Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. В., 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав, в публичното
съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при участието
на секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 5130 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е молба с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 ЗБЛД.
Производството е образувано по постъпила молба
от М.Е.Ц. срещу Н.Ц.Ц.. Изложено е, че са били във фактическо съжителство, от
което имат родено едно дете – Е.Н.Ц., ЕГН **********, като след раздялата им то
останало да живее с майката М.. Бащата нямал определен режим на лични контакти,
не заплащал издръжка за детето и изцяло се бил дезинтересирал от него, не
осъществявал контакти с детето. Известно ѝ било, че ответникът живее в Г.от
четири години. През лятото на 2018г. ищцата и детето били поканени на сватбено
тържество на неговата леля в Г., поради което М. потърсила ответника, за да
даде съгласието си детето да пътува, придружавано от майка си до гр. Б., Г..
Ответникът категорично отказал да даде разрешение, поради което детето нямало
въможност да присъства на сватбата на леля си и било тъжно и огорчено. Ищцата
често гостувала на сестра си в гр. Б., Г., където тя трайно се е установила, но
ответникът отказва да даде разрешение детето да пътува с нея, въпреки че самият
той също се е установил да живее трайно в Г.. Отказът на бащата препятства
детето да посещава роднините си в чужбина, както и да придружава майка си на
екскурзии в други европейски държави. Ищцата счита, че е налице нужда да бъде
заместено съгласието на бащата, тъй като детето има необходимост да общува със
своите роднини в чужбина, като пътуването би допринесло за неговото
интелектуално развитие и обогатяване на мирогледа и общата му култура. Иска се
да бъде разрешено детето да пътува в Европейския съюз, който според ищцата
предлага спокойна среда и сигурността на детето е гарантирана. Бащата нямал
определен режим на лични контакти с детето, поради което разрешението то да
пътува няма да ограничи възможността бащата да вижда детето. Иска се да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Е. да пътува придружавано
от своята майка и законен представител М.Ц. или с упълномощено от нея лице до и
от държавите-членки на ЕС до навършване на пълнолетие или за срок от 5 години,
без съгласието на бащата, без ограничение в броя, времето и продължителността
на пътуванията, както и да се даде разрешение на ищцата да подава необходимите
документи съгласно ЗБЛД за издаване на лични документи и/или паспорт за
пътуване в чужбина /или други заместващи документи/ на детето Е., без да е
необходимо изричното съгласие на бащата. Моли да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
В срокът по чл.131 ГПК е бил подаден отговор от
особения представител на ответника, в който предявеният иск е оспорен. Посочено
е, че исканията не са в интерес на непълнолетното дете, като в случай че бъдат
уважени, ще бъде затруднено осъществяването на лични отношения между детето Е.
и баща му – Н.Ц.. Намира за немотивирано и искането за допускане на
предварително изпълнение на решението.
В открито съдебно заседание молителката е
заявила, че има близки роднини в Г.– сестра и брат, които често посещава и иска
да взема детето си със себе си. Не поддържа контакт с ответника, успявала е да
се свърже с него чрез неговата майка. По този начин и е направила искане да
позволи на детето да пътува до Г.с нея, но той е отказал. Самият той не
поддържал контакт с дъщеря им, като последния път, в който се свързал с нея
било по повод рождения ден на детето.
Особения представител на ответника е възразил
срещу направените искания, като намира, че ако бъде позволено на детето да
пътува ще се наруши възможността му да осъществява контакти с бащата, както и
намира, че детето следва да пътува само с майка си, ако бъде дадено разрешение,
както и да бъдат конкретизирани държавите, в които може да пътува, като намира,
че държавите от ЕС не е достатъчно определено. Следвало да бъде определен и
период, в който детето може да пътува, както и да се осигури на бащата
възможност да вижда детето поне за един от празниците – Коледа или Нова година,
времето през което ползва годишния си отпуск, както и почивните дни.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от
представеното по делото Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа
на акт за раждане № 0708/31.10.2005 г., че детето Е.Н.Ц. е родено на *** г. от
майка М.Е.Ц. и баща Н.Ц.Ц..
По делото е
прието и становище от дирекция „Социално подпомагане” гр. В.. След извършено
социално проучване, социалните служители установили, че детето Е.Ц. е ученичка
в осми клас в ПГ „Иван Вазов“ - В., като посещава и школа по немски език в
града. Посочено е, че детето има роднини в чужбина, които желае да посещава.
Изложено е, че детето не осъщестявява лични контакти със своя баща, не се чуват
по телефона и не се виждат. Заключението на дирекция „Социално подпомагане“ е,
че искането на молителката М.Ц. е основателно и че уважаването му няма да
доведе до накърняване правата и интересите на детето.
По делото е
изслушан един свидетел – баба на Е., която е разказала, че Е. е имала голямо
желание да отиде на сватбата на леля си в Б. през 2018г., но не успяла, тъй
като въпреки че са успели да се свържат с баща ѝ чрез нейната баба по
бащина линия, той отказал да даде разрешение. Детето било много огорчено и
разстроено. Е. не била виждала баща си от пет години, като се чували веднъж или
два пъти в годината, но през последната година не били осъществявали никакъв
контакт, тъй като за тях съдействала нейната баба по бащина линия, която в
момента била сърдита заради делото, което са завели. Е. много искала да отиде в
Г.при леля си и вуйчо си. Иска да се запознае с детето на леля си, което е
родено скоро. Предлагани ѝ били екскурзии от училище, но тя не можела да
отиде, защото няма разрешение. Нейната майка Е. пътувала в чужбина с цел
почивка и туризъм и искала да вземе със себе си детето.
Изслушано е
и самото дете Е.. Тя е заявила, че не разговаря с баща си. Чрез баба си по
бащина линия била поискала да ѝ разреши да пътува, но той отказал.
Изразила е желание да отиде в Г.при леля си и да се запознае със нейното
наскоро родено дете. Заявила е, че иска да пътува с майка си и със своите
съученици. Били предлагани екскурзии, на които нейни връстници от училището
ходели, но тя не можела, като учителката ѝ обяснила, че когато получи
разрешение, тогава ще може да я впише в списъка.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С
депозираното искане по реда на чл. 127а, ал. 2 СК се цели разрешаването
на възникнал спор между родители, свързан с пътуването на детето извън
територията на страната и издаването на лични документи за това. По съществото
си молбата цели постановяване на решение, което да замести липсващото съгласие
на единия родител относно тези въпроси.
Законодателството
изрично е предвидило, че напускането на територията на Р. Б.от ненавършило
пълнолетие детето се осъществява със съгласието и на двамата родители, като при
спор между тях в тази връзка, въпросът се решава от районният съд. В това свое
решение съдът се ръководи единствено от интересите на детето, които се
определят конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените
обстоятелства по делото. Следва да се съобразят възрастта, здравословното
състояние на детето, както и да се съберат доказателства за мястото, условията
и средата, при които детето ще пребивава.
От извършеното
по делото социално проучване и прието становище от дирекция „Социално
подпомагане“ В., се установи, че детето се развива нормално за възрастта си, че
е клинично здраво и няма хронични заболявания. Сочи се, че са му направени
всички имунизации съобразно възрастта според българския имунизационен календар.
Отделно се сочи, че на част от близкото семейство на Е. – нейната леля и вуйчо
живеят в Г..
С оглед на
установената фактическа обстановка съдът намира, че е изцяло в интерес на
детето да бъде разрешено пътуването му до посочените в сезиращата съда молба
държави. Искането се отнася за разрешаване пътуване на детето на територията на
всички държави – членки на ЕС. Касае се за държави с добър, дори отличен жизнен
стандарт, и стабилни обществено-политически условия. Това разрешение ще осигури
възможността на детето да придобие впечатления и да се запознае с културата и
традициите на други държави, което би се отразило благоприятно върху неговото
развитие, от една страна, а от друга, ще му позволи да поддържа контакт със
своето близко семейство, което живее в Г., както и да пътува със свои съученици
и да не се чувства изолирано и ограничено. Такова пътуване не може да се
осъществи, ако детето не притежава редовен задграничен паспорт. Молбата е основателна
и следва да бъде уважена, като за да достигне до този извод съдът взе предвид и
конституционно прогласения принцип в чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията
на Република Б., според който всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели. Следва да бъде уважено и направеното от молителката искане за
допускане на предварително изпълнение на постановеното решение.
Съдът
намира, че са напълно неоснователни съображенията, изложени от особения
представител на ответника. Доводите, че с даване на разрешението, ще бъде накърнена възможността за
осъществяване на лични контакти на детето с неговия баща не могат да бъдат
споделени. Не се установи бащата да има определен конкретен режим на лични отношения,
който да бъда съобразен при даване на разрешението, като това не би било и
необходимо, доколкото при определен режим майката би имала задължението да
съобрази пътуванията на дъщеря си с него. На следващо място по делото безспорно
се установи, че детето не осъществява контакт с баща си, като това не е
резултат от липсата на опити от страна на Е. и майка ѝ. Бащата е
ограничил контактуването си с дъщеря си чрез посредничеството на майка си,
което е и преустановил в последната година.
Възражението
на особения представител на ответника, че следва да бъдат конкретизирани
държавите в ЕС, тъй като така искането не било достатъчно ясно, също съдът
намира за неоснователно. Съобразно трайната практика на съдилищата и ВКС е
допустимо да бъде разрешено пътуване до държавите-членки на ЕС без те да бъдат
изброявани. Същите са строго определени, като присъединяването на нови държави
към Съюза е дългогодишен процес, който предполага проверка на условията в тези
държави и привеждането им към изискванията на всички държави от Съюза, което
гарантира еквивалентни условия и в новоприсъединените държави. Следва да се
отбележи, че процесът на приемане на нови държави в ЕС е сравнително
продължителен и не може да бъде осъществен по отношение на голям брой държави в
оставащите четири години до навършване на пълнолетие на Е., като е ограничено и
до териториалната принадлежност на държавите към континента Европа.
По отношение
продължителността на пътуванията съдът намира, че не следва да бъдат споделени
съображенията на особения представител на ответника, че следва да бъдат
поставени времеви рамки за всички посещения на детето в чужбина. Както се
установи, детето има роднини в Г., които са трайно установени там. Нейната леля
се е омъжила в Г.и има дете, устроена е там. Там е жилищно устроен и нейния
вуйчо. Съдът намира, че не е в интерес на детето всички посещения, които то
прави на семейството си да бъдат ограничени в рамките на 10 дни, както е
поискано от особения представител. Задължение на всеки родител е да съобразява
почивките и пътуванията на детето, дори и в пределите на Б., с неговия учебен
график. Съдът счита, че не е в интерес на детето, то да бъда ограничавано и да
пътува само с майка си. В този случай то не би могло да пътува със своите
съученици на училищни екскурзии, не би могло да пътува до Г.със своята баба,
чиито деца живеят там. При разрешаване на спора съдът следва да се води
единствено от интересите на детето, като в настоящия случай, намира, че
неговият интерес съвпада с исканото издаване на разрешение за пътуване и неговите
предели.
При спорна
съдебна администрация разноските остават за страните така, както са ги
направили.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ
на основание чл. 127а, ал. 2 СК, заместващо
съгласието на бащата Н.Ц.Ц., ЕГН ********** за снабдяване със задграничен
паспорт на детето Е.Н.Ц., ЕГН ********** по молбата на майката М.Е.Ц., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ
на основание чл. 127 а, ал. 2 СК, заместващо съгласието на бащата Н.Ц.Ц., ЕГН **********,
детето Е.Н.Ц., ЕГН ********** да напуска пределите на Република Б., като
осъществява пътувания в страните – членки на Европейския съюз, придружавано от
своята майка М.Е.Ц., ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, до навършване
на пълнолетие от детето.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 127а, ал. 4 СК предварително
изпълнение на решението.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: