Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер V-135 Година 2020, 24.07 град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен
състав
На двадесет и девети юни година две хиляди и двадесета
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията В. Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1060 по описа за 2020
година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК,
висящо е за втори път пред БОС и е образувано по
въззивна жалба с
вх. №10674/02.03.2020г., подадена от М.Н.Б., ЕГН **********, адрес ***, ищец в първоинстанционното
производство, срещу Решение №731/25.02.2020г.
постановено по гр.д. №497/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд
е отхвърлил изцяло предявените от Б. *** ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, ЕИК:*********,
представлявано от Борис Василев Балев – изпълнителен директор, искове за признаване
за незаконно уволнението и отмяна на
Заповед № ЧР 188/22.11.2018 г. на изпълнителния директор на „БМФ Порт Бургас”
ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца
във връзка със заповед № 409 от 06.11.2018 г. на същия изпълнителен директор,
за утвърдени от 15.11.2018 г. промени в действащото щатно разписание на
дружеството, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
в „БМФ Порт Бургас” ЕАД-„машинен оператор, силози“, Звено Дирекция
експлоатация-Терминал „Бургас Изток 2”-Силозен комплекс и за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в брутен размер от 4323.80 лева,
представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, поради
незаконното уволнение, в периода от 03.12.2018 г. до 03.06.2019 г., заедно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска-01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Със същото решение
ищецът е осъден да заплати на ответника направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 1340,00 лв.
В жалбата се
изразява недоволство от решението в неговата цялост.
Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че по делото не е доказано нарушение на чл.329 КТ.
Разяснява, че по делото е била установена истинската причина за прекратяване на
трудовото правоотношение-конфликт с прекия ръководител на ищеца, който е бил
разпитан като свидетел по делото и в този смисъл не е следвало да бъдат
кредитирани неговите показания.
Излага подробни
доводи за нарушение на чл.5 и 6 от КТД от 2018г при извършения подбор. Счита,
че не са приложени разпоредбите на действащия към момента на уволнението КТД.
Посочва също така, че не е взето под внимание представеното доказателство, че
членува в КТ „Подкрепа“.
Изразява
несъгласие с приетото от съда, че закрилата по чл.333, ал.1,т.4 КТ не е
действала спрямо представения болничен лист за периода 22.11.2018г. до
30.11.2018г., тъй като процесната заповед
е постановена по времето на започнал отпуск по болест. Излага подробни
съображения.
Моли за отмяна на
решението и вместо това да бъде постановено ново по съществото на спора.
Претендира разноски за двете инстанции. Не са ангажирани доказателства.
В
законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника чрез
пълномощника адв. Бузова - БАК, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна.
Твърди се, че
обжалваното решение не страда от релевираните от въззивника пороци, същото е
правилно и законосъобразно. Изложени са съображения по наведените във въззивата
жалба доводи за неправилност на решението.
Иска се от съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски за производството пред въззивната инстанция. Не са ангажирани
доказателства.
Бургаският
окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок,
от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В
съдебно заседание въззивникът М.Н.Б. се явява лично и с адв. Атанасов, поддържа
въззивната жалба. В указания срок представя писмени бележки представят страната
и упълномощения адвокат.
В
съдебно заседание за въззиваемата страна „БМФ Порт Бургас“ ЕАД се явява адв. Бузова, оспорва
въззивната жалба и поддържа депозирания отговор.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По съществото на спора, предвид
събраните по делото доказателства, възраженията на страните, изнесени пред
въззивен съд и в приложение на закона, БОС приема за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от М.Н.Б. *** ЕАД,
с която се претендира от съда да установи незаконосъобразността на Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №ЧР 188/22.11.2018г., да отмени
уволнението като незаконно, да възстанови ищеца на предишната му работа като
„машинен оператор силози“ в ответното предприятие, както и да му присъди
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения за времето от
03.12.2018г. до 03.06.2019г., заедно със законната лихва до пълното изплащане
на сумата.
Твърди
се в исковата молба, че за периода 01.07.2015г. до 03.12.2018г. ищецът е
работил като „машинен оператор силози“ в ответното предприятие. Твърди се още,
че трудовото му правоотношение било прекратено с процесната заповед, без да е
извършен подбор по силата на твърдяното от работодателя съкращаване на щата.
Посочва
се, че истинската причина за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
са влошените му отношения с прекия ръководител Д.Х., който заради възникнал
конфликт между двамата предложил на ищеца да напусне по взаимно съгласие срещу
обезщетение от четири брутни трудови възнаграждения. Ищецът отказал и това
станало причина за прекратяване на трудовото му правоотношение.
На
следващо място се посочва, че съкращаване на щата няма, ако е имало такова е
следвало да бъде прекратено правоотношението на някой от другите му колеги, тъй
като той е с по-висока квалификация от тях.
Излагат
се съображения, че в прекратяването на трудовото му правоотношение е в
нарушение на чл.6 от КТД, тъй като не е спазена процедурата, предхождаща
издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ангажирани
са доказателства.
Правното
основание на обективно съединените за разглеждане в настоящото производство
искове са чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ вр. с чл.
225, ал. 1 КТ.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
„БМФ Порт Бургас“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Излагат се съображения за законосъобразност на извършеното уволнение и
се оспорват като неоснователни всички, въведени с въззивната жалба оплаквания.
Оспорва
се като неоснователен и предявеният иск за присъждане на обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа, като се посочва, че се
претендира обезщетение за период, който все още не е настъпил /6-месечният срок
не е изтекъл/.
Прави
се възражение за прихващане, в случай, че предявените искове бъдат уважени и в
полза на ищеца бъде присъдено обезщетение, между присъденото обезщетение и
заплатеното от работодателя такова по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие в размер на 1032,95 лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане
без работа за срок от един месец в размер на 1032,95 лв., /общо 2065,90 лв./
като получени на отпаднало основание. Ангажирани са доказателства.
Със
становище от 26.03.2019г. /след изтичане на двумесечния срок от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение/, ищецът е посочил ново основание за
отмяна на незаконното уволнение – нарушение на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, тъй
като заповедта за уволнение била постановена по време на започнал отпуск по
болест, без да е взето предварително разрешение от Инспекция по труда, каквото
в случая не е искано и не е давано.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си, вкл. съдебно-икономическа експертиза.
Не се спори
между страните по делото, а и от събраните по него писмени доказателства и процесната заповед №ЧР188/22.11.2018 год. на изпълнителния директор на ответното
дружество, се установява, че ищецът е заемал процесната длъжност „машинен оператор, силози“ при ответника - по трудово правоотношение, което е било прекратено считано от 03.12.2018 год.
Видно от
съдържанието на процесната заповед причините за уволнението е съкращаване на щата, извършен подбор.
По делото е
представено решение на Съвета на директорите от 05.11.2018г., от което е
видно, че е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, считано от 15.11.2018г.,
предвиждащо съкращаване на 1 щатна бройка „машинен оператор, силози“ от
съществуващите 5 такива.
Със Заповед №409 от 06.11.2018г. на изпълнителния
директор е закрита 1 щатна бройка „машинен оператор, силози“ и е наредено да
бъде извършен подбор съгласно чл.329 КТ между работници и служители, заемащи еднакви
или сходни длъжности с длъжностите,
предвидени за съкращение. Видно от същата заповед е утвърдена система за
оценяване на служителите и е определени
комисия за извършване на подбор.
Видно от Протокол №1 за извършен подбор от
12.11.2018г. определената комисия е предложила за прекратяване на ТПО на служителя,
получил най-нисък брой атестационни
точки-ищеца по делото М.Б. с 5 т. Останалите 5 служители са получили по 8 т.
От приложената
по делото служебна бележка се установява, че ищецът е бил редовен член на
синдикалната организация към КТ „Подкрепа“ в „БМФ Порт Бургас“ ЕАД.
Представено е копие на КТД от 2016, който е действал
за периода 30.09.2016г. до 30.09.2018г.
Представено е
копие на КТД от 2018г., от съдържанието на който е видно, че е с период на
действие 26.11.2018г. до 26.11.2020г.
И в двата представени КТД разпоредбите на чл.5 и чл.6
са идентични и въвеждат изискване в състав на комисиите по извършване на
подбор при закриване на част от
предприятието, намаляване обема на работа, закриване на дейности или
съкращаване на щата, да се включва представител на синдикатите, страни по КТД.
Тъй като това е едно от възраженията за незаконосъобразност следва да се
посочи, че КТД от 2016 е действал до 30.09.2019г., а КТД от 2018 е започнал да
действа от 26.11.2018г. Извършването на
подбора и прекратяването на ТПО поради съкращаване на щата и подбор попадат
извън действието и на двата КТД.
По делото са ангажирани гласни доказателства-разпитани
са в качеството на свидетели лицата Я.Я., бивш колега на ищеца, Б.Б.-съпруга на
ищеца, Г.Л.-директор експлоатация
терминал Изток 2а и Д.Х.-пряк ръководител на ищеца.
Свидетелят Я.Я. сочи, че с ищеца са били колеги до
началото на м.февруари 2018 , когато се пенсионирал. Твърди, че ищецът е бил
един от най-добрите специалисти в работата си като електротехник и е обучавал
младите работници. Посочва също така, че и двамата са викани на работа вечерта,
когато е имало аварии.
Във връзка с твърденията на този свидетел ответното
дружество е представило като доказателства копия на три допълнителни
споразумения към трудовия договор на свидетеля Янев, които опровергават
изнесеното пред съда, че е заемал длъжността „електротехник“. От писмените
доказателства се установява, че той е замел длъжността „чистач,
произв.помещения“ в Дирекция „Експлоатация“-Терминал Бургас Изток 2“.
Свидетелката Бялкова заявява, че съпругът й е обучавал
и други работници, че е бил търсен постоянно от колегите си, дори по време на
почивки. Случвало се да ходи вечер на работа по време на аварии. Не познава
колегите му, но от съдържанието на разговорите се и правила изводи, че му се обаждат
негови колеги.
Свидетелят Лулкин, който е служител при ответното дружество от 2014г. разказва,
че обучението на служителите се е провеждало в лицензиран учебен център и
ищецът не е обучавал никого. Сочи, че му е докладвано, че ищецът не носи лични
предпазни средства, констатирани са закъснения и отсъствия от работа, за което
са му правени забележки. Правело му впечатление липсата на съпричастност към
работата у ищеца като на него не можело да се разчита. Разказва, че лично му се
е обаждал по време на аварии, но той не се е отзовавал.
Свидетелят Христов е пряк ръководител на ищец от м.
август 2018г. Заявява, че добре са работил заедно, но когато е отсъствал не е
бил убеден, че Б. ще изпълни поставената му задача. Имало случаи, в които
ищецът закъснявал или си тръгвал по-рано от работа, което се установявало от
системата за допуск. Заявява, че ищецът не е бил обучител на четиримата
работници, тъй като те са били обучавани в учебния център. Също така посочва,
че е неглижирал поставените му задачи, отивал да вземе гаечен ключ с разхождаща
се походка и чоплейки семки. Отрича да е давал на Б. плик с бонус от 1150 лв.
посочва, че системата за бонуси е въведена в началото на 2019г.
По искане на ищеца е допусната и приета без възражение
от страните СИЕ., ВЛ по която дава заключение, че оценките по картата за подбор
за правилно поставени в зависимост от съдържащите се в трудовото досие
свидетелства за квалификация.
Въззивната инстанция
намира, че съдът е извършил анализ на всички правнозначими факти, установени по
делото. При напълно изяснена фактическа обстановка е направил съответстващи
изводи относно релевантните за спора факти. Законът е приложен правилно, а
фактите са подведени логично и точно към условията на правната норма.
Във връзка с
наведените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Неоснователни са възраженията, че подбор не е извършван. От събраните доказателства по делото се установява, че подборът е извършен при спазване изискванията на чл.329 КТ. В този смисъл е прието по делото заключение по СИЕ. При извършването на подбор по чл. 329 КТ при съкращаване в щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции. Като подборът следва да извърши измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. В случая това е в Силозен комплекс длъжност „машинен оператор, силози“. А преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка конкретна длъжност е предоставен изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действително определените за уволнените работници или служители. На съдебен контрол подлежи това дали е извършен подбор, включени ли са в него всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действителните качества на работника.
Във връзка с възражението към кой момент се преценява законосъобразността на заповедта за уволнение съдът намира следното:
Съобразно практиката постановено по реда на чл.290 ГПК / Решение № 657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС/ от значение при иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дали при работодателя е осъществено основанието, на което е извършено уволнението, е датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно дали при работодателя са настъпили обстоятелствата, на които основава заповедта за уволнение, в случая съкращаване на щата и подбор, следва да се преценяват към 22.11.2018г., а не към датата, считано от която е прекратено ТПО /03.12.2018г./ Както и към тази дата следва да се преценява и дали има действащ КТД, както бе посочено по-горе.
В обобщение следва да се посочи, че от събрани
гласни доказателства, които безспорно установяват, че при извършване на подбора
са съобразени всички критерии, съгласно заповед №409 от 06.11.2018г. на
изпълнителния директор на „БМФ ПОРТ Бургас“ ЕАД, а именно:
квалификация-притежавана степен на образование и професионална квалификация,
придобит трудов стаж и професионален опит на заеманата длъжност, ниво на
изпълнение на служебните задължения-качество на извършваната работа,
самостоятелност и отговорност при изпълнение на поставените задачи, личен
принос при работа в екип. Видно от протокола за извършен и обща карта за
подбор, ищецът е получил най-ниската оценка-5 т. Останалите работници са
получили по 8 т. като сбор от и
окончателна обща комплексна оценка. Посочените критерии и свързаното с тях
оценяване е правилно извършено, което може да се установи не само от
заключението на вещото лице, но и при съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства.
При
тези данни и независимо от възражението за неправилна преценка на
доказателствената сила на констатациите от експертното заключение, БОС приема
за напълно обоснован изводът, че подборът по чл.329 от КТ е бил извършен
законосъобразно и като работник с най-нисък резултат, ищецът е бил уволнен от
предприятието при извършеното съкращение на длъжността му правилно.
Предвид изложеното съдът намира, че извършеното
уволнение е законосъобразно, поради което исковете за неговата отмяна,
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225 от КТ следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Постановеното
в този смисъл решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено изцяло като на основание чл.272 ГПК настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК, ответникът има право на всички направени в рамките на въззивното
производство разноски, възлизащи на 1300 лв. уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Поради
изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №731/25.02.2020г. постановено по гр.д. №497/2020г. по описа на Районен съд Бургас..
ОСЪЖДА М.Н.Б. с ЕГН **********
***, да заплати на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг” № 1, представлявано
от Борис Василев Балев, сумата от 1300 лв.( хиляда и триста ),
представляващи разноски за въззивната инстанция.
Настоящото
решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: