Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №……….…/…………..

 

        Гр. София, 11.05.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1993 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

            Ищецът  „Б.С.“ ЕООД твърди, че на 28.08.2015г. след участие в процедура по възлагане на обществена поръчка с описания предмет, бил сключен договор за охрана ЗОП №-32/07.09.2015г.  с възложители БНТ и БНР за сградата на РРС Благоевград, която твърди, че е предоставена за съвместно стопанисване на двете юридически лица, явяващи се ползватели на услугата. Твърди, че услугата, включваща описаните шест дейности на стр.2 от ИМ, била с месечна цена в размер на 2 675,00 лв. без ДДС или 3210 лв. с включен ДДС, като за целия срок на договора възлиза на 77 040 лв. с включен ДДС, а по споразумение и съгласно чл. 3 от договора се дължала от двете лица в съотношение 50:50. Твърди, че през септември 2017г. било взето решение да се сключат два отделни договора за предоставяне на услуги по охрана на процесната сграда, като с БНТ бил сключен такъв със срок 24 месеца и на 12.03.2019г. било подписано споразумение за продължаването му. Твърди, че с ответника БНР бил сключен договор №174/04.09.2017г. за срок от 12 месеца, считано от 25.09.2017г. с месечно възнаграждение 1937,50 лв. без ДДС или 2 325 лв. с ДДС, като бил посочен предмет консултантски услуги относно защита и контрол при възникване на рискови ситуации на територията на РРС Благоевград, но на практика предметът бил осъществяването на денонощна физическа охрана. Твърди, че на 10.09.2018г. било подписано споразумение за удължаване срока на договора до 31.12.2018г., но БНР продължило да ползва охранителните услуги и след това, отказвайки да изплати възнаграждение за периода след 01.01.2019г. Твърди, че за периода от 01.01.2019г. до 01.09.2020г. е издал описаните 21 фактури, по които общата дължима сума с ДДС е 48 825 лв., като е налице и забава, считано от 20то число на месеца, следващ този на ползване на услугата, за което претендира обезщетение за забава в размер на 3 947,03 лв. При условията на евентуалност, ако съдът прецени че договорите са прекратени с изтичане на срока, поддържа, че БНР се е обогатило неоснователно за негова сметка, а той е обеднял, тъй като изпълнявайки задълженията си по охрана, понася значителни материални щети. В хода на производството поддържа претенцията си чрез процесуалния си представител адв. М. и претендира уважаването й и присъждане на разноски. Сочи, че през целия период на 2019 г. и част от 2020 г. регионален Радиоцентър Благоевград е ползвал предоставена от дружеството охранителна услуга, а причина да не се сключва нова обществена поръчка, след като е изтекла тази по първоначалния договор, е бил отказът на БНР да заплаща дължимата от него част за охраняваното от него имущество, както и пропускателен режим, тъй като не са били уточнени частите на ползване на предоставената сграда, която се ползва същевременно и от БНТ. Счита, че е установено, че от края на 2020г. е проведена обществена поръчкау след като БНР и БНТ са постигнали съгласие на 46:54 фактическо ползване. За целия процесен период от началото на 2019 до октомври 2020 г. според ищеца по делото е установено, че охранителната услуга е ползвана и не е заплащана, като фактурите са връщани, поради което не са осчетоводени. Сочи, че протоколът категорично доказва, че договорът, който БНР е предложил да сключи с „Б.с.“ ЕООД не е за консултантски услуги, а единственото основание за неговото сключване в този вид е, за да не се провежда обществена процедура и да се заобиколи ЗОП, но било ясно казано, че БНР предоставя за охрана обект на ул. „******** в Благоевград. Предвид горното претендира ако не се приеме, че договора мълчаливо е прието да бъде продължен, да се уважи претенцията на евентуалното основание - за неоснователно обогатяване, като със сумите за дължимата охрана неоснователно се е обогатил ответника и фактически е лишил от ищеца нещо, което му се дължи. Излага подробни доводи и в писмено становище чрез адв. М..

            Ответникът Б.Н.Р. / БНР/ оспорва иска по съображения изложени в писмения отговор от 11.11.2020г., както и в хода на производството чрез процесуалните си представители. Не оспорва сключването на договор №174/04.09.2017г. и допълнителното споразумение към него с описания предмет, но счита, че с изтичане на срока – 31.12.2018г. същият е прекратен и след 01.01.2019г. твърди, че няма никакви договорни взаимоотношения с ищеца. Твърди, че процесните 21 фактури за периода от 01.01.2019г. до 01.09.2020г. са с основание „охрана на обект на БНР“, а той не е сключвал договор с такъв предмет, а само гореописания. Поддържа, че липсва основание за заплащане на претендираните суми по подробно изложените съображения. Претендира отхвърляне на иска. В хода на производството поддържа оспорването чрез процесуалните си представители, като претендира и отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по списък, като представя и писмена защита.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с исковата молба договор за охрана ЗОП №-32/07.09.2015г.  с възложители БНТ и БНР на ответника е възложено на основание чл. 101е от ЗОП, да извършва денонощна физическа охрана на движимото и недвижимо имущество на следния обект – РРС Благоевград на БНР и РТВЦ Благоевград на БНТ, с адрес гр.Благоевград, ул.“*****, срещу възнаграждение. Уговорено е в чл.1, ал.4 подписване на протокол за предаване и приемане на обекта в тридневен срок от влизане в сила на договора. Съгласно чл. 2, ал.1 е уговорено да се заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 2675 лв. без ДДС или 3210 лв. с включен ДДС, като съгласно ал. 3 цената е съгласно оферта на изпълнителя и е фиксирана за времето на изпълнение и не подлежи на актуализация освен в случаите на чл. 43, ал.2 т.3 от ЗОП. Съгласно чл. 3 месечната цена се заплаща до 20то число на месеца, следващ този, през който е извършена охраната, като 50% се заплаща от БНР и 50% от БНТ. Съгласно чл. 4 изпълнителят се е задължил да предоставя ежемесечно на възложителите оригиналните фактури до 5то число на месеца, следващ охраната. В чл. 5 е уговорено, че договорът е със срок на действие две години от датата на подписването му и след подписване на приемо-предавателен протокол на обекта. В чл.7-9 са уговорени подробно задълженията на изпълнителя. В чл.19 е уговорено, че договорът се прекратява с изтичане на срока или достигане на сумата от 65 999 лв. без ДДС, предсрочно по взаимно съгласие или с предизвестие.

На стр. 20 и следващите от делото с исковата молба е представен и договор № 174 от  04.09.2017г. ответникът – БНР е възложил, а ищецът е приел да изпълнява консултантски услуги, относно защита и контрол при възникване на рискови ситуации на територията на РРС Благоевград на БНР за обект с адрес гр.Благоевград, ул.“Иван *****. Уговорено е, че срещу изпълнение на възложената работа, ищецът  следва да получава месечно възнаграждение в размер 2325лв. с ДДС, платимо в срок от 20 дни след приемане на извършената през месеца работа. В чл. 3.1 е уговорено, че договорът влиза в сила на 25.09.2017г. и се сключва за срок от 12 месеца, като се прекратява при описаните основания. Представен е протокол за приемане на охрана на обект БНР – град Благоевград на стр. 26 от делото от 25.09.2017г., заведен с вх.№ при БНР №283/26.09.2017г., съгласно който обектът се приема за охрана, като от страна на ищеца протоколът е подписан от Н.П., а от ответника – от директор Е. К.. Съгласно представеното допълнително споразумение № 1 от  10.09.2018г. срокът е договора е продължен до 31.12.2018г.

От ищеца е представено допълнително споразумение към друг договор, а именно №9-6676/31.08.2017г., по който възложител е БНТ и с който срокът на договора за охрана се продължава до провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка и сключване на договор с изпълнител.

Представена е заповед № РД-10-514/19.11.2019г. на генералния директор на БНТ, с която е отменено решение за определяне на изпълнител и е прекратена обществената поръчка с предмет „Осигуряване на въоръжена денонощна физическа охрана и пропускателен режим на обекти на БНТ и БНР в описаните обособени позиции, като мотивите са, че БНР отказвал да подпише договор, при който да се поемат разходите за обекта в съотношение 54% за РТВЦ и 46 за РРС Благоевград, а БНТ няма възможност самостоятелно да сключи договор и поеме изцяло разходите.

На стр. 32-52 от делото са представени фактури, издадени от изпълнител ищеца с получател БНР и с предмет охрана на обект, като първата е от 01.02.2019г. за месец януари 2019г., а последната от 01.10.2020г. за месец септември 2020г., които са подробно описани от вещото лице и са процесните неплатени, като сумата по всяка от тях е 2 325 лв. с ДДС.

Приложени са справки за минимални месечни цени за въоръжен или невъоръжен охранител на стр.53 и следващите.

От представените с молба на стр.77 и следващите от делото документи се установява, че по информация, публикувана в ЦАИЦ – ЕОП е открита нова обществена поръчка за охрана на процесния обект с възложители БНР и БНТ, като в същата се цитира споразумение 4539/18.12.2020г. между двамата възложители.

Представена е спогодба за доброволна делба на държавен недвижим имот, предоставен за оперативно управление и стопанисване на БНТ и БНР от 12.11.1992г. за сградата на бившия радиотелевизионен център в гр. Благоевград.

Съгласно представеното писмо с №9347/05.04.2021г. от директора на ОДМВР – Благоевград, по справка от системата има уведомление за сключен договор за охрана от ищеца от 08.10.2015г. за обекта на РТЦ –гр. Благоевград.

            По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д. от 07.04.2021г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице е посочило, че съгласно договор № 174 от  04.09.2017г. ответникът е възложил, а ищецът  е приел да изпълнява консултантски услуги, относно защита и контрол при възникване на рискави ситуации на територията на РРС Благоевград на БНР за обект с адрес гр.Благоевград, ул.“********. Сочи, че е извършила проверка на място при ответника, като са проверени: хронологично извлечение  по счетоводна сметка 401“Задължения към доставчици“ по партидата на ищеца за период от  01.09.2017г. до 17.02.2021г., както и хронологичен регистър по счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“ по партидата на ответника с данни  за издадени фактури и извършени плащания за период  от  01.01.2017г. до 01.02.2021г.; ведомости за заплати на охранители за процесния обект за период  01.2017г. – 12.2020г., застрахователни полици за сключени застраховки „Гражданска отговорност на служителите“, както и задължителна застраховка „Трудова злополука“, калкулации за месечни необходими и полезни разходи за един охранител за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. Според вещото лице съгласно договор № 174 от  04.09.2017г., в сила до 25.09.2018г., срещу изпълнение на възложената работа, ищецът  следва да получава месечно възнаграждение в размер 2325лв. с ДДС, платимо в срок от 20 дни след приемане на извършената през месеца работа, като с допълнително споразумение № 1 от  10.09.2018г. срокът е договора е продължен до 31.12.2018г. В изпълнение на договора, ищецът е издал описаните подробно в таблица 1 на стр. 2 и 3 от заключението, като размерът  на общите месечни възнаграждения по Договор № 174 от 04.09.2017г., отразени в ежемесечните фактури за плащане, издавани от  „Б.С.“ ЕООД в периода от 01.09.2017г.  до 01.10.2020г.  е 87000,50лв. Ответникът изцяло е заплатил фактурите, издадени в периода от  01.09.2017г.  до 02.01.2019г., отнасяща се за 12.2018г. в  общ  размер 38175,50лв. Съгласно експертизата азмерът  на незаплатените суми по 21 броя  фактури, издадени в  периода от  01.02.2019г.  до 01.10.2020г.  възлиза на сумата от 48 825лв. Според предоставена на вещото лице калкулация месечните необходими и полезни разноски за един охранител са в размер 895,17лв. за 2019г., като са представени по пера в таблицата на стр. 3 и 4 от експертното заключение, като сумата е без ДДС. За 2020г. сумата възлиза на 960,92 лв.

Вещото лице сочи, че за удостоверяване точността на изчисленията в калкулациите, са му представени  всички ведомости за заплати на охранители за процесния обект за период  01.2017г. – 12.2020г., застрахователни полици за сключени застраховки „Гражданска отговорност на служителите“, както и задължителна застраховка „Трудова злополука“. Съгласно експертизата в горепосочените необходими и полезни разходи са включени такива, като трудово възнаграждение на охранители, обезпечение с необходимо оръжие и оборудване, екипировка и технически средства, обучение и административни разходи, застраховка гражданска и професионална отговорност, транспортни разходи, всички дължими осигуровки, данъци и такси, съгласно действащото законодателство, както и други необходими разходи за изпълнение на работата. Според експертизата общият размер на необходимите и полезни разходи за един охранител за целия  процесен период от 21 месеца  (01.01.2019г. – 30.09.2020г.) е, както следва:За 2019г.: 12 месеца  Х 895,17лв. = 10742,04лв., а за 2020г.: 9 месеца  Х 960,92лв. =8648,28лв., или общо необходими и полезни разходи за един охранител за периода възлизат на 19390,32лв. Според вещото лице съгласно разчетно – платежните ведомости, на обекта работят 4 (четири) броя охранители, за които необходимите разходи за целия  процесен период от 21 месеца  (01.01.2019г. – 30.09.2020г.)  са 77 561,28лв., като тази сума е за целия обект, находящ  се гр.Благоевград, ул.“Иван ********, където се помещават БНТ и БНР, следователно за БНР се отнася половината от сумата, а именно 38 780,64лв.

            По делото са събрани и гласни доказаталества. В показанията си свидетелят на ищеца Н.П. сочи, че работи в „БАТ „секюрити“ като организатор охрана. Сочи, че обектът Радиотелевизионен център в Благоевград го поел за охрана през 2015 година. Охранявали сградата, където се помещават помещенията на телевизията и на радиото, която е с един вход за служители за радиото и за телевизията, където има пропусквателен режим, като служителите от радиото и от телевизията влизат със служебни карти/чекиране, а на гостите им се записват данните, по съответния ред се обаждат и охраната ги придружава до хората, при които са дошли. Сочи, че сградата е пететажна, като на първия етаж са разположени студия на радиото, на втория етаж са на телевизията. На третия етаж е администрацията на радиото. Сочи, че до сградата има служебен паркинг, където паркират автомобилите на радиото и на телевизията и зад сградата също има паркинг, където си оставят колите, има и работилници на телевизията, и на радиото. Свидетелят сочи, че охраняват както сградата, така и прилежащия към нея терен, където има автомобили, агрегати и работилница за поправка на студията с майстори на радиото и на телевизията. Свидетелят сочи, че предявеният му приемо-предавателен протокол от делото е подписан от него и се съставя такъв при поемане на охраната. Сочи, че охраняват сградата и към момента. Свидетелят сочи, че задълженията му от поемане на обекта са правене на месечни графици на охранителите, които са на обекта до заплати, за облекло, като са не само само административни, а абсолютно всичко което е необходимо за охранителите, се прави от него. Свидетелят сочи, че знае че „Бат Секюрити“ има сключен договор с телевизията и радиото за охрана, тъй като на база на този договор е направен приемо-предавателен протокол, но не знае за периода от 1.01.2019 до 1.09.2020 г. е имало сключен договор с радиото за възлагане на охранителна дейност. След 2017 г. не е подписвал друг протокол, но такъв се подписва при поемане на обекта. Сочи, че след това се пуска уведомително писмо до областна дирекция Благоевград, че се поема даден обект и че служители в този обект ще бъдат поименно изброени лица. Сочи, че на база изготвени месечни графици за работата на служителите се правят заплатите на хората, като тези графици ги предават в личен състав на „Бат секюрити“. На радиото и на телевизията им се пускат само фактури. Свидетелят на ответната страна – С.Г. сочи, че работи като главен инженер в Радио Благоевград от 12 години и към момента. Свидетелят сочи, че се сменила охраната някъде 2017 година и че фирмата е „Бат Секюрити“. Знае, че им е изтекъл договора, но конкретно колко време са без договор, не може да каже. Сочи, че от 2019 г. не плащат за охрана, но физически на място има охрана. Няма информация да са съставяни протоколи за приемане след 1 януари 2019 година, но и преди това не е разписвал никакви протоколи с охранители като главен инженер. Сочи, че сградата е с един централен вход. Твърди, че няма пропускателен режим, минава и си влиза, него не го проверяват като служител. Външните лица минават проверка, която се осъществява от охраната, която е на портала. Сочи, че служебните автомобили са на паркинга и със сигурност се охраняват, а паркингът е общ с телевизията. Свидетелят сочи, че е чувал, че не се плаща за охрана, но охрана винаги е имало. Свидетелят уточнява, че не е наясно юридически и финансово как стоят нещата. Знае, че от радиото се притеснявали, че договорът приключва и няма как да платят за охрана. Имало някакъв проблем, счетоводен ли е, юридически ли е, не знае, но твърди, че никой не е искал да не се охранява. Винаги са искали да има охрана.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Съдът намира, че по делото се установи безспорно, че през 2015г. ищецът като изпълнител е поел осъществяването на охрана на процесния обект – сградата на радиото и телевизията в гр. Благоевград, като по договор от 28.08.2015г. горното му е възложено съвместно от БНТ и БНР при месечно възнаграждение, дължимо по-равно. Срокът на този договор е изтекъл и не се спори, че с ответника БНР не  е сключен анекс. С БНТ е сключен последващ договор за охрана от 2017г. и анекс към него от 12.03.2019г. за продължаване на срока по договора за охрана до провеждане на процедура по обществена поръчка и сключване на договор с изпълнител, но с ответника БНР няма доказателства и твърдения да е сключван последващ договор с предмет охрана. Между ищеца и ответника БНР е сключен на 04.09.2017г. договор под №174, който е с предмет консултантски услуги относно защита и контрол при възникване на рискови ситуации на територията на РРС Благоевград на БНР, който договор е с уговорено месечно възнаграждение в размер на 2325 лв. и срок, първоначално 12 месеца, считано от 25.09.2017г., който е удължен по допълнително споразумение към договора от 10.09.2018г. до 31.12.2018г. Твърденията на ищеца, че договорът прикривал такъв за охрана, в случая се явяват неотносими, тъй като независимо дали предметът е консултантски услуги или охрана, за да бъде уважен иска за реално изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по него следва да се установи, че за процесния период, за който се претендира такова, има валидно договорно правоотношение, изпълнявани са задълженията по действащ и валидно сключен договор. В случая процесния сключен договор има за предмет предоставянето на услуга срещу месечно възнаграждение и задължението за заплащане по него се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари. Падежите на отделните плащания настъпват са през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени. С оглед на периодичността в плащането на възнаграждението, е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД, т.е. налице е хипотеза на периодични плащания по смисъла на ТР№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Установи се от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че издадените от ищеца фактури с месечно възнаграждение от 2325 лв. са били платени до тази от 02.01.2019г., която е за декември 2018г. и по издадените от ищеца фактури за възнаграждение за периода от януари 2019г. нататък няма плащане, като тези фактури са и неосчетоводени при ответника. Твърденията на ищеца, че тези фактури са предавани на ответника, но връщани от същия, останаха недоказани. От ангажираните и гласни, и писмени доказателства, не се установи, че конкретно издадените и представени фактури за периода след януари 2019г. са били предавани на ответника по какъвто и да било начин, а видно от експертното заключение, те не са осчетоводени при ответника и не се установява да са налични в счетоводството му. Същевременно съдът намира, че от гласните доказателства по делото се установи, че през целия процесен период, включително и след изтичане срока на договора от януари 2019г., ищецът като изпълнител е продължил да осъществява охрана и пропускателен режим на процесната сграда. Горното се установява и от показанията на ответника, свидетеля Г., който изрично сочи, че охрана е имало, а и от радиото са искали да има, само се притеснявали как ще платят като нямало подписан договор.

Съдът намира, че сключеният между страните договор от 04.09.2017г. не е по реда на ЗОП, а е общ договор за предоставяне на услуги. Същият е срочен, с уговорен и удължен по споразумение срок, като е уговорено и предсрочно прекратяване на същия, за което няма спор, че никоя от страните не се е възползвала. Както се посочва и в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана в решение № 42/11.05.2015г. по т.д. № 1357/2013г. по т.д. № 1357/2013г. на ВКС, I т.о., и др., се приема, че съгласно чл.20а, ал.2 ЗЗД прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора. В случая договорът, който е сключен, е с определен срок, продължен с анекс и изтекъл след анекса. Следователно договорът под №174 е прекратен с изтичане на уговорения срок, който е до 31.12.2018г. За разликата от уредбата по ЗЗД на договора за наем в разпоредбата по чл.238 ЗЗД по отношение на договор за наем за продължаването му при ползване на имота без противопоставяне на наемодателя, в хипотезата на договора за предоставяне на услуги като подвид на договора за изработка, такава възможност не е предвидена от законодателя. Дали е продължило ползването на услугите, предоставяни по сключения договор след изтичане на срока му без противопоставяне или не, е ирелевантно, тъй като законодателят не е предвидил хипотеза на превръщане на договора от срочен в безсрочен за разлика от договора за наем, трудовия договор със срок за изпитване и др. Законодателят не е предвидил продължаване на действието на договора за услуга след изтичане на уговорения по него срок, независимо дали предоставянето на същите е продължило от изпълнителя, независимо дали това става с или без противопоставяне от другата страна. Следователно независимо от факта, че не се спори, че и след изтичане на срока на договора – 01.01.2019г. ищецът като изпълнител е продължил да осъществява охрана на обекта, горното не означава, че договорът е продължен след изтичане на срока му като такъв за неопределено време. Договорът е прекратен поради настъпил юридически факт, изтичане на уговорения срок и няма основание на ищеца да се следва плащане на възнаграждението, уговорено по същия, на основание договорно правоотношение за периода след това, а именно след 01.01.2019г. Договорното правоотношение, независимо от възраженията дали договорът бил за консултански услуги или за охрана, е прекратено поради настъпил обективен факт, който е изтичане на срока, за който е уговорено изпълнението и поради това след 01.01.2019г. между ищеца и БНР няма договор. Различен е въпросът относно правоотношението с БНТ, тъй като се установи, че с БНТ е сключен анекс за продължаване на договора за охрана до приключване на процедура по избор на изпълнител по ЗОП. С ответника БНР договор няма, нито като продължение на сключените вече такива, тъй като е уговорено между страните прекратяване с изтичане на срока, а не се установи двустранно писмено споразумение за продължаването на срока на договора, нито се установи сключването на нов договор при последващи съвпадащи волеизявления на съответните законни представители на страните за периода след 01.01.2019г. Макар договорът както е сключен за консултантски услуги да не е с установена от закона форма за действителност, то следва да се установи за сключване на нов такъв за последващ период съвпадане на насрещни волеизявления на законните представители на страните със съдържание, включващи съществените елементи на договора, а това не се доказа по делото. Посоченото от свидетеля на ответника Г., че от радиото искали да има охрана, не води до извод за съвпадане на волеизявления по оферта и приемането й, тъй като не се установи размяна на такива от съответните законни представители, нито конкретни параметри на същите. Следва да се има предвид, че императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗЧОД, въвежда писмена  форма на действителност на договорите за охранителна дейност, в това число и за допълнителните споразумения към тях, включително и относно срока на тяхното действие. В случая няма данни за спазване на такава писмена форма и наличие на сключен договор след 01.01.2019г. за охрана на процесния обект между ищеца и ответника БНР€ Макар да няма изрично позоваване, съдът намира, че в случая е неприложима и разпоредбата на 293 от ТЗ, тъй като макар да се твърди фактическото продължаване на договора, при липса на изрично писмено споразумение, не установява да е налице  предложение по смисъла на чл. 292, ал.1 от ТЗ в необходимата форма. Разпоредбата на 292 от ТЗ е предназначена да уреди взаимоотношения между търговци, които са в трайни търговски отношения и помежду им не съществува спор относно съществените елементи на сделката, поради което не е необходимо изрично приемане на офертата при всяка една от поредните продължителни доставки. Разместването на значението на мълчанието на адресата на офертата в търговското право, за разлика от гражданското, е предназначено за облекчаване на търговския оборот. Мълчанието може да се приеме за съгласие на търговците за сключване на отделната търговска сделка, само ако от трайно установените между тях търговски отношения е видно, че по между им няма спор по съществените елементи на сделката, какъвто елемент е и цената, поради което не е нужно изричното приемане на направената оферта. В случая, обаче, не се касае за правоотношения между търговци, тъй като ответникът БНР не е търговец по занятие, а той е юридическо лице със специални функции по Закона за радиото и телевизията, а не се установи от ищеца да е направена надлежна оферта, с конкретни параметри, която да се счита мълчаливо приета от ответника. В случая по делото не се установи и че действията, осъществени от ищеца като изпълнител по охрана на обекта за периода след 01.01.2019г. са надлежно приети от ответника БНР като такива в изпълнение на договор, тъй като нито се установи съставянето на протокол за приемане на работата, нито се установи, че процесните фактури са постъпили при ответника и са осчетоводени от него. Следователно ищецът не може да се позовава на практиката на ВКС, че отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението, обективирана в решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и мн.др/. По делото не се установи надлежно от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че процесните фактури, по които той е начислявал месечно възнаграждение за охрана периода след 01.01.2019г. въобще са били получени от ответника, а експертът по ССЕ е категоричен, че те не са отразени в счетоводството на БНР, не са осчетоводени и по тях не е ползван данъчен кредит, като нито една от фактурите не е и подписана за получател на услугата от страна на ответника БНР. Предвид горното съдът намира, че след 01.01.2019г. по делото не се установи между ищеца и ответника БНР да има валиден и действащ договор, по силата на който ответникът да е поел задължение да заплаща на ищеца за извършените действия, за да бъде основателна предявената на договорно основание претенция. За пълнота следва да се отбележи, че съдът споделя и изтъкнатия от ответника довод, че по делото не се установи, че РРС Благоевград представлява стратегически обект съгласно Постановление № 181 от 20 юли 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност на Министерски съвет, който да е от значение за националната сигурност и следователно за БНР липсва нормативно установено задължение за осигуряване на задължителна охрана. Предвид горното и като съобрази, че по делото няма доказателства БНР е възлагало задължения на „Б.С.“ ЕООД за охрана или друго за обекта за периода от 01.01.2019 г. до 01.09.2020 г., съдът намира, че не се следва възнаграждение на ищеца на договорно основание. С оглед неоснователността на иска за главница, неоснователен е и акцесорния иск за лихва за забава върху неизплатената главница на договорно основание.

Предвид горното съдът следва да обсъди основателността на заявената при евентуалност претенция за присъждане на същата сума на основание правилата на неоснователното обогатяване.

  Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД  включва следните предпоставки: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.   Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД  може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. Съществено изискване е обогатяването да е станало за сметка на друго лице. Обедняването също може да има различни форми на проявление  като се изразява в ефективно намаляване имуществото/ намаляване на актива/ на ищеца, или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото. Между посочените елементи от фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД  обогатяване и обедняване е необходимо да съществува връзка, като тя може да не е причинна, както е разяснено в т. 5 от  ППВС № 1 от 1979 г. Практиката на ВКС е последователна относно субсидиарната искова защита по чл.59, ал.1 ЗЗД, като напр. решение № 715 от 02.10.2009 г. по гр.д.№ 1681/2008 г., ІV г.о. и решение № 381 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 272/2009 г., ІV г.о.  и др. С оглед гореприетите мотиви от съда, че липсва договорно правоотношение между страните за посочения период, то за ищеца не съществува възможност да получи заплащане на възнаграждение, дължимо на основание договор, поради което следва да се обсъдят предпоставките за заплащане на суми на извъндоговорно основание. Съдържанието на престацията в хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД е определена от законодателя като по-малката сума измежду стойността на обогатяването и обедняването.Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в разпоредбите на чл. 60 – чл. 62 ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа без натоварване /възлагане/. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД урежда отговорността на заинтересованото лице при извършване на чужда работа въпреки волята му по правилата на неоснователното обогатяване. Както се приема в т. 12 от ППВС № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. в случаите на препращане към правилата на неоснователното обогатяване, законът има предвид чл. 59 ЗЗД, а не и другите хипотези на чл. 55 – чл. 58 ЗЗД. Следователно, ако работата е извършена въпреки волята на заинтересованото лице, доминусът е длъжен да върне на гестора само онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването на гестора, т. е. по-малката сума между обогатяването на доминуса и обедняването на гестора. В този смисъл са решение № 69/08.02.2011г. по гр. д. № 44/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 341/27.07.2010г. по гр. д. № 1218/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о.

            Съдът намира, че от ангажираните по делото гласни доказателства, а именно свидетелските показания, включително и на разпитания свидетел на ответника, се установи, че независимо от изтичане на срока на договора и липсата на нов договор или продължаване на действието на прекратения, ищцовото дружество е извършвало дейност по охрана на процесния обект и в спорния исков период, а именно след януари 2019г. Дейността по извършване на охрана се потвърждава и от счетоводната експертиза, която е установила и по размер конкретните разходи за тази дейност, направени от ищеца, като видно от заключението за 2019г. разходите за дейността за един охранител са 895,17 лв. месечно, а за 2020г. – 960,92 лв. месечно или за целия период при работещи четирима охранители, стойността на разходите възлиза общо на 77561,28 лв. С оглед гореизложените мотиви за липсата на договорно правоотношение и възлагане на тази дейност от страна на ответника БНР за периода след 01.01.2019г., то ищецът е извършвал дейността без възлагане, т.е. следва да се приеме, че е извършвал работа без натоварване, за което обаче е разходвал свои средства, изразяващи се в заплащане на труда и другите разноски за дейността по охрана. Независимо от факта, че не се касае за стратегически обект със задължителен режим на охрана, то е безспорно, че процесната сграда, която се ползва от БНР съвместно с БНТ е била охранявана през процесния период, като от страна на БНР също са се ползвали от дейността по охрана, без да са заплатили някакво възнаграждение за това, а именно спестявайки заплащането на разходите за охрана. Това, че нормативно БНР не е задължено да осигури охрана на сградата като стратегически обект, не означава, че ако такава е извършвана в периода, то ответникът не се е ползвал от същата и не е спестил разходи. Налице е корелативност между обедняването на ищеца със средствата, които са разходвани за охрана на сградата за процесния период и обогатяването на ответника БНР, изразяващо се в спестяване на разходи за заплащане на охрана, въпреки че такава е била налице. Следователно са налице предпоставките за присъждане на ищеца на обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване, като се дължи по-малката от двете суми. В случая не се установи каква е средната пазарна цена на разходите по охрана на такъв обект, тъй като задачата на вещото лице е само да изчисли сумата, която би била дължима за периода, ако се плащаше по сключения договор, но съдът съобразно чл. 162 от ГПК приема, че стойността е приблизително равна на възнаграждението, което е претендирано съобразно уговореното за предходния период, тъй като това е стойността на услугата, за която до 2018г. е била уговорена конкретната цена, а се касае за специфичен обект. Установи се обаче от експертизата какъв е размера на разходите на ищеца за охрана на сградата за процесния период и той е общо в размер на 77 561,28 лв. Безспорно е, че за същия период по анекс с другото юридическо лице, стопанисващо процесната сграда, а именно БНТ договорът е бил продължен, като не се твърди и не се установява да има неизпълнение на задължението за заплащане от страна на БНТ. По делото не се установи надлежно какъв е размера на заплатените от БНТ суми във връзка с охрана на сградата за процесния период, но предвид приетия и неоспорен договор за доброволна делба на държавен недвижим имот, предоставен за оперативно управление и стопанисване на БНТ и БНР, то съотношението в ползването на процесната сграда е както е уговорено по пункт 2 от спогодбата от 12.11.1992г., а именно 54% за БНТ и 46% за БНР. С оглед горното разпределение на участието в стопанисването на сградата, то същото участие би следвало да имат двете лица и в разходите за нейната охрана, поради което съдът намира, че БНР е спестило разходи за охрана на процесната сграда в размер на 46% от гореустановената сума. С оглед горното размерът на следващото се обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване възлиза на 46% от установената от вещото лице по икономическата експертиза сума за разходи за охрана, а именно от 77561,28 лв. или сумата от 35 678,19 лв. Предвид горното съдът намира, че това е размера на следващото се на ищеца обезщетение за неоснователно обогатяване. Той е претендирал, че разходите следвало да се делят по-равно между БНТ и БНР и е искал 50% от същите, но няма основание за горното, при положение, че още от 1992г. е установено съотношението, в което се ползва сградата между двете юридически лица. Това, че по предходен и прекратен договор за охрана тези лица са се споразумели разходите за възнаграждение да са по-равно, не променя факта, че ползването на сградата не е предоставена на двете лица в равен обем и следователно при заплащане на разходите за охрана, които са пряко свързани с поддържката и стопанисването на сградата, то следва да се съобрази обема на правата и задълженията на двете лица. Няма основание, при липса на договорна уговорка за процесния период за равно поделяне на разходите по сградата, в тежест на ответника БНР да бъде възлаган по-голям процент от следващия му се съобразно спогодбата за делбата, а именно 46%. Предвид горното претенцията за обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване следва да бъде уважена за горепосочения размер от 35 678,19 лв. и отхвърлена за разликата до пълния размер от 48 825 лв. с включен ДДС. Претенцията за лихва за забава върху обезщетението е неоснователна, тъй като не се касае за договорно плащане с точно определен падеж, след настъпване на който ответникът да изпада в забава. Лихва за забава върху обезщетението по чл.59, ал.1 ЗЗД се дължи от отправяне на покана с искане за плащане на дължимото обезщетение, която е необходимо условие, за да изпадне длъжникът в забава, като в този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС, ІІ т.о – решение № 48 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 237/2011 год. и мн.др. В случая не се твърди и не се установява от ищеца да е отправена такава покана, поради което не му се следва лихва за забава за период преди датата на исковата молба.

            Претенции за разноски са заявили и двете страни. От ищеца са направени разноски по списък в размер на сумата от общо 4211 лв., включващи държавна такса, депозит за експертиза и адвокатски хонорар, за плащането на който е представен отчет по сметка. От ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. съгласно чл. 25, ал.1 и 2 от Наредбата за правната помощ. Съдът намира, че в случая се следват пропорционално разноски на страните съобразно размера на уважените претенции и присъдени суми, като се съобрази, че макар да се отхвърлят главните искове, тъй като няма договорно правоотношение, то се касае за евентуално предявени претенции в защита на един и същ материален интерес. Предвид горното при предявени искове общо за сумата от 52 772,03лв., се уважават такива за сумата от 35 678,19 лв. или приблизително 67,5%. В такъв размер се следват и разноски на ищеца, а именно сумата от 2846,64 лв. На ответника се следват разноски за отхвърления размер или 32,5% от направените, която сума възлиза на 146,25 лв. Не е заявено искане за компенсация на разноските от никоя от страните, поради което сумите следва да се присъдят поотделно.

Воден от горното съдът

 

                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.С.“ ЕООД, ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М., искове срещу Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес – гр. София, бул. ********№4, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 48 825 лв. / четиридесет и осем хиляди осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща възнаграждение по договор за осъществяване на охрана на обект - РРС Благоевград на БНР с адрес гр.Благоевград, ул.“Иван ********, по двадесет и една фактури за периода от 01.01.2019г. до 01.09.2020г., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 3 947,03 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница с начален период от 20.02.2019г. до датата на исковата молба.

ОСЪЖДА Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес – гр. София, бул. ********№4, да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М., на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 35 678,19 лв. / тридесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване за разходи по дейност по охрана на сградата на РРС Благоевград на БНР с адрес гр.Благоевград, ул.“Иван ********, за периода от 01.01.2019г. до 01.09.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 48 825 лв., като неоснователен и недоказан, както и претенцията по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху обезщетението за сумата от 3947,03 лв.

ОСЪЖДА Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес – гр. София, бул. ********№4, да заплати на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М.,  на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 2846,64 лв. / две хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно изхода на спора.

ОСЪЖДА „Б.С.“ ЕООД, ЕИК 1********, със седалище и адрес на управление ***, и със съдебен адрес *** – адв. М., да заплати на Б.Н.Р., ЕИК ********, с адрес – гр. София, бул. ********№4, основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 146,25 лв. / сто четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски съобразно изхода на спора.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: