Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 във връзка с чл. 129 ал. 4 ГПК. Д. И. С. от гр. Д., чрез процесуалния си представител адв. Ж. Д. от ВТАК е подал частна жалба срещу определение № 743/05.04.2011г. постановено по гр. дело № 2314/2010 г. по описа на ВТРС, с което е върната исковата молба на С. и е прекратено образуваното по нея гр. дело № 2314/2010 г. Жалбоподателят изразява недоволството си от това определение и смята същото за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е изпълнил всички указания дадени му от съда, поради което няма основание за връщане на исковата молба. Сочи, че делото два пъти е обявявано за решаване, но и до момента няма решение, с което да се допусне делбата. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне на ВТРС за произнасяне по допустимостта на делбата. Препис от частната жалба е връчен на другата страна, но в седмичния срок по чл. 276 ал. 1 ГПК не е депозирала писмен отговор. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в едноседмичния преклузивен срок по чл. 275 ал. ГПК /видно от пощенското клеймо/, от надлежно легитимирана страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което подлежи на разглеждане по същество. При преценката по същество съдът намира за установено и доказано следното: Гражданско дело № 2314/2010 г. на ВТРС е образувано на 25.09.2010 г. по иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот. Претенцията е предявена от Д. С. срещу Т. С. като се иска от съда да допусне делба на дворно място, заедно с построената в него масивна къща с пристройка, подобрения и трайни насаждения, находящи се в с. С., обл. В. Т., при посочените квоти. Ищецът и ответницата основават правото си на собственост върху имота по наследяване от Тодора Георгиева С. б.ж. на с. С., починала на 05.01.2001г. Приложени са писмени доказателства, подкрепящи твърдяното. При това изложение в исковата молба, на основание чл. 129 ал. 4, ГПК районният съд на два пъти е оставял същата без движение като е давал указания за отстраняване на неясноти, свързани с основанията за възникване на съсобственост. В молбите уточнения са доразвити твърденията на ищеца, от къде произтичат и в какъв обем са правата на наследодателите му върху процесния имот като се сочи, при какви квоти би следвало да се допусне делбата. При това положение на делото районния съд е счел, че не са му изпълнени в цялост задължителните указания за посочване на всички придобивни факти по отношение на ½ ид. част от твърдяната съсобственост и е прекратил делото. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: За да е редовна исковата молба, в нея най-общо следва да е посочено: от кого, срещу кого, до кого, въз основа на какво и за какво се предявява. Отделно следва да са изпълнени изискванията за посочване адреси на страните, ЕГН на ищеца, да са представени доказателства за правосубектност, пълномощно, ако исковата молба е подадена от пълномощник, документ за платена държавна такса, преписи от исковата молба и доказателствата за ответниците. Искът за допускане на делба също трябва да отговаря на тези общи изисквания за редовност посочени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Исковата молба за делба трябва ясно да индивидуализира страните, предмета и основанието, на което се поддържа, че е налице съсобственост. За да се приеме, че съдът е сезиран с иск за делба, в обстоятелствената част на исковата молба следва да се съдържат твърдения за наличие на съсобственост между страните, а в петитума искане за нейното ликвидиране. В конкретния случай, в обстоятелствената част на исковата молба и в молбите уточнения към нея, са изложени твърдения за наличие на съсобственост върху предмета на делбата – недвижимия имот в с. С.. Изложени са такива и за основанието за възникване на тази съсобственост – покупко-продажба и наследяване. Посочено е в последната молба - уточнение, че ½ ид. част от имота е придобита от Г. С. – дядо на ищеца чрез покупко-продажба, доколкото другата ½ ид. част е била собственост на неговата съпруга Т. С. Уточнява се, че последната през 1994г. е прехвърлила на ищеца собствеността на ¾ ид. части от нейната ½ ид.част от имота. Сочи се, че останалите ид. части от имота са придобити по наследство от страните по делото, след смъртта на Г. С., сина му И. Г. С. и Т. С.. В молбата се посочва и между кои лица е налице съсобственост – ищеца и ответницата, доколкото те са задължително необходими другари. Това е абсолютна процесуална предпоствака за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно, но и тази проверка се основава на намиращите се в исковата молба твърдения. Наред с това, в петитума на исковата молба се съдържа искане за прекратяване на състоянието на съсобственост между страните, което е логически завършек на изложените в обстоятелствената част на исковата молба и последвалите молби – уточнения фактически твърдения. При описаните твърдения и петитум в достатъчна конкретика се очертава предмета на разглеждане и предмета на доказване в делбеното производство. От това следва, че процесната искова молба отговаря на изискванията на процесуалния закон за редовност. Указанията давани от първостепенния съд за нередовност на исковата молба не се основават на непълноти и неясноти на твърденията изложени в нея, а се основават на представените към нея документи, както сам сочи районният съд. Безспорно е в практиката и в теорията, че когато проверява редовността на исковата молба, съдът изхожда само от съдържащите се в нея твърденията, а не и от придружаващите я писмени доказателства. Мотивирайки оставянето на молбата без движение, според представените писмени доказателства съдът е извършил не проверка редовност на иска, а за неговата основателност, което е недопустимо в тази фаза на производството. Дадените указания на съда с определението му от 07.02.2011г. по съществото си са указанията не за отстраняване на нередовности, а такива по смисъла на чл. 146 ал. 2 ГПК – за кои от твърдяните от страните факти не се сочат доказателства. Последното е израз на служебното начало в гражданското съдопроизводство, залегнато в чл. 7 ал. 1 ГПК. Непредставянето на удостоверението по чл. 341 ал. 1 т. 2 ГПК не е основание за оставяне на исковата молба без движение, тъй като удостоверението представлява писмено доказателство, касаещо съществото на спора. Неизпълнението на тези указания не се преценява в хода на производството и невлече след себе си връщането на исковата молба, както е сторил първоинстанционният съд. Оценката на представените по делото доказателства е аналитична дейност, която се извършва при постановяването на съдебното решение. Ако евентуално решаващият съд прецени, че релевантните за спора факти са неустновени, поради липсата на доказателства, той следва да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. В случая, доколкото районният съд е върнал исковата молба и прекратил делбеното производство, поради неизпълнения на указания, които не се отнасят до редовността на исковата молба, той е постановил един незаконосъобразен акт. Същият следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на производството по иска за допускане на делба. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение № 743/05.04.2011г. постановено по гр. дело № 2314/2010 г. по описа на ВТРС, като незаконосъобразно. ВРЪЩА делото на ВТРС за продължаване на производството. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |