№ 445
гр. Русе, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова
Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500456 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. М. В. чрез пълномощника му адв. З. П.
от АК-Русе против решение №616/05.05.2023 г., постановено по гр.д.№
1495/2022 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от
него против ЧСИ М. М. иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни
действия в размер на 7130.15 лв. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният от него иск бъде уважен. Иска присъждане на направените
разноски за производството.
Ответницата по жалбата ЧСИ М. Б. М.- рег.№ *** на КЧСИ е падала
отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска
същото да бъде потвърдено.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявеният от жалбоподателя против
ЧСИ М. Б. М. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение в размер на 7130.15
лв.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че изпълнително дело №6/2011 г. по описа на ЧСИ М.М.- рег.№
*** на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД-
гр.София против длъжниците В. М. В. и И. А. С. и въз основа на
изпълнителен лист от 14.12.2020 г., издаден по ч.гр.д. №11500/2010 г. на
Районен съд- Русе за събиране на вземанията на банката, произтичащи от
договор за кредит, сключен на 02.10.2007 г.
В молбата си взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи-
запор върху вземания на длъжниците; налагане на запор, опис и продажба на
движими вещи; възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти. Със
запорно съобщение- изх.№ 1266/27.01.2011 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателя, наложен е запор и върху
вземането му от ЗКП „Трети март“- гр.Цар Калоян, както и от ЗК „Хърцои“-
с. Костанденец. От тези изпълнителни способи ежемесечно са постъпвали
суми за погасяване на задълженията към взискателя.
На 29.05.2013 г. по молба от „ОТП Факторинг България“ същият е
конституиран като взискател въз основа на договор за цесия, сключен с
„Банка ДСК“ ЕАД-София. По искане на този взискател по изпълнителното
дело са наложени запор върху МПС и запори върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателя, от който изпълнителен способ ежемесечно
са постъпвали суми за погасяване на задълженията. Суми са внасяни и от
2
съпругата на жалбоподателя в периода м. юни 2018 г.- м октомври 2020 г.
С обжалваното решението първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и е приел, че искът е
неоснователен по съображения, че не са налице незаконосъобразни действия
от страна на ЧСИ М. М.. Първоинстанционният съд е приел, че е налице
надлежно оправомощаване на съдебния изпълнител да пристъпи към
изброените изпълнителни способи, без да е необходимо допълнително
възлагане за всяко едно отделно. Прието е, че поисканите и осъществени
изпълнителни действия, както и постъпилите плащания, показва, че от
образуването на изпълнителното производство до неговото прекратяване
няма период от две години, без да е поискано и предприето изпълнително
действие или без да е получено плащане по изпълнително дело. Районният
съд е счел за необосновано твърдението на ищеца, че изпълнителното дело е
било прекратено по право още на 01.01.2013 г. и е посочено, че това е
обективно невъзможно, тъй като делото е било образувано на 05.01.2011 г., а
в периода до 01.01.2013 г. са наложени обезпечителни мерки и многократно
са постъпили плащания по наложен запор върху трудови възнаграждения.
Прието е, че към 01.01.2013 г. изпълнителното дело не е било прекратено по
право, защото са налице плащания от трето задължено лице по наложения
запор върху трудово възнаграждение като част от осъществяването на
поискан изпълнителен способ.
Първоинстанционният съд е приел, че дори делото да е перемирано, не е
налице незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като вземането, за събиране на което е било образувано
процесното изпълнително дело, не е било погасено по давност към датата на
налагане на запора върху трудовото възнаграждение на ищеца по настоящото
дело.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от
ЗЗД.
Определената от съда правна квалификация на иска е неправилна, но това
няма за последица недопустимост на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел
3
под грешна правна норма, поради което не е налице произнасяне по
непредявен иск, а е налице хипотеза на неправилно приложение на
материалния закон.
Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това
последици по чл.270, ал.3, пред. последно от ГПК за обезсилване на
постановеното по непредявен иск решение и връщане на делото на
първоинстанционният съд за ново разглеждане, е налице само, когато съдът
се е произнесъл извън очертания от страните предмет на спора. При
произнасяне на съда съобразно заявените от ищеца факти, но при неправилна
правна квалификация на спорното право, е налице неправилно приложение на
материалния закон, което не води до недопустимост на решението и не е
основание за неговото обезсилване. Въззивният съд като съд по същество
следва да даде правилната правна квалификация на спора и да го реши по
същество. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение
№941/30.12.2019 г. по гр.д.№ 1673/2008 г. на ВКС, решение №431/20.12.2011
г. по гр.д.№455/2011 г. на ВКС.
Въззивният съд след като съобразява изложените в исковата молба
фактически твърдения и петитума, приема,че правилната правна
квалификация на предявеният иск е чл.74 от ЗЧСИ.
Разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ регламентира деликтната отговорност на
частните съдебни изпълнители в качеството им на длъжностни лица, които
изпълняват дейност по повод принудително изпълнение, за причинените от
тях вреди от незаконосъобразните им действия или бездействия при или по
повод тази им дейност. ЧСИ дължат обезщетение на увредените лица за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Пряка вреда е тази, която директно въздействие върху правната сфера на
увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител- тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ на основание чл.74 от
ЗЧСИ, в доказателствена тежест на ищеца- жалбоподател в настоящото
производство, е да установи елементите от фактическия състав на цитираната
4
правна норма- неправомерни действия и/или бездействия на ЧСИ, настъпила
вреда, причиняване на вредата при изпълняване на дейността на ЧСИ и
причинна връзка. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС -
решения №264/08.04.2010 г. по г. д. № 474/09 г. на ВКС, IV ГО,
№120/08.07.2011 г. по т. д. № 1123/10 на ВКС, ТК, II ТО.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна преценка
относно процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на
съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и
какво е решението на съда по жалбата. Това е така, тъй като с решението по
жалба срещу действия на съдебния изпълнител се формира сила на присъдено
нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови
отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност,
което е преюдициален въпрос за този процес. Относно обстоятелства от
значение за отговорността по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ сила на присъдено нещо не
се формира, правоустановителното действие на решението не се изразява в
установена противоправност на обжалваното изпълнително действие, ако то
бъде отменено.
Заявеното от жалбоподателя основание за ангажиране на отговорността
на ответницата в качеството й на ЧСИ е извършване на изпълнителни
действия след настъпила перемпция на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар.“перемпция“ настъпва по силата на закона като съдебният изпълнител
може да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство на това
основание, следва да е налице бездействие от страна на взискателя в
продължение на две години.
Данните по изпълнителното дело сочат, че не е налице твърдяното
бездействие от страна на взискателя.
В молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят
5
е посочил конкретни изпълнителни способи, вкл. и запор върху трудовото
възнаграждение и други вземания на жалбоподателя в качеството му на
длъжник.
ЧСИ е предприел налагане на запор по искане на взискателя и от
осъществяването на този изпълнителен способ са постъпвали ежемесечно
суми за погасяване на задълженията на жалбоподателя.
От момента на образуване на изпълнителното дело до момента на
неговото прекратяване по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали
суми от трети задължени лица по наложени запори като част от
осъществяването на поискан изпълнителен способ. С оглед на това не е
налице период от време, в който взискателят да е бездействал по смисъла на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и това да има за последица прекратяване на
изпълнителното производство.
Поради това не е налице заявената незаконосъобразност на действията на
ЧСИ, изразяващи се в събиране на суми по осъществен изпълнителен способ-
запори върху вземания на длъжника.
Не е налице и настъпила вреда като пряка последица от действията на
ЧСИ. Със събраните в изпълнителното производство суми от наложените
запори е погасено вземането на взискателя спрямо жалбоподателя.
Удържаните и преведени на взискателя суми са извършени на валидно
основание, поради което за жалбоподателя не е налице вреда.
Изложеното сочи, че в процеса не са установени нито незаконосъобразни
действия и/или бездействия от страна на ЧСИ, нито настъпила вреда, поради
което не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на
съдебния изпълнител, което обуславя неоснователността на иска и правилно
същият е отхвърлен.
Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №616/05.05.2023 г., постановено по гр.д.№
1495/2022 г. на Русенския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7