
Законосъобразността на съставянето на акта в отсъствие на нарушителя
произтича от спазването на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН чрез връчването на покана и
съответно – неявяването на последния в указания срок и на указаното място.
В унисон с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН са привлечени двама
свидетели, тъй като такива (или поне един такъв) при
извършване/установяване на нарушението са липсвали.
Наказателно постановление № 23-0362-000326/09.06.2023 г. е издадено
от началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, който се явява
4
родово и местно компетентен АНО (в тази насока и т. 3.9 от приложената по
делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи). НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в АУАН, като с НП е наложил
предвидените в санкционната норма кумулативни наказания, определени в
абсолютен размер. Съображенията относно спазването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН при съставянето на АУАН важат и за спазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН при издаването на НП, поради което съдът не намира за нужно да ги
повтаря.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 6 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на
МПС. Защитните доводи, домогващи се да обосноват обратното, следва да
бъдат игнорирани. Легалната дефиниция на термина „водач“ се съдържа в
цитираната в жалбата разпоредба на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Същата е
красноречива и не съдържа в себе си изискване същият да е и собственик на
управляваното МПС. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП указва, че
собственикът на МПС се наказва за извършеното нарушение, но само когато
не посочи кой фактически го е управлявал (т.е. кой е бил водач). В настоящия
случай собственикът на МПС е посочил в попълнената декларация по
образец, че именно жалбоподателят е водачът, извършил процесното
нарушение. При връчването на АУАН и получаването на препис от същия
жалбоподателят не е изложил възражения за противното, поради което
законосъобразно АНО е издал процесното НП именно срещу него.
Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в
управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. В настоящия случай установената скорост е 105 км/ч, която след
приспаднатия толеранс е редуцирана до 102 км/ч – т.е. нарушението се състои
в превишаване с 52 км/ч.
От приетото като доказателство заверено копие на Протокол № 1-41-23
от проверката на мобилна система за видоконтрол „TFR – 1M“ е видно, че
процесното АТСС е преминало технически преглед на 16.02.2023 г., като е
дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т. 31 от
5
Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл. 43,
ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол
относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически
изправно към процесната дата.
Съдът счита за доказателствено неподплатено твърдението на защитата,
че АТСС е обхващало и движещите се извън населеното място МПС.Тъкмо
обратното. Видно от приетото копие на Протокол за използване на АТСС от
16.03.2023 г. (за който също неоснователно се твърди, че не е съставян) и от
показанията на актосъставителя същото е било поставено до ЗК „Атила
Зафиров“ (която е ноторно известно за съда, че се намира по-близо до изхода
на с. Зафирово в посока към гр. Русе, отколкото до този към гр. Силистра) и е
било насочено към гр. Силистра. Като се има предвид, че разстоянието от
мястото на поставяне на АТСС до изхода на селото в посока гр. Силистра е
твърде голямо (според показанията на актосъставителя над 2 км.), то е видно,
че е технически невъзможно АТСС да обхване движещите се извън
населеното място автомобили. Тази техническа невъзможност се
потвърждава и от т. III.1, (л. 4) от Техническото описание и инструкция за
експлоатация на АТСС, в която обсегът на радара е очертан или до 60 м., или
до 120 м. (в зависимост от избрания режим на работа).
От изложеното дотук е видно, че жалбоподателят е осъществил всички
обективни признаци на нарушението, за което е наказан. Видно е и че АТСС,
с което е заснето нарушението, е използвано по надлежния начин.
От субективна страна, същият е действал небрежно, тъй като съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва ограничението на скоростта на
управлявания от него автомобил, като същевременно при полагане на
дължимата грижа е бил в състояние да предотврати осъществяването на
нарушението.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното
административно нарушение.
Предвид това, че наложените с НП наказания са фиксирани в абсолютен
размер от законодателя в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, то
според съда е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на
отегчаващи и/или смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства.
6
Същото, на основание чл. 189з от ЗДвП, важи и по отношение прилагането на
чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на горното, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
В хода на производството, на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е
направено искане за присъждане на сторените разноски по делото в полза на
АНО, като не е посочен размер. Предвид бланкетния характер на становището
на проецсуалния представител на АНО (в което дори не е направено
единственото полезно в такъв случай възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН) и
почти пълната липса на конкретизация по спорните въпроси, съдът счита, че
следва да присъди разноски в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП той се равнява на
80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0362-000326 от
09.06.2023 г. на началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, с
което на С. И. М., с ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 700 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 3 месеца, като законосъобразно.
ОСЪЖДА С. И. М., с ЕГН: **********, от ***, на основание 63д, ал. 4
и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на
ОДМВР – Силистра сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
7
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8