М О Т И В И по НОХД № 1076/ 2013 г. по описа на СтРС
Подсъдимият Б.Б.М. е обвинен в това, че
на 10.03.2013г. в гр.Стара Загора, причинил
телесна повреда на полицейски орган – старши полицай при Второ РУП – Стара Загора, Л.М.В., изразяваща се в причиняване на
болка, без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.2, предл.четвърто, т.4 вр. чл.130
ал.2 предл. първо от НК.
Подсъдимият Б.Б.М. е обвинен и в това,
че на 10.03.2013г. в гр.Стара Загора, причинил
телесна повреда на полицейски орган – старши полицай при Второ РУП – Стара Загора, Т.Г.Д., изразяваща се в причиняване на
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление
по чл.131 ал.2, предл.четвърто, т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимият Б.Б.М. е обвинен и в това,
че по същото време и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по
опазване на обществения ред – полицейски патрул в състав: старши полицай при
Второ РУП – Стара Загора Л.М.В. и старши полицай при
Второ РУП – Стара Загора Т.Г.Д. – престъпление по чл.325
ал.2, предл.първо, алтернатива първа, вр. ал.1 от НК.
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Л.М.В. ***,
ЕГН ********** против подсъдимия Б.Б.М. с п.а. и ЕГН за сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на извършване на деянието – 10.03.2013г. до
окончателното и изплащане.
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Т.Г.Д. ***,
ЕГН ********** против подсъдимия Б.Б.М. с п.а. и ЕГН за сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на извършване на деянието – 10.03.2013г. до
окончателното и изплащане.
Представителят на Районна прокуратура
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимия М..
Пледира на същия да бъде наложено наказание за всяко от деянията при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, което да се изтърпи при първоначален
строг режим. Счита, че предявените искове са основателни и доказани.
Гражданските ищци поддържат предявените
искове. Молят съда да ги уважи.
Подсъдимият М. моли съда да му определи
наказание пробация. В последствие заявява, че желае
да бъде признат за невиновен.
Защитата първоначално заема становище,
че подзащитният му признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и проявява критично отношение към
извършеното. В същото време оспорва механизма на настъпване на телесните
увреждания, като твърди, че част от тях са причинени в последствие, след инцидента. В заключение счита,
че обвиненията не са доказани по категоричен начин. Моли съда за оправдателна
присъда.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Пострадалите Т.Д. и
Л.В. към 10.03.2013 г. заемали длъжност „старши полицай” категория „Е” в група
„ООР” на сектор „ОП” при Второ РУП
- Ст.Загора. На посочената дата двамата били на работа в екип за времето от
08,00 до 20,00 часа, съгласно изготвен седмичен график рег.№ 2211п
/01.03.2013г. В изпълнение на Разпореждане рег.№ 3574п/10.03.2013 година на прекия
им ръководител за разстановка на силите, свидетелите В.
и Д. били разпределени в наряд на патрулен участък, обхващащ частта от територията
на града северно от бул.”Ц.С.Велики” и
на запад от ул.”Х.Д.Асенов”. Служителите изпълнявали служебните си задължения с
патрулен автомобил с ДК № СТ
0017 АХ .
Малко след 11,00 ч.
на ул. „Ивайло” Д. и В. забелязали л.а"Ауди
А 4", с рег.№ СТ 1230 АХ,
управляван от подс.Б.М. и подали сигнал с ръка, за да
спре за проверка. В автомобила, освен водачът, пътувал и свид.И.И.,
който се возел на предна дясна седалка. Макар, че възприел подадения сигнал, вместо
да го изпълни, подсъдимият ускорил скоростта и продължил движението му в посока,
ул.”Стрема”, след което и по ул.”Ком”. Свидетелите В. и Д. го последвали с патрулния автомобил като подавали светлинни и
звукови сигнали за преустановяване движението на превозното средство. Поради
движението си с висока скорост, подсъдимият неколкократно
създал предпоставки за настъпване на произшествие. Това провокирало свид.В.
да информира оперативния дежурен във Второ РУП –
Стара Загора за опасното поведение на водача. След няколкоминутно преследване,
на ул.”Богдан” до дом №5, подсъдимият М. преустановил движението си , тъй като
предната дясна гума на автомобила се спукала. В близост спрял и патрулният
автомобил. Свидетелите В. и Д. излезли от него и разпоредили на подс.М. и свид.И., да излязат от
автомобила и да застанат с лице към него. М. и И. напуснали
превозното средство, но се обърнали с лицата си срещу полицейските служители и
започнали да се приближават заплашително към тях. Подсъдимият отправил
заканителни реплики по адрес на полицаите. Свид.В.
подал второ разпореждане към М. и И. да се върнат
обратно до своя автомобил и се обърнат с лице към него, както и да преустановят
агресивното си словесно поведение. Свидетелят И. се подчинил. За разлика от
него, подсъдимият продължил да приближава служителите и с агресивен тон да пита
защо го спират. М. влязъл и във физически контакт като започнал да ги бута
последователно с ръце в областта на гърдите.
Шумът от
произтичащите събития достигнал до живущите в съседните имоти лица –
свидетелите М.Б., Т.Б. и С.Г., както и до други лица, намиращи се в района по
това време. Около мястото се събрали множество хора, които наблюдавали
случващото се.
Полицейските
служители продължили да издават устни разпореждания за преустановяване на
поведението на подс..М., на което последния отговорил
с нанасяне на юмручен удар в областта на лицето, в ляво, на св.Д.. Ударът бил последван
от друг с крак в областта на ръката и придружен
от закани за саморазправа, отправени на цигански от подсъдимия по адрес на свидетеля
Д.. За последния този език бил разбираем, поради което разбрал ясно и
недвусмислено смисъла им. Свидетелят Д. направил опит да предотврати следващ
удар от подсъдимия, като се опитал да хване ръцете му, но не успял. В този
момент свид.В. отишъл до патрулния автомобил и подал
сигнал за необходимостта от идването на екип за подкрепа. Свидетелят Д.
продължил да опитва да преодолее агресивното поведение на подсъдимия. М. се
съпротивлявал яростно и не позволявал да му бъдат поставят белезници. Свидетелят
В. се намесил отново, опитвайки се да помогне на колегата си и да сломи
съпротивата на подсъдимия. В този момент М. нанесъл силен удар с лакът в
областта на лявата скула на свидетеля В.
и го ритнал в долната част на левия крак. След това обхванал с ръце пострадалия
Д. в областта на шията и започнал да го стиска силно. След няколко секунди подс. М. отпуснал хватката, след което нанесъл още един
юмручен удар в областта на лицето на св.Д.. Свидетели на това станали множество
жители на кв. „Лозенец”.
Междувременно на
мястото на инцидента се отзовал втори полицейски екип в състав Даниел
Господинов и св. Г.Г.. Вторият от тях възприел непосредствено как подсъдимият М.
нанася удари в областта на лицето на св. Д.. Свидетелят Г. се насочил към М., Д.
и В.. В този момент св. Д. успял да преодолее съпротивата на подсъдимия,
съборил го на земята и с помощта на св. Г. му поставил белезници. Подсъдимият М.
и св. И. били отведени във Второ РУП – Стара Загора. Незабавно
след това пострадалите били
освидетелствани от съдебен лекар.
Видно от
заключенията на съдебно – медицинските експертизи №67/2013г. и №68/2013г, които съдът кредитира
с доверие като добросъвестни и компетентни,
на процесната дата на пострадалия Т.Д. са причинени оток и кръвонасядане на лицето; кръвонасядания
на шията; оток, кръвонасядане и затруднени движения
на междуфалангиалната става на втория пръст на
дясната ръка; кръвонасядания на лявата мишница; кръвонасядане в лявата хълбочна област. Описаните увреждания са от действието на
твърди тъпи предмети и отговарят да са получени в резултат на юмручни удари,
блъскане, дърпане, душене, стискане с ръце и ритане. Тези увреждания са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На пострадалия
Л.В. са причинени оток и кръвонасядане на лицето; кръвонасядане на лявата подбедрица.
Описаните увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени по време и начин, съобщени от пострадалия. Съдът счита, че тези
наранявания представляват разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, тъй като в резултат на деянието е изменено нормалното състояние
на лицето и тялото на пострадалия. Лявата скула е била оточна
и синкавочервеникаво кръвонаседната.
Подобно синкавомораво кръвонасядане
с овална форма е констатирано и върху долната половина на лявата подбедрица. Посочените последици са продължили да
съществуват известно време. Ето защо, съдът приема, че в случая уврежданията не
са причинили единствено болка.
Подсъдимият не дава
обяснения. Признава се за виновен. В прочетените на основание чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК сочи, че деянието му е провокирано от
желанието да осуети полицейската проверка, тъй като управлявал МПС без да
притежава съответно свидетелство за правоуправление. Изразява съжаление за
случилото се.
Съдът кредитира с
доверие обясненията на подсъдимия, в частта относно мотивите да не изпълни
първоначалното разпореждане на органите
на МВР. Както в хода на досъдебното производство обаче, така и по време на
съдебното следствие, подсъдимият не дава обяснения по фактите, включени в
предмета на доказване, в това число и да изложи причините поради които е
осъществил останалите действия – управление на превозно средство в разрез със законоустановените правила за движение – шофиране с
несъобразена скорост, създаване на предпоставки за настъпване на произшествие,
крещене на обществено място, откритите закани към органи на властта,
агресивното вербално и невербално поведение по отношение на тях, упоритият
отказ да прекрати неправомерните си действия, нападението над полицаи и
увреждането на тяхното здраве.
В показанията си
пострадалите Д. и В. са последователни и непротиворечиви досежно
това, че незабавно след отправянето на сигнала към подсъдимия да спре, същият е
увеличил рязко скоростта на автомобила и предприел движение по няколко малки улици
на квартала, сменяйки често посоката. По този начин М. се опитвал да избяга и
да осуети действията по преследване. Свидетелите са категорични също и че
въпреки многократно отправените звукови и светлинни сигнали, подсъдимият не
преустановил движението си. Сторил това едва когато последвала техническа
повреда на автомобила. Д. и В. сочат още, че с излизането си от превозното
средство, подсъдимият започнал да крещи, да ги приближава заплашително и
конкретно към първия от тях /тъй като бил от неговия етнос/ се обърнал на
цигански език, като се заканил, че ще го намери и ще се саморазправи с него.
Въпреки неколкократно отправените разпореждания да
спре, да се обърне с лице към колата, М. продължил с агресивното си поведение.
Започнал да блъска полицаите. При опитите им да му поставят белезници,
подсъдимият оказал яростна съпротива, блъскал, ритал и нанасял удари с ръце по
главата и тялото на пострадалите. И двамата свидетели са категорични, че между
тях и М. последвала схватка, като подсъдимият нанесъл два удара с юмрук в
областта на лицето на пострадалия Д., ритнал го в крака и направил опити да го
души с ръце. Последователни са и досежно това, че
подсъдимият е ударил с лакът в областта на лицето пострадалия В., както и че го
е ритнал с крак в областта на лявата подбедрица.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите Д. и В.. Вярно е, че същите като пострадали
от престъпленията, за които е даден на съд подсъдимия, биха могли да бъдат
заинтересовани от изхода на делото. Това обаче не дава основание техните
показанията да бъдат изключени априори. Съдът дава
вяра на посоченото от двамата свидетели, тъй като същото се потвърждава от
показанията на св. Г., от тези на свидетелите Б., Б. и Г., прочетените на
основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК показания
на св. И., както и от заключенията на съдебно медицинските експертизи.
Свидетелят
Г. непосредствено е възприел как М. нанася удари по лицето на пострадалия Д.,
както и че се е дърпал, викал и буйствал. Свидетелят е категоричен още и че
действията на подсъдимия са били наблюдавани от множество хора, събрали се на
място, привлечени от необичайния шум. Останалите свидетели също сочат, че
подсъдимият се е държал агресивно, дърпал се, махал с ръце и бутал полицаите.
Определят поведението му като ненормално, неадекватно.
Що се касае до показанията на св. И.,
съдът кредитира тези, дадени в хода на досъдебното производство /лист 19 от ДП/,
по следните съображения:
Пред съда И. заяви, че на процесната дата подсъдимият М. управлявал лекия автомобил,
когато служители на МВР им подали сигнал да спрат. Сочи, че водачът не изпълнил
разпореждането и продължил движението си. Твърди, че след слизането от
превозното средство по заповед на полицаите е легнал на земята. Когато станал,
забелязал двамата полицаи и подсъдимия да се борят. Подсъдимият М. не
позволявал да му бъдат поставени белезници. Отрича да е видял конкретни
действия от страна на пооследния, насочени към нараняване на полицаите.
В хода на досъдебното производство свидетелят
И. дава подробни показания. Сочи, че подсъдимият е възприел подадения от
служителите на МВР сигнал да спре, както и че въпреки това, ускорил движението
и продължил да шофира. Сочи още, че въпреки че М. забелязал полицейския
автомобил да се движи след него, отново
не спрял. Свидетелят И. заявява още, че подс. М. отказал категорично да изпълни разпореждането и да
се обърне с лице към автомобила. Сочи още, че е възприел как подсъдимият и
полицаите са вкопчени един в друг. Твърди, че се опитвал да разговаря с
подсъдимия, да го успокои, но последният продължил да се държи агресивно.
Разказва и, че е възприел как подсъдимият държи един от двамата полицаи, като с
едната ръка го е хванал през врата и го стиска, докато другият полицай се
опитвал да го дръпне и да му постави белезници.
Тези показания на св. И. се подкрепят
от посоченото от свидетелите Д. и В., от заключението на съдебно медицинската
експертиза на първия от тях/ л.27/ и от тези на останалите свидетели, като цяло.
Ето защо, съдът кредитира с доверие показанията на св. И. от досъдебното
производство, а не тези, дадени пред съда. Последните са лаконични, твърде общи
и изолирани от останалите доказателства, събрани по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, съдът счита за
безспорно установено, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.325 ал.2, предл.първо,
алтернатива първа, вр. ал.1 от НК, тъй като на 10.03.2013г. в гр.Стара Загора, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред –
полицейски патрул в състав: старши полицай при Второ РУП
– Стара Загора Л.М.В. и старши полицай при Второ РУП
– Стара Загора Т.Г.Д..
На процесната дата, с
действията си по управление на превозно средство в грубо нарушение на
установените правила за движение по пътищата – шофиране с висока и несъобразена
скорост, създавайки реална заплаха за живота и здравето на останалите участници
в движението, подсъдимият грубо е пренебрегнал общоприетите порядки за
поведение в обществото. В тази връзка съдът съобрази, че действията са
извършвани с превозно средство, застрашаващо както движението на други превозни
средства, така и на граждани, мястото на извършване на деянието – на оживени
улици, в най – многолюдния квартал на града. Действията му по нарушаването на
обществения ред и явното нежелание да се съобрази с установените правила, се
изразяват и в опита на подсъдимия да осуети проверката на органите на МВР,
натоварени именно с грижата по опазване на обществения ред и спокойствие, както
и в последвалия упорит отказ да прекрати неправомерното си поведение.
Отправените в последствие реплики по адрес на полицейските служители и в
частност тези към пострадалия Д., несъмнено също имат антиобществен
характер и представляват елемент от поведението на подсъдимия насочено към
грубо нарушаване на обществения ред. Действията на подсъдимия по нападение над
полицаите, блъскане, ритане, яростна съпротива, също представлява демонстрация
на пренебрежително отношение към утвърдените правила в обществото, към
правилото за ненакърняване на човешкото достойнство, към изискването за съдействие,
дължимо спрямо полицейския орган в по- голяма степен, отколкото към друг, при
осъществяване на вменените му общественополезни функции. Заплашителното
поведение, обидните и заканителни реплики представляват подчертана проява на
неуважение, не само към конкретния полицейски служител, но въобще към първоохранителните органи и към установения правов ред. В
тази връзка съдът съобрази и това, че деянието е извършено на обществено място,
в светлата част на деня, на оживена улица, в присъствието на множество хора,
както и че същото макар и започнало преди пряката намеса на органите на властта,
не е преустановено след това, а напротив – прераснало е в съпротива срещу тях. Деецът
не е ограничил противоправните си действия до неизпълнение
на полицейско разпореждане да спре за проверка. Същият е предприел опит за
бягство. Впоследствие неколкократно е отказал да
изпълни заповедите на органите на МВР. Напротив- демонстрирал е открита агресия
спрямо тях. Поведението му е ескалирало в нападение и преустановяването му и
възстановяването на обществения ред е реализирано принудително, с намесата и на
втори полицейски екип.
Деянието е осъществено по отношение на полицейски
служители по време и във връзка с изпълнението на служебните им задължения. Според нормата на чл.93 т.2 от НК,
„орган на власт” са органите на държавна власт, органите на
държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях,
които са натоварени с упражняването на властнически функции. Министерството на вътрешните работи е орган
на държавната власт, като част от изпълнителната власт.
Видно от справка на Второ РУП – Стара Загора рег.№7941/01.04.2013г. и приложенията
към нея /л.д.41-45/, свидетелите Т.Д. и Л.В. са заемали, всеки един от
тях, длъжност „старши полицай” категория
„Е” в група „ООР” на сектор „ОП” при Второ РУП - Ст.Загора, като служители на МВР, т.е. всеки един от
тях е представлявал орган на властта.
Ето защо, съдът прие, че деянието по чл.325 от НК е
съпроводено със съпротива срещу органа на властта, изпълняващ задължение по
опазване на обществения ред.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал, че с действията си смущава установения ред и общественото спокойствие.
Поведението му е очевидна демонстрация на неуважение към обществото, на
пренебрежение към спазването на общоприетите норми, към авторитета и достойнството
на органите на властта.
При условията на реална съвкупност,
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.131
ал.2, предл.четвърто, т.3 вр.
чл.130 ал.1 от НК тъй като на 10.03.2013г. в
гр.Стара Загора, причинил лека телесна повреда на полицейски орган – старши
полицай при Второ РУП – Стара Загора Т. Д., изразяваща се в причиняване на
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.
Б.М. е извършил и престъпление по чл.131 ал.2, предл.четвърто,
т.4 вр. чл.130 ал.2 предл.
първо от НК, тъй като на 10.03.2013г. в
гр.Стара Загора, причинил лека телесна повреда на полицейски орган – старши
полицай при Второ РУП – Стара Загора Л.М.В., изразяваща
се в причиняване на болка.
Както бе посочено по- горе, съдът
счита, че нанесената на пострадалия В. представлява такава по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. Според обвинението обаче деянието е квалифицирано по по- лекия състав на
ал.2 от същия текст. Доколкото в хода на съдебното следствие не бе направено предложение
за изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, съдът счете, че следва да
признае подсъдимият за виновен за нанесената лека телесна повреда на полицейски
орган – старши полицай Л.В. по по- леко квалифицарания състав, а именно този на чл.131 ал.2, предл.4, т.4, вр. чл.130 ал.2, предл.1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал, че действията
му са противоправни и наказуеми от закона, както и че
нанесените от него удари по лицето и тялото на пострадалите, ще им причинят
физически болки и разстройство на здравето. М. е осъзнавал също особеното
качество на пострадалите – полицейски органи, които в момента на извършване на
деянието изпълняват служебните си задължения по охрана на обществения ред.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателно-правната ни
система-ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първият принцип в специалния
текст на чл.325 ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години. За престъплението по чл. 131 ал.2, вр. чл.130
ал.2 от НК, законодателят е предвидил наказание до три години лишаване от
свобода, а за това по чл.131 ал.2 вр. чл.130 ал.1 от НК от една до пет години лишаване от свобода.
Съгласно втория принцип, съдът обсъди
обществената опасност на деянията, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете направените самопризнания, изразеното в хода на
досъдебното производство критично отношение към извършеното, както и младата
възраст на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
съобрази това, че подсъдимият е многократно осъждан, в това число и за
престъпление по чл.129 от НК. С оглед поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия, на същия неколкократно е налагано
наказание лишаване от свобода с приложение института на условното осъждане, както
и пробация. Очевидно обаче същият не се е поправил.
Съзнавайки обремененото си съдебно минало, М. е извършил процесните
престъпления на публично място, и по отношение на органи на властта. Същият е
проявил упоритост при осъществяване на деянията, като по отношение на това по
чл.325 от НК продължително време е отказал да изпълни разпорежданията на
органите на МВР и въпреки тяхната намеса е продължил действията си, оказвайки
яростна съпротива. Подобна упоритост е налице и досежно
другите две престъпления. Подсъдимият е нанесъл множество удари по тялото и
лицето на полицаите, блъскал ги е в гърдите, обиждал ги е и отправил
заканителни реплики по отношение на тях в присъствието на множество хора. Тази конкретика обективира по-висока
обществена опасност на извършеното от подсъдимия, както и на неговата личност.
Ето защо, и като съобрази целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК, съдът определи за престъплението по чл.325 ал.2 от НК
наказание при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
За престъплението по чл.131 ал.2 предл.4,
т.4, вр. чл.130 ал.2, предл.1
от НК, като съобрази освен посоченото по-горе и степента на засягане на
телесната неприкосновеност, честта и достойнството на пострадалия В., съдът
наложи на подсъдимия наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
По отношение на наказанието за престъплението по
чл.131 ал.2, предл.4, т.3, вр.
чл.130 ал.1 от НК, съдът взе предвид обстоятелството, че на пострадалия Д. е
нанесена многостепенна лека телесна повреда с помощта на множество удари в
областта на лицето, шията и тялото, като
по отношение на него подсъдимия е проявил подчертана упоритост при извършването
на деянието. Ето защо, съдът определи наказание при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно – лишаване от свобода за срок от една
година и седем месеца.
Съдът приложи разпоредбата на чл.23 от НК и групира
така определените наказания, като определи едно общо най- тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от една година и седем месеца.
Като съобрази обременото
съдебно минало на подсъдимия, императивните предпоставки на закона, спецификата
на извършване на конкретните деяния, съдът счете, че така определеното общо
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Налаганите до момента наказания
очевидно не са въздействали поправително и възпитателно на подсъдимия. Ето
защо, съдът прие, че подсъдимият М. следва да изтърпи наказанието ефективно,
при първоначален строг режим. Наличието на предходни осъждания дори и такова
чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 от НК, налага изтърпяване на
наказанието при условията на чл.59 ал.1 и чл.61 т.3 от ,
доколкото настоящото осъждане на наказание лишаване от свобода не е първо по
ред /вж.реш. № 10/12г. на І н.о. на ВКС/. Освен това,
ефективното изтърпяване на наказанието е наложително и с оглед генералната
превенция – да се въздейства възпитателно и върху другите членове на обществото
/да осмислят, че такова посегателство
срещу различни обществени отношения, защитени посредством наказателните норми,
особено когато са осъществени срещу
органи на властта, а в случая и от лица, за които не за първи път се реализира
наказателна отговорност, води до по-неблагоприятни за извършителя последици/.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Л.М.В. ***,
ЕГН ********** против подсъдимия Б.Б.М. с п.а. и ЕГН за сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на извършване на деянието – 10.03.2013г. до
окончателното и изплащане.
На основание чл. 84 и сл. от НПК бе
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Т.Г.Д. ***,
ЕГН ********** против подсъдимия Б.Б.М. с п.а. и ЕГН за сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от датата на извършване на деянието – 10.03.2013г. до
окончателното и изплащане.
Правното основание на предявените
искове е чл.45, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД. Нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД
установява общото правило за поведение, което забранява да се вреди другиму,
респ. задължението да се поправят вредите, които са причинени виновно.
Фактическият състав на тази правна норма съдържа пет елемента, чието
кумулативно наличие следва да бъде установено във всеки отделен случай, за да
може да се ангажира отговорността на причинилия вредите.
По предявения граждански иск от
пострадалия В.:
По безспорен и категоричен начин се
установи, че причинената лека телесна
повреда на пострадалия В. е в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия
деяние. Отокът и кръвонасядането на лицето, както и кръвонасяденото на лявата подбедрица
са причинили болка. При това положение съдът намира предявеният граждански иск
за основателен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен
принцип в правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно с
характера и степента на увреждането, продължителността на страданието, както и последващото състояние на здравето. В хода на съдебното
следствие се установи безспорно, че на Л.В. в резултат на престъпното поведение
на подсъдимия са причинени сравнително леки наранявания От друга страна съдът съобрази,
че деянието е осъществено по отношение на полицейски служител, призван да се
грижи за опазването на обществения ред, да излъчва авторитет и да вдъхва
доверие у гражданите. Съдът взе предвид и това, че престъплението е извършено
на публично място, пред множество хора, с което са причинени допълнителни
отрицателни емоционални преживявания от страна на пострадалия.
По тези съображения и с
огледа на критериите за справедливост съдът намира, че причинените болки и
страдания на пострадалия Л.В. следва да
бъдат възмездени със сумата от 1000лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждане – 10.03.2013г. до окончателното й
изплащане. Съдът отхвърли останала част от
предявения граждански иск над 1000 лв., до размера на претендираните
3 000лв. като недоказан.
По предявения граждански иск от
пострадалия Д.:
По безспорен и категоричен начин се
установи, че на пострадалия Д. е причинена многостепенна лека телесна повреда,
която е в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. На същия е
причинено временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. При това положение, съдът намира предявения граждански иск за
основателен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В хода на съдебното следствие се
установи безспорно, че на Т.Д. в резултат на престъпното поведение на
подсъдимия, са причинени множество средно леки наранявания – оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания
на шията, оток, кръвонасядане и затруднени движения
на междуфалангиалната става на втория пръст на
дясната ръка, кръвонасядане на лявата мишница и кръвонасядане в лявата хълбочна област. По отношение и на
този пострадал, съдът съобрази, че престъплението е извършено спрямо орган на
властта, пред неограничен кръг от хора, с подчертана упоритост и агресия.
Всичко това, в съвкупност с преживените болки и страдания, допълнително е
накърнило достойнството на пострадалия и професионалната му чест.
По тези съображения и с
огледа на критериите за справедливост съдът намира, че причинените болки и
страдания на пострадалия Т.Д. следва да
бъдат възмездени със сумата от 1700 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждане – 10.03.2013г. до окончателното й
изплащане. Съдът отхвърли останала част от
предявения граждански иск над 1700 лв., до размера на претендираните
5 000лв. като недоказан.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди
подсъдимия да заплати направените съдебни и деловодни разноски в размер на 195,00
лева, както и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 118,00
лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване
на престъпните деяния на подсъдимия М. са слабите морални волеви задръжки и пренебрежителното отношение към органите на
властта и установения правов ред.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: