М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 275/2017 г. по описа на
КРС
По
отношение на подсъдимия Н.К.К., ЕГН: ********** *** е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че:
На
... в землището на с.Х.Д., чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с peг. № ..е отнел
чужди движими вещи, а именно три броя траверси на обща стойност 150,60 лева от
владението на НКЖИ /**”/ гр.С.- без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен
случай - престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. I-во и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК.
Граждански
иск по делото не е предявен.
Представителят
на Районна прокуратура – К.. поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъдат
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Предлага да му се наложи
наказание лишаване от свобода за срок от 2 год., което да изтърпи при
първоначален строг режим, като на осн. чл.68, ал.1 от НК да се постанови отделно изтърпяване на наказанието но НОХД №633/2016г. на РС
К...
Защитника
на подсъдимия – адв.Ш. сочи, че вината на подсъдимия
не била доказана и моли подзащитния му да бъде
оправдан.
Подсъдимият
Н.К.К. дава обяснения пред съда и признава вината си,
като не взима отношение относно вида и размера на наказанието.
Съдът,
след като разгледа и обсъди доводите на
страните и обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по
делото, а именно показанията на свидетелите С.И.И., М.П.Х.,
И.Г.Т., В.П.С., М.Ч. и И.М. дадени пред съдебния състав, обясненията на
подсъдимия дадени в съдебно заседание, предявените на основание чл.284 от НПК
веществени доказателства и приети на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства – 3 бр. протоколи за оглед на МП /л.4-5, 8-9, 12-13/, 3 бр. фотоалбуми
/л.6-7, 10-11, 14-15/, пълномощно /л.16/, съдебно стоково-оценъчна експертиза
/л.25-26/, постановление за връщане на ВД /л.29/, протокол за изземване на ВД и
одорологически следи /л.30/, докладна записка /л.33/,
справка за лице АИС „БДС“ /л.34-35/, разписка /л.36/, разпечатка за НКЖИ
/л.37/, писмо до Директора на НКЖИ С./л.38/, справка в ЦБ КАТ /л.39/, справка
за съдимост /л.41/, характеристична справка /л.42/, намери за установено
следното:
Подсъдимият
Н.К.К. е *** ***, ЕГН: **********. Същият е осъждан със следните съдебни актове:
1.По
НОХД №625/2012г. на Районен съд гр.Т. е одобрено споразумение, влязло в законна
сила на ***., с което за извършено на 26/27.06.2012г., престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, предл. 2-ро, т.4, предл.1-во
и предл.2-ро, във вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, на К. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено с 3 годишен изпитателен срок. На ... изпитателният срок е изтекъл, но не е
изтекъл 5 годишния срок по чл.30 от НК, понеже при условно осъждане,
наказанието се счита за изтърпяно след изтичане на изпитателния срок. Именно
това наказание обуславя квалификацията „повторност“
на деянието по настоящия обвинение.
2.
По НОХД
№633/2016г. на Районен съд гр.К.. е одобрено споразумение, влязло в законна
сила на 27.09.2016г., с което за извършено на 15.09.2016г. престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК на К. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
8 месеца, изтърпяването на което е отложено с 3 годишен изпитателен срок, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Деянието
по настоящия обвинителен акт е извършено в изпитателния срок на това осъждане.
Към
***. в землището на с.Х.Д. обл. П.по протежението на
ЖП линията С. К.-Б.били струпани на множество малки купчини дървени траверси,
собственост на НКЖИ /*** гр.С.- които били годни за употреба и служили за
подмяна на амортизираните траверси под релсите.
Подс. Н.К.
*** и ползвал лек автомобил марка „Ауди“ модел „4“ с рег. №РВ *** КН, който бил
собственост на Н.В.В., с която живеел на съпружески
начала /л.39/.
Вечерта
на ... около 21.00 часа подс. К. се качил на този
автомобил и потеглил в посока ж.п. гарата на с.Хр. Д.., към прелеза, намиращ се
на черен път между с.Х.Д.и посока главния път на с.Р. П.. Знаел предварително,
че от южната страна на ж.п. линията С.-К. Б., в землището на с.Х.Д.се намират
складирани дървени траверси. Намерението му било да вземе няколко от тях за
огрев, като качи в автомобила си колкото може. След пристигане на мястото на
складираните траверси, спрял автомобила, отворил багажника и свалил задните
седалки и предната дясна седалка. Постлал едно шарено одеяло, което носел. Чрез
издърпване, поставяне на едната им част в багажника и избутване на останалата,
успял да качи 3бр. дървени траверси, всяка с дължина от по 3,30м., широчина
25см. и височина 16см. Тъй като били доста дълги, стърчали около 1 м. от купето
на автомобила. След това потеглил по обратния път към посока дома си в с. Х.Д...
По
това време на ... около 22:05 часа св.М.Х. /дежурен по управление ***/ заедно с
автопатрул по КАТ в състав св.И.Т. и св.С.И., били на
входа на с.Х.Д. и извършвали проверки на преминаващите леки автомобили относно
правоспособността на водачите и други нарушения по ЗДвП. Докато били на работа
на пътя видели фарове на автомобил, който се движел изключително бавно в южната
част на селото, където имало полски имоти и черни пътища. В предвид начина и
посоката на движение на автомобила се усъмнили за наличие на нещо нередно. По
тази причина полицейските служители с обозначен служебен автомобил потеглили към
него за да го проверят. Пресрещнали въпросния автомобил и когато били на около
30-40 метра срещу него, водачът – подс. Н.К. ги видял,
разбрал, че са полицаи, поради което рязко обърнал посоката си на движение, вследствие
на което от автомобила му изпаднали 3бр. дървени траверси. Полицейските
служители не успели да видят какво точно е паднало, защото при обръщането на
посоката на въпросния автомобил се вдигнал голям облак от прах, но им станало
ясно, че намерението на водача на автомобила е да избяга. Веднага пуснали
светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил и тръгнали след отдалечаващият
се автомобил на К.. Именно с цел да не го изпуснат не спрели за да огледат
какво е изпаднало. Автомобилът управляван от подсъдимия започнал да се отдалечава
в посока от черния път на с.Х.Д.към главен път I-6 /гр.С.- гр.Б../. Малко преди
преминаването през ЖП прелеза видели, че след автомобила по пръста се появила
мокра диря, от която разбрали, че преследваният от тях автомобил най-вероятно е
спукал картер. Преследваният автомобил пресякъл
главен път I-6 и отново продължил по черен път, водещ до асфалтов път между
селата С. и С.. Стигайки до въпросния път, автомобилът продължил в посока с.С..
След кратко преследване по улиците на с.С., автомобилът отново се качил на
черен път водещ към С.. г.. В гората полицейските служители не карали бързо, за
да не повредят служебния автомобил, пък и поради лошият и неравен път
придвижването станало невъзможно, поради което изгубили преследвания автомобил.
Св.
Х., който бил старши на групата преценили, че трябва да се върнат до с.Х.Д...
Отишли на мястото, от където започнало преследването и тогава видели, че на
земята има три броя дървени траверси. От там отишли до ЖП гарата на с.Х.Д.и там
видели, че до ЖП линията има струпани такива траверси. След това отново се
върнали до входа на с.Х.Д.и преценили, че избягалият шофьор, ще търси начин да
се върне отново в с.Х.Д... Поради тази причина решили да спират всеки един
автомобил, който идва към селото с цел да проверяват всички пътници в тях и
съответно, ако се усъмнят в някой да установят алибито му за вечерта.
Същевременно, след като успял да избяга от преследващите го
полицаи, автомобила на К. аварирал и той го оставил в с.Б... Около 22.00 ч. се обадил по мобилния си телефон на св. М.Ч., като го
помолил да дойде да го вземе от с.Б.. и да го закара до с.Х... Д.., като му
казал, че трябва да закарат жена му с детето да болницата в К... Св.Ч. отишъл
до с.Б.., взел К. от мястото което той му посочил и тръгнали за село Х.Д..,
като св.Ч. не го питал какво прави там по
това време и без кола.
В
с.Х.Д.взели жена му и детето, защото жена му споделила, че детето е повръщало и
искала да отидат в К.. до болницата. Още на отиване, като стигнали с.К..,
детето заспало и жената на Н.К. казала, че
вече не иска да води детето на болница, поради което на бензиностанция „П.“ св.Ч.
***. На връщане, като пътували за с. Х.Д.., подс.Н.К.
споделил но св.Ч., че е взел траверси за огрев, но като ги взел имал проблеми с
полицаи, но не му обяснил какви са тези
проблеми.
Междувременно
екипа от полицаи се позиционирал на входа на с. Х.Д.и спирали и проверявали всеки
един автомобил, който идвал към селото.
Около
01:15 часа на .... спрели за проверка лек автомобил марка „Ауди“, който бил
управляван от св.Ч.. Служителите от КАТ – св. С.И.И.
и св. И.Г.Т. започнали да проверяват документите на водача, а св. М.П.Х. огледал пътуващите на задната седалка в МПС-то
и видял, че това е жена, която познавал
- Н.В.с малко й дете, и за която св.Х. знаел, че
живее на семейни начала с Н.К.К. ***. Като огледал и
предната част на автомобила видял, че на предна дясна седалка седи именно Н.К.,
за който св.Х. знаел, че е криминално проявен. Св.Х., в присъствието и на другите двама служители на полицията попитал
Н.К. от къде идват и тогава изключително
неубедително Н. Куртев обяснил, че са посетили спешна помощ в гр.К.. понеже
детето им повръщало. Полицаите извършили справка в спешната помощ в гр.К.. за
това дали детето на К. е било преглеждано и установили, че там не е приемано
такова дете, при което Н.К. бил помолен да слезе от автомобила, а водачът на
автомобила – св.Ч. закарал жена му и детето до дома им. След което М.Х.
започнал да разговаря с Н.К., предвид на това, че е излъгал за посещението в Б**.
Тогава подс.Н.К., признал за извършеното деяние –
кражба и разказал подробно от къде е взел траверсите и ги завел до точното
място, което било между ЖП прелеза и ЖП гарата на с.Х.Д... След това ги завел и
в с.Б.., където бил оставил авариралия автомобил, а именно лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А4“ с peг. № .... След това Н.К. бил
отведен до сградата на РУ на МВР гр.К...
На
следващия ден – .... били извършени три огледа:
Първи
оглед – в с.Б.., обл...., където бил намерен лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с peг. № ...,
показан от обв. Н.К..*** от източната страна до №..,
където били намерени три броя траверси, всяка с дължина 3,30м., широчина 25см.
и височина 16см., одеяло с кафеникав цвят и парче плат. Вещите били иззети.
Трети
оглед – в землището на с.Х.Д.., от южната страна на ЖП линия С.– Б.., до което
място ги завел обвиняемия Н.К. за да покаже мястото, от където е извършил
кражбата.
Видно
от назначената и изготвена съдебно стоково-оценъчна експертиза /л.25-26/ 3бр.
траверси импрегнирани чамови, годни за употреба по предназначение, но не нови,
са на стойност 150,60лв. Съотношението на стойността на процесните
траверси към минималната работна заплата за страната към .... (460лв. приета с
ПМС №22/26.01.2017г.) е в размер на 0.3274.
С
постановление /л.29/ три броя траверси са върнати на представител на ощетеното
юридическо лице.
Видно
от справката в Ц.. б.. –КАТ /л.39/ - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег.
№..е собственост на Н.В.В. от с.Х.Д..
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, а именно: от показанията на свидетелите С.И.И., М.П.Х., И.Г.Т., В.П.С., М.Ч. и И.М. дадени пред
съдебния състав, предявените на основание чл.284 от НПК веществени
доказателства и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства– 3 бр.
протоколи за оглед на МП /л.4-5, 8-9, 12-13/, 3 бр. фотоалбуми /л.6-7, 10-11,
14-15/, пълномощно /л.16/, постановление за връщане на ВД /л.29/, протокол за
изземване на ВД и одорологически следи /л.30/,
докладна записка /л.33/, справка за лице АИС „БДС“ /л.34-35/, разписка /л.36/,
разпечатка за НКЖИ /л.37/, писмо до Директора на НКЖИ С./л.38/, справка в Ц**
/л.39/, справка за съдимост /л.41/, характеристична справка /л.42/, както и от
заключението на съдебно стоково-оценъчна експертиза /л.25-26/, изготвена от
вещото лице Р.М., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите
професионални знания и компетентност и го кредитира.
За
обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателства. За достоверни се ценят писмените доказателствени
средства – официални документи и веществени доказателствени
средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло, с
изключение на ВД - 1бр. буркан запечатан
с одорологически следи, което съдът не прие като такова и го изключва от доказателствата.
Съдът
счита, че показанията на свидетелите С.И.И., М.П.Х. и
И.Г.Т. - настоящи служители на РУП К.. са обективни, поради което ги кредитира
в цялост по следните причини: те са установили престъплението и са възприели
събитията около извършването му. Няма данни по делото, които да създават
съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност, или да сочат наличието
на мотив да набедят подсъдимия в престъпление което не е извършил. Няма
обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на тези
свидетели, поради което същите следва да се оценят като достоверни. Въпреки, че
тези трима свидетели са служители на МВР, съгласно константната практика на
ВКС, няма пречка да бъде разпитан в качеството на свидетел, полицейски служител
извършвал извън процесуални действия, в т.ч. същият да свидетелства и за
признанията които е направил подсъдимия /вж. Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009 г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 г.,
ВКС II н. о., Решение № 33 от 5.03.2008 г. на ВКС по к. д. № 632/2007 г., I н.
о., Решение № 179 от 17.07.2009 г. на ВКС, ІІ н.о., по н.д. № 156 по описа за
2009 г., Решение № 337 от 18 ноември 2009 г. на ВКС, ІІІ н.о. КНОХД № 341/09,
Решение № 266 от 04.06.2009 г. на ВКС, II наказателно отделение, наказателно
дело № 243/2009 година, Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак.
д. № 367/2009 г. на ВКС, I н.o./.
Както е прието и в правната доктрина /вж.
проф. д-р М.Ч., "Новите положения на досъдебното производство по
НПК", издателство "С..", ..г., стр. 125-126/, игнорирането на
свидетелските показания на полицейски служител, поради явната им
заинтересованост от установяване на обвинителни доказателства, когато не почива
на обективни данни, съставлява дискредитиране на свидетелски показания по абстрактна теза и е в разрез с
изискванията за закона. Полицейските служители, когато не са участвали като
разследващи органи, могат да установяват като свидетели всички фактически
данни, които лично са възприели, включително и тези, които представляват извън
процесуални изявления на други лица, дори когато същите са придобили
процесуално качество. Няма пречка полицейските служители, които са извършили
проверка, какъвто е настоящия случай или са съдействали на свои колеги при
извършване на съответни действия да бъдат разпитани по същото дело като
свидетели, относно факти и обстоятелства, които са възприели при проверката или
съдействието. Тези служители не придобиват качество на процесуални субекти, за
да важи за тях забраната, че не могат да бъдат свидетели / Р-310-2000-ІІ
н.о/.
Във
връзка с така изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелите С.И.И., М.П.Х. и И.Г.Т., които в изпълнение на служебните си
задължения са извършили проверка на подсъдимия и са установили факти и
обстоятелства които са от значение по делото. Поради не наличие на
обстоятелства за тяхната критика, съдът ги кредитира като логични,
последователни и обективно верни, тъй като се потвърждават от другите приети по
делото доказателства.
Съдът
кредитира в цялост и показанията на свидетелите В.П.С. и М.Ч., като обективни, тъй като те са в унисон с всички останалите
доказателства по делото, включително и с показанията на свидетелите С.И.И., М.П.Х. и И.Г.Т..
Относно
показанията на св. И.М. - съдът кредитира от тях частта, в която св.М. заявява,
че на 100 или 200 метра разстояние от гарата на с.Х... Д.. има траверси и, че подсъдимия
е признал пред него, че е взел от тези траверси, като не ползва показанията в
останалата им част, а именно относно твърдението, че тези траверси стоят от 3-4
години на това място и, че бил слушал, че и други хора вземат от тези траверси,
тъй като - за първото обстоятелство няма доказателства по делото, които да го
потвърждават, а за второто - не е очевидец, а бил чул от трети неустановени
лица.
Относно
обясненията на подсъдимия е необходимо да се посочи следното: трайно установено
е в
съдебна практика положението, че обясненията на подсъдимия имат двойствена
правна природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена
стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги
съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или не. С оглед изложените принципни постановки
настоящият състав намира, че обясненията на подсъдимия следва да бъдат
кредитирани, освен в частта, досежно твърдяното
обстоятелство, че е чувал преди това, че
от тези траверси вземали и други хора, даже е виждал такова действие и
поведение. В кредитираната част обясненията са подробни, последователни,
житейски логични. Същите изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите С.И.И., М.П.Х., И.Г.Т., В.П.С. и М.Ч., а не се и опровергават
от останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което съдът ги цени като годен източник на доказателствено
релевантни факти. В частта, че е чувал преди това, че от тези траверси вземали
и други хора, даже е виждал такова действие и поведение обясненията са
неубедителни, а и няма доказателства по делото, които да го потвърждават. Но
дори и да приемем, че и други, неустановени по делото лица са взимали от
тези траверси, то това обстоятелство е ирелевантно,
т.е. без значение и отношение към настоящото производство.
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава и на престъплението
по чл.195, ал.1, т.4, предл. I-во
и т.7, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй
като:
На
... в землището на с.Х.Д., чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с peг. № ..е отнел
чужди движими вещи, а именно три броя траверси на обща стойност 150,60 лева от
владението на НКЖИ /****”/ гр.С.- без съгласието на ръководството с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен
случай.
По
тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Тук
следва да се обсъди и възражението на защитника, че не било установено, че
вещите са собственост на НКЖИ /*** “***”/
гр.С... От показанията на св.С., които съдът кредитира изцяло, тези вещи са
собственост и във владение на НКЖИ /***/
гр.С.и за тях има отчетност.
В
хода на досъдебното производство вещите, предмет на престъплението са върнати
на представител на НКЖИ /**/ гр.С.- но не със съдействието на подсъдимия,
а благодарение и в следствие на предприетите от
органите на МВР мероприятия, което обаче не може да бъде квалифицирано като
възстановяване или заместване на отнетите вещи по смисъла на чл.197 от НК, тъй като
действия на подсъдимия в тази насока не са били предприети. В случая липсва доброволно
възстановяването на щетите, поради което то не може и не следва да се ползва
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са движими вещи, в случая – посочените по
горе - три броя траверси на обща стойност 150,60 лева.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действия, изразили се в отнемане на движимите вещи от
владението на собственика им, които ги и владеел. Престъплението е довършено,
тъй като подсъдимия е извършил отнемане на вещи, върху които е установил своя
трайна фактическа власт, като е отнел възможността на владелеца да се ползва от
тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и е установил своя такава. За това
говори обстоятелството, че траверсите са превозени повече от 1 км. от мястото
на което се намирали.
Категорично
се установи, че подсъдимия е действал без съгласието на собственика на вещите. Подсъдимия
качил в ползвания от него лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с peг. № ..3 бр. траверси и ги отнел.
Действайки
по този начин, подсъдимия е осъществил квалифициращото като по-тежко
престъплението признак: „използване на
моторно превозно средство“. Квалификацията във връзка с т.4 на чл.195, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия е налице, тъй като за осъществяване на деянието е
използвал МПС - лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А4“ с peг. № .... Без използването му
би било невъзможно осъществяването на деянието, поради което ролята на
използваното средство в случая е способствала осъществяването на деянието.
Съдът
намира, че квалификацията на деянието по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.28, ал.1 от НК е правилна, като мотивите за това
са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК предвиденото в особената част на НК наказание
за престъпление, извършено повторно се налага, ако деецът е извършил престъпление,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и
да е немаловажен случай.
За
да има квалификация по чл.195, ал.1, т.7 от НК, следва да са налице две
кумулативно дадени предпоставки – повторност и
кражбата да не е немаловажен случай.
На
първо място, повторността е възможна само при
специален рецидив, т.е. когато първото престъпление, за което има влязла в сила
присъда и рецидивиращото са от един и същи вид – в случая това е така, тъй като
подс. К. е извършил горното деяние след като с влязлата
в сила присъда по НОХД № 625/2012г. на РС Т.. е бил осъждан за друго такова
престъпление – по чл.195, ал.1, т.3, предл.2-ро, т.4,
предл.1-во и предл.2-ро,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК от НК, и преди да са изминали пет години от изтърпяване на
наложеното му наказание. Деянието е извършено повторно, независимо от
обстоятелството, че на ..., с изтичане на определения с цитираната присъда
изпитателен срок от три години, същият е реабилитиран по право, на основание
чл.86, ал.1, т.1 от НК. Това е така, защото по силата на чл.30, ал.1, изр.ІІ от НК, настъпилата в рамките на петгодишния срок от изтърпяване на наказанието
реабилитация, не изключва прилагането на правилата за престъпление, извършено
повторно, визирани в чл.28 от НК.
Другата
предпоставка - маловажна ли е или немаловажна е извършената кражба е правен
извод и той следва да се основава на всички обстоятелства относно
престъплението при съобразяване критериите посочени в чл.93, т.9 от НК /виж Решение
№838/2005 г. по н.д. № 508/2005 г. на ВКС и други/.
Деянието извършено от подсъдимия в случая не е
с по-ниска степен на обществена опасност, за което говори начина на извършване
на престъплението и предмета на посегателство, а и последиците от него не са
незначителни. По изложените съображения деянието на подсъдимия се явява
извършено в условията на повторност и не представлява
маловажен случай, т.е. от обективна страна подс.К. е
осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Субект
на престъплението е подсъдимия.
От
субективна страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като К. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено-опасните му последици и пряко е целял и желаел това. Съзнавал е,
че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Подсъдимият
е имал представа и за всички обективни елементи на престъплението, включително
и квалифициращите.
Съзнавал,
е че движимите вещи, които отнема са чужди, че за отнемането им използва
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с peг. № ..., предвиждал е, че ще прекъсне фактическата власт
върху веща на лицето, което е оправомощено да я
упражнява и, че ще осъществят своя такава и е целял този резултат.
Съзнавал
е, че е бил осъждан два пъти преди настоящото деяние, като по НОХД №625/2012г.
на Районен съд гр.Т.. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2-ро, т.4, предл.1-во и предл.2-ро, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като присъдата е
влязла в законна сила на 17.10.2012г., и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено с 3 годишен
изпитателен срок. Изпитателния срок е
изтекъл на ..., т.е. преди извършване на настоящото деяние. При това положение подс.К. е
реабилитиран по право за това осъждане, но доколкото настоящото деяние е
извършено в срока по чл.30 от НК, то е налице и
квалификацията “повторност“.
Налице
е и особения /специалният/ субективен елемент на деянието – намерението у
подсъдимия да свои предмета на престъплението. Той е искал да се разпореди с
него в свой интерес, което е и сторил, като ги натоварил на МПС-то и ги
отдалечил на 1 км. от мястото им.
Мотивите
за извършване на престъплението са користни, а причините са слаби
морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и неприкосновеността
на чуждата собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
-принципите
за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
-предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление, което е „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години;
-осъждането
на подсъдимия, извън квалификацията на настоящото деяние, което съдът отчете
като отегчаващо отговорността обстоятелства;
Съдът
трябва да изясни смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и да ги съпостави.
Ако преобладават отегчаващите обстоятелства, то той следва да наложи по-тежко
наказание.
Степента
на обществената опасност на деянието не се отграничава
от законодателно определената. Горната преценка е направена, с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.
Смекчаващите
обстоятелства са - признанието на вината, младата възраст, оказаното съдействие
на досъдебното и съдебното производство, семейно и трудово ангажиран.
Като
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете обремененото му
съдебно минало, като изключва осъждането му по НОХД № 625/2012г. по описа на
Районен съд Троян, тъй като то е взето в предвид от законодателя при
квалифициране на деянието му по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за настоящото престъплението, съдът
отчита като отегчаващи вината обстоятелства наличието на предходно осъждане
на дееца - по НОХД № 633/2016г. по описа на
Районен съд К.., макар и извън нуждите на квалификацията, което е показателно с
това, че наложеното наказание по никакъв начин не е постигнало целите по чл.36
от НК.
С
оглед на отчетените смекчаващи обстоятелства, съдът счита, че следва да се
наложи наказание при превес на смекчаващи обстоятелства.
Воден
от гореизложеното съдът определи за подсъдимия Н.К. и наложи наказание при
превес на смекчаващите вината му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“
за срок от 1 /една/ година, което на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
Съдът
намира така определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия. Освен това, съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му отнеме възможността да върши и други престъпления, т.е. ще му се
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът
счита, че по отношение на подсъдимия с оглед относително високата степен на
обществена опасност на дееца, както и с оглед относително високата степен на
обществена опасност на самото деяние, за целите на чл. 36 от НК на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК. Във връзка с
последното съдът намира за неприложим института на чл.55, ал.1 от НК при
определяне на това наказание, като счита, че сочените подбуди и причини за
извършването на процесното деяние от негово страна
може да обуслови прилагането на чл. 54 от НК около минималния предвиден от
закона размер, но не могат да мотивират приложението на института на чл.55 от НК по отношение на това наказание, тъй като същите не се явяват нито
многобройни, нито изключителни по смисъла на чл.55 от НК. По отношение на
конкретния размер на наказанието, намира, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат
постигнати в пълна степен, като на подсъдимия бъде определено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година.
На
основание чл.68, ал.1 от НК съдът постанови подс.Н.К.К. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО наложеното му по НОХД №
633/2016 г. по описа на Карловския районен съд, наказание в размер на 8 /осем/
месеца лишаване от свобода, тъй като деянието за което му бе наложено наказание
лишаване от свобода по настоящото производство е извършено в изпитателният срок
на осъждането по НОХД № 633/2016 г. по
описа на Карловския районен съд.
С
оглед постановената присъда на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Н.К.К., ЕГН: **********, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на изпълнителната
власт, по бюджетната сметка на ОД на МВР П.., направените по делото разноски от
досъдебното производство в размер на 26,45лв. за възнаграждение за вещо лице,
изготвило съдебно стоково-оценъчна експертиза, както и да заплати в полза на
ВСС, по бюджетна сметка на РС К.. сумата от 40,00 лв., представляваща
направените в съдебното производство разноски по делото.
Съдът
постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА –
одеяло с размери 2м./1,5м. цвят кафеникаво-винен и парче от плат с
дължина 30см. и ширина 5см. в тъмносив цвят, скъсано в единия край, находящи се на съхранение в РУП К.., след влизане на
присъдата в сила, да се унищожат като вещи без стойност.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.