М О Т И В И
към Присъда № 74 от 27.05.2019 год. по НОХД № 1740/2017 год. на СлРС
изготвени на 22.07.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите Г.И.И. за престъпление по
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и Д.Р.Г. за престъпление по чл. 209, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание пострадалата М.Д.В.,
чрез повереника си адв. С. *** е подала молба за конституиране като частен
обвинител. Конституирана като частен обвинител пострадалата се явява лично и с
повереника си адв. С. ***, която поддържа обвинението и моли подсъдимите да
бъдат признати за виновни, като пледира относно размера на наказанието, което
следва да им бъде наложено и относно разпореждането с веществените
доказателства по делото. Частният обвинител В. поддържа казаното от нейния
повереник.
В
с.з. прокурорът поддържа обвиненията така както са предявени, като ги счита за
доказани по безспорен начин, поради което счита, че подсъдимите следва да бъдат
признати за виновни, като пледира относно размера на наказанията, които следва
да им бъдат наложени и относно разпореждането с веществените доказателства по
делото.
В с.з. подсъдимият Г.И., редовно призован за с.з., се
явява лично и с упълномощен защитник,
не се признава за виновен и не дава обяснения по предявеното му обвинение,
пледира да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът на подсъдимия пледира подс. Г.И. да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението
не било доказано по несъмнен и категоричен начин, като излага подробни
съображения, като пледира и относно разпореждането с веществените доказателства
по делото.
В с.з. подсъдимият Д.Г., редовно призован за с.з., се
явява лично и с упълномощен защитник,
не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение, пледира
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът на подсъдимия пледира подс. Д.Г. да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението
не било доказано по несъмнен и категоричен начин, като излага подробни
съображения и пледира относно разпореждането с веществените доказателства по
делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
Г.И.И. е български гражданин, с висше образование, женен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият
Д.Р.Г. е български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан.
Подсъдимите
Д. *** и Г.И. *** се познавали добре помежду си, били приятели и поддържали
близки отношения. Запознанството им станало преди няколко години чрез свид. З.С.
***. Тримата често се събирали по различни поводи, включително и при семейни
празници.
Подс.
Д.Р.Г. работел като служител в Затвора в Бургас от 20.08.1993 год. на
длъжността „Надзирател”, а от 09.03.1998 год. изпълнявал длъжността „Старши
надзирател”.
Свид.
Х.Г. *** от 06.11.2007 год. изтърпявал наказание 8 години „Лишаване от свобода”
по Присъда № 50/20.06.2006 год. на Окръжен съд – Я., в сила от 31.08.2007 год.,
първоначално в Затвора – Стара Загора, от 20.03.2009 год. в Затвора – Сливен, а
от 17.08.2009 год. – в Затвора – Бургас. За периода от м. март до м. септември
2010 год. на свид. Х.Г. било разрешено четири пъти ползването на домашен
отпуск. Свид. Х.Г. се познавал и бил в приятелски отношения с подс. Г.И..
Когато
свид. Х.Г. бил в домашен отпуск, подс. Г.И. често му гостувал в с. Н., обл. Я..
В това населено място свид. Х.Г. от дълги години живеел на съпружески начала
със свид. М.В.. Още с влизането на свид. Х.Г. в Затвора – Бургас подс. Г.И.
казал на свид. М.В., че има познат в затвора, който не заема кой знае каква
длъжност и от него не зависят важни неща, но когато стане нужда, ще помогне с
каквото може. Той обяснил, че този човек се казва Д.Г.. Непосредствено след
привеждането му в Затвора – Бургас, свид. Х.Г. се запознал с подс. Д.Г.. При
последващите контакти между тях, подс. Д.Г. показал доброжелателно отношение
към свид. Х.Г. и готовност за оказване на помощ при пребиваването му в затвора
и по-конкретно за устройването му на подходяща работа. По това време свид. Х.Г.
бил назначен като автомонтьор (от 29.10.2009 год.) в домакинския щат на
затвора.
Свид.
Х.Г. придобил право на Условно предсрочно освобождаване (УПО) на 06.11.2011
год., като към тази дата той се намирал в Затворническо общежитие „Строител”
към Затвора – Бургас. В това Затворническо общежитие свид. Х.Г. бил преместен
два дни по-рано – на 04.11.2011 год., като преди това изтърпявал наказанието си
в Затворническо общежитие „Житарово”. Поради преместването му от едно
затворническо общежитие в друго и с оглед необходимостта от провеждане на
наблюдение над лишения от свобода от затворническата администрация – с цел
оценка на риска, свид. Х.Г. не бил включен в списъка за УПО за м. декември 2011
год.
След
като разбрал, че свид. Х.Г. не бил включен в списъка на лицата за УПО за м.
декември 2011 год., един ден през м. декември, по време на изпълнение на
служебните си задължения на КПП-то, подс. Д.Г. преднамерено заговорил свид. Х.Г..
Двамата провели кратък разговор, при който подс. Д.Г. показал загриженост,
проявил интерес към свид. Х.Г., като изразил желание и готовност да му помогне
да бъде включен в списъка на затворниците за Условно предсрочно освобождаване.
Подс. Д.Г. споделил пред свид. Х.Г., че познава главния на затвора и ще му се
обади по повод освобождаването му. След този разговор свид. Х.Г. не потърсил
повече подс. Д.Г.. След разговора, в изпълнение на замисленото, възползвайки се
от моментното състояние и интересите на свид. Х.Г. за по-бързото му излизане от
затвора, подс. Д.Г. осъществил контакт с приятеля си – подс. Г.И. ***, който от
своя страна поддържал близки приятелски отношения със свид. Х.Г. и свид. М.В..
Подс. Д.Г. споделил плана си с подс. Г.И., като споменал на подс. Г.И., че ще
бъде поискана определена сума пари от свид. Х.Г. за реализация на неговото
условно предсрочно освобождаване. Двамата уговорили начина за по-нататъшните
действия, посредством които да поддържат заблуждението у свид. Х.Г. и свид. М.В.,
а именно, че единствено подс. Д.Г. може да повлияе и да съдейства чрез
началника на Затвора в гр. Бургас за условното предсрочно освобождаване на
свид. Х.Г..
От
20.01.2012 год. до 03.02.2012 год. на свид. Х.Г. било разрешено да ползва 14
денонощия годишен отпуск. По време на отпуска той имал повод да покани на
почерпка в с. Н., обл. Я. приятеля си – подс. Г.И., който се отзовал на поканата.
При срещата им тогава подс. Г.И., в изпълнение на замисления с подс. Д.Г. план,
не пропуснал в един момент да предаде на свид. Х.Г. думите на подс. Д.Г., че
именно той е „правилният човек”, който може да съдейства за предсрочното му
освобождаване. Според подс. Г.И. фактът, че свид. Х.Г. бил контактувал не с подс.
Д.Г., а с други хора, се оказало решаващо да не бъде освободен предсрочно.
Свид. Х.Г. замълчал и избегнал коментара на тази тема.
На
03.02.2012 год., след обяд, след като свид. Х.Г. вече пътувал към гр. Бургас за
да се прибере в затвора от отпуск, подс. Г.И. във връзка с начертания
предварителен план с подс. Д.Г., се обадил по телефона на свид. М.В., като й
казал, че трябва да се срещне със свид. Х.Г., за да му каже нещо много важно.
След като свид. М.В. обяснила, че свид. Х.Г. вече пътува към Затвора – Бургас,
подс. Г.И. настоял да се срещне със свид. М.В., за да й обясни много важни
неща. Срещата между двамата се състояла в заведение, в близост до блока в гр. Я.,
в който свид. М.В. живеела. Подс. Г.И. не пожелал да влязат в заведението, тъй
като имало много хора, които можело да го слушат. Затова те разговаряли отвън.
При проведения разговор подс. Г.И. казал на свид. М.В., че се бил срещнал
случайно с подс. Д.Г., като й припомнил кой е той и подробно й обяснил, че
свид. Х.Г. отговарял на изискванията и можело да бъде условно предсрочно
освободен от затвора, но за това трябвало да се плати сумата от 5 000,00
лева. След това, с оглед набелязания по-рано план за действие с подс. Д.Г. и за
да звучи по-достоверно, подс. Г.И. пояснил на свид. М.В., че тези пари са
необходими на неговия приятел, за да ги предаде на човека, от когото зависи УПО
на съпруга й. Подс. Г.И. предупредил свид. М.В. да не казва за това на никой,
тъй като не искал да се получи „гаф”. Казал й също, че ако не платят тези пари,
свид. Х.Г. ще остане в затвора още две години и няколко месеца. Свид. М.В.
отговорила на подс. Г.И., че трябвало да си помисли по въпроса, тъй като досега
тя и свид. Х.Г. много пъти били лъгани с подобни предложения. Седмица след тази
среща свид. М.В. отишла на свиждане в затвора при свид. Х.Г. и му разказала
всичко. Свид. Х.Г. категорично се противопоставил на това да се плаща каквото и
да било и заявил, че не 5 000,00 лева, а пет лева няма да даде. Казал на
свид. М.В. да отговори на подс. Г.И., че тази оферта не го интересува.
След
няколко дни подс. Г.И. отново се свързал със свид. М.В.. По негова инициатива
била проведена повторна среща, която се състояла пред дома на свид. М.В. ***.
Там подс. Г.И. чакал свид. М.В. в личния си автомобил. Двамата разговаряли,
като свид. М.В. заявила, че съпругът й не е съгласен да дават пари. Подс. Г.И.
бил настоятелен и казал, че „Г.” е в една компания с началника на затвора, от
когото зависи включването на свид. Х.Г. в списъците за УПО и че този път
неговото условно предсрочно освобождаване е абсолютно сигурно. Свид. М.В.
отново поискала гаранции и попитала ако това не стане, кой ще й върне парите.
Подс. Г.И. отговорил, че допълнително бил разговарял с подс. Д.Г. и че сумата
вече била не 5 000,00 лева, а 6 000,00 лева. Той още веднъж й заявил,
че подс. Д.Г. е много сериозен и точен човек. Свид. М.В. изразила недоумение за
нарасналата от предварително направеното предложение сума и му поставила редица
въпроси, в т.ч. и за гаранцията, ако не се осъществи желаният резултат. Подс. Г.И.
отговарял на повечето от въпросите й уклончиво, в смисъл че не знаел и че така
му бил казал подс. Д.Г., като в крайна сметка я уверил, че ако свид. Х.Г. не
бъде включен в списъка за УПО до 15.04.2012 год., парите щели да й бъдат
върнати. За потвърждаване на този факт, свид. М.В. помолила подс. Г.И. още
тогава да се обади от неговия мобилен телефон на подс. Д.Г., с цел тя лично да
разговаря с него, но подс. Г.И. отказал.
Въпреки
това, непосредствено след тази среща, свид. М.В. се обадила лично на подс. Д.Г.,
чийто номер на мобилния телефон й бил даден много преди това от подс. Г.И.. При
разговора с подс. Д.Г. била потвърдена информацията, която свид. М.В. получила
при срещите си с подс. Г.И.. Тя била вече напълно убедена, че за предлаганата
услуга следва да заплати сума в размер на 6 000,00 лева. При разговора
подс. Д.Г. я уверил, че нямало да има проблем с предстоящото освобождаване на
съпруга й от затвора. Подс. Д.Г. заявил, че бил придвижил вече нещата по този
въпрос, но тези разговори не били за телефон, ядосал се на обаждането, след
което приключил разговора.
На
14.02.2012 год. от подс. Г.И. свид. М.В. разбрала, че подс. Д.Г. настоявал тя
да му се обади по телефона. При проведения между тях разговор подс. Д.Г.
настоятелно й предложил да се срещнат на следващия ден в гр. Я., като се
мотивирал, че му предстояло пътуване до гр. София и можел да мине през гр. Я..
Съгласно уговорката, срещата между тях се състояла рано сутринта на 15.02.2012
год. на бензиностанция „OMV” в гр. Я.. Подс. Д.Г. пристигнал с лек автомобил
„Сеат Ибиса”. При проведения разговор подс. Д.Г. продължил да поддържа
заблуждението у свид. М.В., като още веднъж я уверил, че по принцип не участвал
в такива схеми, но сега правел изключение. Подс. Д.Г. заявил, че е в „близки”
отношения с „главния човек на затвора” и че именно по тази причина свид. Х.Г. е
включен в списъка за УПО. Подс. Д.Г. заявил, че е заплатил от себе си сумата от
6 000,00 лева, които е дал на началника на затвора за извършената услуга и
сега свид. М.В. трябва да му върне тези пари. Подс. Д.Г. поискал цялата сума и
заявил, че „главният” бил казал, че ако не се дадат тези пари съпругът й „поне
още две години нямало да бъде пуснат от затвора”. Свид. М.В. му отговорила, че
щяла да даде тези пари едва след като отиде на свиждане и се увери, че работата
е свършена. Уговорката била парите да се предадат на подс. Г.И..
През
месец февруари 2012 год. подс. Д.Г. се обадил по телефона на своя колега –
свид. М.Щ. – инспектор надзорно-охранителна дейност в ЗООТ „Житарово”,
изпълняващ от м. февруари 2011 год. длъжността началник на ЗООТ „Строител” при
Затвора – Бургас. При този разговор подс. Д.Г. проявил интерес за списъка на
предложените за условно предсрочно освобождаване и конкретно за свид. Х.Г..
Едва тогава подс. Д.Г. разбрал, че по предложение на „малката комисия” от ЗООТ
„Житарово” свид. Х.Г. ще бъде включен в списъка за м. февруари 2012 год. на
предложените от комисията по чл. 73 от ЗИНЗС за условно предсрочно
освобождаване.
На
20.02.2012 год. свид. Х.Г. видял, че името му е в списъка за УПО за м. февруари
2012 год. Списъкът бил закачен на публично място в общежитието. Веднага след
това свид. Х.Г. се обадил по телефона на свид. М.В., за да й съобщи новината.
Тя от своя страна веднага се обадила на подс. Г.И.. Обяснила му, че въпросът,
по който говорили бил разрешен, не може да даде цялата сума поради финансови
затруднения, но била приготвила да му предаде сумата от 2 000,00 лева.
Междувременно, от Началника на Затворническо общежитие „Строител” свид. Х.Г.
разбрал, че делото му за условно предсрочно освобождаване е насрочено за
23.02.2012 год.
На
21.02.2012 год., около 11,00 часа, в центъра на гр. Сливен свид. М.В., въведена
по гореописания начин в заблуждение и мотивирана от действията на подс. Д.Г. и
подс. Г.И., съгласно уговорката, предала на подс. Г.И. 200 броя банкноти с
номинал 10 лева или общо 2 000,00 лева. Парите били предварително белязани
от служители на МВР. До този момент свид. М.В. била многократно лъгана от
различни хора, които я заблуждавали, че ще съдействат за УПО на съпруга й, но
това не ставало. Именно затова, в началото на м. февруари 2012 год. свид. М.В.
отишла в ДАНС и подала сигнал за случаите, при които са й били искани и давани
пари за УПО на свид. Х.Г.. След разговорите с подс. Г.И. и подс. Д.Г., и
особено след проведения разговор със съпруга си на 20.02.2012 год. свид. М.В.
повярвала, че нещата ще се получат и че включването на свид. Х.Г. в списъците
за УПО се дължи на намесата на подс. Д.Г. и познанството му с началника на
затвора. След предаване на сумата служители от оперативно-следствена група при
ОД на МВР – Сливен извършили претърсване в лек автомобил „Нисан Примера” с рег.
№ *****, от който били иззети посочените белязани банкноти. В изготвения
протокол за претърсване и изземване подс. Г.И. не направил възражение и
обяснил, че намерените в автомобила му пари – 2000,00 лева, му били предадени
същия ден в заем от М. ***.
В
затворническите общежития към Затвора – Бургас, където изтърпявали наказания
лишени от свобода с по-леки присъди или с променен лек режим, била създадена
организация във връзка с условното предсрочно освобождаване. Поради факта, че
инспекторите социална дейност и възпитателна работа – ИСДВР, работили с голям
брой лишени от свобода със заповед на Началника на затвора (по това време
длъжността изпълнявал свид. Д.К.) била създадена т.нар. „малка комисия” или
подкомисия, наречена „Съвет на възпитателите”, която включвала началника на
общежитието, инспектор „Социални дейности”, командир на отделение, домакина и
други. Тази комисия имала спомагателен характер, като в нея участвали
представители на всички дейности в затвора и дори външни контрагенти. Целта
била по един комплексен начин да се оцени дали един лишен от свобода заслужава
промяна на статута си. Членовете на тази комисия трябвало да заседават поне два
пъти месечно. Тази подкомисия обсъждала въпросите, свързани с УПО, промяна на
режим, ползване на домашен отпуск и др. Тя била създадена с цел да подпомага
дейността на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Ако членовете на тази подкомисия
преценели, че съответният лишен от свобода заслужава да бъде предложен за УПО,
съответният инспектор социална дейност и възпитателна работа, от чиято група
бил лишения от свобода, изготвял мотивирано предложение, което внасял в комисията
по чл. 73 от ЗИНЗС. За предложените от „Съвета на възпитателите” за условно
предсрочно освобождаване затворници се изготвял общ списък с имената им, който
се обявявал публично – на общодостъпно място в затворническото общежитие,
обикновено на табло. Преди да вземе решение „Съвета на възпитателите”
задължително провеждал интервю с лишения от свобода, когото смятали да
предложат за УПО, извършвало се събеседване с психолог и се изготвяла оценка на
риска. Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС заседавала веднъж на два месеца в
централния корпус на Бургаския затвор. В нейния състав били включени следните
членове: началника на затвора, началник сектор „Социални дейности и
възпитателна работа”, психолога на затвора и представител на Община Бургас. На
заседанията присъствал и прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, който
осъществявал надзор за законност. Решенията на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС се
вземали с обикновено мнозинство, след което предложението се внасяло за
разглеждане в Бургаски окръжен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 438 от НПК,
условното предсрочно освобождаване зависело от Окръжния съд по местоизпълнение
на наказанието, като производството по Глава 35, Раздел Първи от НПК можело да
бъде инициирано единствено от Окръжния прокурор по местоизпълнение на
наказанието и от Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС. Според новите изменения в НПК,
бр. 13, ДВ от 2017 год., такива предложения може да прави и началника на
затвора, както и съответния осъден – по негова молба. Съдът, с участието на
лишения от свобода, вземал решение дали уважава или не предложенията за УПО. В
протокол № 1/15.02.2012 год. като председател на комисията се подписал свид. Д.К..
Свид. Д.К. познавал подс. Д.Г., тъй като същият работел в затвора от 15 години,
но отношенията между двамата не били приятелски, а чисто служебни, свързани с
преките задължения на подсъдимия. Никога и по никакъв повод подс. Д.Г. не бил
разговарял със свид. Д.К. за УПО на свид. Х.Г.. Лишеният от свобода Х.Г. бил
дисциплиниран, безпроблемен и съвестен, заради което бил неколкократно
награждаван. Поради тази причина бил назначен от директора на затвора като
шофьор на товарен камион. Членовете на горепосочените комисии, заедно или
поотделно, никога не са провеждали срещи или разговори с подс. Д.Г., свързани с
изготвяне на предложение за условно предсрочно освобождаване на свид. Х.Г..
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно - техническа експертиза, на
хартиен носител са били разпечатани снимки от съответните файлове, находящи се
в представената за изследване външна памет (флашка) (л. 50 – 63 от т. І от ДП).
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, на
хартиен носител са били свалени три броя снимки, като марката на автомобила,
който се вижда заснет в кадъра е „Сеат Ибиса”, но поради лошото качество на
предоставения запис, отдалечеността на обекта от записващото устройство и
тъмната част от денонощието регистрационния номер на автомобила не може да се определи
(л. 243 – 246 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от ОД на МВР – Сливен се установява, че
на името на подс. Д.Г. към дата 15.02.2012 год. са били регистрирани десет броя
автомобили, между които под точка 9 е отразен лек автомобил „Сеат Ибиза” (л.
250 от делото).
От
приложената по делото служебна справка от ОД на МВР – Сливен се установява, че
лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № *****е регистриран на името на Р.Г.(л. 252
от делото).
От
приложената по делото служебна справка от Затвора – Бургас се установява, че до
07.02.2017 год. съгласно разпоредбата на чл. 73 – 74 от ЗИНЗС предложенията за
УПО са се разглеждали от комисия по изпълнение на наказанията, както и че
същата е функционирала съгласно „Правила за работа на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС”, утвърдени на 04.11.2011 год. от главния директор на ГД „ИН”. От същата
справка се установява още, че по тези правила се е провеждала и комисията в
посочения период през февруари 2012 година, като при изпълнение на своите
задължения инспектор „Социална дейност и възпитателна работа” (ИСДВР) е
следвало да изготви предложение до Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС за лишените от
свобода от групата, за която отговаря, придобили са формално право и се
предлагат с положително становище за УПО, като нямало изискване тези лица да са
уведомени писмено за това, че са предложени за УПО. От справката се установява
още, че след провеждане на заседанието на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС
решението на Комисията и мотивите за отказ се съобщават индивидуално на
лишените от свобода от инспектор „СДВР” като това се отразявало в приложение по
образец към протокола, както и че не е имало изискване тези списъци да се
окачват на публични места в корпуса или общежитията (л. 254 от делото).
От
приложения по делото протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с
последващо съдебно одобрение от 21.02.2012 год. се установява, че на посочената
дата е извършено претърсване на лек автомобил м. „Нисан Примера” с рег. № *****,
паркиран на паркинга на хотел гр. Сливен, като преди извършване на това
процесуално-следствено действие на подс. Г.И. била дадена възможност да посочи
търсените неща. От същия протокол се установява, че при отварянето на жабката
на лекия автомобил е намерен бял книжен плик, в който се намерили две пачки с
пари с номинал от 10,00 лева, хванати с ластик, като след изброяването се
установило, че във всяка пачка има по 100 броя банкноти с номинал 10,00 лева,
или общо 200 броя банкноти. В протокола е отразено, че установените 200 броя
банкноти били поставени в полиетиленов плик заедно с книжния бял плик и
запечатани. В графата за обяснения на лицето за намерените иззети предмети,
книжа и други е отразено, че намерените пари 2 000,00 лева били дадени на
подс. Г.И. ***, парите лицето му ги предало днес на 21.02.2012 год. в гр.
Сливен (л. 12 – 16 от т. І от ДП).
От
приложения по делото протокол за доброволно предаване от 20.02.2012 год. се
установява, че на посочената дата управителя на бензиностанция „ОМВ” – гр. Я. е
предала външна памет за компютър (флашка), на която били инсталирани (записани)
файлове, съдържащи записи на охранителните камери на бензиностанция „ОМВ” – гр.
Я. от 15.02.2012 год. за времето от 05,30 часа до 07,30 часа (л.
48 от том І от ДП).
От
приложения по делото протокол за доброволно предаване се установява, че на
21.02.2012 год. подс. Д.Г. е предал на разследващ полицай следните вещи:
мобилен телефон марка „Samsung”, модел „С6112” – тъмно сив на цвят, с фабричен
номер (IМЕI) *****, *****– 1 брой; СИМ карта на „Мобилтел” № *****-3 – 1 брой,
и СИМ карта на „Глобул” № *****– 1 брой (л. 66 от т. І от ДП).
От
приложената по делото служебна характеристика на подс. Д.Г. – старши надзирател
в Затвора гр. Бургас, се установява, че същият е на тази длъжност от 09.03.1998
год. (л. 108 – 114 от т. І от ДП).
От
приложеното копие от Списък на лишени от свобода от Затвора Бургас, които с Протокол
№ 1/15.02.2012 год. са предложени за УПО пред БОС на 23.02.2012 год. се
установява, че под № 1 е записан Х.Г.Г. – ЗО „Строител” (л. 124 от т. І от ДП).
От
приложеното заверено копие от Протокол № 31/25.01.2012 год. от проведено
заседание на Съвета на възпитателите на ЗООТ „Строител” се установява, че на
заседанието са присъствали свидетелите М.Щ., Д.Р. и Ц.С., като на това
заседание е било направено предложение за УПО на Х.Г.Г. (л. 142 – 143 от т. І
от ДП).
От
приложеното по делото заверено копие от Протокол № 1/15.02.2012 год. се
установява, че на 15.02.2012 год. е проведено заседание на Комисията по чл. 73
от ЗИНЗС, в която са участвали свидетелите Д.К. като председател, членове –
свидетелите К.Х., К.А. и Ж.Я.,***, представител от наблюдателната комисия свид.
К.Л. и ИСДВР, в това число свид. Л.И. и свид. П.Л.. От същия протокол се установява,
че комисията е решила да бъдат предложени на ОС-Бургас за УПО седем лишени от
свобода, в т.ч. и Х.Г.Г. (л. 230 – 232 от т. І от ДП).
От
приложеното по делото копие от Заповед № 123/04.11.2011 год. се установява, че Х.Г.Г.
бил преместен от ЗО „Житарово” в ЗО „Строител” (л. 138 от т. І от ДП).
От
приложеното по делото досие на свид. Х.Г. се установява, че на 13.11.2007 год. е постъпил в Затвора –
Стара Загора за изтърпяване на наказание, на 20.03.2009 год. бил преместен в
Затвора – Сливен, а на 17.08.2009 год. – в Затвора – Бургас. От досието се
установява още, че през 2010 год. свид. Г. е бил в домашен отпуск четири пъти;
през 2011 год. бил в домашен отпуск три пъти, а през 2012 год. бил в домашен
отпуск три пъти, в това число и от 20.01.2012 год. до 03.02.2012 год. (14 дни).
Установява се още, че от 07.11.2011 год. свид. Х.Г. бил назначен като шофьор,
както и че е условно предсрочно освободен от Затвора – Бургас на 23.02.2012
год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи
процесния случай.
От
показанията на свид. М.В. се установява, че живее на семейни начала със свид. Х.Г.,
познанството й с подс. Г.И. и подс. Д.Г., както и проведените разговори и срещи
с всеки един от двамата подсъдими във връзка с условното предсрочно
освобождаване на свид. Х.Г. от Затвора – Бургас, сумата за което същото можело
да се осъществи, както и подаването от нейна страна на сигнал в ДАНС. От
показанията на свид. Х.Г. се установява, че познава от много години подс. Г.И.,
а с подс. Д.Г. ***, където последният работел, като надзирател; че му било
предложено от подс. Г.И. помощ за УПО, обажданията на последния до свид. М.В.,
срещите й с всеки от подсъдимите; както и че имал кратък разговор с подс. Д.Г.
за това дали е включен в списъка за УПО. Съдът кредитира изцяло показанията на
свид. М.В. и свид. Х.Г. тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
свидетелите пресъздават това, което са възприели лично.
От
показанията на свидетелите Д.К., Ж.Я., К.Х., Ц.С., К.Л., П.Л., Л.И., Д.К. и С.Л. се установява процедурата, по която
изтърпяващите наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас са били
включвани в списъка на лицата за УПО, състава на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС,
както и че не са имали разговори с подс. Д.Г. относно свид. Х.Г.. От
показанията на свид. М.Щ. се установява, че през месец февруари 2012 год. подс.
Д.Г. му се обадил по телефона и е проявил интерес за списъка на предложените за
условно предсрочно освобождаване и конкретно за свид. Х.Г.. Съдът кредитира
изцяло показанията на посочените по – горе свидетели, тъй като същите са
безпротиворечиви, логични и свидетелите пресъздават това, което са възприели
лично.
От
показанията на свид. З.С. се установява познанството му с подс. Г.И. и подс. Д.Г., както и действията му
на 21.02.2012 год. От показанията на свид. Т.П. се установява, че познава подс.
Г.И., както и действията й на 21.02.2012 год. Съдът кредитира показанията на
свид. З.С. и свид. Т.П., тъй като същите пресъздават това, което са възприели
лично. Разминаването в показанията на свид. З.С. и свид. Т.П. относно
обстоятелството дали процесния ден са разговаряли помежду си е неотносимо към
настоящия случай.
От
показанията на свид. В.Р., се установява процедурата, по която била проведена
полицейската операция. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. В.Р., тъй
като същите са безпротиворечиви, логични и свидетелят пресъздава това, което е
възприел лично.
От
показанията на свид. Н.Х. се установява, че в корпуса на Затвора – Бургас и в
ЗООТ „Строител” имало поставени информационни табла, както и че в ЗООТ
„Строител” е виждал на таблата списъци на УПО. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Н.Х., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и
свидетелят пресъздава това, което е възприел лично.
Съдът кредитира обясненията на подс. Г. в частта, в която същият заявява, че познава свид. Х.Г.,
който изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” в Затвора – Бургас и в тази
връзка познавал и свид. М.В., тъй като това се подкрепя от останалите
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира
обясненията на подс. Д.Г.
в останалата им част, тъй като намира същите за негова защитна позиция, която
не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и са в противоречие
с кредитираните от съда показания на разпитаните свидетели.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените две съдебно -
технически експертизи, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът
няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експертите.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Г.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като през месец януари и месец февруари
2012 г.
в с. Н., общ. Я. и в гр. Я., в съучастие с Д.Р.Г. като съизвършител, с цел да
набави за себе си и Д.Р.Г. имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.Д.В.
*** – че срещу сумата от 6000,00 лева (шест хиляди лева) Д.Р.Г. ще спомогне
чрез директора на Затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на Х.Г.
*** по отношение на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода” – изтърпявано в Затвора – Бургас, и с това причинил имотна вреда на В.
в размер на 2000,00 (две хиляди лева), като деянието е довършено на 21.02.2012
г. в гр. Сливен.
С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.Р.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като през месец февруари 2012 г. в гр. Я., в
съучастие с Г.И.И. като съизвършител, с цел да набави за себе си и Г.И.И.
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М.Д.В. ***, че срещу сумата
от 6000,00 лева (шест хиляди лева) ще спомогне чрез директора на Затвора гр. Бургас
за условно предсрочно освобождаване на Х.Г. *** по отношение на останалата част
от наложеното му наказание „Лишаване от свобода”, изтърпявано в Затвора –
Бургас, и с това причинил имотна вреда на В. в размер на 2000,00 лева (две
хиляди лева), като деянието е довършено на 21.02.2012 г. в гр. Сливен.
Безспорно е установено, че подсъдимите Г.И.И.
и Д.Р.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на измама в
настоящия случай се изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение у свид.
М.В.. Подс. Г.И.
с действията си – през м. януари (срещата в с. Н., общ. Я.) и през м.
февруари 2012 год. при разговора със свид. М.В., е формирал в свид. М.В.
невярна представа, че за условното предсрочно освобождаване на свид. Х.Г. ще спомогне
подс. Д.Г. чрез Директора на Затвора – Бургас срещу сумата от 6 000,00
лева. След това през м. февруари, при следващата среща със свид. М.В., подс. Г.И.
продължил да поддържа у свид. М.В. това заблуждение. От своя страна подс. Д.Г.
възбудил, при проведения телефонен разговор и поддържал заблуждението, при срещата
със свид. М.В., че ще спомогне чрез Директора на Затвора – Бургас срещу сумата
от 6 000,00 лева за условното предсрочно освобождаване на свид. Х.Г.. Действията
на двамата подсъдими са били насочени към формиране на невярна представа у
свид. М.В. относно възможностите на подс. Д.Г. да съдейства чрез началника
(директора) на Затвора - Бургас да помогне за условното предсрочно освобождаване
от затвора на свид. Х.Г.. Това възбуждане и поддържане на заблуждението у свид.
М.В. я е мотивирало да извърши имуществено разпореждане – предала на 21.02.2012
год. на подс. Г.И. част от исканата сума, а именно сумата от 2 000,00
лева. По този начин подсъдимите са причинила имуществена вреда на свид. М.В. в
размер на 2 000,00 лева.
От субективна страна деянието си подсъдимите са извършили с пряк умисъл и
користна цел. Подсъдимите са съзнавали, че със своите действия формират невярна
представа у свид. М.В., че срещу сумата от 6 000,00 лева подс. Д.Г. ще спомогне чрез Директора
на Затвора – Бургас за условното предсрочно освобождаване на свид. Х.Г., в
следствие на което ще се извърши акт на разпореждане – ще се даде определена
парична сума. Подсъдимите са съзнавали, че в резултат на това ще настъпи имотна
вреда на свид. М.В., а самите те ще получат имотна облага, което означава, че те
са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
общественоопасните последици и са искали настъпването им с цел лично
облагодетелстване.
Освен това в настоящия случай престъплението е извършено в съучастие между
двамата подсъдими, като съизвършители и при общност на умисъла. Безспорно е
установено, че престъплението е извършено при съизвършителство, тъй като в
самото изпълнение на престъплението са участвали двамата подсъдими. Освен това
е налице и общност на умисъла, тъй като всеки един от подсъдимите е съзнавал,
че в изпълнението на престъплението участва и другият подсъдим и са искали
настъпването на общественоопасните последици от деянието.
Възражението на защитата на подсъдимите относно законосъобразността на използваните СРС е
неоснователно. В разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от ЗСРС законодателят е предвидил
две процедури при прилагането на СРС, като преценката за това дали случаят е
неотложен е предоставена на органа, който непосредствено прилага СРС. Съдът
намира, че при прилагането на СРС не е допуснато нарушение на изискванията на
ЗСРС.
Възражението на защитника на подс.
Г.И., че в случая се касае за провокация към подкуп е неоснователно, тъй като в
настоящия случай на подсъдимите е повдигнато обвинение за измама, а не за
подкуп. Освен
това съдът не разполага с правомощие да указва на прокурора на кое лице да бъде
повдигнато обвинение и по кой текст от НК, тъй като тази преценка е от
изключителна компетентност на прокурора.
Възражението на защитата на подс. Д.Г., че обвинителният акт не отговаря на изискванията на
чл. 246, ал. 2 от НПК е неоснователно. Такова възражение е било направено още в
разпоредителното заседание по настоящото дело и съдът се е произнесъл с
определение, че не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Това определение на съда е
било обжалвано и с Определение № 184/14.05.2018 год. по ВЧНД № 240/2018 год. по
описа на СлОС е потвърдено определението на СлРС от разпоредително заседание. В
посоченото определение на СлОС изрично е отразено, че възражението
на защитата за неяснота на обвинението е неоснователно, тъй като както в
последните постановления за привличане като обвиняеми, така и в обвинителния
акт конкретно, ясно и подробно са изложени съставомерните факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване. В същото определение е
посочено, че обвинението в обвинителния акт е формулирано както от фактическа,
така и от правна страна, както и че обвинителният акт съдържа всички необходими
реквизити, написан е на ясен и достъпен език, поради което не е препятствана
възможността на подсъдимите да разберат в извършването на какво престъпление са
обвинени.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно
минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни и липсата на други
образувани наказателни дела.
Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите
съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства
(чистото съдебно минало на подсъдимите, добрите им характеристични данни и
липсата на други образувани наказателни дела), които са от категорията на
многобройни, когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко за подсъдимите и при липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това съдът взе в предвид продължителния срок на
наказателното преследване (продължило повече от седем години), който сам по
себе си е оказал превантивно и предупредително въздействие върху подсъдимите (в
този смисъл Решение № 545/05.10.2004 год. по н.д. № 72/2004 год., ІІІ н.о.
ВКС). Съгласно цитираното решение налице е изключително смекчаващо вината
обстоятелство, когато продължителността на процеса е надминала изискването за
приключването му в „разумен срок” по изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС,
според който всяко лице има право на гледане на неговото дело в разумен срок.
Преценявайки всичко това съдът стигна до извода, че следва да наложи на
подсъдимите наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
С оглед на гореизложеното съдът определи наказания на
подсъдимите както следва:
На
подсъдимия Г.И.И. за извършеното от него престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се
отлага за изпитателен срок от три години.
На
подсъдимия Д.Р.Г. за извършеното от него престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК се
отлага за изпитателен срок от три години.
Така
определените наказания съдът прецени за максимално справедливи и отговарящи в
пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимите и съответстващи
на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че те
ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще
въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Веществените
доказателства по делото, а именно: две пачки с банкноти - общо 200 (двеста)
броя банкноти с номинал 10 (десет) лева, заедно с книжен плик, поставени в
полиетиленов плик с разпечатана лепенка № 02122 на ОДМВР – гр. Сливен, следва
да се върнат на собственика М.Д.В. *** след влизането на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото, а именно: мобилен телефон марка „Samsung”, модел
„С6112” – тъмно сив на цвят, с фабричен номер (IМЕI) *****, *****– 1 брой; СИМ
карта на „Мобилтел” № *****-3 – 1
брой, и СИМ карта на „Глобул” № *****– 1 брой, следва да се върнат на
собственика Д.Р.Г. *** след влизането на присъдата в сила.
Вещественото
доказателство по делото, а именно: 1 брой външна памет за компютър (флашка),
черна на цвят, марка „Verbatim” (л. 248 от делото), следва да се съхранява по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Приложеното
по досъдебното производство затворническо досие на лишения от свобода Х.Г.Г., следва
да се върне на Затвора - Бургас, след влизане на присъдата в сила.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Г.И.И. беше осъден да заплати на М.Д.В.
сумата от 159,35 лева (сто петдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Д.Р.Г. беше осъден да заплати на М.Д.В.
сумата от 159,35 лева (сто петдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Г.И.И.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 19,86 лева (деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Д.Р.Г.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 19,86 лева (деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки) в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Г.И.И. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 76,81 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и
една стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Д.Р.Г. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 76,81 лева (седемдесет и шест лева и осемдесет и
една стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ