№ 977
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Цветина Цолова
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512500 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 8098/15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 63059/2021 г. на СРС, 120
състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу Е. И. Т. - Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Сливен, кв. ****, със съдебен адрес: общ. Котел, село Кипилово, ул. ****
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ, и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
2 804,40 лева, представляваща стойност за потребена топлинна енергия през периода
01.10.2015 год. – 30.04.2018 год., ведно със законната лихва от 29.07.2021 год. до изплащане
на вземането; 357,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 год. до
09.07.2021 год., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия;
12,86 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 29.07.2021 год. до изплащане на вземането;
2,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 год. до 09.07.2021 год.
Е. И. Т. - Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати и сумата от 252,10 лева, представляваща
разноски в двете производства. Решението е постановено при участието на „ПМУ И.“ ООД,
трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Недоволна от постановеното решение е останала ответницата, която е подала
въззивна жалба срещу решението. Оспорва изводите на първата инстанция относно
1
нередовност на подадения отговор на исковата молба, а от там и че са оставени без
разглеждане възраженията й. Поддържа заявеното в редовния, според жалбоподателката,
отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло отхвърля
предявените спрямо ответницата претенции.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е
допустима и подлежи на разглеждане.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба
като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано
и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната
жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни
норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното.
Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК**** срещу Е. И. Т. - Т., ЕГН ********** – за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи главница в размер на 2 804,40 лева,
представляваща стойност за потребена топлинна енергия през периода 01.10.2015 год. –
30.04.2018 год., ведно със законната лихва от 29.07.2021 год. до изплащане на вземането;
357,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 год. до 09.07.2021
год., дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 12,86 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.07.2021 год. до изплащане на вземането; 2,51 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018 год. до 09.07.2021 год.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №242989, но не е
изпълнил задължението си да заплати доставената в имота топлинна енергия за битови
нужди в процесния период.
Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, който е
нередовен и съдът е дал указания за неговото изправяне. Указанията на съда не са
изпълнение, поради което и отговорът е нередовен и се счита за неподаден, а наведените в
него възражения не следва да се разглеждат.
2
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца „ПМУ И.“ ООД не
оспорва исковете. Представя писмени доказателства.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи
условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и
данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Процесният топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за
топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е
доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството
си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово
разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка
на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
3
Предвид гореизложеното, първата предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника е установена.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.
42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с
влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.
05. 2018 г. – м. 04.2020 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че,
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената
на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
Притежаваното от ответницата право на собственост се установява по делото, че е
в резултат на настъпило наследствено правоприемство от починалата й баба – Е. Г. Т., видно
от удостоверение за наследници с изх. №РИЛ18-ТД26-199/16.02.2018 год. на СО, район
„Илинден“, представено по делото. Съвкупно от останалите доказателствени материали по
делото – нотариалните актове по историята на имота, удостоверения за наследници и прочее
– се установява, че ответницата не е единствен собственик на имота, а притежава идеални
части. Относно доказването на това обстоятелство, въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния, като важното за случая е, че ищцата притежава 1/2 идеални части,
съответно за същите се явява задължена спрямо ищеца за потребена топлинна енергия.
4
Следователно, установено е качеството на ищцата на собственик, от където произтича и
качеството й на потребител по смисъла на закона.
В исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., действащи между страните са
приетите от "Т. С. " ЕАД Общи условия от 2016 г., одобрени с Решение на ДКЕВР от
10.07.2016 г. Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат
в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението. (Решение № 3100 от 7.04.2022 г. на СРС по гр. д. №
44788/2021 г.; Решение № 8163 от 16.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 71729/2021 г.).
Във връзка с възражението, че отговорът на исковата молба е редовен, съдът намира
следното. С определението, с което на ответника е предоставен едноседмичен срок да внесе
посочената сума за изготвяне на подадения в електронен вид отговор на исковата молба на
хартиен носител, според настящата въззивна инстанция, първоинстанционният съд е дал
ясни, точни и законосъобразни указания във връзка с необходимостта и начина от
превеждането й. Съдът е длъжен да следи служебно за спазване на дадените указания от
страните. Съдът е посочил точно размера на таксата – 2, 60 лв. Настоящият състав на ОС
Благоевград счита, че от първоинстанционния съд са били дадени на ищеца ясни, точни и
съответстващи на закона указания във връзка с дължимата такса, които не са били
изпълнени в срока по чл. 129, ал.2 от ГПК, което съставлява основание за настъпване на
последиците, описани в решението, а именно неразглеждане на подадените от ответника
възражения. Неотстраняването дори и на една от нередовностите на отговора, за която съдът
е дал ясни и конкретни указания, в срока посочен от закона и от съда, води до настъпването
на неблагоприятните последици за ответника.
Предвид изложеното, въззивният съд намира възражението за погасяване по давност
за неоснователно.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8098/15.07.2022 г., постановено по гр. д. № 63059/2021
5
г. на СРС, 120 състав, са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу Е. И. Т. - Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Сливен, кв. ****, със съдебен адрес: общ. Котел, село
Кипилово, ул. ****, установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 2 804,40 лева, представляваща стойност за потребена топлинна
енергия през периода 01.10.2015 год. – 30.04.2018 год., ведно със законната лихва от
29.07.2021 год. до изплащане на вземането; 357,78 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 год. до 09.07.2021 год., дължима върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 12,86 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 29.07.2021
год. до изплащане на вземането; 2,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.07.2018 год. до 09.07.2021 год.
ОСЪЖДА Е. И. Т. - Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Сливен, кв. ****, със
съдебен адрес: общ. Котел, село Кипилово, ул. **** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща сума за заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ПМУ И.“ ООД, трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6