Решение по дело №453/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, подадена чрез пълномощник, против Решение № 72 от 04.04.2024г. постановено по а.н.д. № 146/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се, че от всички събрани доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение от обективна страна. В тази връзка мотивите на съда, че в АУАН нарушението не било описано точно и ясно, с посочване на всички белези от обективна страна и че не била посочена точната форма на изпълнително деяние, били неправилни. Безспорно било установено, че към датата на извършване на проверката дружеството нямало регистрирано фискално устройство, от което да издава фискални касови бележки при извършени от негова страна продажби на услуги. Именно поради неизпълнение на това задължение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ било издадено отмененото от съда наказателно постановление.

На следващо място, в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и не било нарушено правото му на защита с оглед това описание. Налице били всички реквизити по чл.57 от ЗАНН, вкл. точно била определена дата на нарушението предвид продължителното му осъществяване във времето. Погрешно съдът приел, че щом извършеното нарушение е формално, то същото не е продължено. От събраните доказателства се установявало, че дружеството години наред осъществявало търговска дейност без да е изпълнило задължението си да регистрира фискално устройство, както и че било санкционирано и преди за същото по вид административно нарушение, но въпреки това към настоящия момент целите по чл.12 от ЗАНН не били постигнати. Предвид обстоятелството, че към момента на проверката процесното нарушение не било прекъснато, за датата на извършването му следвало да се приеме датата на констатирането – 28.08.2023г.

С оглед изложеното от въззивната инстанция по повод формата на изпълнителното деяние на извършеното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредбата, следвало да се имат предвид правомощията на районния съд да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, което в случая следвало да бъде сторено, а не да се отменя санкционния акт.

Неоснователни били доводите на съда в насока, че наказващият орган за първи път в НП въвел нови факти и обстоятелства, които можело да се въведат единствено с АУАН и че добавянето на тези нови факти и обстоятелства се явява съществено процесуално нарушение. В тази връзка следвало да имат предвид правомощията на наказващия орган по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Освен това, нужно било да се отчете, че въведените нови факти и обстоятелства били установени въз основа на събраните по преписката доказателства – протокол за извършена проверка, ведно с приложените към него доказателства, които се ползвали с материална доказателствена сила.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а случай на оставяне в сила на атакувания съдебен акт се отправя молба за присъждане разноски на другата страна в минимален размер.

Ответникът, „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение – Авицена“ ЕООД, в съдебно заседание чрез пълномощник, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 741802-F724756/01.12.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г.) във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение – Авицена“ ЕООД е било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено наказателното постановление, не отговаря на изискванията на чл.42, т.3 от ЗАНН. В същия липсвали твърдения за датата на извършване на нарушението, както и за конкретната форма на изпълнителното деяние. Описание на последното, както и дата на започване на дейността, се съдържали в АУАН, но те по никакъв начин не били обвързани с някакви конкретни твърдения за датата на нарушението. Същевременно, липсвали твърдения, че се касае за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. във формата на изпълнително деяние, свързана с неизпълнение на изискването за използването на ЕКАФП от датата на започване на дейността на обекта занапред и при констатиране на случай на неизпълнение на това задължение, за да можело да се ангажира отговорността именно за това деяние, преценено в контекста на изискванията по алинеи 2 и 3 на разпоредбата на чл.7 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. Едва тогава евентуално моментът на проверката и извършването на контролната покупка на стока или услуга, можело да бъде възприет като дата на деянието с прокарано ясно разграничение с датата на установяване на нарушението. С оглед това, налице била липса на съставомерни признаци от състава на нарушението, което представлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на наказаното лице, съответно представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП. На следващо място, НП формално не отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, макар дадената правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, да се явявала вече релевантната с оглед въведените фактически твърдения. Недопустимо било обаче, след като не била ясно изразена волята на актосъставителя относно датата на деянието, твърденията за този съставомерен признак да бъдат отправяни за пръв път едва със санкционния акт, именно поради изложеното относно подбраната форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. Това също обосновавало отмяна на НП на процесуално основание. Наред с изложеното, не се установявали по никакъв начин твърденията за начало на дейността в обекта от 01.01.2023г., но дори да били установени, то нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. във формата на изпълнително деяние „липса на регистрирано в НАП ФУ за посочения обект от началото на дейността към дата 28.08.2023г.“ не било доказано и нямало как да бъде установено, че било извършено, поради формалния му характер в тази форма и при липса на обвинение и санкция за другата възможна форма „неизползване на регистрираното ФУ към датата на проверката“. При това положение, не били налице от обективна страна признаците на нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. и чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Не се споделят изводите на въззивния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обосноваващи отмяната на последното. Неправилно е възприетото от съда, че при съставянето на акта и издаването на санкционния акт са нарушени съответно разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като не била посочена дата на извършване на нарушението и конкретната форма на изпълнителното деяние.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

Настоящият касационен състав намира, че хипотезата на цитираната норма е била реализирана от наказаното лице. Изпълнителното деяние е правилно описано както в АУАН, така и в НП. Налице е и коректно посочване на датата на нарушението, която в случая е датата на извършената от контролните органи проверка на дружеството, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА №0117747/28.08.2023г., посочен както в АУАН, така и в НП.

Установената фактическа обстановка, описана в АУАН и НП позволява на наказаното лице да разбере кои са съставомерните елементи на нарушението, респ. за какво е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съответно не е било нарушено правото му на защита.

Актът формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. НП е съобразено с разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не се споделя изводът на районния съд, че не е ясно изразена волята на актосъставителя относно датата на деянието и оттам, че за пръв път този признак на нарушението е бил посочен в санкционния акт. В АУАН ясно е посочено, че нарушението е било установено на 28.08.2023г. при извършена проверка в медицинския център. Записано е и че именно на тази дата изпълнителното деяние е било констатирано, за което бил съставен ПИП № №0117747/28.08.2023г. Ясно в АУАН е описано, че при заплащане на Карта за предварителен медицински преглед/медицинско удостоверение за сумата от 25 лева, платени в брой, не е била издадена фискална касова бележка от фискално устройство или ръчна касова бележка от чакан, или фактура и непосредствено след това е било установено, че в обекта нямало наличен ЕКАФП, липсва регистриран в НАП от одобрен тип, на който да се отчитат приходите от извършваната дейност, с което е била реализирана чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Визираните съставомерни признаци на административното нарушение са възприети от наказващия орган и същите, макар с леки корекции, са възпроизведени в НП. Последното съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН, вкл. дата на нарушението, определена с оглед продължителното осъществяване във времето на изпълнителното деяние. Фактическият състав на нарушението е бил осъществяван непрекъснато във времето, поради което именно датата на констатирането му е в конкретният случай е дата на нарушението.

При установено неспазване на изискването за монтиране, въвежданев експлоатация и използване на регистрирано в НАП ФУ в търговския обект, без съществено значение е обстоятелството коя е датата на започване на дейността на последния. Нарушението е продължено, тъй като от момента на откриване на обекта ползвателят му е длъжен да монтира фискално устройство, което да регистрира в НАП и въведе в експлоатация. Това задължение тежи върху лицата по чл.3 от наредбата не само към момента на започване на дейността в търговския обект, а продължава във всеки един момент от функционирането му. Съответно неизпълнението на това задължение продължава непрекъснато във времето до преустановяването му.

Санкционираното нарушение е безспорно доказано. Това се потвърждава от писмените доказателства и свидетелските показания по делото на районния съд. По безспорен и категоричен начин се доказва, че касационният ответник е осъществил състав на административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.

Във връзка с последното, неоснователни са доводите на пълномощника на наказаното дружество, че не е безспорно установено, че именно медицинският център е субект на административното нарушение. Твърденията, че медицинските услуги не се предоставят от името и за сметка на дружеството, а от името на медицински специалисти, с които наказаното лице имало сключени договори за съвместна дейност, са неоснователни.

Касационният жалбоподател е регистриран в търговският регистър с наименование „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение – Авицена и с предмет на дейност извършване на медицинско обслужване, оказване на извънболнична медицинска помощ по специалностите:вътрешни болести, хирургия, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология, детски болести, УНГ болести и очни болести, нервни болести, извършване на лабораторна диагностика, извършване на оперативна дейност в областта на акушерството и гинекологията, малката и средната хирургия и УНГ болести. Търговското дружество не притежава качествата на лице, упражняващо свободна професия. Дори когато жалбоподателят осъществява медицинско обслужване на гражданите по договор за съвместна дейност с лица, упражняващи свободна професия, за него не отпада задължението да регистрира и отчита извършените за негова сметка продажби на услуги чрез издаване на фискална касова бележка, осъществяващо се чрез касов апарат.

След като е налице медицински център със съответната регистрация по закон, той разполага най-малко с трима лекари специалисти (вж. чл.16 от Закона за лечебните заведения), които извършват медицински услуги от името и за сметка на този център. Действително услугите се извършват чрез лекари – специалисти, които са в договорни отношения с касационния ответник, но независимо от свободата на договаряне и начина на уреждане на отношенията между медицинския център и отделните лекари – специалисти, лечебното заведение предоставя медицински услуги. Да се приеме противното означава да се счита, че „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение – Авицена“ ЕООД е само наемодател на помещения и оборудване на лекарите – специалисти и не осъществява медицински услуги, обстоятелство което не се установява да е налице предвид заявения в ТР предмет на дейност на дружеството. Но в конкретния случай не се спори между страните по делото, че коментираното дружество е регистрирано като лечебно заведение за оказване на извънболнична медицинска помощ и същото по силата на закона предоставя медицински услуги. Медицинските услуги представляват доставки по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, които са освободени от облагане с ДДС, съгласно чл.39, т.1 от ЗДДС. Това обстоятелство не игнорира задължението на дружеството по чл.118, ал.1 от ЗДДС за регистриране и отчитане на извършените доставки, чрез издаване на касова бележка от фискално устройство. Това е задължение, както на регистрираните, така и на нерегистрираните по ЗДДС лица. В този смисъл за наказаното лице е било задължително и спазването на изискването на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Като е бездействал да го изпълни, касаторът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, съставеният АУАН и издаденото НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и не са налице други основания за отмяна на санкционния акт. Ето защо, като отменил НП в случая въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а Наказателно постановление № 741802-F724756/01.12.2023г. – да се потвърди. В тази насока е и сформираната от касационната инстанция практика по идентични случаи.

При този изход на делото на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева за защита пред Районен съд – Хасково, доколкото деловодни разноски пред този съд са били претендирани и 80 лева за защита пред настоящата инстанция – общо 160 лева, определени съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 72 от 04.04.2024г. постановено по а.н.д. № 146/2024г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 741802-F724756/01.12.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение – Авицена“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 160 (сто и шестдесет) лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред Районен съд – Хасково по АНД №146/2024г. и пред Административен съд – Хасково по АНД(К) 453/2024г.

Решението е окончателно.