№ 31705
гр. София, 27.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110113869 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от *** **********,с адрес ***с
пълномощник ***,с адрес ***,против ***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от *** и „***,със седалище и адрес на управление
***,представлявано от ***с искане за осъждане на ответнииците,както следва
– ответникът *** за сумата от 500 лева,а ответникът *** – за сумата от 1000
лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищцата е сключила договор за кредит №
2343779 на 02.02.2021 г. с *** при заемна парична сума от 3000 лева,ГПР
48,21 % и годишен лихвен процент 40 %. Твърди се,че съгласно чл.4.1 от
договора било предвидено осигуряване на поръчителство,поради което на
същата дата,на която е сключен договорът за кредит е сключен и договор за
пръчителство при възнаграждение от 2500 лева като поръчител е ***. Ищцата
поддържа,че по договора за кредит е заплатила сумата от 3500 лева,а по
договора за поръчителство – 1000 лева. В исковата молба са развити
съображения,че договорът за кредит е недействителен на основание
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,тъй като не са включени всички разходи по кредита.
Поддържа се,че задължението по договора за поръчителство следва да бъде
разглеждано като задължение по договора за кредит,изтъква се,че ответниците
са свързани лица. *** сочи,че и договорът за поръчителство е нищожен
поради нарушаване на добрите нрави,защото е налице явна нееквИ.лентност
на престациите. Ищцата сочи,че ответниците следва да бъдат задължени да
възстановят паричните суми,както следва – ответникът ***- сумата от 500
лева,а ответникът *** – сумата от 1000 лева.
С исковата молба е формулирано искане на основание чл.11,ал.1,т.12 от
ЗПК да бъдат задължени ответниците да представят договорите – съответно за
кредит и за поръчителство,както и да бъдат задължени да представят справки
за извършените плащания.
Съдът намира,че сочената правна норма е регламентирана в материален
закон и урежда съдържанието на договора за потребителски кредит,поради
1
което на основание тази правна норма ответниците не могат да бъдат
задължавани да представят договори или справки. Дори да се приеме,че
искането е основано на разпоредбата на чл.190 от ГПК,това искане се явява
неоснователно,защото ищцата е страна по същите договори,чието
представяне претендира от насрещната страна,а по отношение заплатените
парични суми ищцата разполага с възможност да представи писмени
доказателства при съобразяване,че е нейна доказателствената тежест да
установи,че са сключени договори,които са недействителни и по които е
реализирала плащания. В тази насока следва да бъде отчетено,че разпоредбата
на чл.190 от ГПК намира приложение относно писмени
доказателства,находящи се у насрещната страна,но не може да служи като
способ за процесуална пасивност на страната,която носи доказателствената
тежест.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът *** намира исковата
претенция за неоснователна – твърди се,че размерът на главницата е 3395,28
лева,от които 3000 лева заемна сума и 395,28 лева застрахователна
премия,твърди се,че общият размер на задължението възлиза на 4988
лева,което е изцяло заплатено доброволно,като ответникът не отрича факта на
получаване на сумата от 500 лева. Оспорени са твърденията сключеният
между страните договор да е недействителен.
С писмения отговор са представени доказателства,които следва да бъдат
допуснати,защото са относими към подлежащите на доказване факти.
С оглед становищата на страните следва да бъде отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че е
сключен договор за потребителски кредит № 2343779/02.02.2021 г. при заемна
парична сума от 3000 лева и са заплатени 500 лева,различни от задължението
за главница.
Ответникът *** намира исковете за неоснователни. Сочи се,че
заплатената сума по договора за поръчителство възлиза на 971,10 лева,а не на
1000 лева,както твърди ищцата. Твърди се,че двата договора – за кредит и
поръчителство са сключени независимо един от друг и не може да бъде
счетено,че се явяват недействителни. Оспорени са твърденията ищцата да е
материално затруднено лице.
Съдът намира,че са налице предпоставки за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК
ищцата следва да докаже факта на плащане на парични суми,а всеки от
ответниците да установи наличието на основание да получи паричната сума
по договора,сключен със съответния ответник. В тежест на ответника *** с
оглед въведеното твърдение,че ищцата не е материално затруднена е
доказването,че ищцата разполага с доходи и/или имущество,които биха
позволили да сключи възмезден договор за правна помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПУСКА писмените доказателства.
ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните,че е сключен договор за
потребителски кредит № 2343779/02.02.2021 г. при заемна парична сума от
3000 лева и са заплатени 500 лева,различни от задължението за главница.
ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните,че е сключен договор за
поръчителство,по който е заплатена сума в размер от 971,10 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ответниците
да представят договори и справки за заплатени парични суми.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.10.2025 г.,от 10,30 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да
им бъде изпратен препис от определението,а на ищцата -и от писмените
отговори.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3