Старозагорски окръжен съд - 1 -
н.о.х.д. № 93/2019 г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия А.С.В. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК,
за това че на
11.09.2018 г., около 14.36 ч., по АМ „Тракия“, км 209+200, общ.Стара Загора,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел Мерива“, с peг. номер ******,
нарушил правилата за движение по Закона зa движението по пътищата, а именно –
чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост причинил смъртта на Г.В.В..
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК срещу подсъдимия А.С.В. и счита, че следва да му бъде
наложено наказание при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1
от НК – около една година лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Счита, че съдът
следва да наложи на подсъдимия В. и наказание по чл.343г от НК – лишаване от
правото да управлява МПС, за срок от около една година.
Подсъдимият А.С.В. твърди, че съжалява
за случилото се и изключително тежко го преживява, тъй като е живял със
съпругата си Г.В.В.
четиридесет и три години. Моли съда да му
бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, чието изпълнение да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години. Относно наказанието по чл.343г от НК – лишаване
от правото да управлява МПС, моли същото да бъде за срок от една година. Подробни
съображения за това развива в пледоарията си защитникът му адв. Л.Ц..
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият
А.С.В. е роден на *** г. в гр.Т., Новосибирска област,
Руска Федерация, руски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, живущ ***,
вдовец, пенсионер, неосъждан, ЕГН ********** и ЛНЧ **********.
Подсъдимият
А.С.В. и съпругата му Г.В.В. били руски
граждани, постоянно пребиваващи в Република България /за В. този статут бил от
21.02.2017 г./.
Сем.
В. живеели от 2011 г. в гр. Р., където закупили апартамент, находящ се в същия
град, ул. „******“ № 1, ет.4.
В началото на м. септември 2018 г.
подсъдимият В. и пострадалата В.отишли на почивка в гр.Поморие.
На 11.09.2018г. в ранния следобед сем.
Волкови тръгнали да се прибират за гр. Р., движейки се по АМ „Тракия“. Подсъдимият
В. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№ ******, до него
– на предната дясна седалка, била пострадалата Волкова.
- 2 -
Времето било светло и сухо, движението
не било натоварено.
На около 200-300 м. след автомобила на подсъдимия
В., с почти същата скорост, се движел със собствения си лек автомобил свидетелят
Н.Н.Н.
Лекият автомобил, управляван от
подсъдимия В. наближил разклона за гр. Стара Загора около 14.36 ч. Автомобилът
се движел в дясната лента на платното за гр.София – в посока от изток на запад.
По време на управлението на лекия
автомобил подсъдимият В. заспал на волана и поради това спрял да контролира
пътното превозно средство, което управлявал. Това се случило на километър
209+200 на АМ „Тракия“.
Автомобилът се движил първоначално в
дясната лента за движение, но след като останал без контрол от водача В.,
постепенно и без да намалява скоростта си, той по диагонал се насочил към
дясната аварийна лента. След като постепенно стигнал до края на аварийната
лента, автомобилът излязъл от платното за движение. В този момент скоростта на движение
на лекия автомобил, управляван от подсъдимия В., била 114,1 км./ч.
Автомобилът контактувал първоначално с
двете бетонови основи на южна конзола на указателна табела /приета като
ориентир при огледа на местопроизшествието/, като в тогава скоростта му била
109,7 км./ч. След това лекият автомобил продължил да се отклонява надясно,
спуснал се по ската, ударил се на 44,8 м. западно от ориентира в бетоновия
отводнителен канал и започнал да се преобръща.
На 54 м. западно от табелата-ориентир
изпаднала предната лява гума на автомобила, а на 68 м. – челното му стъкло. Преобръщането
завършило и автомобилът застанал на колелата си с предна част, насочена на
изток-североизток, като предното дясно колело било на 83,4 м. западно и 18 м.
северно от табелата, приета за ориентир. Пътят, който е изминал центърът на
тежестта на автомобила от мястото на първия удар до установяването му в покой,
бил 85,6 м.
В резултат на настъпилото ПТП, возещата
се на предната дясна седалка Г. В., която била с поставен предпазен колан, получила
следните травматични увреждания: черепномозъчна травма – голяма
разкъсноконтузна рана в лявата теменна област на главата, многофрагментно
счупване на черепния покрив и основа, контузия на мозъка, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки; вдишана кръв в белите
дробове; гръдна травма – счупване на дясна ключица, счупване на ребра в дясна
гръдна половина, счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове; компресионно
счупване на телата на I и II гръден прешлен с разчленяване на гръбначния стълб
и пълно прекъсване на гръбначния мозък; охлузвания и кръвонасядания на лицето,
шията, горните крайници и лява подбедрица, разкъсноконтузни рани на лява
мишница. Пострадалата В.починала на
място, вследствие на тежката черепно-мозъчна травма, усложнена с вдишана кръв в
белите дробове.
Свидетелят Н., който се движел зад
катастрофиралия автомобил, видял цялото ПТП – отклоняването на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия В., от праволинейното му движение по пътното платно, описаните
по-горе
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 93/2019 г.
удари и преобръщания и установяването му в покой в
обработваемата площ извън магистралата. Той спрял веднага и сигнализирал на
тел.112 за случилото се.
Свидетелите И. Г. Х. и Д. Д. Д., които
пътували по АМ „Тракия” в същата посока, всеки един от тях шофирайки различен
автомобил, видели, че е станала катастрофа, спрели да помогнат и се обадили на
тел.112.
На местопроизшествието пристигнали и
полицейски служители. Това били свидетелката Ж. И. и колегата й Т. Х. – и
двамата младши автоконтрольори в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора.
Според свидетелката И., подсъдимият В. обикалял около катастрофиралия автомобил
и на въпроса й какво е станало отговорил, че той е шофирал, че човекът в
автомобила е жена му и че е заспал и не знае какво точно се е случило.
Не след дълго на място пристигнали медиците
от ЦСМП, които констатирали смъртта на пострадалата Г. В.
Видно от
заключението на автотехническата експертиза от 23.01.2019 г. /л.92 – л.96 от д.п.
№ 1228 ЗМ 174/2018 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, при огледа на
местопроизшествието е установена следа от напускане на асфалтовото покритие в
дясно спрямо посоката на движение на десните колела с начало на 19,8 м. източно
от указателна табела, която е приета за ориентир. По двете бетонови основи на
южната конзола на табелата и по самата конзола са установени следи от удар /сн.
№№ 1, 2, 3 и 4/. Това е мястото на първоначалния удар на автомобила в крайпътно
съоръжение. След това автомобилът е продължил да се отклонява на дясно, спуснал
се е по ската. На 44,8 м. западно от т.О1 се е ударил в бетонния отводнителен
канал и е започнал да се преобръща. На 54 м. западно от т.О1 е изпаднала предната
дясна гума на автомобила, на 68 м.западно е изпаднало челното стъкло. Преобръщането
е завършило като автомобилът е застанал на колелата си с предна част, насочена
на изток-североизток. Предното дясно колело е било на 83,4 м. западно и на 18
м. северно от т.О1. Пътят, който е изминал центърът на тежестта на автомобила
от мястото на първия удар до установяването му в покой, е 85,6 м.
Според
експерта инж. Николов, след като първия удар движението на автомобила може да
се раздели на два участъка. През първия автомобилът е преминал косо през десния
банкет, спуснал се е по ската и се е ударил в бетоновия отводнителен канал.
Пътят, изминат от масовия му център при това движение, е 45,2 м. Вторият
участък е движение с преобръщане в обработваемата площ северно от отводнителния
канал. Пътят, изминат от масовия център на автомобила, е 40,4 м.
Скоростта
на лекия автомобил “Опел“ в момента на удара в основата на указателната табела е
109, 7 км./ч.
Скоростта на лекия
автомобил “Опел“ в момента на напускане на пътното платно е 114, 1 км./ч.
Скоростта, c която се е движил лекият автомобил “Опел“ е съобразена с
пътноклиматичните условия – хоризонтален асфалтов участък от автомагистрала с
две ленти за движение в една посока, с времето – ясно, слънчево и сухо, а и
интензивността на движението е била по-ниска от средната.
- 4 -
Максимално
допустимата скорост в участъка на ПТП е максимално разрешената за движение на
МПС кат. „В“ по автомагистрала –140 км./ч.
Опасната
зона за спирането на лекия автомобил “Опел“ е 109 м.
Експертът инж. Н. стига
до извода, че най-вероятната причина за настъпване на произшествието е
заспиване на водача по време на движение.
След момента на
заспиването водачът няма възможност да предотврати настъпването на ПТП. Движението
по автомагистрала е монотонно и заспиването на водачите не е изключение.
Обичайно заспиването се предхожда от унасяне, което може да бъде осъзнато от водача.
При настъпване на първите признаци на умора е необходимо да се предприеме
спиране за почивка и освежаване с безалкохолни напитки. В конкретния случай
водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като при първите
признаци за настъпваща умора предприеме спиране.
Произшествието е възникнало на АМ „Тракия“, км.209+200.
Лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№ ****** се е движил в посока запад, в дясната
активна лента. Времето е било светло и сухо, движението не е било натоварено. В
момента на инцидента не е имало автомобили около л.а.“Опел“.
Начинът на движение на л.а.“Опел“, който е описан от свидетеля
Н., е характерен за движение на автомобил, останал без контрол от страна на
водача. При заспиване на водача по време на движение поради отпускане на
крайниците се получава плавно отклоняване вляво
или вдясно от праволинейната траектория и много плавно намаляване на скоростта.
Поради факта, че темпът на намаляване на скоростта е много малък, винаги се стига
до излизане от платното вдясно или вляво, преди автомобилът да спре под
действието на спирачния ефект от двигателя, останал без подаване на газ.
Анализът на показанията на свидетелите Н. и И. и на останалите доказателства по
делото дава основание на експерта да приеме за най-вероятна причина за
настъпване на произшествието заспиване на
водача на л.а “Опел Мерива“ по време на движение.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп № 194/12.09.2018 г. /л.41 – л.44 от д.п.
№ 1228 ЗМ 174/2018 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/, при огледа и
аутопсията върху трупа на Г.В.В. е установено следното: Черепномозъчна травма –
голяма разкъсноконтузна рана в лявата теменна област на главата,
многофрагментно счупване на черепния покрив и основа, контузия на мозъка,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Вдишана кръв в белите дробове. Гръдна
травма – счупване на дясна ключица, счупване на ребра в дясна гръдна половина,
счупване на гръдната кост, контузия на белите дробове. Компресионно счупване на
телата на I и II гръден прешлен с разчленяване на гръбначния стълб и пълно
прекъсване на гръбначния мозък. Охлузвания и кръвонасядания на лицето, шията,
горните крайници и лява подбедрица. Разкъсноконтузни рани на лява мишница. Причината
за смъртта на Г. В.е тежка черепномозъчна травма, усложнена с вдишана кръв
белите дробове. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил
при описаното в материалите на досъдебното производство ПТП. Всички травматични
увреждания са прижизнени.
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 93/2019 г.
Видно от протокол за
извършена техническа експертиза № 541/12.10.2018 г. /л.48 – л.49 от д.п. № 1228 ЗМ 174/2018 г. по
описа на ОД на МВР – Стара Загора/, в предоставения за изследване обект –
видеорегистратор марка „SUPRA”, не е установено наличие на
запис от настъпилото ПТП.
Заключенията са компетентни и
мотивирани и съдът ги възприема.
Предвид изложената фактическа
обстановка, се налага изводът, че причина за настъпване на пътнотранспортно
произшествие е поведението на подсъдимия В., който заспал на волана по време на
управление на лек
автомобил марка „Опел Мерива“, с peг. номер ******, като по тази причина
престанал да контролира лекия автомобил. Поради това лекият автомобил
постепенно променил посоката си на движение, излязъл от платното на АМ „Тракия” и се преобърнал няколко пъти извън
него, след което се установил на място в обработваемата площ извън магистралата.
По описания начин подсъдимият В. нарушил правилата за
движение по ЗДвП, а именно – чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Причина за смъртта на
пострадалата В.е тежка черепномозъчна травма, усложнена с вдишана кръв белите дробове, като леталният изход е в пряка и
непосредствена причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, причинено от подсъдимия
В.
Този
вредоносен резултат е в пряка причинна връзка с допуснатото от нарушение на
правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, описано по-горе.
Видно от справка за съдимост № 1335/05.04.2019
г. на Старозагорския районен съд /л.28 от настоящото дело/, подсъдимият В. е неосъждан.
Видно от справка за нарушител, изискана
от ОД на МВР – Благоевград /л.30 от настоящото дело/, подсъдимият В. е няма
наложени наказания по ЗДвП и по ППЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия В. по чл.371, т.2
от НПК, показанията на свидетелите И., Х., Д. и Н. /по реда на чл.373, ал.2,
във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключенията на експертите инж. Н., инж. Р.,
Т.и д-р С., както и от приложените към делото писмени и веществени доказателства.
Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият А.С.В. е осъществил от обективна и от
субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.343, ал.1,
б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 11.09.2018 г., около 14.36 ч., по АМ
„Тракия“, км 209+200, общ.Стара Загора, при управление на МПС – лек автомобил
марка „Опел Мерива“, с peг. номер ******, нарушил правилата за движение по
Закона зa движението по пътищата, а именно – чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и по непредпазливост причинил смъртта на Г.В.В..
- 6 -
От субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка
с чл.342, ал.1 от НК е извършено по непредпазливост – небрежност.
Подсъдимият В. не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената правна квалификация и след като
се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с
обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във
връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
а именно – подсъдимият В. искрено съжалява за случилото се ПТП, в което е
загубил съпругата си Г. В., с която са живели 43 години като семейство, тежко
преживява нейната загуба, не е осъждан, няма нарушения като водач на МПС,
допуснатото нарушение на ЗДвП е само едно и е инцидентно в неговата 32-годишна
практика като водач на МПС. Отегчаващите вината обстоятелства няма.
Поради изложеното съдът счита, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия В.,
тъй като за престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от свобода.
Действително, разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НПК
предвижда при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК съдът да определи наказание лишаване от свобода, като се ръководи от Общата
част на този кодекс и намали така определеното наказание с една трета. Но в
случая са налице условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и последната разпоредба е
по-благоприятна за подсъдимия В., отколкото разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Поради изложените съображения и с оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на
подсъдимия В., като приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК и слезе под минимума от две години лишаване от свобода, който
законът предвижда за престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с
чл.342, ал.1 от НК.
Съдът счита, че наказание от една година
лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, тъй като деецът се характеризира с много ниска степен на
обществена опасност.
Съдът счита, че така определеното
наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на
подсъдимия/ не е наложително подсъдимият
В. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода
ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия
В. следва да бъде наложено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от
право да управлява МПС, за срок от една година, считано от влизане на присъдата
в сила.
Веществените
доказателства по делото: лек автомобил марка „Опел Мерива“ с peг. номер ****** (находящ се в База УССД) и видеорегистратор марка „Supra“, ведно със
захранващ кабел – черен на цвят, и мемори карта със син
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 93/2019 г.
цвят марка „Silicon power“ 32 GB (приложени на л.109 от д.п.), следва да
бъдат върнати на собственика им – подсъдимия
В., след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият В. следва да бъде осъден да
заплати по сметката на ОД на МВР – Стара Загора направените по делото разноски
в размер на 1 317, 04 лв.
Причините за
извършване на престъплението от подсъдимия В. са подценяване на пътната
обстановка и надценяване на собствените възможности.
Предвид гореизложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: