№ 101
гр. София , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18 в закрито заседание на
седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901599 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх. № 20210729133345 от 29.07.2021 г., подадена от Р.П.Ц.,
изпълнителен директор на „В.“ АД, ЕИК ****, чрез адв. Н.Б. срещу Отказ №
20200929160350-2/22.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
вписванията, постановен по заявление Г2 за обявяване на годишен финансов отчет за 2019 г.
и годишен доклад за дейността на „В.“ АД. Жалбоподателят счита, че отказът е
незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата доводи. Намира, че длъжностното
лице е излязло извън предмета на обхвата на проверката, която дължи. Твърди, че се от
приложените документи се установява редовно свикване на ОСА, като е приложен списък на
акционерите и е видно, че ОС е проведено с присъствието единствено на мажоритарния
акционер, като не е проведен избор на прероители, тъй като не е имало какво да се
преброява. Твърди, че разпоредбата на чл. 232, ал.1 и ал.2 от ТЗ имат организационен
характер, но не са императивни, като изборът на преброители има за цел единствено да
осигури нормално провеждане на ОСА, но в случая се е явил само един акционер и не е
било нужно да се броят гласувалите. Сочи, че законът вменява удостоверителни функции
относно съдържанието и протокола на председателя и секретаря на ОС, а не на
преброителите, още повече, че горното би било релевантно само при неговото оспорване.
Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказа.
Постъпил е подробен отговор от АВ от 02.08.2021., с който се сочи, че счита жалбата
за допустима, но неоснователна по подробно изложените съображения. В отговора си
длъжностното лице се мотивира, че към заявлението не са приложени всички изискуеми по
1
закон документи, тъй като разпоредбата на чл. 232, ал.1 т.2 от ТЗ изисква като част от
съдържанието на протокола на ОСА да са вписани имената на преброителите, а горното не
било спазено в случая, поради което представеният протокол от ОСА от 29.09.2020г. не
отговарял на изискванията на закона и не удостоверявал приемането на представения акт.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Видно от документите и справка по партидата на „В.“ АД, е постъпило заявление по
образец Г2 с искане за обявяване по партидата на дружеството на ГФО за 2019г. Към
заявлението е приложен процесния ГФО и годишен доклад, както и протокол от ОСА от
29.09.2020г., както и списък на присъствалите акционери, от който е видно, че от петте
акционера в дружеството е присъствал само един, притежаващ 15 051 000 акции от капитала
на дружеството. Видно от протокола са избрани председател и секретар на ОС, които са го и
подписали, като ясно е обективирано, че кворумът е 99,67%, съответстващ на акциите на
присъствалия един единствен мажоритарен акционер. По партидата са дадени указания от
19.07.2021г. да се представи протокол от ОСА отговарящ на изискванията на чл. 232 от ТЗ, а
именно съдържащ имена на преброителите на гласовете.
С обжалваният отказ от 22.07.2021г., длъжностното лице е приело, че разпоредбата
на чл. 232, ал.1 т.2 от ТЗ изисква като част от съдържанието на протокола на ОСА да са
вписани имената на преброителите на гласовете, а ал.2 на чл.232 от ТЗ изисква
подписването на протокола и от преброителите, като горното не било спазено в случая,
поради което представеният протокол от ОСА от 29.09.2020г. не отговарял на изискванията
на закона и не удостоверявал приемането на представения акт, тъй като не съдържал нито
имена, нито подпис на преброители.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения
седмодневен срок, доколкото жалбата е в седмодневен срок от постановяването на отказа,
изпратен по ел. път, подадена е от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл.13 ал. 6 от ЗТРРЮЛИЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл.21
изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 22, ал.5 от закона, когато към заявлението за вписване,
заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са
2
приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена
дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната
партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено
заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на
електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването
на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща,
указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни
дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец,
определен с наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания
не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2, в която пък е предвидено, че
длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за
заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни
дни от постъпването им в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго.
Съдът намира, че в случая е налице протокол, който установява, че подлежащия на
обявяване акт - ГФО със съставните му части, изброени в чл. 26, ал. 1 от ЗСч. е приет от
върховния орган на дружеството. Съдът намира, че длъжностното лице при наличие на
решение на ОСА за приемане е длъжно да обяви приетия и подлежащ на обявяване акт.
Редовността на свикването и провеждането на ОС, на което е приет ГФО не е предмет на
проверка, тъй като по характера си е преценка за законосъобразност на взетото решение,
респ. излиза извън компетентността на органа от Агенцията по вписванията в хипотезата на
обявяване на акт в търговския регистър. Според чл. 21, ал. 5 от ЗТР правомощието на
длъжностното лице да извърши такава проверка е само при подадено заявление за вписване,
но не и при заявление за обявяване на актове. Освен това решение на ОС, срещу което в
преклузивния 3 месечен срок, няма предявен иск по чл. 74 от ТЗ, се ползва със стабилитет,
който следва да бъде зачетен в производството пред регистърния орган. В този смисъл има
практика на съдилищата, обективирана в решение по т.д.№ 610 от 24.07.2018 г. по т.д. №
1107/2018г. на ОС-Варна и мн.др. Независимо от горните мотиви в конкретния случай се
установява надлежно обявяване в ТР на поканата за свикване на процесното ОСА, като
видно от списъка на акционерите, присъствали на ОС се е явил само един, мажоритарния,
който има 99,67% от акциите в дружеството. Няма данни да се е явил представител на нито
един от другите миноритарни акционери. При това положение видно и от самия протокол
ОС не е избирало преброители, тъй като не е имало нужда да се броят гласовете на
акционерите, доколкото е присъствал само един от тях. Следва да бъдат споделени доводите
на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.232 от ТЗ относно преброителите има
организационен характер и не може да се приеме, че когато не е избиран преброител/и
поради липса на повече от един акционер, чийто гласове да се броят, подписването от такова
лице на протокола не може да се приеме за съществено нарушение. Независимо от горното,
следва да се има предвид, че се касае не за вписване на промяна на обстоятелства въз основа
на взето решение на това ОСА, а за обявяване на акт – ГФО. За разлика от вписването на
3
обстоятелства, обявяването на актовете има само декларативен характер и не уврежда права
както на съдружници и акционери, така и на трети лица. Именно поради това, при заявление
за обявяване на актове, респ. на ГФО, проверката се свежда до формална преценка за
редовността на акта и наличието на доказателства за неговото приемане от съответния
орган. Обявяването на ГФО в ТР е предвидено като задължение на търговеца по чл. 5, чл. 6,
ал. 2 ЗТР и чл. 38 от ЗСч. Действително чл. 62а, ал. 2 от Наредбата за водене, съхраняване и
достъп до ТР от 14.02.2007 г. предвижда, че към заявлението следва да се приложат освен
подлежащият на обявяване годишен финансов отчет, още и документите, които доказват
изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен
финансов отчет. В рамките на регистърното производство извършваната от длъжностното
лице проверка при постъпване на искане за обявяване на актове се свежда до съобразяване
дали представеният акт подлежи на обявяване и дали отговаря по външните си белези на
изискванията на закона. Редовността на свикването и провеждането на ОС, на което е приет
ГФО, не е предмет на проверката, тъй като по характера си е преценка за законосъобразност
на взетото решение и е извън компетентността на органа от Агенцията по вписванията в
хипотезата на обявяване на акт в търговския регистър /чл. 21, т. 5 ЗТР/. Последното, в
хипотезата на обявяване на акт на ТР, би означавало проверка законосъобразността на
взетото решение от ОС, което като неотговарящо на целите на регистърното производство, е
недопустимо. Ето защо единственото доказателство, което следва да се представи, за да се
уважи заявеното искане за обявяване на ГФО, освен акта, който подлежи на обявяване, е
решението на върховния орган, в който смисъл следва да се разбира разпоредбата на чл. 62а,
ал. 2 от Наредбата от 2007 г.
Предвид горното съдът намира, че обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен, като бъде указано на АВ-ТР да извърши заявеното обявяване на
ГФО.
Жалбоподателят претендира разноски по делото в размер на 510 лв., включващи
заплатена държавна такса от 10 лв. и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. За заплащането
на АВ е представен договор за правна защита и сметка за плащане в брой. Съдът намира, че
новата разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът
присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на
охранително такова, и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени
от жалбоподателя във връзка с това производство следва да останат за негова сметка. В този
смисъл е формирана и практика на горестоящата инстанция, а именно решение
№117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и мн. др. Предоставянето на
възможност за отговор на АВ не прави производството спорно и не изменя характера му, за
да се следват разноски на жалбоподателя. Предвид горното разноски не следва да се
присъждат.
Воден от горното съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ № 20210729133345 от 29.07.2021 г., подадена от Р.П.Ц.,
изпълнителен директор на „В.“ АД, ЕИК ****, чрез адв. Н.Б., Отказ № 20200929160350-
2/22.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията,
постановен по заявление Г2 за обявяване на годишен финансов отчет за 2019 г. и годишен
доклад за дейността на „В.“ АД.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице от АВ-ТР за обявяване по заявление Г2 за
обявяване на годишен финансов отчет за 2019 г. и годишен доклад за дейността на „В.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати заверен препис от същото на АВ-
ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5