№ 800
гр. П., 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20224430100760 по описа за 2022 година
Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. срещу
Б.П. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в
размер на 526,33 лева за консумирана топлинна енергия, от които 462,27 лева
– главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., както и 64,06 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 20.9.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 6145/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчено му по реда на
1
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява
настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда
доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 17391, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“
от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с
ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в
раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно:
в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че
в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в
забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана
законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.
№ 6145/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 17391 ответникът е
използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил
2
задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление
без ИРУ в размер на 199,99 лева; сума за отопление отдадена от сградна
инсталация в размер на 253,96 лева и сума за услуга дялово разпределение в
размер на 8,32 лева. Твърди се, че в имота на ответника има единствено щанг
лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният
представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва същият по
основание и размер. Оспорва представените от ответника частни документи,
както и, че ответницата има качеството на потребител на ТЕ. Излага, че от
представените от ищеца доказателства, че се доказва обстоятелството, че
ответницата има качеството на потребител на ТЕ, както и, че е обвързана от
съществуващи облигационни отношения с ищеца.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
излага, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 6145/2021 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 462,27
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., както и 64,06 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.01.2019 г. до 20.9.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед за изпълнение от 29.09.2021 г., връчена на длъжника по
3
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с оглед указанията на съда ищецът е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П., от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..
От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за
задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са
начисляванията за консумираната топлинна енергия за абонатен номер
№17931, водена на името на ответника.
Установява се както от приложения по делото НА за продажба на
недвижим имот № *** г. на нот. при ПлРС, така и от НА за учредяване на дог.
Ипотека върху недвижим имот №1*** г. на нот. С. И. с рег. № *** на НК
София с район на действие ПлРС, че ответницата е собственичка на
процесния топлоснабден имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост
на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***”
ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна
енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на
задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на
начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
4
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените по делото
документи за собственост, че ответникът е съсобственик на процесния
топлоснабден имот. Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Поради изложеното
съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока,
по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена
е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана. От представената по заповедното производство
препис – извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана
топлинна енергия се установява и каква е главницата и лихвата в посочените
от ищеца размери.
Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда
5
приема за доказано, че за ответника, в качеството си на потребител на
топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответницата е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 475,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени
държавни такси, 300 лева за възнаграждение за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.П.
Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** дължи на „***“ ЕАД ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., обща сума в размер на 526,33 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 462,27 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., както и 64,06 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 03.01.2019 г. до 20.9.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /29.09.2021 г./, за което е образувано
6
ч.гр.д. № 6145 по описа за 2021 г. на П.ски районен съд до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.П. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 75,00 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6145 по
описа за 2021 г. на П.ски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 475,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред П.ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7