С решение № 122 от 27.04.2005 г., постановено по гр.д.№ 41/2005 год., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Айнур Мюмюн Ибрям от с.Черноочене, обл.Кърджали и Баязит Адем Ибрям от с.Нови пазар, общ. Черноочене, обл.Кърджали, сключен с акт за граждански брак № 4/25.08.1999 год. на кметство с.Житница, общ.Черноочене, по вина на съпруга. С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права върху малолетните деца – Кадер Баязит Адем и Нефизе Баязит Адем, на майката Айнур Мюмюн Ибрям; определил е режим на лични отношения на бащата Баязит Адем Ибрям с децата и го е осъдил да им заплаща издръжка в размер съответно на 45 лева и 40 лева; предоставил е ползването на семейното жилище на Баязит Адем Ибрям и е постановил след брака Айнур Мюмюн Ибрям да носи предбрачното ис фамилно име Аптула. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Баязит Адем Ибрям, който го обжалва в срок. Счита, че решението на съда е незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и необосновано. Твърди, че неправилно съдът бил приел, че бракът между тях бил дълбоко и непоправимо разстроен и че вина за това имал той. Незаконосъобразно и необосновано било също решението и в частта за възлагане на родителските права над родените от брачното им съжителство деца Кадер и Нефизе на майката Айнур. Не било взето становището на дирекция „Социално подпомагане”, което било съществено нарушение на разпоредбите на чл.15 от Закона за закрила на детето. Твърди също, че решението било необосновано, тъй като не били обсъдени изцяло всички представени и приети от съда доказателства. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и да отхвърли иска за развод или да го отмени частично в частта относно възлагането на родителските права над двете им деца, като упражняването на родителските права бъде възложено на него.
Въззиваемата Айнур Мюмюн Ибрям, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.197 от ГПК и от лице имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на 25.05.1992 г., за което е бил съставен акт за граждански брак № 4/25.08.1999 г. на кметство с.Житница, общ.Черноочене, обл.Кърджали, както и че имат две деца – Кадер Баязит Адем, с ЕГН ********** и Нефизе Баязит Адем, с ЕГН **********. От представените по делото постановления на Районна прокуратура – Кърджали и съдебномедицинско удостоверение № 91/2004 г. се установява, че ищцата Айнур Ибрям /въвзиваема пред настоящата инстанция/ е търсила многократно съдействието на органите на прокуратурата за настаняване на съпруга й на задължително лечение, предвид агресивно поведение от негова страна спрямо нея и децата, както и че на 19.04.2004 г. при прегледа й от съдебен лекар са констатирани телесни увреждания, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците, за които освидетелстваната обяснява, че била бита с юмруци, дърво и трион от съпруга й. Съгласно заключението, описаните увреждания по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната. Разпитаната по делото свидетелка Сабиле Халил установява, че след като ответникът катастрофирал страните по делото не се разбирали и имали проблеми, като последния биел съпругата си и тормозел нея и децата. Установява също, че Айнур Ибрям се прибрала заедно с децата при родителите си и че повече от година не живеят заедно. От така събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което се обуславя както от фактическата раздяла между съпрузите, продължила повече от една година, така и от обстоятелството, че не поддържат контакти помежду си. Вина за така създалите се отношения между съпрузите и за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има изцяло въззивникът Баязит Ибрям, за когото се установи, че е проявявал агресивн¯ст и невъздържаност към съпругата си, нанасял й побой и упражнявал психически и физически тормоз над нея и децата. Впрочем, тези обстоятелства се подкрепят и от представения пред настоящата инстанция социален доклад на дирекция „Социално подпомагане” – отдел „Закрила на детето” при Община – Черноочене, в който се сочи, че бащата Баязит Ибрям често упражнява психически тормоз над децата, като през учебната 2004/2005 г. няколко пъти отдел „Закрила на детето” работи по сигнал от майката и самите деца, че бащата ги причаквал когато се връщат от училище и ги заплашвал, взимал им ученическите карти чанти, дрехите и се опитвал насилствено да ги качва в лека кола. В доклада се излага също, че децата Кадер и Нефизе са споделили, че баща им упражнявал физическо насилие над майка им в тяхно присъствие. В съдебно заседание, социалният работник потвърждава изложеното в доклада. Ето защо като е приел, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на бащата и че следва да бъде прекратен, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение. Що се касае до жалбата в останала й част – относно предоставянето на упражняването на родителските права над децата, то същата е неоснователна. Становището на отдел „Закрила на детето” при дирекция „Социално подпомагане” – Черноочене е, че в изключителен интерес на децата ще бъде и занапред да живеят с майка си и родителските права над тях да й бъдат предоставени на нея. В представения пред настоящата инстанция социален доклад се сочи, че майката Айнур Ибрям полага необходимите грижи за отглеждането на децата и правилното им възпитание, осигурява им безопасност и емоционална топлина, като социалната среда, в която живеят децата не е рискова. Поддържа се също, че двете деца и майка им живеят в двуетажна къща с дворно място, собственост на бабата на децата по майчина линия и че децата имат лично пространство в жилището, където живеят. Съгласно чл.106, ал.2 от СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, становището на отдел „Закрила на детето” и мнението на самите деца, изслушани от съда на основание чл.106, ал.3, изр.2 от СК, които желаят да живеят при майка си, съдът намира, че упражняването на родителските права над двете деца не могат да бъдат предоставени на виновния за развода съпруг, тъй като това ще се отрази отрицателно на отглеждането и възпитанието на децата, следва да се предостави на майката. Ето защо като е предоставил упражняването на родителските права над двете деца на майката, районният съд е постановил правилно решение. Впрочем, следва атакуваното решение като правилно да бъде оставено в сила.. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 27.04.2005 г., постановено по гр.д.№ 41/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението в частта относно предоставяне упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |