№ 163
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100503507 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на“КНМ Груп“ ЕООД, гр.
София, представлявано от управител П.Н.К., чрез адв. Я. (ВАК) срещу
решение №260982 от 30.10.2020г. по гр.д.№163/2020г. на ВРС, 30с-в, с което
е отхвърлена претенцията му срещу К. Д. Т. за присъждане на 570лв,
представляваща неотчетена от този пълномощник получена за сметка на
доверителя цена по договор за цесия от 12.1.2015г., сключен между цедент
“КНМ Груп“ ЕООД и цесионера “Интейк“ ЕООД.
Въззивникът, чрез пълномощника си излага оплаквания по установените
противоречиво факти, като от една страна съдът е приел липсата на
получаване на някаква сума, а от друга е коментирал установеното
фактическо предаване на сумата, получена от упълномощения довереник на
трето лице, което въззивникът счита за изцяло неотносимо към задължението
за отчет по договора за мандат, изискващ изпълнение на парично задължение
за стойност, което не се погасява поради погиване или липса на конкретна
получена за доверителя сума. Отделно счита за неправилни изводите по
валидността на анекс, в който представляваният цедент се е договорил с
цесионера за съществено намаление на цената по първоначално договорена
1
като възмездна цесия. Необосновани според жалбоподателя са изводите за
новационен ефект на анекса и възложена доказателствена тежест без
предварително указание за това. Сочи неправилна преценка на фактите по
договаряне на процесуална защита на цедента в процеса по установяване на
спорното вземане, като съдът не е отчел, че с това не са намалени разходите, а
е придобито неправомерно предимство за очаквания настоящ процес, като е
създадено основание за отказ от свидетелстване на тези лица, понастоящем
обвързани с ответника в адвокатско съдружие. Като счита, че е доказал
елементите от състава, пораждащ задължението на довереника да отчете
получена цена по сключена от името и за сметка на доверителя сделка и
недействителността на следващото я изменения със споразумение поради
договарянето му във вреда на представлявания, моли искът му да бъде уважен
след отмяната на неправилното решение.
Пред настоящия състав въззиникът не е пледирал по същество.
Въззиваемата страна К. Т., чрез пълномощник адв. Гетев оспорва
оплакванията относно валидността на анекса като сочи правилните
констатации на ефекта му по отношение на начина на изплащане на цената на
прехвърленото вземане. Подробно се излагат доводи срещу твърденията за
получена лично от пълномощника сума, подлежаща на фактически отчет,
както и срещу оспорването на предаването на сума на третото лице
„Интейк”ЕООД за сметка на въззивника. Оспорват се и възраженията срещу
действителността на анекс, сключен в изпълнение на тристранно
споразумение, като според въззиваемия съдът правилно е отрекъл основания
по чл. 40 ЗЗД - увреждане с безвъзмездна сделка и общ сговор на свързани
лица. Като излага и съображения за недоказано задължение за отчет на
довереник, евентуално за доказано изпълнение на това задължение чрез
тристранното споразумение, моли правилното решение да бъде потвърдено,
евентуално да бъдат разгледани и възраженията за прихващане, останали
извън предмета на обжалваното решение и при уважаването им претенцията
да бъде изцяло отхвърлена.
Същите доводи са изложени и в бланкетната защита по същество пред
въззивната инстанция.
Само въззиваемият е предявил и искане за определяне на разноски в
2
настоящата инстанция, като го е конкретизирал в неоспорен списък ( л. 22).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №4010/04.12.2020г. като към
настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства които да налагат
промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително. Районният съд е разгледал иск, основан на твърдения
за сключена от пълномощник, действал от името на въззивника възмездна
цесия и получено от този упълномощен пряк представител плащане на
договорената цесионна цена от 570лв за прехвърленото вземане по договор от
12.10.2015г., която сума останала неотчетена на упълномощителя-цедент.
Претенцията е приета като иск за реално изпълнение на задължение на
довереник, получил престация за сметка на доверителя, като тази
квалификация изцяло съответства на твърденията за неформално договаряне
на поръчка и неизпълнение на задължение за отчет по чл. 284 ал.2 ЗЗД.
Решението е постановено по допустим иск.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от
фактическа и правна страна:
При разглеждане на претенцията на доверителя, съдът е установил
следните факти по възлагането и изпълнението на мандат на пълномощник и
отношенията, които са предшествали овластяването и са породили правата на
доверителя, както и последващи изменения на сключената от довереника
сделка, въведени като предмет на делото при насрещната защита от ответната
страна:
Въззивното дружество закупило с договор за цесия от 12.06.2014 г.
спорно вземане на Бона Стоянова Недкова(тогава представлявана от адв. Т.),
за неоснователно събрана от доставчик на ел. енергия сума от 1904,83 лв.
срещу за цена от 1804,83 лв., чието плащане е било отложено за срок от шест
месеца, считано от датата на подписване на договора. Предявеният на
28.07.2014г. от цесионера като нов кредитор осъдителен иск срещу длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД бил разгледан по гр.д. 9755/14г на ВРС, 43
3
с-в, като по делото ищецът бил представляван от юрисконсултите Ивелин
Ганчев и Цветан Д., упълномощени от законния представител управителя
Петър Колев. За тези лица е установено, че са били наети от ищеца по
трудови договори( съответно Ганчев от 15.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и от
23.01.2015 г. до 06.01.2016 г. и Д. от 15.07.2014 г. до 16.01.2015 г. и от
23.01.2015 г. до 06.05.2015 г.). Същите лица са работили и при работодател
„ИНТЕЙК“ ЕООД, съответно Ганчев от 16.01.2015 г. до 06.01.2016 г., а Д. от
16.01.2015 г. до 05.06.2015 г.
Към този момент адвокат Т. също бил вече упълномощен от новия
кредитор, тъй като още на 04.07.2014 г. дружеството „КНМ ГРУП“ ЕООД
предоставило с писмено пълномощно правата за процесуално
представителство по дела, включително и изрично права по чл. 34, ал. 2 и 3
ГПК, както и права да се разпорежда с всички вземания с длъжник „Енерго-
про Продажби“ АД, да сключва помирения, договори за цесия, да подава,
получава и подписва документи, като е отбелязано, че пълномощното следва
да се тълкува разширително в полза на адвоката.
Междувременно на 23.10.2014 г., в хода на процеса и преди настъпване на
падежа на цесионната цена, цесионерът – ищец прехвърлил придобитото
вземане на друг кредитор с цесия, договорена вече чрез адв. Т. като
пълномощник на цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД, действащо чрез управителя
Петър Колев на цесионер „Интейк“ ЕООД, действащо чрез управителя си
Диана Аджемова, като в този договор цената на придобиването на главницата
била уговорена в размер на 1804,83 лева, която била платена изцяло и в брой,
съответно документът се признавал за издадена разписка.
На същата дата първоначалният кредитор Б.Н. и цесионера „КНМ ГРУП“
ЕООД и двамата представлявани от адв. Т. се споразумяли с новия
приобретател „Интейк“ ЕООД, действащо чрез управител Теодора Николова
Димитрова, като след установяване на текущите им отношения(породени от
първа цесия задължения на цесионера и предприети от него действия по
съдебна защита, липса на възможност на дружеството ищец да плати
цесионна цена и да възстанови лично от пълномощника адв. Т. авансирани
съдебни разходи, наличие на следваща цесия, договорена от лице без
представителна власт за новия цесионер) страните се съгласили да ги
4
преуредят, както заменят досегашния цесионер с нов: цедентът приел
„Интейк“ ЕООД за нов съдлъжник по задължението за цената със съхранен
падеж 12.12.2014г., новия приобретател се съгласил да заплати задълженията
на своя праводател пряко на първия кредитор, като същевременно потвърдил
сделката по новата цесия, като приел да закупи вземането, предмет на водения
вече процес, но за цена от само 50лв. с нов падеж (шест месеца след влизане в
сила на очакваното осъдително решение по делото), да получи обратно от
пълномощника на своя праводател по-рано платената цена и да поеме за своя
сметка разходите по защитата на ищеца(вкл. като приеме на трудови договори
юрисконсултите му и осигури необходимите разноски за събиране на
доказателства); досегашния цесионер се съгласил с новите условия на
цесията, като приел да продължи да води процеса за вече прехвърлената
главница, както и допълнително да прехвърли на новия цесионер срещу цена
от 5лв. и вземането си за съдебните разноски, както тези които вече са били
направени така и тези, които ще бъдат извършени от негово име със
средствата на новия приобретател, след като тези разходи бъдат установени
при приключване на делото в двете инстанции.
Съдебният процес(воден по приложените гр.д.№ 9755/2014 г. на ВРС и
в.гр.д.№823/2015 г. на ВОС) приключил на 14.05.2015 г., като между книжата
се намират преводни бележки за платени от адв. Т. суми по
първоинстанционното дело, както следва: 76,20 лв. – държавна такса за
завеждане на делото; 80,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза;
100,00 лв. за вещо лице по допусната съдебно-почеркова експертиза, или
общо 256,20 лв. С влезли в сила на 14.05.2015г. актове на две инстанции,
вземането е присъдено в размера, предявен от ищеца, като допълнително е
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 363,34 лв. и
съответно разноските, определени в полза на ищеца за първата инстанция
възлизат на общ сбор от 619,54 лв., а за въззивиното производство на 400лв.
Непосредствено след определянето на разноските за първата инстанция в
решение №151/09.01.2015г, на 12.01.2015г е бил сключен и договор за
прехвърляне на това вземане, като кредиторът „КНМ ГРУП“ ЕООД, чрез
пълномощник адв. К. Т. договорил продажба срещу цена от 570лв на
цесионер „ИНТЕЙК”ЕООД, чрез управител Аджемова, паричното си
вземане от длъжник „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 619.54лв.,
5
присъдено като разноски в първа инстанция. Аналогична сделка между
същите страни е сключена и на 15.05.2015 г., като за цена от 380лв е
продедано и вземането за разноски, определени с въззивното решение
№941/14.05.2015 г. И в двата договора е включена уговорка за прието от
цедента плащане от цесионера в брой на документа е придаден характер на
разписка за цесионната цена. Тези документи са послужили на цесионера да
се легитимира като частен правоприемник на ищеца и да го замести при
упражняване на процесуалното му право да иска легитимация като взискател
за присъдените на праводателя му суми. Изпълнителният лист за присъдените
разноски е издаден на цесионера „Интейк“ ЕООД и връчен на упълномощен
от него юрк. Д. на 03.06.15г .
Едновременно с тези две цесии на присъдените разноски са сключени и
два анекса, като след позоваване на по-рано постигнатото тристранно
споразумение, цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД
изменили уговорките за цесионна цена и я намалили до по 5,00 лв., дължими
в шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението. Изрично в
анекса е удостоверено и връщане на недължимата вече платена цена от 570,00
лв., съответно 380,00 лв. и цесионерът е удостоверил че е получил сумите от
пълномощника на цедента адв. Т., действал от името на цедента и при двете
сделки.
По така установените факти оплакванията на въззивника са
неоснователни. На първо място не е налице противоречие по отношение на
установяване на получаването на суми от пълномощника и връщането им
платец, тъй като съдът е установил промяната в съдържанието на
договорите,сключени от пълномощника. Затова, след като е приел, че
непосредствено след изпълнението на цесионера, с анекс се променя уговорка
за начина на плащане за прехвърлено вземане на довереника, така че
вземането му за цесионна цена се намалява и отлага с нов падеж, логичен е
извода, че съдържанието на сделката, сключена от пълномощника следва да
се съобрази с промяната. Затова и получаването на сумата от 570 лв
(фиксирана като получена цена за прехвърлено вземане за разноски в първа
инстанция в разписка издадена чрез пълномощник) не може да се преценява
като получаване на цена за сметка на доверителя, а като получена престация
на отпаднало основание, подлежаща на връщане. В този смисъл е вярно, както
6
че сума е била получена и в последствие документирана като върната на
платеца й, така и че тази сума не е могла да премине директно в
патримониума на упълномощителя, от чието име е приета като цена по
сключена от пълномощник сделка, съответно не е „получена” от довереника,
действал от името и за сметка на доверителя си, за да подлежи на отчет по
мандата.
В същия смисъл следва да се възприеме и извода за липса на чужди
(такива на доверителя) средства, задържани от довереника в нарушение на
задължението за отчет. Затова изцяло неотносими са доводите на въззивника
относно възможностите на длъжника да изпълни паричен дълг и естеството
на парите като родово определени вещи. По делото не се установява недостиг
на наличности от пари в патримониума на довереника, а липса на получена за
сметка на доверителя от пълномощник, действал от името на упълномощител
парична престация за цена по договорена цесия.
Не е основателно и оплакването относно неправилно възложена
доказателствена тежест за доказвана на факта по финансиране на съдебната
защита в исковия процес, приключил с признаването на вземането за
разноски. За да възникне задължение на съда за указване на тежест на
доказване, страната следва да се позове на изгодни последици от определен
факт, като го посочи в твърденията си. В случая въпросът за това кой и с
какви средства е извършил плащания на сумите, присъдени в полза на ищеца
по осъдителна претенция не е бил изрично поставян от въззивника. Извън
описването на сделката по цесията на вземането за разноски(без изменението
й) и твърденията за изпълнение по нея, прието но неотчетено от
пълномощника, дружеството – доверител е организирало защита си с
репликиране на възраженията на ответника за промяна на уговорката за
цената с последващ анекс, до съдържание на сделката, съответно на вече
постигнати по-рано уговорки в тристранното споразумение за комплексно
уреждане на отношения между групата лица, засегнати от промяна на
титулярство на съдебно предявена претенция. Репликите на ищеца, въведени
със становището му по отговора на исковата молба се изчерпват с възражение
за недействителност на този анекс, като сделка сключена във вреда на
представлявания и твърденията за обективния вредоносен резултат се
извеждат само от „загубата” която цедентът търпи поради намаляване на
7
първоначално уговорена продажна цена, съпоставима с номинал на
прехвърляно вземане до почти нулева стойност. В тази връзка ищецът не е
твърдял изрично, че вземането, което е продавано чрез пълномощника, е
имало някаква определена стойност(като компенсация за реално направени в
хода на съдебно производство разходи) и тя е „загубена” поради
нееквивалентно уговорена насрещна престация. Затова съдът не е можел да
докладва твърдения и да указва липса на посочени доказателства, съответно
на възложена тежест за доказването им. В решаващите си мотиви първата
инстанция е обсъдила обстоятелствата, предшестващи договарянето на
спорния анекс към договора(съответно установени като положителни факти)
само като спомагателен житейски аргумент, подкрепящ изводи, направени по
неоспореното тристранно споразумение, а не като част от установените факти
по прието за основателно възражение на ответника.
В заключение въззивният съд намира, че възприетите в обжалваното
решение факти са правилно установени и изцяло ги възприема, като
препраща към съответната част от мотивите на първата инстанция.
Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд намира за
доказани както упълномощителната сделка, предоставящи на адвоката пълна
представителна власт, включително и изрично да действа от името на
дружеството при разпоредителни сделки с вземания от вида на процесното,
така и упражнените от пълномощника права от името на упълномощилият го
въззивиник в поредицата от сделки, произтекла от първоначалното
закупуване на основен дълг, притежаван от друг клиент на този адвокат и
обусловени от него акцесорни вземания. Изводите, направени от първата
инстанция по тези факти изцяло съответстват на установената съдебна
практика(решение № 103/30.11.2010 г. по гр. д. № 2362/2008 г. на II ГО на
ВКС, решение № 11/3.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на IV ГО на ВКС и
цитираните в писмените бележки на въззивника решение № 136 от 3.08.2017
г. на ВКС по т. д. № 901/2016 г., I т. о., ТК и решение № 20 от 12.02.2020 г. на
ВКС по гр.д. № 3830/2019 г. на IV ГО на ВКС), приравняваща осъществяване
на съдържанието на предмета на пълномощното на воля на пълномощника да
се задължи като довереник за възложените от пълномощника правни или
фактически действия. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата
инстанция относно договорения мандат и препраща към тях. Съответно и
8
настоящият състав намира, че породените при договаряне на цесията права и
задължения от името на въззивника следва да възникнат директно в
патримониума му така, както са били уговорени от пълномощника,
респективно и изпълнението следва да се отчете на доверителя на основание
чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Същите правила обаче следва да се приложат не само към процесня
договор, документиран на 12.01.2015г., но и към предходните съглашения, а
също и към следващите сделки, договорени от този пълномощник от името на
доверителя му. Тристранното споразумение между цедента “КНМ Груп“
ЕООД и първоначалния кредитор Недкова, действащи чрез пълномощника
адвокат Т. и цесионера “Интейк“ ЕООД, представлявано от управител
Теодора Димитрова, с което са признати затрудненията на въззивника
(възложител на мандата на адвоката) по стабилизиране на прехвърлените
права (невъзможност за изплащане на цената за придобиване по първата
цесия и организиране на съдебен процес за присъждане на спорен дълг) и
обстоятелството, че цесията е била договорена от лице без представителна
власт за новия цесионер. Заявена е обща воля за финансирането на съдебните
разноски(до момента поети от самия пълномощник, действащ в интерес на
доверителя си по общото пълномощно) по защита на правата на доверителя
като приобретател на закупено вземане, от новия купувач. В рамките на това
споразумение упълномощеният от ищеца-титуляр на неплатено и
неустановено още вземане адвокат е договорил с насрещна страна – нов
бъдещ купувач да освободи доверителя му от задължение за компенсация по
авансирани вече с лични средства разходи по изпълнение на поръчана защита
и от задължение да прави такива разходи занапред в процеса, който
доверителят е следвало да продължи като субституент на новия купувач, за да
изпълни задълженията си както към нови цесионер, така и по по-рано
сключения договор с първоначалния титуляр на дълга, очакващ плащането по
първата цесия на главницата. Както констатира в мотивите си и
първоинстанционния съд, нито това начално тристранно споразумение, нито
договарянето на поредните цесии на главницата са били оспорвани.
Преценени от външна страна тези сделки покриват и изисквания за
валидност, а съдържанието им е в рамките на допустима от закона договорна
свобода. Затова и поведението на сега спорещите въззивник и въззиваем и
9
договарящите се с представлявания лица следва да се съобразява с вече
поетите задължения по това споразумение.
В този смисъл, сама по себе си цесията на вземането за разноски по
приключилия съдебен процес, присъдени в полза на субстиуента като ищец,
продължил формално от свое има процесуална защитата на вече разпоредено
материално право, съставляващо предмет на делото, но с финансови средства
на титуляра на правата, не е типична оборотна сделка на търговец в рамките
на предприятието. Вземането за съдебни разноски не е било придобито от
въззвиника чрез влагане на разходи и затова не може да се приема за актив,
предназначен за препродажба с цел печалба. Напротив, цесията на
присъдените разноски е уговорена за да уреди вътрешните отношения между
субституента и действителния кредитор, като „възстанови” на последния по
веригата цесионер вложените в процеса чужди средства( под форма на такси и
депозити, авансирани лично от довереник и юрисконсултски възнаграждения,
поети от нов работодател). Затова и оплакването относно преценката на
фактите относно последователно наемане на пълномощниците Ганчев и Д. от
дружествата процесуален субституент и субституиран носител на спорно
право не е основателно. Прехвърлянето на трудовите им договори за периода,
съвпадащ с цедирането на дълга в хода на процеса, независимо, че е
съпроводено и с поддържане на правоотношения и с досегашния работодател
(за няколко месеца през 2015г след приключване на производството пред
първа инстанция) не може да се възприема като целенасочена злоупотреба с
права, визирана в жалбата, тъй като съответства на вече поетия ангажимент
именно в тази насока.
При тези начални постановки въззивният съд преценява, че съответно на
уговорките между участниците в поредицата от цесии и съдебната защита на
прехвърленото право, е само съдържанието на прехвърлителната сделка за
разноските след изменението й с анекса. Няма спор, че двата писмени
документа са съставени последователно на една и съща дата, непосредствено
един след друг, което потвърждава извода за поетапно документиране на едно
правоотношение, като един от елементите на договора се „променя”
незабавно след възникването на задълженията. Причините за този начин на
документиране са без значение за вътрешните отношения между
представителя и представлявания цедент, тъй като общото възприемане на
10
двата документа (договора за цесия и анекса за промяна на цената) води до
изясняване на финалните уговорки между цедент и цесионер, изцяло
съответни на планираните с тристраното споразумение действия и
изпълнението му до този момент.
Оплакванията на въззвиника по разгледаното възражение за
недействителност на анекса са неоснователни. При съпоставката на
отношенията преди договаряне на цесията и след изменението със спорния
анекс не може да се потвърди тезата за накърняване на интересите на цедента
с промяна на размера на цената от 570лв на 5 лв. Както вече се посочи,
себестойността на придобиването на вземането за разноски за ищеца –
субституент клони към нула( или дори към отрицателна стойност ако за да
води иска си ищецът е ползвал чужди средства, подлежащи на възстановяване
като задължение) и затова добросъвестно договорена за този актив насрещна
престация може да бъде незначителна, въпреки формално обявен номинал на
дълга. Напротив, пълномощникът би накърнил моралните принципи на
справедливост в икономическите отношения, ако бе съхранил уговорката за
насрещна престация, позволяваща на доверителя да получи чист приход без
каквото и да било стопанско оправдание. Затова, като е продължил да участва
в документирането на уговорката за цена до 5лв за разпоредено вземане за
присъдените разноски, довереникът на практика е съхранил добросъвестно
възложените му права до валидна сделка, а не накърнил интересите на
цедента. Затова и възраженията за договаряне само на анекса като
недействителна сделка поради уговарянето на пълномощника на явно
нееквивалентни престации в нарушение на добрите нрави и за
непротивопоставимост поради договаряне на сделка от представителя на
цедента и насрещната страна (цесионера) във вреда на доверителя(цедент) са
напълно неоснователни. Не е доказан фактически състав на договаряне във
вреда на представлявания, като основание по чл. 40 ЗЗД, изключващо
валидното обвързване на доверителя. Не е установено сигурно увреждане на
търговец, който е лишен от печалба, а договаряне предназначено за уреждане
на отчет на ползвани чужди средства, предоставени от носител на спорно
правно на субситуент, довършил процесуална защита. При първоначално
уговорените условия довереникът (прехвърлител на главницата в хода на
процеса) не е можел да получи печалба и от акцесорния дълг, съответно не е
11
увреден и при безвъзмездно прехвърляне на формално притежаван актив.
Без наличие на обективно увреждане, доводите за сговарянето на
представителяна цедента и цесионера като трето за мандата лице за
увреждане на представлявания остават без значение.
В заключение въззивният съд не намира за доказани предпоставките за
отричане на валидност на споразумението и съответно прилага последиците
му в отношенията между представителя и представлявания. Постигнатият с
новата уговорка новационен ефект (по отношение на уговорката за размер на
цената и падежа й) изключва основанието за получаването на
документираната вече престация на цесионера. Затова като е върнал
получената на вече отпаднало основание сума(вписана в разписката,
инкорпорирана в първия документ) адвокатът е отчел като довереник
едновременно задълженията си спрямо доверителя както по разпореждането с
вземането за разноски с отложено плащане, така и по реституция на
недължимо приета изискуема цена и е прехвърлил в правната сфера на
доверителя цялостния резултат (както права, така и задължения) в
съответствие с изискванията на чл. 284 ал.2 ЗЗД. Оплакванията на въззивника
в тази връзка изцяло се свеждат до опит за изолиране на ефекта от
представителството само по отношение на правата по вече променена сделка,
което е несъвместимо с общото пълномощно, издадено от тази страна.
В заключение въззивният състав, след като намира всички оплаквания за
неоснователни, приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до същия правен извод,
първоинстанционният съд, е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата
страна следва да бъде компенсирана за разходите за защита по
неоснователната жалба. Като основа за това определяне, съдът възприема
обявеното в неоспорен списък за разноски възнаграждение за
представителство пред съд и приложено доказателство за изплатен в брой
хонорар на адвоката в размер на 550 лв. В този размер следва да се възложат
разноски на въззивника, предявил неоснователна жалба.
12
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260982 от 30.10.2020г. по гр.д.№163/2020г.
на ВРС, 30с-в.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да
заплати на К. Д. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22
- партер, сумата 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща
разноски за защита на въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13