МОТИВИ към ПРИСЪДА от 03.02.2021г.на КжРС
по НОХД № 442/ 2020г.
Повдигнато е
обвинение срещу В.Д.Д. по чл.144 ал.2 предл.1 вр.ал.1 от НК и по чл.325 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК, и двете извършени на 30.05.2018г. в гр.Кърджали.
Повдигнато е и обвинение срещу М.Д.Д. по
чл.270 ал.1 от НК и по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, и двете
извършени на 30.05.2018г. в гр.Кърджали.
Делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда като с Решение № 18 от 26.03.2020г.
Окръжен съд- Кърджали е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която
М.Д. е признат за невиновен в престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Поради това
настоящата инстанция няма да се произнася в тази част на обвинителния акт, тъй
като не е сезиран с такова обвинение.
Прокурорът в хода на
съдебните прения заявява, че видно от събраните по делото доказателства може да
се направи обоснован извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, за
които са предадени на съд. Моли съда да ги признае за виновни. По отношение на
наказанията предлага на М.Д. за деянието по чл.325 ал.1 от НК да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба“
в размер на 1000лв. Спрямо В.Д. предлага за престъплението по чл.144 ал.2
вр.ал.1 от НК да му бъде наложено „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с
изпитателен срок от 3 години, за това по чл.325 ал.1 от НК- 6 месеца „лишаване
от свобода“ с изпитателен срок от 3 години. За тези две деяния да се приложи
разпоредбата на чл.25 вр.чл.23 от НК като се определи едно общо наказание, а
именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият М.Д. не
се признава за виновен и отказва да дава обяснения. В своя защита заявява
желание да бъде оправдан, тъй като нищо нередно не бил направил. В последна
дума подсъдимият М.Д. настоява, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Подсъдимият В.Д. не
се признава за виновен и отказва да дава обяснения. В своя защита заявява
желание да бъде оправдан, а при последната си дума настоява, че е невинен и
иска да бъде оправдан.
Защитникът,
упълномощен и от двамата подсъдими, моли съда да ги оправдае изцяло по повдигнатите
им обвинения. Намира ги за голословни и неоснователни. Разпитаните служители на
МВР- Кърджали не успели да възпроизведат фактите, тъй като лъжели и твърдели
неистини. Показанията им били хаотични и несвързани. Обвинението било недоказано,
поради което пледира за оправдателни присъди.
Съдът като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Подсъдимият М.Д.Д., роден на ***г.
в гр.Крумовград, живущ ***, български гражданин, с висше образование, разведен,
работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият В.Д.Д.,
роден на ***г. в гр.Крумовград, живущ ***, български гражданин, с висше
образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
На 30.05.2018г. свидетелите
П.Д., С.Р., Й.Б. и Б.Д.- полицейски служители в Районно управление- Кърджали, с
патрулен автомобил били на ул.Първи май в гр.Кърджали срещу завод „Орфей“ на
изхода за гр.Момчилград и осъществявали контрол на пътното движение в района
като проверявали пътни превозни средства движещи се в двете посоки. Така
първите двама извършвали проверки на излизащите от гр.Кърджали към гр.Момчилград,
а другите двама служители контролирали потока на влизащи в гр.Кърджали превозни
средства. Около 18.00часа този ден свидетелят С.Р. спрял със стоп палка за
проверка лек автомобил „Опел- Корса“ с peг.№ Х5952КК, тъй като не бил включил дневните
светлини. При нея установил, че водач на спряното МПС е подсъдимият В.Д., който
не представил свидетелство за управление на МПС или лична карта, тъй като ги бил
забравил. При проверката свидетелят С.Р. констатирал и други нарушения по
Закона за движението по пътищата, поради което уведомил проверявания водач, че
ще бъде взето отношение по тях. В близост до тях се намирал и свидетелят П.Д.,
който също взел участие в проверката. Последният разбирайки, че водачът В.Д. не
носи лични документи, се отправил към патрулния автомобил, който се намирал по
средата между двете платна за движение, за да извърши проверка по станцията с
ОДЧ за спрения водач. В това време последният се обадил по телефона на брат си-
подсъдимият М.Д., за да му донесе забравените документи. Разбирайки, че ще му
съставят акт за нарушение подсъдимия В.Д. излязъл от управлявания от него
автомобил и отишъл до патрулната кола, в която се намирали свидетелите Б.Д. и П.Д..
Там деецът В.Д. изразил недоволството си на висок глас за това, че ще бъде
санкциониран. Тогава свидетелят Б.Д. му разпоредил да отиде до автомобила си
докато колегата му вземе отношение по неговия случай. Чувайки повишаването на
глас, свидетелят Й.Б., който бил ръководител на групата проверяващи и в момента
бил спрял за проверка автомобил навлизащ в гр.Кърджали, се обърнал и видял
подсъдимият В.Д. да жестиколира и да говори силно. Поради това свидетелят Б.
тръгнал към него, за да разбере какво се случва. Когато стигнал до патрулния
автомобил видял, че подсъдимият В.Д. е застанал по средата на пътното платно за
движение в посока изхода към гр.Момчилград, при което създавал опасност за
настъпване на пътно- транспортно произшествие. Поради това свидетелят Й.Б. отишъл
при него и го предупредил няколко пъти да отиде на тротоара и да изчака там, но
той не се съобразил и останал на място. В това време с такси пристигнал
подсъдимият М.Д., който тръгнал към брат си- подсъдимият В.Д., и застанал до
него на пътното платно. Тогава подсъдимият В.Д. се обърнал към полицейския
служител Й.Б. като свил ръката си в юмрук, изтеглил я назад, замахнал да го
удари и му казал думите: „ Ей ся ще ти изпера един юмрук и ще те поваля на
земята“. Деецът В.Д. не успял да удари свидетеля Б., тъй като той успял да се
предпази, но продължил да му се заканва и обижда казвайки му: „Какъв си ти бе
майорче? Пагоните ще ти изхвръкнат! Сега като ти извъртя един юмрук и ще ти
отвъртя главата!“. Чувайки и виждайки това свидетелите П.Д. и Б.Д., които по
това време се намирали в патрулния автомобил, излезли и веднага се насочили към
началника си Й.Б.. Последният разпоредил и на двамата подсъдими да напуснат
пътното платно, защото пречат на движението на автомобилите, но те отказали да
се подчинят. Това наложило свидетелите Б. и П.Д. да използват физическа сила,
за да избутат В.Д. на тротоара. В това време подсъдимият М.Д. започнал да крещи
срещу Й.Б. думите: „Ще стоя тук, кой ще ме премести? Кои сте вие, нищо не
можете да ми направите! Утре няма да сте на работа!“, както и започнал да се
бута в полицейските служители, за да освободи брат си. Тогава свидетелят Б.Д.
се насочил към М.Д., за да го отстрани да не пречи на колегите му. Избутал го
от пътното платно и му поставил белезници, при което подсъдимият М.Д. и срещу
него започнал да се заканва и обижда казвайки му: „Ще стоя тук, кой ще ме
премести? Кои сте вие, нищо не можете да ми направите! Утре няма да сте на
работа!“. След използване на физическа сила свидетелят Б.Д. успял да сложи
белезници на подсъдимия М.Д.. След това и свидетелите Й.Б. и П.Д. поставили
такива и на подсъдимия В.Д.. По това време последният продължил да отправя
закани и заплахи спрямо Й.Б. като му казал: „Аз ще те намеря като си цивилен,
ще те смачкам и ще те смачкам от бой!“. Поради поведението на двамата подсъдими
била прекратена работата на полицейските служители по контрола на пътното
движение съгласно утвърдения план, а на место бил извикан за екип на сектор
„Пътна полиция“- Кърджали, които да изпробват водача В.Д. за употреба на
алкохол. Поради това на место се отзовали свидетелите Р.П. и Е.Н., които го тествали,
при което техническото средство отчело отрицателен резултат. След това двамата
подсъдими Д.били задържани.
Тази фактология
настоящата съдебна инстанция възприе на база на следните доказателства: 1.свидетелските
показания на П.Д., С.Р., Й.Б. и Б.Д. дадени в съдебно заседание и тези
приобщени от първоначалното разглеждане на делото и дадени пред друг състав на
съда, които са очевидци на случилото се на инкриминираната дата. Показанията им
взаимно се допълват и са последователни, поради което изграждат една безспорна
фактическа обстановка. Вярно е, че тези свидетели се познават и са колеги в
Районното управление, но въпреки това на техните показания бе дадена вяра от
съда, защото е невъзможно, ако това което разказват не се е случило да го
възпроизвеждат два пъти с такива подробности и всички тези показания да
показват логическа и житейска последователност във фактите, които са възприели.
Прочее налице са и противоречия между фактите описвани от самите свидетели,
както и между тези дадени в съдебно заседание, както и приобщените такива пред
друг състав на съда, но те са несъществени и не касаят главният факт на
доказването по настоящото обвинение, както и поради изминалия голям времеви
период от датата на деянието е възможно да са забравили и да не си спомнят
всички подробности. Всички тези гласни показания изграждат една безспорна
фактология, която се отклонява в несъществените детайли на извършеното. Но
всички тези свидетели установяват с категоричност факта, че подсъдимият В.Д. е
застанал по средата на пътното платно, не е изпълнил разпореждания дадени от Й.Б.,
свил е юмрук и е замахнал спрямо свидетеля Б. без да го е ударил, казал му е на
висок глас думите: „Какъв си ти бе майорче? Пагоните ще ти изхвръкнат! Сега
като ти извъртя един юмрук и ще ти отвъртя главата!“, а при задържането и
поставянето на белезниците В.Д. казал на Й.Б.: „Аз ще те намеря като си
цивилен, ще те смачкам и ще те смачкам от бой!“. Така също четиримата П.Д., С.Р.,
Й.Б. и Б.Д. свидетелстват за поведението на подсъдимия М.Д. на инкриминираната
дата по отношение на Б. и Д., към които се заканвал и обиждал с думите: „Ще
стоя тук, кой ще ме премести? Кои сте вие, нищо не можете да ми направите! Утре
няма да сте на работа!“, както и стоял на пътното платно създавайки възможност
за произшествие, не е изпълнил разпореждане на Б. да се отдръпне от платното;
2.свидетелските показания на М.И., който макар и да престоял на мястото на
деянието за кратко и на голямо разстояние от тях, то свидетелства, че е чул
подсъдимите да говорят на висок глас на полицейските служители; 3. показанията
на свидетелите Р.П. и Е.Н., които макар и косвено установяват за спор между
полицейските служители и двамата подсъдими.
Настоящата инстанция
не кредитира показанията на свидетелката Нели Хаджиева, тъй като никой от
разпитаните по делото не я е видял на инкриминираната дата и място, а и същата
е била на голямо разстояние от участващите мъже в деянието на 30.05.2018г.
Прочее по делото не
са събрани никакви други доказателства, които да разколебават свидетелските
показания дадени от очевидците Б., Р., Д. и Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: за
престъплението по чл.325 ал.1 от НК- обектът на извършеното от подсъдимите
са обществените отношения свързани с поведението на хората в обществения живот.
От съдържанието на чл.325 ал.1 от НК се разбира, че за да се осъществи състава
на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че деецът- 1.е
извършил деянието си чрез действие, 2.че тези действия са умишлени; 3.че те
нарушават грубо обществения ред и 4.че изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава
обществения ред и то на обществено място, а от субективна- умисълът на дееца да
е насочен към явно неуважение на обществото. Като тези признаци трябва да бъдат
дадени едновременно. Субект на престъплението хулиганство може да бъде всяко
наказателно отговорно лице.
По отношение на подсъдимия В.Д.: Съдът приема, че той от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за
това че на 30.05.2018г. в гр.Кърджали в съучастие като съизвършител с М. Д.,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Това е така, защото изпълнителното деяние в настоящия казус е
извършване на непристойни действия, изразяващи се в това, че на публично място,
а именно на пътното платно и на тротоара на изхода на гр.Кърджали в посока към
гр.Момчилград в близост до завод „Орфей“ крещял обидни и заканителни думи към Й.Б.,
който бил на работа като полицейски служител и осъществявал контрол на пътното
движение в района. Чрез тези си действия извършени на обществено достъпно място
деецът демонстрирал незачитане на установения ред като засегнал установени
норми на нравствеността в обществото. Констатираните действия от страна на
подсъдимия В.Д., могат да бъдат квалифицирани като изразяващи явно неуважение
към обществото и висока степен на неуважение към личността на свидетеля Й.Б.,
както и към всички присъстващи. Следва да се отбележи, че непристойните
действия са били продължителни, обидите и заканите са били напълно безпричинни,
без наличие на какъвто и да било личен мотив за това. Тук следва да се
отбележи, че хулиганският характер на извършеното пряко следва от липсата на
лични отношения с полицейския служител, както и от липсата на каквато и да е
провокация от негова страна. С поведението си подсъдимият В.Д. е проявил не
само незачитане на достойнството на личността на обиждания свидетел, а и
незачитане на нормите в обществото. Деецът е имал ясното съзнание, че
свидетелят Й.Б. е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения като
полицейски служител на пътното платно.
От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Умисълът на подсъдимия В.Д. при осъществяване на деянието се
обективира в поведението му, тъй като несъмнено, видно от нивото на
психическото и физическото му развитие- висше образование, работещ, то същият е
съзнавал, че чрез действията си, описани по-горе, грубо нарушава обществения
ред и изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки в груба форма
пренебрежителното си отношение към реда в обществото и към други обществени и
лични интереси, отправяйки обидите и заканите към полицейския служител.
Умисълът е налице и от факта, че деецът е замахнал да удари с юмрук Б. и само
бързата намеса от страна на полицая, той не е попаднал в него. Причините за извършване на деянието се коренят
в неуважение на дееца към закона и нравствените ценности установени в
обществото, ниско правосъзнание и демонстрация на лично превъзходство пред
органите на реда.
Настоящата съдебна
инстанция оправда подсъдимия В.Д. и го признава за невинен за извършено
хулиганство спрямо полицейските служители Б.В.Д., П. С.Д. и С.С.Р., както и да
е крещял на публично място вулгарни думи, и следните думи: „Ще ви убия
всичките“, „Вие луди ли сте?“, тъй като доказателства за тези факти не бяха
събрани. Освен това самите полицейски служители Б.В.Д., П. С.Д. и С.С.Р.
свидетелстват, че срещу тях не е имало непристойни действия и отправяне на
обидни, вулгарни и заканителни думи.
По отношение на подсъдимия М.Д.: Съдът приема, че той от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за
това че на 30.05.2018г. в гр.Кърджали в съучастие като съизвършител с В.Д.,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Това е така, защото изпълнителното деяние в настоящия казус е
извършване на непристойни действия, изразяващи се в това, че на публично място,
а именно на пътното платно и на тротоара на изхода на гр.Кърджали в посока към
гр.Момчилград в близост до завод „Орфей“ крещял обидни и заканителни думи към Й.Б.
и Б.Д., които били на работа като полицейски служители и осъществявали контрол
на пътното движение в района. Чрез тези си действия извършени на обществено
достъпно място деецът демонстрирал незачитане на установения ред като засегнал
установени норми на нравствеността в обществото. Констатираните действия от
страна на подсъдимия М.Д., могат да бъдат квалифицирани като изразяващи явно
неуважение към обществото и висока степен на неуважение към личността на
свидетелите Й.Б. и Б.Д., както и към всички присъстващи. Следва да се отбележи,
че непристойните действия са били продължителни, обидите и заканите са били
напълно безпричинни, без наличие на какъвто и да било личен мотив за това. Тук
следва да се отбележи, че хулиганският характер на извършеното пряко следва от
липсата на лични отношения с полицейските служители, както и от липсата на
каквато и да е провокация от тяхна страна. С поведението си подсъдимият М.Д. е
проявил не само незачитане на достойнството на личността на обижданите свидетели,
а и незачитане на нормите в обществото. Деецът е имал ясното съзнание, че
свидетелите Й.Б. и Б.Д. са били на работа и са изпълнявали служебните си
задължения като полицейски служители на пътното платно.
От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Умисълът на подсъдимия М.Д. при осъществяване на деянието се
обективира в поведението му, тъй като несъмнено, видно от нивото на
психическото и физическото му развитие- висше образование, работещ, то същият е
съзнавал, че чрез действията си, описани по-горе, грубо нарушава обществения
ред и изразява явно неуважение към обществото, демонстрирайки в груба форма
пренебрежителното си отношение към реда в обществото и към други обществени и
лични интереси, отправяйки обидите и заканите към полицейските служители.
Умисълът е налице и от факта, че деецът е бутнал полицейските служители, които
се опитвали да отстранят брат му от пътното платно за да не настъпи пътно
произшествие. Причините за извършване на
деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и нравствените ценности
установени в обществото, ниско правосъзнание и демонстрация на лично
превъзходство пред органите на реда.
Двамата подсъдими Д.са
извършили престъплението в съучастие като извършители, тъй като от обективна
страна по делото се установява, че деянието е осъществено от тях в съучастие
като съизвършители като и двамата са участвали в самото изпълнение на деянието
хулиганство, поради което то следва да бъде квалифицирано и във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Настоящата съдебна
инстанция оправда подсъдимия М.Д. и го признава за невинен за извършено
хулиганство спрямо полицейските служители П. С.Д. и С.С.Р., както и да е крещял
на публично място вулгарни думи, тъй като доказателства за тези факти не бяха
събрани. Освен това самите полицейски служители П. С.Д. и С.С.Р. свидетелстват,
че срещу тях не е имало непристойни действия и отправяне на обидни, вулгарни и
заканителни думи.
за престъплението по чл.144 ал.2 предл.1 вр.ал.1 от НК
по отношение на В.Д.: Повдигнатото
обвинение е за престъпление закана с престъпление против личността на пострадалия
Б., който в момента на деянието е бил на работа като полицейски служител и
именно то е извършено при и по повод на работата му като длъжностно лице.
Непосредственият обект на това деяние са обществените отношения, които
осигуряват на човека възможност психичните процеси, в резултат на които волята
му се формира свободно, да протичат нормално и в съответствие с неговите
представи за собствените му потребности. Изпълнителното деяние се осъществява
само чрез действие. То се изразява в обективиране на намерение от дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Като заплахата може да бъде
отправена устно, писмено или по друг начин. Тя е съставомерна само когато е
обективирано намерение за извършване на престъпление в случая против личността
на пострадалия. Освен това е необходимо заканата да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.
Престъплението по чл.144 от НК е довършено, когато пострадалият възприеме
заканата с престъпление. В случая настоящата инстанция приема, че деецът е
осъществил вмененото му деяние, защото чрез действие- казвайки на 30.05.2018г. лично
на свидетеля Й.Б. заканителните думи, че ще го намери като цивилен и ще го
смачка от бой, както и като му удари един юмрук ще го повали на земята, той е
осъществил престъплението от обективна страна. Заплахата е достигнала до
пострадалия и той я е възприел именно като такава, в резултат на което у него е
възникнал основателен страх от осъществяването й предвид на факта на замахването
с юмрук по това време. От друга страна деянието е извършено виновно, тъй като
деецът е съзнавал последиците от тези действия и е искал тяхното настъпване.
Поради това престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Така
също това действие е обявено от закона за наказуемо. Освен това свидетелят Й.Б.,
към който е била отправена заканата, на 30.05.2018г. е бил длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК, тъй като е бил на работа като полицейски
служител в РУ- Кърджали и именно при и по повод изпълнението й е получил
заканите срещу себе си. От тук следва,
че всички характеристики на заканата с престъпление против неговата личност по
смисъла на чл.144 ал.2 от НК са налице. Настоящата съдебна инстанция оправда
дееца В.Д. да се е заканил срещу Б. с думите „ще те унищожа“, тъй като
доказателства в тази посока не бяха събрани, а и самият пострадал не
свидетелства да са му отправени тези думи.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по отношение на
подсъдимия В.Д.:
-
За престъплението
по чл.144 ал.2 предл.1 вр.ал.1 от НК- Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието- типична, съпоставена с обичайните престъпления
от този вид; като отчете наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства-
трудово ангажиран, необременено съдебно минало и големия период от време
изминал от деянието, то счете че следва да наложи наказание на основание чл.54
от НК при превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер на
предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 4 месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години, тъй като са
налице условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото
наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът В.Д. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително
да изтърпи наказанието.
-
За престъплението по чл.325 ал.1 от НК- Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична, съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете
наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства- трудово ангажиран,
необременено съдебно минало и големия период от време изминал от деянието, то
счете че следва да наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства към минималния размер на предвиденото. За постигане на
целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия настоящата инстанция
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на
което отложи за срок от 3 години, тъй като са налице условията за условно
осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото наложеното наказание е
лишаване от свобода до 3 години, деецът В.Д. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието
и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да изтърпи наказанието.
Наложено бе и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание”, което
да бъде изпълнено чрез поставяне на препис от присъдата на мястото за обяви за
срок от 5 работни дни в кметството на район „Нови Искър“, по който начин
намери, че ще бъдат реализирани целите на чл.36 от НК.
Съдът определи на
основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия В.Д. едно общо наказание за двете
престъпления, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за
срок от 3 години, както и присъедини съгласно чл.23 ал.2 от НК изцяло към така
определеното общо наказание и кумулативното наказание „обществено порицание”,
което да бъде изпълнено чрез поставяне на препис от присъдата на мястото за
обяви за срок от 5 работни дни в кметството на район „Нови Искър“.
По отношение на подсъдимия М.Д.: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.325 ал.1 от НК- лишаване от свобода до две години или
пробация, както и с обществено порицание,
като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че подсъдимият не е осъждан
за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени
имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, и спрямо
дееца като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно
минало, трудовата ангажираност, големия период от време изминал от деянието,
както и отчасти лошите му характеристични данни, намира, че едно
административно наказание към минималния размер на предвиденото- глоба в размер
на 1000 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: