11.04.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети март две хиляди и двадесет и
втора година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№50 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано от Б.П.Б. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19703-1541/24.12.2021г.,
издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна, немотивирана, незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Определеният размер на наложената ПАМ бил
немотивиран, както и не били налице основания за налагане на мярката в
най-тежък размер. Диспозитивът на ПАМ не кореспондирал с мотивите, а наложената
мярка не била законово регламентирана. В хода по същество се твърди, че реално
нямало волеизявление за прекратяване на регистрацията. ПАМ не била
конкретизирана, точна и ясна. Иска оспорената заповед да бъде отменена, както и ответникът да бъде осъден
да заплати направените по делото разноски.
Ответната страна – Мл.автоконтрольор към ОД
МВР Хасково, Сектор ПП,
не взема становище по оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 24.12.2021г. в
гр.Хасково В.Ж.Д. – мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, Сектор ПП, в
присъствието на свидетели, е съставил Акт за установяване на административно
нарушение с бланков №521973, на Б.П.Б., за това, че на същата дата, в 00,02ч. в
Хасково, по по бул.***, в посока към центъра на града, управлява собствения си
л.а. Мерцедес ЦЛК 20 0 Компресор, рег.№ *******, като водачът отказва да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол Дрегер 7510 с фабричен
номер АРБА 0088; издаден талон за изследване с №082632, след като водачът
осуетява извършването на проверка от органите за контрол, като побягва по *** в
посока ул.***, поради което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 – отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
неизпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП – като водач отказва да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на
прове3рката от органите за контрол.
Въз основа
на съставения АУАН са иззети два броя регистрационни табели с № ******* и
свидетелство за регистрация на моторно превозно средство №*********, контролен талон
******. АУАН е
връчен при условията на отказ. Приложен е Талон за изследване с бл.№082639 от
24.12.2021г.
Видно от
представената Докладна записка №1253р-14385/29.12.2021г. същата е съставена от
мл.а-р при СПП ОД МВР Хасково Димитров относно случая на осуетяване на полицейска
проверка и отказ да бъде тестван за употреба на алкохол.
От Мл.автоконтрольор
К. М.М., ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, е издадена и обжалваната в настоящото производство
ЗППАМ №21-1253-000887/24.12.2021г., с която на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 1 година. В заповедта е записано, че е взет
предвид съставения АУАН серия №521973 от 24.12.2021г., като са възпроизведени
обстоятелства, отразени в съдържанието му.
Заповедта е връчена на адресата си
срещу подпис на 24.12.2021г., видно от приложената към същата разписка.
Видно от отбелязването върху жалбата
същата е подадена чрез административния орган на 06.01.2022г. до
Административен съд Хасково.
По делото е
представена Заповед №1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на ОД на МВР Хасково, с която са оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5,
т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП конкретни
длъжностни лица, между които са и държавните служители от сектор ПП при ОД МВР Хасково,
каквато няма спор е длъжността на издателя на заповедта.
При така
установените факти, съдът, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
рамките на установения от закона 14-дневен срок от съобщаването, и от лице,
имащо правен интерес от оспорването.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган по чл.172, ал.1 от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед №1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на ОД на МВР Хасково, като това не е спорен момент по делото.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити, както и е мотивирана в достатъчна степен за извършване на проверка
относно материалната ѝ законосъобразност.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване
на заповедта. Неоснователно е възражението в жалбата, че е налице неяснота
относно правното основание на наложената мярка, тъй като в словесното изписване
на мярката не е посочено прекратяване именно
на регистрация на ППС. Изрично е посочено в заповедта, че се издава на основание
чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП, като това се установява както в титула на заповедта,
така и в самия диспозитив, като по отношение на посоченото правно основание
няма неяснота или разминавания. При конкретното описание действително е
пропуснато да се посочи изрично, че прекратяването е на регистрацията на ППС,
но с оглед на безспорното посочено правно основание, то са изпълнени са
изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК
за издаване на фактически и правно обоснован административен акт.
Посочени
са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.Б
от ЗДвП
за прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Изрично е посочено в заповедта, че се
издава на Б.П.Б., за който не спорно, че собственик на МПС. В случая ПАМ е приложена във връзка
с установеното управление на МПС от жалбоподателя, при което той е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол, което обстоятелство е
констатирано със съставения на 24.12.2021г. АУАН №521973. Жалбоподателят не оспорва описаната в същия фактическа
обстановка, респ. обстоятелството, че при извършената му проверка е отказа да
бъде изпробван с техническото средство, както и че е направил преди това опит
да се отклони/осуети проверката. Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП
се налагат въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство
могат да се оборват с всички доказателствени средства. Жалбоподателят не оборва
тези констатации, а АУАН е допустимо доказателствено
средство по смисъла на чл.39 от АПК като без значение в настоящото производство е
обстоятелството дали административнонаказателната процедура е законосъобразно
проведена, тъй като производството по прилагане на ПАМ и това по ЗАНН имат
различен предмет и различна цел. За разлика от реализирането на
административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно
обвинение, наложената принудителна административна мярка има превантивен
характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява наказание. В
този смисъл съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП, поради което и обжалваната
заповед е съобразена с материалния закон.
Заповедта е съобразена и с целта на закона. Целта на
ЗДвП е регламентирана в чл.1, ал.2, както и в чл.171 от закона, и тя е
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. В конкретния случай е
осъществена хипотезата на чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. В хипотезата на чл.171 от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и при наличие
на визираните в закона предпоставки не разполага с възможност за преценка дали
да приложи или не ПАМ, а е длъжен да приложи такава.
Като израз на административна принуда,
ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се
преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на
забраната да се управлява ППС от водач, който откаже да бъде проверен с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол, а така и да се
осигури безопасността на всички участници в движението. Именно охраната на
обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на
процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС
в допустимите от закона граници.
За органа, прилагащ принудителната
административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка
на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест
месеца до една година, т. е. административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е
компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по
отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като
в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност
на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената
заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
материалния закон, в съответствие с целта му и при постановяването ѝ не
са допуснати съществени нарушения на материалния закон или на процесуалните
правила.
При този изход на производството на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.Б.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19703-1541/24.12.2021г.,
издадена от Мл.автоконтрольор към ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, за
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: