№ 1202
гр. Варна, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110106053 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. М., чрез пълномощник - адв. Р. Р., АК- Варна, със съдебен
адрес: ***; тел.*** е сезирало РС Варна с искова молба с рег.вх. № 39901/17.05.2024 г.,
депозирана против ответника М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес : ***.
Исковата молба е надлежно уточнена с уточнителна молба и отговаря на
изискванията за редовност по см. на чл.127 -128 ГПК, а отправеното до съда искане по см.
на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е : Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да
бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцовата страна „М.“
ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
М. М. и ответника М. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, че М. Т. Т. ЕГН **********, дължи
на „М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и следва да заплати:
СУМАТА от 11801,62 лв.- представляваща остатък от дължимо обезщетение за нарушение
на условията на Договор за наем от 10.09.2023г. на автомобил марка „*** „, модел „***“ с
рег. № ***, дължимо на основание чл.4, чл.16, чл.17, чл.25,чл.27, чл.28. чл.29 и чл.31 от
Общите условия към Договора ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 13.02.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, което вземане произтичащо от следните обстоятелства: остатък от дължимо
обезщетение за нарушение на условията на Договор за наем от 10.09.2023г. на автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, дължимо на основание чл.4, чл. 16, чл.17, чл.25,
чл.27, чл.28, чл.29 и чл.31 от Общите условия към Договора , на основание чл.422 , ал.1 , вр.
чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. / т.е. паричните вземания за които заповедният съд е
издал Заповед №789 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.02.2024т.
издадена по ч.гр.д. №1803/2024г./. Обективирано е искане в полза на ищеца да се присъдят
сторените разноски и в исковото производство и в заповедното.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:
„М.“ ЕООД твърди, че е собственик на лек автомобил „*** ***“ с peг. №***. „М.“
ЕООД осъществявало търговска дейност, изразяваща се в отдаване на автомобили под наем
под търговското наименование „***“. На 10.09.2023г. в гр. Бургас бил сключен договор за
наем № ********* между „М.“ ЕООД в качеството му на наемодател и ***, роден на ***г. -
граждани на ***. По силата на посоченият договор за наем, наемодателят предоставял на
наемателят за временно и възмездно ползване лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***. Срокът
1
на действие на посоченият договор за наем бил от 10.09.2023г. до 10 ч. на 17.09.2023г.
Автомобилът бил нает от офис на дружеството в гр. Бургас и съгласно постигнатата
договореност в договора за наем, връщането на автомобила следвало отново да се
осъществи в гр. Бургас.
Като картодьржател в договор за наем № ********* по отношение на лек автомобил
„*** ***“ с рег. № *** бил вписан М. Т. Т., ЕГН **********. Към посоченият договор за
наем, неразделна част от договора били и ОУ на „М. „ ЕООД, които ОУ се подписвали и от
страните по договора. При сключване на договора за наем с наемателят, била налице
процедура за преценка съответствие правоспособността на желаещият да наеме автомобила
или на лицето, което се вписва в договора за наем, че ще управлява автомобила. Налице
били редица документи, които се съставяли и подписвали между наемодател и наемател.
Изрично в разпоредбата на чл.1 от ОУ било посочено, че освен водачът, който ще управлява
автомобила и е вписан, като такъв в сключеният договор за наем, друго лице няма право да
управлява автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.9 от ОУ, сочи ищцовата страна : при
получаване на автомобила НАЕМАТЕЛЯТ предоставял на НАЕМОДАТЕЛЯ депозит чрез
банкова карта. Размера на депозита бил посочен в първа страница от договора за наем, като
той гарантирал добросъвестното изпълнение на задълженията на НАЕМАТЕЛЯ по договора
и служел за обезщетяване на НАЕМОДАТЕЛЯ за вреди по наетия автомобил, настъпили по
време на действието на договора и за покриване на допълнителни разходи за
НАЕМОДАТЕЛЯ възникнали в периода на владение на наетия автомобил от НАЕМАТЕЛЯ.
При връщане в срок на автомобила от НАЕМАТЕЛЯ и при условията на коректно ползване,
без щети и липси, депозитът се възстановявал в пълния му размер. Съществувало
възможност депозитът, който следва да бъде предоставен при подписване на договора за
наем, да не бъде предоставен от наемателят на автомобила, като същият предоставял своя
банкова карта, а това да бъдело извършено от друго лице. Съобразно разпоредбата на чл.4 от
ОУ към договора за наем, ако в авторизационната форма на договора за наем като
Картодържател било вписано лице различно от НАЕМАТЕЛЯ, което предоставило данни на
своята банкова карта, то Картодържателят бил солидарно отговорен с НАЕМАТЕЛЯ и
гарантирал неговите задължения. Въз основа на посочената разпоредба от ОУ към договора
за наем, ответникът М. Т. Т., ЕГН ********** предоставил своите данни и банкова карта и
бил вписан в договора за наем, в графа картодържател. Ответникът М. Т. Т. ЕГН **********
твърди ищцовата страна , че подписал както договор за наем № ********* по отношение на
лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, така и ОУ към договора.Съобразно разпоредбата на
чл.4 от ОУ, картодържателят твърди ищцовото дружество, че е солидарно отговорен с
наемателя за задълженията на последния, възникнали въз основана на сключения договор за
наем и гарантирал изпълнение на неговите задължения по договора, както и гарантирал
евентуално възникналите задължения за плащания, проявили се по време действие на
договора за наем.М. Т. сочи ищцовата страна, че се бил запознал с условията на договора за
наем, както и с ОУ към договора, съгласил се с тях, подписал договора и ОУ към същият на
съответните места, като по този начин М. Т. бил солидарно отговорен за задълженията на
наемателя и гарантирал за тяхното изпълнение.
„М.“ ЕООД в качеството си на собственик на лек автомобил „*** ***“ с рег. №***,
сочи, че на 16.09.2023г. било информирано от РУ Панагюрище, че автомобилът бил
задържан за превоз на 12 незаконно пребиваващи граждани в Република България. Деянието
представлявало престъпление, поради което било образувано досъдебно производство
№198/2023 по описа на РУ - Панагюрище, пр.пр. № 5033/2023г. по описа на Районна
прокуратура - Пазарджик. Автомобилът бил задържан като веществено доказателство.След
многократни разговори между търговското дружество и представител на РП-Пазарджик и
след депозирана молба до РП - Пазарджик, на 24.10.2023г. лекият автомобил бил върнат на
„М.“ ЕООД. За предаване на автомобила от Полицията на собственика, бил съставен
приемо-предавателен протокол. Постановлението на наблюдаващият прокурор за връщане
на автомобила било от 29.09.2023г. Видно от същото , заявява ищцовата страна, че било
разпоредено Постановлението да бъде изпратено на „М.“ ЕООД. Предвид фактът, че до
19.10.2023г. „М." ЕООД не било получило информация за становището на РП- Пазарджик
по молбата, бил проведен телефонен разговор с представителя на РП. Дружеството било
уведомено, че имало разрешение на прокурора и можело да отиде да получи автомобила от
гр. Панагюрище. Самото Постановление на прокурора от РП-Пазарджик било получено
официално от „М.“ ЕООД на 09.11.2023г. или вече след като дружеството било получило от
Полицията обратно автомобила си.
Лек автомобил „*** ***“ с peг. № ***, сочи ищцовото дружество, че бил чисто нов,
2
регистриран на 31.05.2023г. и при отдаването му под наем, при сключване на процесният
договор за наем бил с пробег от само 12 542км.
При сключване на договор за наем № *********, автомобилът бил предаден от
наемодателят на наемателят в безупречно външно и вътрешно състояние, почистен, с пълен
резервоар и без никакви щети по автомобила. За предаване на автомобила съставен приемо-
предавателен протокол от 10.09.2023г. От същият било видно, че автомобилът се предава с
пълен резервоар, без никакви забележки и с пробег от 12 542км. Автомобилът,подчертава
ищцовата страна, че бил задържан от разследващите органи, като веществено доказателство,
предвид установено с него извършване на престъпление- превоз и противозаконно
преминаване през страната на чужденци.
Съобразно разпоредбата на чл.27 от ОУ - абсолютно забранено било и използването
на автомобила за превоз на незаконно пребиваващи граждани. При нарушение на това
правило НАЕМАТЕЛЯТ заплащал неустойка в размер на 5867,49 лв. / 3000 евро. При
задържане на автомобила бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествието по ДП
№198/2023 по описа на РУ - Панагюрище, ведно със снимков материал на автомобила към
момента на спирането му от органите на Полицията. Същият не бил в почистено състояние,
като наред с това били налице и увреждания по детайли на автомобила- задна броня.
По отношение на лек автомобил „*** ***“ с рег. №*** ,сочи ищцовата страна, че бил
налице сключен застрахователен договор „КАСКО +" с „Д. - О. З." ЕАД, за което била
налице и застрахователна полица №440223031006419. Полицата била сключена при
специална договореност- в условие на безспорно самоучастие в размер на 1 000 лв., в
случаите когато не са осигурени регресни права към трети лица. След получаване на
автомобила от Полицията, същият бил представен за оглед пред застрахователят по
застраховка „Каско“. Установено било, че по автомобила били налице следните увреждания -
спойлер задна броня-посочен за подмяна и хром лайсна задна броня средна- посочена за
подмяна. Предвид фактът, че автомобилът бил нов и се ползвал от фабрична гаранция,
следвало, за да бъде запазена гаранцията, ремонтът да бъде извършен в официалния сервиз
на марката за България. С оглед общоизвестния факт, че след настъпване на Корона вирусът,
автомобилната индустрия значително намалила производството на нови автомобили и
части, твърди ищцовата страна, че извършването на ремонт на даден автомобил понякога
било свързано със значителен престой. Същият бил свързан или с голямо натоварване на
официалните сервизи на марките в България, поради пълният им зает капацитет от
автомобили, чакащи части или поради забавяне на частите от заводите производители.
Поради липсата на свободни места и ред за извършване на ремонт на процесния лек
автомобил, същият бил приет за ремонт от официалния сервиз на марката на 29.11.2023г.
Автомобилът престоял за ремонт до 22.12.2023г., когато бил върнат отремонтиран на
собственика „М.„ ЕООД. С оглед състоянието на автомобила и наличните увреждания по
задната броня на същия, той не могъл да бъде ползван от собственика при осъществяване на
търговската му дейност и да бъде отдаван под наем, за периода от получаването му от РУ-
Панагюрище до излизането му от сервиза. Ремонтът на автомобила бил на стойност 1 000
лв. с ДДС, която съобразно клаузите на сключеният застрахователен договор, не се поемала
от застрахователя, поради наличие на самоучастие и стойността на ремонта била заплатена
от „М." ЕООД.
Наред с това съобразно разпоредбата на чл.31.1. от ОУ наемателят дължал на
наемодателят в този случай и такса в размер на 97,79лв, която била фиксирана в ОУ.
Съобразно разпоредбата на чл. 25 от ОУ, наемателят носел пълна материална
отговорност за обезщетяване на наемодателя в пълен размер за претърпени вреди и
пропуснати ползи и калкулирани в съответствие с официален ценоразпис по чл. 29 в
следните случаи: 1. ПТП или щета по вина на наемателя, включително и при „ВЗАИМНА
ВИНА" или „НЕУСТАНОВЕНА ВИНА". За да бъде получен обратно автомобилът, след
предаването му от разследващия при РУ-Панагюрище, следвало на място в гр. Панагюрище
да отиде екип на „М." ЕООД. Най-близкият офис на дружеството до гр. Панагюрище бил в
гр. П..
Съобразно разпоредбата на чл.17 от ОУ при посещение на авария или предоставяне
на заместващ автомобил на локация различна от офис на НАЕМОДАТЕЛЯ поради ПТП или
щета, причинили обездвижване на основния автомобил или невъзможност да изпълнява
основното си предназначение, както и при кражба на същия или друга причина за
посещение на екип на НАЕМОДАТЕЛЯ на локация различна от офис на дружеството по
вина на НАЕМАТЕЛЯ, то последният се задължавал да заплати разходите за
3
доставка/посещение: цена на км във всяка посока 0.98 лв./ 0,50 евро, както и
административна такса, съгласно чл. 31.4 от ОУ както и стойността на всички допълнително
възникнали разходи.
За отиване от офис на „М.“ ЕООД в гр. П./ находящ се на ***/ до РУ- Панагюрище
били изминати 176 км в двете посоки, при фиксирана стойност на разхода за това -в размер
на 0,98 лв. на км се получавала сума в размер на 172,48лв, като наред с това се дължала и
такса по чл.31.4 от ОУ в размер на 97,79 лв. която била фиксирана в ОУ.
Съобразно разпоредбата на чл. 16 от ОУ, договорената наемна цена не включвала
консумативни разходи, като течност за чистачки, Адблу, гориво, изразходена електроенергия
на електромобил, свързани с ползването на наетия автомобил по време на наема, които се
плащали от НАЕМАТЕЛЯ, както и: 1.при връщане на автомобила с непълен резервоар,
НАЕМАТЕЛЯТ заплащал липсващото гориво и административна такса съгласно официален
ценоразпис по чл. 29 и чл.31.3.При получаване на автомобилът от Полицията, същият
веднага бил зареден с гориво и с установена липса на гориво от 55 л. при цена на литър -
2,93лв се получавала сума в размер на 161,15лв, която се дължала от наемателят на
наемодателят, както и дължимата се такса в размер на 29,34 лв., която била фиксирана по
договор.
Съобразно разпоредбата на чл.28 от ОУ- пушенето и превозването на животни извън
специално предназначени за това клетки в наетия автомобил било абсолютно забранено.
При установени следи от пушене или превозване на животни, извън специално
предназначени за това клетки, при връщане на мръсен и непочистен автомобил
НАЕМАТЕЛЯТ дължал такса калкулирана в съответствие с официален ценоразпис по чл. 29.
Таксата била фиксирана в ОУ към договора за наем - в размер на 136,91лв. Автомобилът е
бил в мръсен и непочистен вид, както отвън, така и отвътре.
От датата на задържане на автомобила от Полицията- 16.09.2023г. до датата на
връщане на автомобила от автосервиза, извършил отстраняване на щетите по него-
22.12.2023г. изминали 97 дена.
Съобразно разпоредбата на чл.25, т.8 от ОУ, когато през времетраене на договора за
наем по автомобила били причинени щети, причинени по вина и/или груба небрежност на
наемателят или при „неустановена вина“ /чл.25, т.1 от ОУ/, които щети налагали автомобила
да бъде вкаран за отстраняване на щетите в сервиз, както и когато същият бил спрян от
движение от органите на МВР, поради извършено нарушение съгласно законите на страната,
наемателят дължал на наемодателят обезщетение. Същото било предварително договорено
съгласно ОУ към договора за наем и било посочено по какъв начин, ще бъде определено.
Същото се определяло, като броят на дните през които автомобилът престоявал за
извършване на ремонт или бил спрян от движение от органите на МВР се умножи по
фиксирания дневен наем на автомобила, посочен в официалния ценоразпис и относим към
конкретния клас автомобили, обозначен със съответния акрис код. Изрично в ОУ се
съдържал текст, че наемателят се съгласява с посоченият начин на определяне на дължимото
се обезщетение, при настъпване на съответната договорна хипотеза за престой на
автомобила и се съгласява с основателността и дължимостта се на посоченото обезщетение.
За дните през месец септември, съгласно ценоразписа по чл.29, позиция 13, колона 3(акрис
код IFAR) от ОУ, обезщетението се определяло както следва: 14 дни по 97,79лв. -1369,06лв.
За останалите 83 дни съгласно ценоразписа по чл.29, позиция 14, колона 3(акрис код IFAR)
по 58,67лв.- 4869,61лв. Или общо дължимо се обезщетение било в размер на
6238,67лв.Общото задължение на наемателят към наемодателят въз основа на сключеният и
действал договор за наем № ********* по отношение на лек автомобил „*** ***“ с рег. №
*** и формирано въз основа неизпълнения на задължения на наемателят по посоченият
договор за наем и ОУ към същият , обобщава ищцовото дружество, че възлизало в размер на
13 801,62 лв.
Предвид задължението, което наемателят *** имал към наемодателя „М." ЕООД на
основание договор за наем № ********* и съобразно разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ОУ,
„М.“ ЕООД сочи, че усвоил предоставеният му депозит в размер на 1 000 лв. и на основание
чл.11 от ОУ направил допълнително теглене от картата на кародържателят и солидарно
отговорен за задълженията по договора за наем ответник-М. Т. Т. , ЕГН ********** в размер
на 1 000лв. След приспадане от общият размер на задължението в размер на 13 801,62лв на
сумата от 2 000лв. било налице задължение за плащане в размер на 11801,62лв. Със сумата
от 2 000 лв. и съобразно разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД, вземайки под внимание
едновременност на възникване на задълженията и тяхната обременяваност, били погасени
4
със сумите от по 1 000 лв. следните задължения: сума в размер на 5867,49 лв. -
представляваща дължима се и договорена неустойка на основание чл.27 от ОУ към договор
за наем № *********, за извършено превоз с лек автомобил „*** ***“с рег. № *** на
незаконно пребиваващи граждани в Република България, за което деяние било образувано
ДП №198/2023 по описа на РУ -Панагюрище и пр.пр. №5033/2023г. по описа на Районна
прокуратура – Пазарджик. След извършеното погасяване било налице задължение за
плащане в размер на 4867,49 лв.-сума в размер на 6 238,67лв.- представляваща дължимо се и
договорено обезщетение на основание чл.25 от ОУ към договор за наем № *********, за
престой на лек автомобил „*** ***" с рег. №***, вследствие на задържането му от
Полицията за целите на ДП № 198/2023 по описа на РУ - Панагюрище и за извършване на
ремонт на автомобила вследствие на възникнали щети по същият през времетраене на
договор за наем № ********* с обща продължителност на престоя от 97 дни.След
извършеното погасяване било налице задължение за плащане в размер на 5238,67лв.След
направено запитване в телефонен разговор с РП- Пазарджик била получена информация, че
към настоящият момент ДП №198/2023 по описа на РУ - Панагюрище, пр.пр. №5033/2023г.
по описа на Районна прокуратура - Пазарджик било приключено, чрез сключване на
Споразумение по глава 29 от НПК.
Въпреки изпратени покани и проведени разговори със солидарно отговорните
длъжници - *** и М. Т. Т., същите не погасили задълженията, които имали към „М."ЕООД.
Предвид наличието на непогасени задължения, сочи ищцовото дружество, че било
депозирано пред ВРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК срещу солидарно отговорният длъжник М. Т. Т. , ЕГН **********. Въз основа на
Заявлението било образувано ч.гр.д.№1803/2024г. 42 с-в на ВРС. Съдът издал Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок на основание чл.414 от ГПК
постъпило възражение от страна на длъжника М. Т. Т. ЕГН **********. С разпореждане по
ч.гр.д.№1803/2024г. 42 с-в на ВРС било дадено указание, че може да се предяви иск за
съществуване на вземането в едномесечен срок, като се довнесе и дължимата за това
държавна такса. При всичко така изложено по-горе ищцовото дружество е сезирало исковия
съд със специалните си положителни установителни искове против ответника М. Т. с цена от
общо 11 801.62 лв. с цел установяване със СПН съществуването на паричните вземания за
които е била издадена в полза на дружеството Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в полза на дружеството и против М.Т.. В подкрепа на
твърденията и искането си ищцовото дружество е обективирало доказателствени искания
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. Т. Т., ЕГН **********,с адрес: ***, чрез адв. В.
Р. В.-АК-Варна, със съдебен адрес: *** е депозирал писмен отговор на предявената искова
молба .
На първо място ответникът сочи в какво се състои искането на ищцовото дружество
и намира така подаденият иск за недопустим, неоснователен и недоказан.
Според ответника предявеният иск е недопустим. Действително, не оспорва
ответника, че исковата претенция изхожда от лице, което има активна процесуална
легитимация, тъй като е страна по договор за наем №*********. Ответникът счита, че по
този договор ищцовото дружество „М.“ ЕООД се явява търговец, а ответника - потребител,
съгласно разпоредбата на параграф 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗПотр. В
конкретният случай отв.М.Т. възразява, че не е пасивно легитимиран да отговаря солидарно
за задължението на главната страна по договора за наем.
В тази връзка счита, че чл.4 от ОУ, приложени към договора за наем противоречали
на ЗЗПотр, респективно посочената клауза била нищожна и не следвало да произвежда
действие. Според ответника нямало как да бъде ангажирана солидарна отговорност, тъй
като М.Т. бил посочен единствено като „картодържател“ и бил единствено платец на
депозита. Нито имал права по договора за наем, нито поел други задължения. Не на
последно място никъде не било посочено да бил поел други задължения на главната страна
на договора в качеството си на поръчител.
Също така отв.М.Т. твърди, че не се бил запознал с ОУ, тъй като му бил предоставен
единствено договора и му бе заявено единствено да се разпише.
С оглед всичко горепосочено, счита ответникът, че клаузата на чл.4 от ОУ била
нищожна, респективно той не бил солидарен длъжник, което от своя страна водело до
липсата на пасивна процесуална легитимация. В настоящият случай, М.Т., твърди, че
ответник би могъл да бъде единствено „наемателят“ по договора за наем.
5
На второ място ответникът М.Т. намира иска за неоснователен и недоказан.
Производството не отрича и ответника, че било образувано след подадено Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от страна на ищеца, с което било
поискано съдът да издаде Заповед за изпълнение. Посочено било, че между ишцовото
дружество и *** бил сключен договор за наем №*********/10.09.2023 за л.а. *** ***, с
рег.номер ***. Твърдяло се, че „М.“ ЕООД е било информирано, че с въпросното МПС били
превозвани 12 броя незаконно пребиваващи граждани, за което било образувано ДП
№198/2023 по описа на РУ-Панагюрище, а лекият автомобил бил задържан като веществено
доказателство. Твърдяло се също, че същият бил върнат на ищцовото дружество на
24.10.2023г., за което бил съставен и приемо-предавателен протокол. Посочено било, че с
Постановление от 29.03.2023г. на З. И. - РП при Районна прокуратура-Пазарджик било
уважено искането на ищцовото дружество, за връщане на *** *** с рег.номер ***. Наведени
били твърдения, че автомобилът бил предаден в перфектно състояние, без забележки, а
получен с щети по задната броня и в непочистено състояние. Представени били и писмени
доказателства, които представлявали копия, без същите да са заверени за вярност / поне не и
тези, които били предоставени на ответника / .
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил всички твърдения на ищцовото
дружество , с изключение на тези, че действително има сключен договор за наем и че
процесното МПС е било предадено без забележки.
На първо място - посочено било, че наемателят следвало да заплати неустойка в
размер на 5867.49лв/3000 евро, съгласно чл.27 ОУ, който забранявал превозването на
незаконно пребиваващи граждани. Ответникът оспорва тези твърдения - налице не били
доказателства, че с въпросното МПС били превозвани такива граждани. Действително
налице било образувано ДП, но нямало доказателства за влязъл в сила съдебен акт, от който
да е видно, че действително са превозвани бежанци.
Също така - ответникът счита, че чл. 27 от ОУ, представлявал нищожна клауза по
смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 и т.20 от ЗЗПотр. На първо място - неустойката била прекомерно
висока, с оглед уговорената наемна цена. На второ място - дори и да се приемело, че налице
е задържане на автомобила и превоз на незаконно пребиваващи лица, респективно
нарушаване правото на търговеца да отдава през този период процесната вещ, то плащането
на подобна неустойка било неоправдано и на практика би представлявало едно
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя. Това било така, тъй като
съгласно чл.25 от ОУ към договора за наем, наемателят дължал договорно обезщетение за
времето, което търговеца не е отдавал под наем вещта. Нещо повече - в конкретният случай
ищцовото дружество имало такова искане за сумата от 5238.67лв., за период от 97 дни. По
този начин излизало според ответника , че веднъж потребителят следвало да заплати
договорно обезщетение в размер, отговарящ на точният времеви интервал, през който
търговеца не е имал възможност да извършва търговската си дейност, и втори път - на
практика за същото. Счита, че по този начин търговеца би се обогатил неоснователно за
сметка на потребителя. Не на последно място - неясно за ответника било защо търговецът
определил толкова висока неустойка именно за лица, които са незаконно пребиваващи .
На второ място - ответникът оспорва наведените твърдения, че по автомобила били
налице увреждания - спойлер задна броня и хром лайсна задна броня.Оспорва, че дори и да
има такива - те са причинени виновно от наемателя.Счита претенцията в тази връзка в
размер на 1000 лв. за недоказана. Дори и да се приемело, че има увреждания и щети, то сочи
ответника , че не било установено, че те настъпили в резултат на виновно изпълнение от
страна на наемателя.Нещо повече - според ответника било видно от приемо-предавателният
протокол от 24.10.2023г., с който процесното МПС било върнато от РУ- Панагюрище на
представител на ищцовото дружество, че бил върнат „лек автомобил марка *** *** с рег.№
3165ТР“. Никъде не било посочено, че по автомобила имало нанесени щети, дори напротив.
Твърдените поражения било възможно да са настъпили във всеки един по-късен момент и да
са причинени от друго лице. В тази връзка липсвал и приемо-предавателен протокол между
наемодателят и наемателят.Ето защо - ответника счита тази претенция за недоказана,
респективно за неоснователна.
По отношение на клаузата на чл.31,ал.1 от ОУ ответникът счита същата за нищожна,
тъй като била неравноправна. В тази връзка - оспорва и искането в размер на 97.79 лв. по
тази точка, като счита същото за недоказано и моли съда да го остави без уважение.
Счита и че така посочената разпоредба на чл.25 от ОУ за нищожна по смисъла на чл.
143 от ЗЗПотр.
6
Ответникът намира, че няма как потребителят да носи обезщетяване на търговеца в
пълен размер за претърпени вреди и пропуснати ползи. Въпросните вреди и най-вече
пропуснати ползи следвало да бъдат доказани. Нещо, което в конкретният случай не било
доказано и в тази връзка счита, че ищецът отново би се обогатил неоснователно за сметка на
потребителя.
Направено било искане за присъждане на сумата от 172.48 лв. - представляващ
фиксиран разход. Ответникът счита тази клауза за нищожна. На практика на наемателя не
била предоставена възможност сам да върне вещта, респективно да бъде изготвен приемо-
предавателен протокол. Също така - този разход по своята същност представлявал търговски
риск, който следвало да бъде за сметка на търговеца. Ето защо счита тази претенция за
недоказана и моли съда да я остави без уважение.
Що се отнася до наведените твърдения за липса на гориво в размер на 55 л.,
респективно за ищцовата претенция за заплащането му в размер на 161.15лв,ответникът
счита същата за недоказана. По делото липсвали каквито и да е доказателства, че
действително въпросното гориво било изразходвано от наемателят. Нещо повече - същият
нямал възможност сам да върне процесната вещ, респективно да зареди гориво, тъй като от
„М. „ ЕООД изпратили свой представител да приеме автомобила. Също така за ответника не
ставало ясно защо цената на горивото била определена именно на 2.93 в. на литър - /цена
доста по-висока от стандартната/. Липсвали доказателства в тази посока и в тази връзка
счита ответника, че тази претенция е неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена
същата без уважение.
Твърди се от ответника, че не ставало ясно и за какво е претенцията в размер на
29.34лв. Счита същата за недоказана.
Налице била и ищцова претенция за сумата от 136.91 лв., представляваща фиксирана
такса на основание чл.28 от ОУ за връщане на автомобила в мръсен и непочистен вид.
Ответникът оспорва тази претенция, като счита, че същата е неоснователна и недоказана. На
първо място - наемателят нямал възможност да почисти автомобила, ако същият изобщо бил
замърсен. Твърденията били недоказани, тъй като въпросното замърсяване можело да се е
случило и след приемането на автомобила от представителя на М. ЕООД. Не на последно
място - неустойка в размер на 136.91лв. била прекомерно висока и в този смисъл подобна
клауза се явявала неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗПотр. Ноторно
известен факт бил, че за почистване на л.а. цените били между 20-30 лв. Не било ясно кое
налагало фиксирането на толкова висока неустойка.
На последно място - налице било искане за сума в размер на 6 238.67лв.
-представляваща остатък от дължимо и договорено обезщетение на основание чл.25 от ОУ
към договора за наем, с обща продължителност от 97 дни. Ответникът е оспорил това искане
- счита същото за неоснователно и недоказано. На първо място - видно било от приложеното
Постановление на РП-Пазарджик е, че още на 29.09.2023г. е била уважена молбата на
ищцовото дружество и е било разпоредено на разследващите да върнат иззетият като
веществено доказателство л.а. *** ***. В ИМ било посочено, че до 19.10.2023 М. ЕООД не
получило информация за това постановление, респективно едва тогава представител на
дружеството получил автомобила. Посочено било също, че „ след настъпване на Корона
вируса, автомобилната индустрия значително е намалила производството на нови части за
автомобили...“ , както и че „поради липсата на свободни места и ред за извършване на
ремонт на процесния лек автомобил, същият е приет за ремонт от официалния сервиз на
марката на 29.11.2023г. Автомобилът е престоял за ремонт до 22.12.2023г.“ Категорично
ответникът оспорва тези твърдения. Същите намира за недоказани. Според ответника
нямало как да бъде вменено във вина на наемателя, респективно на ответника, нито едно от
горните обстоятелства. На първо място - не по вина на М.Т. ищцовото дружество разбрало и
получило автомобила от РУ- Панагюрище на 19.10.2023, а не на 29.09.2023г. Следвало
търговецът да прояви инициатива и да потърси по -рано вещта. Недопустимо било
потребителят да носи отговорност за бездействието на търговеца. Дори и да се приемело, че
прокуратурата се забавила с изпращането на Постановлението, то отново вината не била в
потребителят, а евентуално в Прокуратурата. В тази връзка счита ответника, че тази клауза
била неравноправна, респективно нищожна, на основание чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗПотр.
Напълно са оспорени от ответника горепосочените твърдения свързани с коронавируса,
приемането на колата в сервиз и срока за ремонт. Същите за ответника са категорично
недоказани. Не било доказано дали изобщо автомобилът имал въпросните щети. Също така
отношенията между търговеца и трети лица, какъвто бил въпросният сервиз, нямало как да
7
касаят потребителя. Нещо повече - нямало как потребителят да дължи неустойка за
неизпълнение не на негови задължения, а на факти и обстоятелства, които били недоказани
и извън неговите възможности за изпълнение. Категорично не зависело от потребителят
кога автомобилът може да влезе за ремонт и колко време ще отнеме същият. В тази връзка
имало и само твърдения, които били недоказани. Процесното МПС сочи ответника , че било
получено от ищцовото дружество на 19.10.2023г., а било прието в сервиз едва на 29.11.2023г.
Правело впечатление неоправдано дългият срок. Наведени били твърдения и че
автомобилът е гаранционен и може да бъде ремонтиран само в този сервиз, но липсвали
доказателства за това, поради което и ответникът оспорва същите и ги счита за недоказани.
Интересно намира ответника и, че за ремонтирането на една лайсна били необходими 24
дни. С оглед всичко горепосочено счита, че клаузата на чл.25 от ОУ била неравноправна,
респективно нищожна. Не на последно място -твърди се от ответника, че нямало как
потребителят да отговаря за недоказаните пропуснати ползи на търговеца. Също така
искането на ищцовото дружество за заплащане на сумата от 6238.67 лв. било неоснователно
и моли съда да бъде оставено без уважение.
С оглед всичко горепосочено, ответникът моли съда да прекрати настоящото
производство като недопустимо, поради липса на пасивна процесуална легитимация на
ответника. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на така предявеният иск като
неоснователен и недоказан.Моли да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В отговора на искова молба е изразено и
становище по доказателствата.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 07.03.2025 г.
ищцовото дружество , представлявано от адв.Р. Р. от АК Варна поддържа предявената искова
молба и моли за уважаване на исковете като основателни и доказани ведно с присъждане на
сторените в заповедното и в исковото производство съдебно – деловодни разноски.
В същото съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат В. В. от АК
Варна, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
Двете страни по спора, чрез процесуалните си представители , в рамките на
предоставяния йм от съда срок са депозирали подробни писмени защити по делото .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните , на база събрания
доказателствен материал, приложимия закон, нормите на чл.235 и чл. 236 ГПК приема за
установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
РС Варна е сезиран със специални положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. изр. 2 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД.
Дадената от съда квалификация на исковете не е оспорена от страните , не е оспорен
и доклада по делото .
С доклада по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните, като
на първо място е обявил на страните , че съгласно общото правило правило на
разпределение на доказателствена тежест в гражданския процес - чл. 154 ГПК: всяка страна
следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи за себе си
положителни права. По специалните установителни искове почиващи на правната норма на
чл. 233, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди: съдът е възложил в тежест
на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
по сключен договор за наем; твърдяното увреждане на имущество на ищеца, както и
размера на претендираната сума - разходите за възстановяване на вещта. На основание чл.
233, ал. 1, изр. последно от ЗЗД до доказване на противното , съдът е обвил на страните , че
се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. В тази връзка в тежест на
ответника съдът е възложил да докаже изпълнение на задължението по договора да върне
вещта в добро състояние, както и да опровергае, че виновно е причинил вреди на
наемодателя. В тежест на ответника е било възложено да докаже, че е заплатил стойността
на причинените имуществени вреди по л.а. собственост на ищеца-наемодател.
По специалните установителни искове ,почиващи на института на неустойката - чл.92
ЗЗД, съдът е обявил на страните , че съгласно ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013
г., ОСГТК, докладчик Емил Марков: „Не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от
8
ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е
развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е
единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне -
неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.“ С оглед характера на вземането на
неустойка съдът е възложил в тежест на ищеца да установи и докаже наличието на главно
задължение, неговия размер, индивидуализирано в сключения между страните договор за
наем, а след това и договорена действителна неустоечна клауза между страните. В тежест на
ищеца е било и да докаже и фактическия състав, на който се позовава за възникване на
изискуемостта на паричното вземане за неустойка, момента на възникване на вземането за
неустойка и размера на същата. В тежест на ответника е било възложено да ангажира
възражения които имат правоизключващ и или правогосяващ търсеното парично вземане за
неустойка .
На последно място: по акцесорното искане с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - върху главните вземания,
съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже твърдението си, че ответникът е изпаднал в
забава, началния момент на забава и наличието на предпоставките визирани в нормата на чл.
86, ал.1 ЗЗД за да бъде търсено заплащане на законна лихва както върху сумите
представляващи обезщетение за причинени щети по л.а., така и върху неустойката.В тежест
на ответника е било възложено да ангажира доказателства, които изключват и или
погасяват търсеното от ищеца парично вземане за законна лихва.
По същество на спора ищецът е този, който е следвало следва да установи и докаже,
че ответникът е имал качеството картодържател по процесния договор за наем на л.а., че в
това му качество е приел да отговоря солидарно с наемателя за точното изпълнение на
договора за наем, респективно и че е бил валидно обвързан от договорните клаузи и ОУ. В
тежест на ищеца е било възложено и да докаже претенцията си по размер и конкретните
основания , както и да наведе възражения против твърденията на ответника, че оспорените
в отговора на искова молба клаузи от ОУ към договора за наем са нищожни - неравноправна
по смисъла на ЗЗПотр.
Предвид оспорването направено в срока по чл.131 ГПК, СЪДЪТ изрично е указал на
ищеца, че следва до края на първото открито съдебно заседание да заяви дали ще се ползва
от оспорените от ответника ОУ към процесния договор и ако „ да“ - да ги представи в
ОРИГИНАЛ. След изпълнение на дадените указания от страна на ищеца и на база
изявленията на ответника съдът не е откривал производство по чл.193 ГПК , т.к. би било
безпредметно, но е отделил безспорните факти .
С окончателния доклад, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, че: действително има сключен договор за
наем и че процесното МПС е било предадено без забележки, както и че ответникът е
подписал процесния Договор за наем от 10.09.2023 г. и Общите условия към Договора,
представени в оригинал по делото.
Отделно от горното, с доклада по делото , при разпределение на тежестта на
доказване, съдът изрично е обявил на страните, че с изменението в нормата на чл. 7, ал.3
ГПК (ДВ, бр.100 от 2019) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител , осигурява и възможност на страните да изразят
становището си по тези въпроси . В тази, в настоящото производство , съдът е обявил на
страните, че ще се придържа и към спазване на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК, както и
практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( позовавайки се на постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 59/20.05.2024 г. ТК, Второ т.о., с докладчик съдията Костадинка
Недкова по т.д. № 2695/2022 г. препращащо към : решение № 23/07.07.2016г. по т. д. №
3686/2014г. на I т.о., решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г. на II т.о, решение №
188/15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016г., II т.о., решение № 142/01.08.2018г. по т.д. №
1739/2017г. на II т.о, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на I т.о. на ВКС и др. ),
постановките в решенията на СЕС по дело С-243/08, дело С-397/11 , дело С-168/05 (т.24) ,
дело С-40/08 (т. 38) , дело № С-618/10 (т.46) , С-488/11 и др. и формираната задължителна
практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г.
на ОСГТК на ВКС,съгласно които: 1/ първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на
клауза/и в потребителски договор; 2/ съдът уведомява страните, че ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузата/те, като дава възможност на същите да изразят
9
становище и да ангажират доказателства (принцип на състезателност); уведомяването се
извършва по всяко време на висящността на делото, вкл. при необходимост се отменя хода
на устните състезания; 3/ само при противопоставяне на потребителя (след уведомяването)
съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата.
При така изложеното РС Варна дължи произнасяне по въпросите допустима ли е и
основателна ли е исковата защита избрана от ищцовото дружество, предмет на настоящия
исков процес.
По допустимостта на производството с Определение № 12247/29.10.2024 г.
постановено съгласно чл.140 – 146 ГПК от настоящия исков съд, съдът изрично е оставил
като неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявените искове с
правно осн. чл.422 ГПК.Идентичността на страните в заповедното производство,
инициирало настощия исков процес, спазването на преклузивния срок по чл.415 ГПК и
идентитета на основанията и размерите на паричните вземания вписани в диспозитивната
част на издадената Заповед по чл.410 ГПК с петитума на искова молба по чл.422 ГПК
обосновават извода за процесуална допустимост на исковата защита .Ето защо и т.к. не са
настъпили в хода на производство факти и или обстоятелства които да обосновават извод за
недопустимост на производството, съдът дължи произнасяне по същество по предявените
ОСИ с правна квалификация чл.422 ГПК.
Исковият съд намира,че производството по гр. д. № 6053/2024 г. по описа на РС
Варна е надлежно учредено , заявено при наличие на ясен правен интерес за ищеца -
признаване със СПН съществуването на оспорените парични вземания за които в полза на
ищеца в заповедното дело е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК против ответника , която Заповед не е влязла в законна сила, т.к. е оспорена в
срока и по реда на чл.414 ГПК от длъжника - сега ответник .
Видно е от материалите по приобщеното в цялост заповедно дело- ч.гр.д. №
1803/2024 г., по описа на РС Варна, че на 14.2.2024 г. дружество „М. „ ЕООД е подало пред
РС Варна Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника
М. Т. Т. , като основанията и размерите на вземанията заявителят е посочил в т. 7 -12 от
заявлението си . Видно от л. 27-ми от ч.гр.д. № 1803/2024 г.заповедният съд въз основа на
Разпореждане № 6735/15.02.2024 г. е издал в полза на заявителя „М.“ЕООД против
длъжника М. Т. Заповед № 789/15.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК за сумата от 11801,62 лв. представляваща остатък от дължимо обезщетение за
нарушение на условията на Договор за наем от 10.09.2023 г. на автомобил марка „*** „,
модел „ *** „ и рег. № В 31 65 ТР, дължимо на основание чл. 4, чл.16 , чл. 17 , чл. 25, чл. 27,
чл. 28 , чл.29 и чл. 31 от Общите условия към договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението , на осн. чл. 410 ГПК , както и направените
съдебно - деловодни разноски в размер на 236,03 лв. за заплатена държавна такса , на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК, като изрично е било посочено в заповедта, че вземането произтича от
следните обстоятелства : остатък от дължимо обезщетение за нарушение на условията на
Договор за наем от 10.09.2023 г. на автомобил марка „*** „, модел „ *** „ и рег. № В 31 65
ТР ,дължимо на основание чл. 4, чл. 16 , чл.17 , чл.25, чл.27 ,чл.28 , чл. 29 и чл. 31 от
Общите условия на договора .
Не е спорно, а и от листи от 29 и сл.от заповедното дело се установява, че длъжникът
е получил лично заповедта и е възразил в срока по чл.414 ГПК , а в изпълнение на дадените
от заповедния съд указания , в преклузивния срок ищцовото дружество е предявило
специалните си положителни установителни искове с обща цена 11 801.62 лв.
За доказване на исковата си претенция и по основание и по размер ищцовото
дружество е ангажирало писмени и гласни доказателства , допусната и проведена и САТЕ .
От приобщените по делото писмени доказателства : ( представените с исковата молба
заверени копия от : Договор за наем № *********; свидетелство за регистрация част I №
*********; приемо - предавателен протокол от 10.09.2023 г. към договор/резервация
*********; приемо - предавателен протокол от 24.10.2023 г.; Постановление от 29.09.2023 г.
по пр. преписка № 5033/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик; Комбинирана
застрахователна полица № 440223031006419/06.06.2023 г.; поръчка за ремонт №
**********/1/29.11.2023 г.; приемо-предавателен протокол от 22.12.2023 г.; фактура №
**********/22.12.2023 г.; платежно нареждане за кредитен превод от 04.01.2024 г.; справка
за офиси на ***; 5 листа цветни снимки; представените от ищеца в първото о.с.з. заверени
10
копия на: платежно нареждане за кредитен превод от 04.01.2024 г.; Договор за наем от
11.09.2023 г.; Договор за наем от 21.08.2023 г. , представените в първото о.с.з. от ищеца
оригинали на следните писмени доказателства, а именно: 2 бр. касови бона от 10.09.2023 г.;
Договор за наем от 10.09.2023 г., ведно с Общи условия към него; Декларация от 10.09.2023
г. за цел на експлоатация; приемо-предавателен протокол от 10.09.2023 г.), приобщената по
делото прокурорска преписка № 5033/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик
в оригинал, с придружаващо писмо вх.рег. № 89457/07.11.2024 г., както и заключението на
вещото лице Ал.В. по допусната САТЕ , СЪДЪТ приема за безспорно установено и доказано
следното :
„М.“ ЕООД, в качеството си на търговец, отдаващ автомобили под наем под
търговското наименование „***“ и собственик на лек автомобил „*** ***“ с peг. №***, на
10.09.2023г. в гр. Бургас е сключило договор за наем № ********* като наемодател и лицето
***, роден на ***г. - граждани на ***, в качество на наемател са сключили писмен договор за
наем на посочения по-горе лек автомобил . Като картодьржател в договор за наем №
********* по отношение на лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** бил вписан ответника М.
Т. Т., ЕГН **********.
Както от оригиналите на договора, така и от копията , е видно, че договора за наем е
бил подписан от наемателя и картодържателя . Отделно е за безспорно по делото
възникването на облигацонна връзка и подписването на договора и ОУ към договора от
страна на картодържателя .
Основните възражения на ответника са, че същият има само качество картодържател
и поради това не носи солидарна отговорност с наемателя на вещта, а отделно от това
твърди нищожност поради неравноправност на клаузите на които ищеца основава исковете
си .
Видно от л.132- 133 предмет на договора от 10.09.2023г. е временно и възмездно
ползване на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, със срок на договора от 10.09.2023г. до 10
ч. на 17.09.2023г. Видно от приемо –предавателен протокол (л.135 ) , на 10.09.2023 г. в
14:58 ч., в офис на дружеството М. ЕООД в гр. Бургас е предал на наемателя л.а. с вписан
пробег 12542 , със заредено гориво- бензин 100 процента и 59 литра, като под протокола са
положени подписи на служител на ищеца и на наемателя.
Спор няма и от самия договор и приложенията към същия се констатира, че
договорът е сключен при действието на Общите условия на наемодателя ищец, приети от
наемателя и картодържатгеля с подписване на договора .
Липсва спор и от договора за наем на лекия автомобил се установява, че при
сключване на договора е платен депозит от 1000 лева .
Безспорно от договора за наем е видно, че наетата вещ е следвало да бъде върната
обратно на дата 17.09.2023 г. в10:00 ч.
Към посоченият договор за наем, неразделна част от договора са ОУ на „М. ЕООД,
подписани от страните по договора и приети от тях (л.8 гръб - л. 9 от заповедното дело –
заверено и четимо копие ). Ответникът М. Т. Т. ЕГН ********** е подписал както договор
за наем № ********* по отношение на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, така и ОУ към
договора. Съобразно разпоредбата на чл.4 от ОУ, картодържателят , като лице различно от
наемателя е приел да отговоря солидарно с наемателя и да гарантира неговите задължения. Т.
е. като картодържател, предоставил банкова сметка и заплатил депозит за наема на лекия
автомобил ,ответникът е поел и солидарна отговорност с наемателя , а не както е оспорил в
отговора на искова молба , че не е отговорен солидарно с наемателя на вещта .
От всички събрани и писмени и гласни доказателства се установява факта, че
полският граждани наел л.а. „*** ***“ с рег. № ***, при солидарната отговорност на
картодържателя ответник не е върнал наетата вещ, а е извършил с нея престъпление от общ
характер, наказуемо по НК на РБ.
От оригинала на изисканата и приобщена наблюдатетелна преписка на РП
Пазарджик, приобщена по делото и прикачена към последна корица и уведомителното
писмо находящо се на лист 120 –ти е видно, че ДП № 198/ 2023 г. по описа на РП
Панагюрище , прокурорска преписка № 5033/2024 г. по описа на РП Пазарджик е
приключило със СПОРАЗУМЕНИЕ № 54/12.10.2023 г. по НОХД № 181/2023 г. по описа на
РС Панагюрище, копие от което е представено ,като Д. Л. е бил осъден на 1 година „
лишаване от свобода „ , за извършено престъпление по чл. 281, ал.2 , т. 1 , т.4 и т.5, вр.ал.1
11
НК , отложено с изпитателен срок от 3 години ,на осн. чл.66 , ал.1 НК , глоба в размер на
2500 лв. , и на осн. чл.281 , ал.4 НК глоба в размер на 53 000 лв./равностойност на МПС,
чужда собственост /.
Доказано е от преписа на протоколното определение на РС Панагюрище, че на дата
16.09.2023 г. полския гражданин Д. Л., на Републикански път Ш -606, км 38 +221 , община
*** , по какъвто и да е начин , чрез превозване с моторно превозно средство – л.а. „*** ***“
с рег. № ***, противозаконно е подпомогнал 12 броя чужденци сирийски граждани (чиито
данни са посочени в протокола ) да преминат в страната в нарушение на чл.19, ал.1 от ЗЧБР ,
като деянието е извършено чрез използване на МПС - л.а. „*** ***“ с рег. № ***,по
отношение на повече от едно лице – 12 лица, едно от които малолетно и три непълнолетни
лица.
Споразумението по НОХД № 181/2023 г. е окончателно и влязло в законна сила на
12.10.2023 г.Същото съгласно нормата на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд
относно установената от наказателния съд съставомерност на деянието и вината на
подсъдимия .
Сравнителния анализ на писмените доказателства налага и извод, че ден преди да
изтече срока на наемния договор , наемателят на л.а. л.а. „*** ***“ с рег. № *** е извършил
със същото превозно средство престъпление от общ характер , признал е вината си и е приел
да търпи наказание съгласно постигнато с Прокуратурата споразумение, което споразумение
е било одобрено от наказателния съд.
От приложеното по преписката на РП Пазарджик постановление от 29.09.2023 г. се
установява факта, че налюдаващият пр.пр. № 5033/2023 г. прокурор при РП Пазарджик ,
след запознаване с молба постъпила в РП Пазарджик на 27.09.2023 г.от М. Р. М. –
представляващ М. ЕООД е разпоредил МПС л.а. „*** ***“ с рег. № *** -веществено
доказателство , иззето с протокол за оглед от 16.09.2023 г. да бъде върнато на молителя -
управител на ЮЛ, собственик на автомобила .
Видно от Приемо – предавателен протокол от дата 24.10.2023 г. /част от преписката
по описа на РП Пазарджик / на посочената дата, в РУ Панагюрище е бил върнат на
упълномощено от М. ЕООД лице –Д. Т. лекия автомобил „*** ***“ с рег. № *** ведно с 1 бл.
Контактен ключ за л.а. и с 1 бр.черен органайзер с надпис *** , съдържащ документи за
описания л.а. вкл. и свидетелство за регистрация Част II .
Така изясненото по –горе доказва твърденията на ищцовото дружество за
неизпълнение на задълженията на наемателя да ползва по предназначение л.а. и да го върне
.Нещо повече –по делото е представена в оригинал и приложена на лист 134 – ти
Декларация за цел на експлоатация, подписана от наемателя на лекия автомобил на
10.09.2023 г. в гр.Бургас, в която полския гражданин изрично е посочил, че е запознат чл.27
от ОУ за наем на автомобили и съдържанието им и е декларирал, че няма да използва
автомобила за трансфер на пътници , транспорт на хора качени на автостоп или други
нелегални дейности .
Очевидно за настоящия състав 6 дни след попълване на посочената декларация
наемателят на л.а. в разрез както с ОУ на наемодателя , така и в нарушение на правовия ред
в страната ни е осъществил съставомерно деяние за което е признал вината си и е приел да
изтърпи наказание.
Допълнително по делото и от неоспорената от страните САТЕ /л.123/ се изяснява , че
разстоянието от офис на М. ЕООД в гр.П. / находящ се на *** г./ до сградата на РУ -
Панагюрище / находящо се на ул.*** / и обратно е в размер на 158.6 км. На второ място в.л.
Ал.В. дава заключението , че общият размер на дължимо се и договорено обезщетение за
период от 97 дни с начало от 17.09.2023 г. и край 22.12.2023 г. по отношение на л.а. „***
***“ с рег. № *** е 6 238.67 лв.
Безспорно е доказано на база писмените доказателства представени от ищеца , че
поради виновното поведение на наемателя Д.Л. и неизпълнение на задълженията му по
договора за наем , л.а. е бил върнат на ищеца не от друг, а в ПУ Панагюрище , след което се
е наложило автомобилът да бъде транспортиран до базата на ищеца в гр.П., а от там да бъде
отремонтиран в оторизиран сервиз в София . Спор няма , че автомобила е имал застраховка
Каско плюс и се установява от допълнително представените писмени доказателства, че л.а. е
бил и гаранционен. Всички предприети от страна на служители на ищеца действия по
установяване на местонахожденето на невърнатия на 17.09.2023г. л.а. са подробно посочени
от разпитаните по делото свидетели В. К. и Д. С. . От преките и непосредствени показания и
12
на двамата свидетели , дадени пред съда на дата 07.03.2025 г. , става ясно, че при подписване
на договора за наем и на наемателя и на картодържателя са били разяснени всички права и
задължения които имат , а последните са съгласили с договорните клаузи и ОУ като са
положили подписите си.Доказано и на база писмените и гласни доказателства, че след като
представител на ищеца е взел от ПУ Панагюрище л.а. е било наложително да се извърши
ремонт поради уврежданията по л.а. и вида в който е било превозното средство, а разходите
са отремонтиране са доказани с писмени доказателства.
Доказано е по несъмнен начин твърдението на ищеца, че ответникът е солидарно
отговорен с наемателя за задълженията на последния, възникнали въз основана на
сключения договор за наем на л.а. и гарантирал изпълнение на неговите задължения по
договора, както и гарантирал евентуално възникналите задължения за плащания, проявили
се по време действие на договора за наем. М. Т. в хода на съдебното дирене не е оспорил , а е
потвърдил , че е приел условията на договора за наем, както и с ОУ към договора, съгласил
се с тях, подписал договора и ОУ към същият на съответните места. Именно по този начин
М. Т. е приел да бъде солидарно отговорен за задълженията на наемателя и гарантирал за
тяхното изпълнение.
Установено и доказано , на база на събраните писмени доказателства по делото,
снимковия материал , допуснатите в полза на ищцовата страна гласни доказателства , а и
заключението на вещото лице Ал.В. по приета и неоспорена от страните съдебно -
автотехническа експертиза , че твърденията на ищцовото дружество затова, че наемателят Д.
Л. в нарушение на договора за наем и клаузата на чл. 28 от Общите условия към договора за
наем, знаейки, че няма право да извършва трансфер на пътници , с наетия автомобил е успял
да превозва 12 лица мигранти ,от които едно малолетно и три непълнолетни лица, за което
престъпление е приел да изтърпи наказание лишаване от свобода , отложено на осн. чл.66
НК и глоба.
Обективно по делото нито едно от възраженията на ответника не е доказано .
Както бе посочено по-горе солидарната отговорност е факт и е възникнала изрично
по силата на приетата от М.Т. клауза на чл. 4 от ОУ на договора за наем, подписан от Д.Л.
като наемател и от М.Т. като картодържател.
Съдът в настоящия му състав намира ,че ако за наемателя Д.Л. е налице по договора
за наем на л.а. закрила по ЗЗПтр , то за ответника като картодържател тази закрила не е
налице , т.к. ответникът като картодържател отговоря солидарно за задълженията на
наемателя на л.а. , но е ползва услугата .
При така маркираното по-горе, исковият съд след цялостен съвкупен и поотделен
анализ на всички събрани доказателства, кредитирайки напълно и гласните и писмените
доказателства ангажирани от ищеца и заключението по допуснатата САТЕ намира, че
установителните искове предмет на настоящото дело са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени изцяло така както са заявени .
При така изложеното по-горе от фактическа страна, съдът на база съвкупния и
поотделен анализ на събраните по делото доказателства, извежда следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
Предявените при условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни
искове с обща цена от 11 801,62 лв., с правни основания чл. 233 , ал.1 изречение 2 -ро ЗЗД ,
чл. 92 ЗЗД и акцесорното искане с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху главните вземания , считано от подаване на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на вземането, настоящият съдебен първоинстанционен състав
намира за процесуално допустими и доказани по основание и размер .Кредитираните от
съда писмени и гласни доказателства и заключението по допуснатата САТЕ обосновават
извод , че страните по спора са встъпили във валидна облигационна връзка на дата
10.09.2023 г. по силата на действителен договор за наем, сключен при действието на Общите
условия на ищеца за отдаване под наем на леки автомобили, като ответникът в качеството
си на картодържател и по силата на чл.4 от ОУ е приел да отговаря солидарно с наемателя
Д.Л. за изпълнението и не изпълнието на договора . Съгласно нормата на чл. 232 ЗЗД :
Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при
липса на такова - съгласно предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта. В чл.233, ал.1 ЗЗД изрично е посочено, че
наемателят е длъжен да върне вещта, както и че дължи обезщетение за вредите, причинени
през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която
13
той не отговоря . Съгласно чл. 233 , ал.1 , изречение второ ЗЗД : Наемателят дължи
обезщетение и за вредите , причинени от лица от неговото домакинство или от неговите
пренаематели.До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро
състояние (изречение трето) . В чл. 233 , ал.2 ЗЗД е разписано нормативно задължението на
наемателя да съобщи незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата , извършени
върху наетата вещ.
Спор по делото няма , че договора за наем е сключен на посочената в исковата молба
дата и при договорените между страните условия, както и че наемателя не е върнал вещта.
Договора за наем като реален договор , при доказано изпълнение на задължението на
наемодателя да предостави на наемателя изправна вещ за временно , възмездно ползване ,
води до възникване на задължение на наемателя да върне обратно вещта. В настоящия
случай, нито наемателя нито картодържателя са върнали на наемодателя вещта, но в
нарушение не само на гражданския закон, осъществявайки действия покриващи състава на
престъпление от общ характер - чл.281 НК наемателят е извършил с наетия л.а.
престъплението нелегален превоз на мигранти .
Горепосочените действия на полския гражданин Д.Л. обуславят извод за
неизпълнение на задължението му да върне в срок - т.е. до 17.09.2023 г. наетия автомобил,
поради което и съгласно договора , общите условия към договора и чл.233 , ал.1 ЗЗД дължи
заплащане на наемодателя на разходите направените от ищцовото дружество за
извършените на територията на РБ ремонтни дейности по отстраняване на щетите по л.а.
ведно с неустойките и таксите , така както са изчерпателно изброени в исковата молба по
основания и по размери .
Действително част от общата сума от 11 801,92 лв. е сумата от 4 867,49лв. –
претендирана като остатък от дължима се договорна неустойка на осн. чл. 27 от ОУ , а
сумата от 5 238.67 лв. се претендира като остатък от договорно обезщетение на осн. чл.25 от
ОУ - тези две претенции са в значително по-висок размер от останалите, като клаузата за
неустойка е оспорена от ответника и като недействителна и като прекомерна. Претенцията
на ищеца за неустойка е сбор от дължимите се неустойки за нарушение на чл.27 от ОУ. Така
договорената неустойка съдът намира, че е действителна и не излиза извън присъщите й
функции , а възражението на ответника за прекомерност на неустойката - неоснователно
.Според съда , в конкретния спор , по делото са доказани всички предпоставки за дължимост
на вземането за неустойка : действителна договорна наемна облигационна връзка между
страните по договора , поета солидарна отговорност от картодържателя , главно
неизпълнено договорно задължение от наемателя и действителна клауза на чл. 27 от ОУ към
договора за наем.Съдебната практика, обективирана в Решение № 148/25.02.2020г.,
постановено от ВКС, Второ т.о., ТК, с докладчик съдията Ваня Алексиева, постановено по
чл.290 ГПК по т.д. № 219/2018 г. , дава отговор на въпроса основателно ли е възражението
на ответника за прекомерност на неустойката. В Решение 148/25.02.2020г., съставът на
Второ т.о. , е препратил към задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г., по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС : „
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора . „
На второ място , в мотивите си ВКС препраща и към „непротиворечивата казуална практика
на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: № 49 от 27.05.2012
г., по т.д.№16/11 г. на II т.о.; № 298 от 31.10.2013 г., по т.д. № 1312 /2012 г. на IV г.о.; № 16 от
16. 06.2009 г., по т.д.№ 430/2008 г. на II т.о.; № 74 от 21. 06.2011 г., по гр.д.№ 541/ 2010 г. на
IV г.о. и мн.др., част от която цитирана и от касатора. Според същата, нищожна поради
противоречие с добрите нрави е договорна мораторна неустойка, която е несъизмеримо
висока с очакваните за кредитора вред от забавеното изпълнение и нарушава принципа за
справедливост в гражданските и търговски спорове. „ В настоящия случай, ищецът търси
неустойка която е във фиксиран размер и не е прекомерна ,поради което неустоечната клауза
е действителна , а не нищожна на осн. чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, в какъвто смисъл е инвокираното
от ответника защитно възражение за нищожност. Предвид характера на договора, към датата
на сключването му , при договорен наем от 420 евро / л. 132- / , размера на неустойката по
чл. 27 от ОУ е бил фиксиран като 300 евро -/л.133-гръб,позиция 56 / размера на неустойката
в конкретния случай се оказва и по - нисък от наемната цена. Определено според съда , към
датата на сключване на договора, ищецът не е могъл да предполага дали наемателя ще бъде
изправна страна по договора и дали ще върне наетия л.а. в посочения срок , поради което и
договорената между страните и разписана в чл. 27 от ОУ неустойка има обезпечителен ,
14
санкционен и обезщетителен характер и не излиза извън трите си присъщи законови
функции,което я прави от една страна действителна , а от друга задължението за плащане на
неустойката от е доказано и по основание и размер.Въз основа на гореизложените мотиви,
съдът уважава изцяло и претенцията на ищеца за неустойка . По идентичен начин съдът при
елементарни сравнения на основните нарушени разпоредби от ОУ и вписаното на стр.4 и
стр.3 от договора приема, че всяко едно от нарушенията на общите условия вписано
подробно от ищеца в исковата молба е доказано по основание и по размер , като впрочем от
ответника не са ангажирани никакви доказателства за промяна на извода на съда за цялостна
основателност и доказаност на исковете.
За пълнота на мотивите , дори и да се приеме, че ответникът като картодържател по
договора от 10.09.2023г., така както и наемателя ,се ползва от закрилата на Закона за защита
на потребителите , съдът намира, че всяка от нарушените и оспорени от ответника в срока
по чл.131 ГПК договорни клаузи и клаузи на ОУ към договора за наем , очевидно съставени
предварително и едностранно от ищеца , не е в противоречие със ЗЗПтр. Клаузите, на които
ищецът основава исковата си молба за съда са ясни , разбираеми , приети без възражения от
наемателя и картодържателя. Същите макар и да са били изготвени на типов образец от
договор и ОУ имат са съставени не само на български , но и на английски и руски език, с
наличен код който може да се сканира , а и от гласните доказателства се установява , че
всички задължения са били надлежно разяснени на наемателя и картодържателя . За съда не
съществува езикова бариера при изрично вписания арсис код и цени които да въвеждат в
заблуждение или неяснота картодържателя и наемателя на л.а., за да се приеме че клаузите
са съставени в противоречие с императивни норми на ЗЗПтр и поради това и неравноправни
по см. на чл.146 ЗЗПтр .
С оглед изхода по спора по главните искове, съдът уважава и акцесорното искане на
ищцовото дружество за присъждане на законна лихва върху главните парични вземания ,
начиная от датата на сезиране на съда и до окнчателното изплащане на вземането .Трайна е
съдебната практика, че исковата молба има характер на покана , поради което и при липса на
каквито и да е доказателства ответникът да е преустановил забавата в която е изпаднал,
дължи и законна лихва върху главниците , съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда, т.к. това е началния момент от който се счита образувано
исковото производство.
Изхода на спора обуславя и приложението на нормата на чл. 78, ал.1 ГПК - уважаване
на искането на ищцовото дружество за присъждане на сторените по делото съдебно -
деловодни разноски .
Видно от неоспорения от ответника списък по чл. 80 ГПК, приобщен по делото на л.
147 -ми ищецът , в настоящия исков процес е сторил общо 3 разхода на стойност общо
2237.00 лв.( две хиляди двеста тридесет и седем лева ) - сбора от платени държавни такси
237.00 лв., 500.00 лв. депозит за вещо лице и 1500.00 лв. адвокатски хонорар ). Всеки един
от вписаните в списъка по чл. 80 ГПК разходи е доказан по делото и по основание и размер,
поради което и съдът присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника сторените от
ищеца разноски по исковото производство в пълен размер .
Изхода на спора обоснова произнасянето на исковият съд относно размера на
разноските, сторени от ищеца в заповедното производство . Видно от л. 27 - ми от
заповедното дел, сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното дело -
ч.гр.д. № 1803/2024 г. по описа на РС Варна,ХLII-ри състав възлизат на 236.03 лв. (двеста
тридесет и шест лева и три стотинки )- за заплатена държавна такса.Този размерна разноски
исковият съд присъжда в полза на ищцовото дружество на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцовата страна „М.“
ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя
М. М. и ответника М. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: ***, че М. Т. Т. ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** и следва да
заплати: СУМАТА от 11801,62 лв. ( единадесет хиляди осемстотин и един лева и шестдесет
и две стотинки ) - представляваща остатък от дължимо обезщетение за нарушение на
15
условията на Договор за наем от 10.09.2023г. на автомобил марка „*** „, модел „***“ с рег.
№ ***, дължимо на основание чл.4, чл.16, чл.17, чл.25,чл.27, чл.28, чл.29 и чл.31 от Общите
условия към Договора ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 13.02.2024г. до окончателно изплащане на задължението,
което вземане произтичащо от следните обстоятелства: остатък от дължимо обезщетение за
нарушение на условията на Договор за наем от 10.09.2023г. на автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № ***, дължимо на основание чл.4, чл. 16, чл.17, чл.25, чл.27, чл.28, чл.29 и
чл.31 от Общите условия към Договора , т.е. паричните вземания, за които заповедният съд
е издал Заповед №789 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
15.02.2024г.. издадена по ч.гр.д. №1803/2024г. от ВРС, XLII-ри състав, на основание чл.422 ,
ал.1 ,вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. М., СУМАТА от общо 2237.00 лв. ( две хиляди двеста
тридесет и седем лева ) - представляваща сторените от ищцовото дружество пред
настоящата инстанция , в исковото производство , съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ответника М. Т. Т., ЕГН **********, с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. М., СУМАТА от общо 236.03 лв. (двеста тридесет и шест
лева и три стотинки ) - представляваща сторените от ищцовото дружество , в заповедното
производство по ч.гр.д. №1803/2024г. по описа на ВРС, съдебно -деловодни разноски , на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба , в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа, пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото , чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16