Решение по дело №3609/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2047
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20193110203609
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н  И Е

 

2047 / 13.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3609 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Ст.Н., като управител  на „А.О.Б.“ЕООД, чрез ю.к. Пл.Д.  против Наказателно постановление № КГ-2232/08.07.2019 г., издадено от председателя на  ДА „МТН“, с което на осн. чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева,за нарушение на чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ.

В жалбата се излагат доводи за недоказаност на нарушението, а с оглед количеството гориво, изтеглено  от пазара се твърди, че е случаят е  маловажен.  Формулирано е искане за отмяна на  НП като издадено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Процесуален представител на АНО не се явява.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.11.2018 г. по инициатива на  Междуведомствен координационен център била   извършена проверка в бензиностанция, управлявана от „А.О.Б." ЕООД, ***, Нов Домостроителен Комбинат.  Свид.  Ж.П. – инспектор в отдел „Инспекция на качеството на течните горива“  при ДАМТН, участвала във вземането на  проба от разпространяваното течно гориво - автомобилен бензин A- 95Н, от бензиноколонка № 3, за което е съставен  Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № В-104/15.11.2018 г. Проверяващите установили, че последната доставка на течното гориво - автомобилен бензин А-95Н е в количество 4 974 л., по приемо-предавателен протокол № **********-153862/11.10.2018 г. и с Декларация за съответствие № 1/19.09.2018 г. издадена от „Варна Сторидж" ЕООД, за партида № 0001 в количество 1 378 t. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 3 в момента на проверката било 934,01 л.

След изпитване на контролна проба в стационарната Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТН - гр. София, е установено, че с оглед получения резултат -  217,0 °С е налице  превишение със „7,0 °С "над максимално допустимата стойност от 210,0 °С по показател "Дестилационни характеристики" -" край на кипене“ за течно гориво - автомобилен бензин А-95Н.

По искане на  жалбоподателя  била проведена арбитражна процедура в Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ" ООД - гр. Стара Загора. При нея бил получен резултат -  218,1 °С, който е с „8,1 °С" над максимално допустимата стойност от 210,0 °С по показател "Дестилационни характеристики" -" край на кипене“ за течно гориво - автомобилен бензин А-95Н.

Като приела, че съгласно БДС EN ISO 4259, при получен резултат от изпитването над 214,0 °С, е налице несъответствие на  изискването за температура на край на кипене, респ. по "Дестилационни  характеристики"-" край на кипене (°С)“,  продуктът  не  съответства на изискванията за качество по този показател в Приложение № 1 от НИКТГУРНТК свидетелката  Ж.П.  съставила срещу „А.О.Б." ЕООД, АУАН №  А-483/11.01.2019 г. В същия нарушението е квалифицирано  по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ във вр.  чл.6 т.1, Приложение  № 1 от  НИКТГУРНТК. Актът бил връчен на упълномощено от представляващия дружеството, лице. Въз основа на АУАН било издадено НП № НРК-6/01.04.2015 г., предмет на настоящата проверка.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Ж.П. и от писмените материали приобщени по делото. Съдът кредитира гласните доказателствени средства, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал. В този смисъл твърденията за допуснати нарушения още при вземане на пробата от разпространяваното гориво са неоснователни. В същия смисъл, съобразявайки  наличието на акредитация на лабораториите, извършили изпитванията на контролната проба и резултатите от  тях, показващи  и в двата случая превишение по конкретен показател за качество, съдът прецени и оплакванията за разлика между тях от установеното  в лабораторията   към ГД ККТГ, ДАМТН и  при проведената арбитражна процедура, инициирана  от жалбоподателя и проведена в присъствие  на негов представител.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на  процесуалния закон:

Актът за установяване на  нарушението и Наказателното постановление са издадени от компетентентни органи в кръга на предоставените им правомощия, съгл. заповед № 18/05.01.2018 г. на Председателя на ДАМТ, респ. чл.43а ал.3 от ЗЧАВ .

Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, и съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. С оглед функцията на свидетелите в административнонаказателното производство, а именно да удостоверят истинността на акта, не се изисква същите да са присъствали и при установяване на нарушението. В този смисъл неоснователно е  твърдението в жалбата, за неучастие на  свидетеля присъствал при проверката и при съставяне на АУАН. Освен това жалбоподателят в настоящото производство, има възможност да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта.

По приложението на  материалния закон:

С нормата на чл.8 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух се въвежда забрана за пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. В случая това е Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК).  Съгласно  чл. 6 т.1  от същата „автомобилните бензини трябва да отговарят на изисквания за качество, съгласно приложение № 1. В последното са посочени различни показатели и  граничните (мин. и макс. допустими) стойности  за тях, на които следва да отговарят автомобилните  бензини.  Обективираната  в Приложение № 1 максимална стойност за „край на кипене“ по показателя „Дестилационни характеристики“  е 210,0 °С

 В настоящия случай от фактическа страна безспорно се установи, че въззивното дружество е съхранявало в един от резервоарите  на стопанисваната от него бензиностанция процесното  течно гориво „Бензин А95Н“ с цел зареждане на горивните резервоари на МПС на потребители. Т.е. жалбоподателят има качеството на „краен разпространител“ по см. на  §1 т.20 от ДР на ЗЧАВ.  Документите придружаващи последната доставка на това гориво  сочат еднозначно, че лицето, което  го е пуснало на пазара, е изпълнило задължението си по  чл.12 ал.1 от НИКТГУРНТК, като е предоставило декларацията за съответствие на въззивното дружество, което го разпространява. Тази декларация е издадена въз основа на резултатите от проведени изпитвания по реда, определен в чл.9 на  посочената Наредба, поради което няма основание да се подлага на съмнение, качеството на доставеното течно гориво. 

Установеното,  включително и с арбитражно изследване на взетите проби от „Бензин А-95Н“,  превишение на  максимално допустимата стойност за „край на кипене °С“ по показател „Дестилационни характеристики“, съгл. Приложение № 1 на НИКТГУРНТК,  недвусмислено сочи, че  разпространяваното от „А.о.Б.“ ЕООД течно гориво не отговаря на изискванията за качество. При това положение и с оглед въведената с чл.8 ал.2 от ЗЧАВ забрана за разпространението на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество съдът счита, че  правилно АНО е ангажирал административно-наказателната  отговорност на жалбоподателя. Формулировката на този текст сочи недвусмислено, че несъответствието дори само на едно от изискванията за качество на разпространяваното  гориво, съставлява нарушение на посочената забрана. В този смисъл съдът не споделя  изложеното в жалбата, че при проверката не са изследвани  и  останалите 20 показателя, визирани в Приложение № 1 на  НИКТГУРНТК.

При определяне на размера на имуществената санкция явно е отчетен вида и характера на нарушението и факта, че е извършено за първи път, и е наложена санкция в минималния размер по чл.34 ал.2 от ЗЧАВ, която съдът намира, за адекватна на целите на наказанието по см. на чл.12 от ЗАНН.

Съдът не счита, че в настоящия случай е приложима  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен  на обществена опасност от  други  нарушения от същия вид. Твърденията, че  наличното количество бензин А-95Н в процесния резервоар било  незначително с оглед обема на последния, а  изтегленото течно гориво от пазара - с ниска стойност, не обосновават  извод за маловажност на  случая, тъй като вредните последици от констатираното несъответствие на изискванията за качество са относими към опазване чистотата на атмосферния въздух, която няма числов израз.

По изложените съображения съдът счита, че проверяваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2232/08.07.2019 г., издадено от председателя на  ДА „МТН“, с което на „А.О.Б.“ЕООД, представлявано от управителя Ив.Николов на  осн. чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева,за нарушение на чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: