Р Е Ш Е Н И Е
№ 382/2.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – администрР Е
Ш Е Н И Е
№ 382/2.7.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание
на дванадесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
|
|
|
по
адм. дело № 261 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във
връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на К.Д.И., ЕГН
********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 200 000 лева за неимуществени вреди за периода 01.01.2019 г.
до 01.09.2019 г., изразяващи се в обиди и унижение, вследствие на представени
от ответника по адм. д. 465/2018 г. по описа на Адм. съд Кюстендил два броя
медицински справки с невярно съдържание.
Ищецът претендира да получи обезщетение
от ГД“ИН“ за това, че ответникът е представил невярна информация в официални
документи- 1 бр. Медицинска справка от 22.04.2009 г. на МЦ Затвора София-
психиатричен кабинет и 1 бр. медицинска справка от 02.05.2018 г. от м.ф.
Радкова, които представил като доказателства по адм. д. 465/2018 г. п описа на
АС Кюстендил. По отношение на справката от 22.04.2009 г., ищецът твърди, че
вътре било отразено невярното обстоятелство, че са му правени тестове за
амфетамини, които били пооложителни. Невярно било също твърдението, че ищецът
бил зависим към кокаин и амфетамини. По отношение на другата справка от
02.05.2018 г. ищецът твърди, че вътре е отразено невярното обстоятелство, че
страда от психично заболяване и от 2009 г. бил на лечение в СБАЛЛС Ловеч,
психиатрично отделение. След като въпросните справки били представени като
доказателство по делото, ищецът научил
за тях и се почувствал обиден и унижен. От представянето на неверните справки
по делото, ищецът изпаднал в депресивно състояние и това се отразило на
психиката му, който факт сам по себе си представлявал неимуществена вреда
Имуществените вреди, за които претендира обезвреда, ищецът оценя на 200 000 лв.
Към исковата си молба, ищецът е
представил писмени доказателства под опис. В съдебно заседание ангажира гласни
доказателства за доказане на исковата си претенция.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на
наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от старши
юрисконсулт Трифон Ч. по изложени съображения оспорва иска, поддържа писмения
си отговор. Моли да се приемат писмените доказателства от Затвора Пазарджик и
представя доказателства от Централен затвор София. Моли на базата на събраните
писмени доказателства, съдът да приеме, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по
размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са доказани
от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде
отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно
общо най-тежко наказание размер на 16
години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на
27.06.2019 г.
Докато изтърпявал наказанието си,
лишеният от свобода И. е бил ищец срещу
ГД“ИН“ по искови претенции с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС и по
административно дело 465/2018 г. по описа на АС Кюстендил. По въпросното дело,
ответникът ГД“ИН“ представил писмен отговор Изх. № 1320/05.12.2018 г., изготвен
от ст. юрисконсулт Елена Граховска, към който били приложени и 1 бр. Медицинска справка от 22.04.2009 г. на
МЦ Затвора София- психиатричен кабинет и 1 бр. медицинска справка от 02.05.2018
г. от м.ф. Радкова. Същят отговор е приложен като доказателство към исковата
молба.
От приложените към писмо вх. №
2518/24.04.2020 г. писмени доказателства от Адм. съд Кюстендил се установява,
че действително въпросните два броя справки се били представени като писмени
доказателства по адм. дело 465/2018 г. по описа на АС Кюстендил.
С решение № 332/19.12.2019 г. по административно дело 465/2018 г. по описа на
АС Кюстендил, исковете на И. били отхвърлени като неоснователни.
От писмо от 20.03.2020 г. на началник
отделение към СБАЛЛС Ловеч се установява, че по отношение на К.Д.И. са
реализирани две хоспиталицзации в периода 2008-2019 г., за което са приложени
два броя епикизи. Видно от епикризата от 21.05.2018 г., ищецът е постъпил на
лечение на 08.05.2018 г. и е изписан 21.05.2018 г. диагноза „разстройство в адаптацията с
пеобладаващо засягане на емоциите. Тревожно- депресивно състояние.“ Видно от
втората епикриза, същият е постъпил в СБАЛЛС Ловеч на 29.03.2019 г. и е изписан
на 05.04.2019 г. с диагноза „личностово разстройство- неуточнено“.
Към делото е приложена и справка на началника
отделение към СБАЛЛС Ловеч, вх. № 2287/20.03.2020 г. за въпросните две
хоспитализации на И. в СБАЛЛС Ловеч.
С писмо Вх. № 2076/11.03.2020 г. по
делото е приложена таблица за наложените на ищеца дисциплинарни наказания за
периода 03.2008-м. 03.2019 г., както и медицинска справка, касаеща
пребиваванията л.осв в СБАЛЛС Ловеч.
С писмо Вх. № 2288/20.03.2020 г.
ответникът е представил справка относно имущественото и личотото положение на
ищеца, медицинска справка относно
здравословното му състояние, ведно с извлчение от здравния картон на Д., с
приложена към него мего медицинска документация- епикризи, дифиринцирано
психологическо заключение и амбулаторни листове.
По делото, в качеството на свидетел е
разпитан св. Н.Н.А.. От показанията на последния се установява, че ищецът му е
споделил за въпросните две справки, които били представени от затворническата
администрация на Затвора Бобов дол. Отразеното в тези справки не било вярно.
Ищецът обяснил че е обиден, защото не е бил в лудницата.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим. Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от
закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява
срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед на изложената по- горе фактическа обстановка съдът намира,
че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с
право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” със седалище
София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни
действия на служители на администрацията
на затвора гр. Бобов дол, който пък е
териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на
която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и
контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат
качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово
и местно компетентен да разгледа спора, доколкото към момента ищецът търпи наказанието си
лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията
за това са следните:
Фактическият състав на отговорността включва следните
кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
изразяващо се в незаконосъобразни административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена
причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди
се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда
подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по
чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко,
нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа
примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Предвид очертания от ищеца предмет на
иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно действие
на затворническата администрация, изразяващо се в представяне като писмени
доказателства на два броя справки с невярно съдържание, от които ищецът се
почувствал обиден и унижен. По отношение на справката от 22.04.2009 г., ищецът
твърди, че вътре било отразено невярното обстоятелство, че са му правени
тестове за амфетамини, които били пооложителни. Невярно било също твърдението, че
ищецът бил зависим към кокаин и амфетамини. По отношение на другата справка от
02.05.2018 г. ищецът твърди, че вътре е отразено невярното обстоятелство, че
страда от психично заболяване и от 2009 г. бил на лечение в СБАЛЛС Ловеч.
Съдът на първо място държи да отбележи,
че представянето на доказателства от страна по дело не може да се квалифицира
като незаконъобразно действие обуславящо отговорност за неимуществени вреди по
чл. 284 от ЗИНЗС. Съдебният процес е състезателен, в него всяка страна с
извършването на активни процесуални действия се стреми да постигне изгоден за
нея правен резутат. Адресат на действията на страните е съдът, който след
запознаване с представените от дях доказателства следва да разреши със сила на
присъдено нещо правния спор. Т.е. представянето на доказателства в един съдебен
процес е напълно законосъобразно действие на всяка страна, а другата страна й е
равнопоставена също да представи пред съда доказателства относно изгодни за нея
факти и обстоятелства. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че с
представянето на доказателства, другата, страна в процеса го е подложила на
унизително отношение, тъй като адресат на това действие е съдът, а не страната.
И., макар и лишен от свобода, е равнопоставена страна с ГД“ИН“ в съдебното производство
и разполага със същия обем процесуални средства, за да защити правата и
законните си интереси по делото. Ищецът разполага и с процесуални способи за
оспорване на документите пред съда /ако твърди, че са с невярно съдържание/, за
което доказателства по делото липсват да са предприети. В контекста на
изложеното, чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС повелява, че „осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, унизително или
нечовешко отношение“, което означава, че вредите на лишените от свобода
граждани следва да са причинени от затворническата адмиистрация при или по
повод на изтърпяване на наложеното им наказание. Тук се твърдят вреди, произтичащи от
съдопроизводствено действие на равнопоставена в процеса страна, което няма
връзка със задълженията на затворничесата администрация да осигури съответното
отношение към лишения от свобода или съответните условия за изтърпяване на
наказанието.
В този смисъл, съдът прие, че представянето на въпросните две справки като
доказателства по визираното по- горе административно дело не представлява
незаконосъобразен акт на ответника, обуславящ отговорност за вреди по чл. 284
от ЗИНЗС.
От друга страна, след като твърди, че
въпросните две справки са с невярно съдържание, ищецът при условията на пълно и
главно доказване следваше да реализира доказването на този факт. Не са
ангажирани никакви доказателства, оборващи констатациите, направени в първата
справка от 22.04.2009 г., за зависимост
у ищеца към кокаин и амфетамин. В исковата си молба, ищецът твърди, че никога
не е употребявал наркотични вещества, но за тези негови твърдения не само че не
са представени доказателства, но напротив- видно от множество медицински
документи /2 бр. епикризи от СБАЛЛС/л.82-83/; етапна епикриза от д-р И.
К./л.16/ при снетата анамнеза, ищецът е съобщил за прием на амфетамин и кокаин
в миналото си. Ето защо, съдът не приема за доказано, че обсъжданата справка е
с невярно съдържание. Още по- малко може да се твърди, че от съдържанието на
тази справка, ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като в показанията на
св. А. /ангажирани от ищеца, с цел да докаже неимуществените му вреди/
свидетелят не съобщава, че ищецът се е почувствал обиден и унизен от твърдения
за негова наркотична зависимост в миналото. Не са ангажирни и други
доказателства за неимуществени вреди в тази насока.
Що се касае до съдържанието на втората
медицинска справка, видно от същата, на ищеца е поставена диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство- декомпенсация.
Наркомания. Асоциално поведение“. Посочено е, че състоянието му е уточнено след
хоспитализация в психиатично отделение на СББАЛС- Ловеч през 2009 г. Тук ищецът
се е почувствал обиден и унижен, за това, че му е приписано че страда от
психично заболяване през 2009 г., вследствие на неверните данни, че е бил на
лечение в СБАЛЛС Ловеч през тази година. Твърди, че научавайки за тези данни е изпаднал в депресия и са
последвали двете му хоспитализации в СБАЛЛС Ловеч през 2018 и 2019 г.
Действително, ищецът успя да докаже, че през 2009 г. не е имало негова
хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч, който
факт съдът приема за установен от изготвената справка на началник- отделение
д-р Г./л.81/. Само, че от същата справка, съдът установи, че е имало
хоспитализация на ищеца в СБАЛЛС Ловеч в периода 08.05.2018- 21.05.2018 г.,
където също е поставена диагноза на ищеца „тревожно- депресивно състояние“. При
твърдение, че вредите за последния са настъпили от представяне на въпросната
справка в съдебно заседание, т.е от разгласяване на посоченото в нея
обстоятелство, съдът съобрази, че отговора
на „ГД“ИН“ е с изх. № от 05.
12.2018 г., т.е, към този момент И. вече е бил хоспитализиран в СББАЛС Ловеч.
Няма как хоспитализацията на ищеца през 2018 г. да е била предизвикана от
депресия вследствие представянето на
справката в съда, тъй като тази хоспитализация предхожда депозирания отговор,
към който въпросата справка е била приложена. При това положение не става ясно
какви неимуществени вреди е търпял И., след като негова хоспитализация в СБАЛЛС
Ловеч е имало, макар и на по- късен момент. От друга страна, в справката се
сочи, че психичното състояние на И. е
било уточнено след хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч, т.е никой не е
приписал на ищеца психично заболяване. Смисълът на обсъжданата справка е да се
обоснове експертното мнение на д- р Р.за неговото психично състояние, като не е
е задължително хоспитализация да е извършена за лечение на психично заболяване.
Такава може да е извършена и само с диагностично предназначение.
Изводите от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства
са, че не са налице релевираните от ищеца действия, които да нарушават забраната по чл.3, ал.1 от закона
за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсва елемент от фактическия
състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът счита за недоказани и твърденията
на ищеца за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания.
За доказаване на вредите си, ищецът е ангажирал гласни доказателства- по делото
е разитан св. Н.А.. В показанията си св. А., твърди, че ищецът се е почуствал
обиден, тъй като затворническата администрация представила по делото неверни
данни, че е лежал в лудницата, а той всъщност не е бил в лудницата. В
действителност обаче, ищецът търпи
наказанието си в Затвора Пазарджик, считано от 27.06.2019 г. респективно към
момента, в който е споделил на св. А. за състоянието си, ищецът вече на два
пъти е бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч и няма как да се е почувствал обиден
от този факт. Както се посочи по- горе, не се ангажираха от ищеца никакви
доказателства, за претърпенни от него вреди, вследствие на представената по
делото справка от 22.04.2009 г.
Ето защо, съдът прие, че предявения иск
е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, а ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се констатират за
сумата от 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
К.Д.И., ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 200 000 лева, представляващи
неимуществени вреди за периода 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г., изразяващи се в
обиди и унижение, вследствие на представени от ответника по адм. д. 465/2018 г.
по описа на Адм. съд Кюстендил два броя медицински справки с невярно
съдържание.
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение №
770 от 09.10.2020г. на Административен съд гр. Пазарджик, XI - ти състав по АД
№ 894/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382 от 02.07.2020г., постановено по
адм. дело № 261 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ативен състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при
секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на
прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
|
|
|
по
адм. дело № 261 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във
връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на К.Д.И., ЕГН **********
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
200 000 лева за неимуществени вреди за периода 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г.,
изразяващи се в обиди и унижение, вследствие на представени от ответника по
адм. д. 465/2018 г. по описа на Адм. съд Кюстендил два броя медицински справки
с невярно съдържание.
Ищецът претендира да получи обезщетение
от ГД“ИН“ за това, че ответникът е представил невярна информация в официални
документи- 1 бр. Медицинска справка от 22.04.2009 г. на МЦ Затвора София-
психиатричен кабинет и 1 бр. медицинска справка от 02.05.2018 г. от м.ф.
Радкова, които представил като доказателства по адм. д. 465/2018 г. п описа на
АС Кюстендил. По отношение на справката от 22.04.2009 г., ищецът твърди, че
вътре било отразено невярното обстоятелство, че са му правени тестове за
амфетамини, които били пооложителни. Невярно било също твърдението, че ищецът
бил зависим към кокаин и амфетамини. По отношение на другата справка от
02.05.2018 г. ищецът твърди, че вътре е отразено невярното обстоятелство, че
страда от психично заболяване и от 2009 г. бил на лечение в СБАЛЛС Ловеч,
психиатрично отделение. След като въпросните справки били представени като
доказателство по делото, ищецът научил
за тях и се почувствал обиден и унижен. От представянето на неверните справки
по делото, ищецът изпаднал в депресивно състояние и това се отразило на
психиката му, който факт сам по себе си представлявал неимуществена вреда
Имуществените вреди, за които претендира обезвреда, ищецът оценя на 200 000 лв.
Към исковата си молба, ищецът е
представил писмени доказателства под опис. В съдебно заседание ангажира гласни
доказателства за доказане на исковата си претенция.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на
наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от старши
юрисконсулт Трифон Ч. по изложени съображения оспорва иска, поддържа писмения
си отговор. Моли да се приемат писмените доказателства от Затвора Пазарджик и
представя доказателства от Централен затвор София. Моли на базата на събраните
писмени доказателства, съдът да приеме, че няма нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по
размер. Счита, че описаните в исковата молба основание и претенции не са
доказани от събраните по делото доказателства, поради което моли искът да бъде
отхвърлен.
Административен съд гр. Пазарджик като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи едно
общо най-тежко наказание размер на 16
години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил на
27.06.2019 г.
Докато изтърпявал наказанието си, лишеният
от свобода И. е бил ищец срещу ГД“ИН“ по
искови претенции с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС и по административно
дело 465/2018 г. по описа на АС Кюстендил. По въпросното дело, ответникът
ГД“ИН“ представил писмен отговор Изх. № 1320/05.12.2018 г., изготвен от ст.
юрисконсулт Елена Граховска, към който били приложени и 1 бр. Медицинска справка от 22.04.2009 г. на
МЦ Затвора София- психиатричен кабинет и 1 бр. медицинска справка от 02.05.2018
г. от м.ф. Радкова. Същят отговор е приложен като доказателство към исковата
молба.
От приложените към писмо вх. №
2518/24.04.2020 г. писмени доказателства от Адм. съд Кюстендил се установява,
че действително въпросните два броя справки се били представени като писмени
доказателства по адм. дело 465/2018 г. по описа на АС Кюстендил.
С решение № 332/19.12.2019 г. по административно дело 465/2018 г. по описа на
АС Кюстендил, исковете на И. били отхвърлени като неоснователни.
От писмо от 20.03.2020 г. на началник
отделение към СБАЛЛС Ловеч се установява, че по отношение на К.Д.И. са
реализирани две хоспиталицзации в периода 2008-2019 г., за което са приложени
два броя епикизи. Видно от епикризата от 21.05.2018 г., ищецът е постъпил на
лечение на 08.05.2018 г. и е изписан 21.05.2018 г. диагноза „разстройство в адаптацията с пеобладаващо
засягане на емоциите. Тревожно- депресивно състояние.“ Видно от втората
епикриза, същият е постъпил в СБАЛЛС Ловеч на 29.03.2019 г. и е изписан на
05.04.2019 г. с диагноза „личностово разстройство- неуточнено“.
Към делото е приложена и справка на началника
отделение към СБАЛЛС Ловеч, вх. № 2287/20.03.2020 г. за въпросните две
хоспитализации на И. в СБАЛЛС Ловеч.
С писмо Вх. № 2076/11.03.2020 г. по
делото е приложена таблица за наложените на ищеца дисциплинарни наказания за
периода 03.2008-м. 03.2019 г., както и медицинска справка, касаеща
пребиваванията л.осв в СБАЛЛС Ловеч.
С писмо Вх. № 2288/20.03.2020 г.
ответникът е представил справка относно имущественото и личотото положение на
ищеца, медицинска справка относно
здравословното му състояние, ведно с извлчение от здравния картон на Д., с
приложена към него мего медицинска документация- епикризи, дифиринцирано
психологическо заключение и амбулаторни листове.
По делото, в качеството на свидетел е
разпитан св. Н.Н.А.. От показанията на последния се установява, че ищецът му е
споделил за въпросните две справки, които били представени от затворническата
администрация на Затвора Бобов дол. Отразеното в тези справки не било вярно.
Ищецът обяснил че е обиден, защото не е бил в лудницата.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим. Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от
закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява
срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите.
Предвид нормативната рамка и с оглед
на изложената
по- горе фактическа обстановка съдът намира,
че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с
право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице,
изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” със седалище
София като юридическо лице е пасивно легитимиран да отговаря за вредите, които ищецът е претърпял от незаконосъобразни
действия на служители на администрацията
на затвора гр. Бобов дол, който пък е
териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на
която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и
контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат
качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово
и местно компетентен да разгледа спора, доколкото към момента ищецът търпи наказанието си
лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен
акт, фактическо действие или
бездействие; настъпили вреди за ищеца и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на
чл.52 от ЗЗД.
Както се посочи, по реда на
специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от
свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата в
ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на
възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Предвид очертания от ищеца предмет на
иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно действие
на затворническата администрация, изразяващо се в представяне като писмени
доказателства на два броя справки с невярно съдържание, от които ищецът се
почувствал обиден и унижен. По отношение на справката от 22.04.2009 г., ищецът
твърди, че вътре било отразено невярното обстоятелство, че са му правени
тестове за амфетамини, които били пооложителни. Невярно било също твърдението,
че ищецът бил зависим към кокаин и амфетамини. По отношение на другата справка
от 02.05.2018 г. ищецът твърди, че вътре е отразено невярното обстоятелство, че
страда от психично заболяване и от 2009 г. бил на лечение в СБАЛЛС Ловеч.
Съдът на първо място държи да отбележи,
че представянето на доказателства от страна по дело не може да се квалифицира
като незаконъобразно действие обуславящо отговорност за неимуществени вреди по
чл. 284 от ЗИНЗС. Съдебният процес е състезателен, в него всяка страна с
извършването на активни процесуални действия се стреми да постигне изгоден за
нея правен резутат. Адресат на действията на страните е съдът, който след
запознаване с представените от дях доказателства следва да разреши със сила на
присъдено нещо правния спор. Т.е. представянето на доказателства в един съдебен
процес е напълно законосъобразно действие на всяка страна, а другата страна й е
равнопоставена също да представи пред съда доказателства относно изгодни за нея
факти и обстоятелства. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че с
представянето на доказателства, другата, страна в процеса го е подложила на
унизително отношение, тъй като адресат на това действие е съдът, а не страната.
И., макар и лишен от свобода, е равнопоставена страна с ГД“ИН“ в съдебното
производство и разполага със същия обем процесуални средства, за да защити
правата и законните си интереси по делото. Ищецът разполага и с процесуални
способи за оспорване на документите пред съда /ако твърди, че са с невярно
съдържание/, за което доказателства по делото липсват да са предприети. В
контекста на изложеното, чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС повелява, че „осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, унизително или нечовешко
отношение“, което означава, че вредите на лишените от свобода граждани следва
да са причинени от затворническата адмиистрация при или по повод на изтърпяване
на наложеното им наказание. Тук се
твърдят вреди, произтичащи от съдопроизводствено действие на равнопоставена в
процеса страна, което няма връзка със задълженията на затворничесата
администрация да осигури съответното отношение към лишения от свобода или
съответните условия за изтърпяване на наказанието.
В
този смисъл, съдът прие, че
представянето на въпросните две справки като доказателства по визираното
по- горе административно дело не представлява незаконосъобразен акт на
ответника, обуславящ отговорност за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС.
От друга страна, след като твърди, че
въпросните две справки са с невярно съдържание, ищецът при условията на пълно и
главно доказване следваше да реализира доказването на този факт. Не са
ангажирани никакви доказателства, оборващи констатациите, направени в първата
справка от 22.04.2009 г., за зависимост
у ищеца към кокаин и амфетамин. В исковата си молба, ищецът твърди, че никога
не е употребявал наркотични вещества, но за тези негови твърдения не само че не
са представени доказателства, но напротив- видно от множество медицински
документи /2 бр. епикризи от СБАЛЛС/л.82-83/; етапна епикриза от д-р Илка
Кръстева/л.16/ при снетата анамнеза, ищецът е съобщил за прием на амфетамин и
кокаин в миналото си. Ето защо, съдът не приема за доказано, че обсъжданата
справка е с невярно съдържание. Още по- малко може да се твърди, че от
съдържанието на тази справка, ищецът е претърпял неимуществени вреди, тъй като
в показанията на св. А. /ангажирани от ищеца, с цел да докаже неимуществените
му вреди/ свидетелят не съобщава, че ищецът се е почувствал обиден и унизен от
твърдения за негова наркотична зависимост в миналото. Не са ангажирни и други
доказателства за неимуществени вреди в тази насока.
Що се касае до съдържанието на втората
медицинска справка, видно от същата, на ищеца е поставена диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство- декомпенсация. Наркомания.
Асоциално поведение“. Посочено е, че състоянието му е уточнено след
хоспитализация в психиатично отделение на СББАЛС- Ловеч през 2009 г. Тук ищецът
се е почувствал обиден и унижен, за това, че му е приписано че страда от
психично заболяване през 2009 г., вследствие на неверните данни, че е бил на
лечение в СБАЛЛС Ловеч през тази година. Твърди, че научавайки за тези данни е изпаднал в депресия и са
последвали двете му хоспитализации в СБАЛЛС Ловеч през 2018 и 2019 г.
Действително, ищецът успя да докаже, че през 2009 г. не е имало негова
хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч, който
факт съдът приема за установен от изготвената справка на началник- отделение
д-р Гарвански/л.81/. Само, че от същата справка, съдът установи, че е имало
хоспитализация на ищеца в СБАЛЛС Ловеч в периода 08.05.2018- 21.05.2018 г.,
където също е поставена диагноза на ищеца „тревожно- депресивно състояние“. При
твърдение, че вредите за последния са настъпили от представяне на въпросната
справка в съдебно заседание, т.е от разгласяване на посоченото в нея
обстоятелство, съдът съобрази, че отговора
на „ГД“ИН“ е с изх. № от 05. 12.2018
г., т.е, към този момент И. вече е бил хоспитализиран в СББАЛС Ловеч. Няма как
хоспитализацията на ищеца през 2018 г. да е била предизвикана от депресия вследствие представянето на справката в съда,
тъй като тази хоспитализация предхожда депозирания отговор, към който въпросата
справка е била приложена. При това положение не става ясно какви неимуществени
вреди е търпял И., след като негова хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч е имало,
макар и на по- късен момент. От друга страна, в справката се сочи, че психичното
състояние на И. е било уточнено след
хоспитализация в СБАЛЛС Ловеч, т.е никой не е приписал на ищеца психично
заболяване. Смисълът на обсъжданата справка е да се обоснове експертното мнение
на д- р Радкова за неговото психично състояние, като не е е задължително
хоспитализация да е извършена за лечение на психично заболяване. Такава може да
е извършена и само с диагностично предназначение.
Изводите от съвкупния анализ на писмените и гласни
доказателства са, че не са налице релевираните от ищеца действия, които да нарушават забраната по чл.3, ал.1 от закона
за унизително отношение спрямо осъденото лице. Липсва елемент от фактическия
състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът счита за недоказани и твърденията
на ищеца за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания.
За доказаване на вредите си, ищецът е ангажирал гласни доказателства- по делото
е разитан св. Н.А.. В показанията си св. А., твърди, че ищецът се е почуствал
обиден, тъй като затворническата администрация представила по делото неверни
данни, че е лежал в лудницата, а той всъщност не е бил в лудницата. В
действителност обаче, ищецът търпи
наказанието си в Затвора Пазарджик, считано от 27.06.2019 г. респективно към
момента, в който е споделил на св. А. за състоянието си, ищецът вече на два
пъти е бил хоспитализиран в СБАЛЛС Ловеч и няма как да се е почувствал обиден
от този факт. Както се посочи по- горе, не се ангажираха от ищеца никакви
доказателства, за претърпенни от него вреди, вследствие на представената по
делото справка от 22.04.2009 г.
Ето защо, съдът прие, че предявения иск
е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, а ответника се
дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се констатират за
сумата от 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от К.Д.И., ЕГН ********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 200 000 лева, представляващи
неимуществени вреди за периода 01.01.2019 г. до 01.09.2019 г., изразяващи се в
обиди и унижение, вследствие на представени от ответника по адм. д. 465/2018 г.
по описа на Адм. съд Кюстендил два броя медицински справки с невярно
съдържание.
ОСЪЖДА К.Д.И. да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: