№ 3291
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20221100110558 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искове на Г. М. Г. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 100 000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на водено наказателно
производство за престьпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. чл. 321 ал.2 от НК, по което
впоследствие е оправдан с влязла в сила на 22,03,2019г. Присъда от 06.03.2019г.,
постановена по НОХД № 599/2016г. на Специализиран наказателен съд, по което са взети
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 19,08,2011г. до 13,10,2011г.,
„Домашен арест“ за периода от 13,10,2011г. до 21,12,2011г. и „Подписка“ за периода от
21,12,2011г. до постановяване на оправдателната присъда, , ведно със законната лихва върху
главницата считано от 22,03,2019г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до
окончателното и изплащане.
В исковата молба Г. М. Г. твърди, че първоначално е разпитан като свидетел,
впоследствие задържан, а на 16,08,2011г. привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
321 ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 321 ал.2 НК. Срещу него било образувано наказателно
производство, по което били проведени множество заседания и значителни по обем
процесуални действия, за продължителен период от време. Изготвени и внесени били
няколко обвинителни акта. С повдигане на обвинението спрямо него били последователно
взети, за значителни времеви периоди мерки за неотклонение: „Задържане под стража“,
„Домашен арест“ и „Подписка“. Повдигнатото обвинение и образуваното съдебно
производство получили широк обществен отзвук, като обществеността чрез медиите била
уведомена, че служители на АПИ и ДАИ са задържани за изнудване и подкупи, като било
създадено впечатление, че ищецът е съпричастен в извършване на престъпления.
1
Твърди, че за периода на воденото наказателно производство търпял болки и
страдания с голям интензитет. Живеел в постоянен страх, че ще бъде наказан за тежкото,
умишлено престъпление, за което е обвинен, за което закона предвиждал тежко наказание.
Изживял отрицателни емоции и поради това, че престъплението, за което бил обвинен било
разгласено чрез медиите, което настроило обществото отрицателно срещу него. По време на
взетата мярка „Задържане под стража пребивавал в изключително тежки и нехуманни
условия в арестните помещения, което сринало психиката му.
В срока по чл.131 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не
оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство, по което му е повдигнато
обвинение за твърдяното престъпление, продължило за твърденият период, по време на
което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, „Домашен арест“ и
„Подписка“, по което впоследствие е оправдан с влязъл в сила съдебен акт.
Оспорва наличието на причинна връзка между воденото наказателно производство и
твърдените имуществени и неимуществени вреди, а в евентуалност неимуществените вреди
по интензитет и проявление.
Счита претенция за неоснователна, като недоказани.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
претърпени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, по което впоследствие е оправдан.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето
впоследствие е оправдано. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО Прокуратурата на
Република България участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по
които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ).
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по
2
ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
следното:
Ищецът е задържан на на 15.07.2011г. в сградата на 01-во РУ Стара Загора и на
16.07.2011г. и разпитван като свидетел по образуваното на 28.06.2011г. производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 302 ал. 1 т. 1 пр. 1 вр. чл. 301 ал. 1 от НК по
ДС Nº 429/11г. на ОД МВР Стара Загора.
На 16.08.2011г. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от месец февруари
2010г. до 15.07.2011г. в гр. Ст. Загора и в други населени места на територията на област
Стара Загора, участвал в организирана престъпна група с други лица, с цел извършване
съгласувано в страната престъпления по чл. 302 ал. 1 НК - получаване на подкупи и чл. 282
ал. 2 НК - неизпълнение на служебни задължения от длъжностни лица с цел получаване на
материална облага, за които престъпления е предвидено наказание ,лишаване от свобода
повече от три години", като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321 ал.
3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 321 ал.2 НК.
По ЧНД 586/2011г. на ОС Ст.Загора с Определение 277/19.08.2011г. спрямо ищеца е
взета мярка „Задържане под стража".
По ЧНД № 677/11г. по описа на ОС Ст.Загора с определение № 333/13.10.11г.
наложената по ДП Nº 429/11г. на ОД МВР Ст.Загора мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е изменена в „Домашен арест".
С Определение № 421/21,12,2011г. по ЧНД № 940/2011г. е определена мяка за
неотклонение „Парична гаранция" в размер на 5000лв. – по късно отменена. Впоследствие
мярка за неотклонение не е налагана.
На 16.01.2013г. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от месец септември
2010г до 27.06.2011г. в гр. Ст.Загора и в други неустановени места на територията на област
Ст.Загора, в условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие, като извършител с
други лица, в качеството си на длъжностно лице - Главен специалист - инспектор в
Областен отдел „Контролна дейност" ДАИ Ст.Загора, към ИА „Автомобилна
Администрация" София, приемал от трето лице дарове под формата на пари, които не му се
следват, за да наруши и загдето е нарушавал службата си, а именно да осъществява
контролни функции по отношение на допустимата максимална маса /общо тегло и осово
натоварване/ за движение по пътищата съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба Nº 11/03.07.01г. на
МРРБ на пътните превозни средства извършвали обществен автомобилен превоз на товари
за „Трейс Транс" ЕООД Стара Загора, на основание сключен договор с „Пи Ес Ай" ООД с
предмет превоз на земна маса, асфалтови смеси, инертни и строителни материали за
нуждите на обект Автомагистрала Тракия" „Лот 2 Стара Загора - Нова Загора" от км 241 +
100 до км 241 +900 - задължения, възложени му със законови и подзаконови нормативни
3
актове и по длъжностна характеристика, както следва по Закон за автомобилните превози -
чл. 5 т. 5, чл. 91 ал. 1, ал. 2, ал. 3 т. 1, 4, 5, 10 и 11 и чл. 92 ал. 1; по Закон за движението по
пътищата - чл. 139 ал. 1 т. 2, чл. 166, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и 8; по Наредба Н-14/27.08.09г,;
Длъжностна характеристика на Главен специалист - инспектор в Областен отдел
„Контролна дейност" ДАИ от 07.06.2010г., връчена му на 07.06.2010г., като тези нарушения
не представлявали престъпление и подкупът е извършен от лице, което заема отговорно
служебно положение и е в големи размери - престъпление по смисъла на чл. 302, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и т. 4, б. „а", вр. чл. 301, ал. 2, пр. 1 и 2, във вр, чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 и 1 от НК.
Със същото постановление е повдигнато обвинение и за това, че в периода от месец
септември 2010г. до 15.07.2011г. в гр. Стара Загора ищецът е участвал с трети лица в
организирана престъпна група с цел извършване съгласувано в страната, на територията на
област Ст. Загора, престъпления по чл. 301 от НК, за които престъпления е предвидено
наказание „лишаване от свобода повече от три години", като групата е създадена с користна
цел - месечно получаване на материални облаги под формата на пари и в групата участват
длъжностни лица - служители на Областен отдел Контролна дейност ДАИ" Стара Загора -
престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 4 т. 2 вр. чл. 321 ал 1 от НК.
След предявяване на материалите по разследването е образувано НОХД № 817/14г.
по описа на Специализиран наказателен съд. След проведено открито съдебно заседание на
12.11.2014г., съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата.
През 2015г. пред Специализиран наказателен съд е образувано ЧНД № 263/2015г. по
искане на обвинените по ДП лица, включително ищеца, с искане да се даде възможност на
прокуратурата в три месечен срок да приключи делото. С определение от 10.03.2015г. делото
е върнато на прокуратурата, като по отношение на ищеца е дадена възможност в рамките на
три месеца или делото да се внесе с обвинителен акт, респективно споразумение в съда или
да се прекрати. След дадената на прокуратурата възможност за приключване на делото,
воденото срещу ищеца производство започнало да се разследва от ТС БОП Стара Загора,
под Nº 5/2015г.
На 29.06.2015г. в Специализиран наказателен съд е внесен обвинителен акт и
образувано НОХД № 758/15г. С определение от 09.12.2015г., влязло в сила на 04,02,2016г.,
съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата.
На 07.03.2016г. е внесен нов обвинителен акт от Специализирана прокуратура, по
който ищецът е предаден на съд за това, че на 28.04.2011г. в гр. Стара Загора, като
извършител в съучастие с трети лица, в качеството си на длъжностно лице - главен
специалист - инспектор на Областен отдел „Контролна дейност" ДАИ Стара Загора към
Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация" София, приел от трето лице дарове
под формата на пари, които не ми се следват, за да не изпълни действия по служба, за
задължения възложени му със законови и подзаконови нормативни актове и по длъжностна
характеристика - престъпление по смисъла на чл. 301 ал. 1 пр. 2, вр. чл. 20 ал. 2 и 1 от НК.
Предаден е на съд и с обвинение, че в периода от месец април 2010г. до 15.07.2011г.
4
в гр. Стара Загора съм участвал с трети лица в организирана престъпна група -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с организатор и ръководител трето
лице и с цел да извършват съгласувано в
страната, на територията на област Стара Загора престъпления по чл. 301 от НК, за които
престъпления е предвидено наказание „лишаване от свобода повече от три години", като
групата е създадена с користна цел - месечно получаване на материални облаги - под
формата на пари и в групата участват длъжностни лица - служители на Областен отдел
„Контролна дейност ДАИ" Стара Загора - престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и 4 т. 2 вр. чл.
321 ал. 1 от НК.
По последния обвинителен акт е образувано НОХД № 599/16г. по описа на
Специализиран наказателен съд, по което за периода 12.04.2016г. до 06.03.2019г. са
проведени около 18 съдебни заседания.
На 06.03.2019г. е постановена присъда по НОХД
599/16г. по описа на Специализиран наказателен съд, с която ищеца е признат за невиновен
по повдигнатите обвинения, влязла в сила на 22.03.2019г.
При така установеното съдът намира, че е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наказателното
производство образувано срещу ищеца е продължило за период от 16.08.2011г., когато е
привлечен като обвиняем, до влизане в сила на оправдателната присъда - на 22.03.2019г. или
8 години и пет месеца. През този период е търпял мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ за периода от 19.08.2011г. до 13.10.11г., когато същата е заменена с мярка за
неотклонение „Домашен арест“ или за период от 54 дни. За периода от 14,10,2011г. до
21,12,2011г. или за 67 дни е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“, впоследствие
заменена с мярка за отклонение „Парична гаранция" в размер на 5000лв. – по късно
отменена.
За установяване обема и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди са събрани показанията на свидетеля Д.Х.Т.. От тях се установява, че познава ищеца
от около 30 години и живеели в едно село. Знаел, че към 2010г. работел в ДАИ. Към 2011г.
свидетелят прочел в интернет, че ищецът е задържан за нещо. После разбрал, че е ареста, а
след това под домашен арест. Посетил ищеца на село, когато се прибрал след ареста. Ищецът
не бил на себе си и нямал нищо общо с преди. Преди бил интелигентен, общителен, с него
можело да се говори на всякакви теми. Сега бил затворен, не говорел, притеснявал се
постоянно, треперел. Бил доста емоционален човек. Споделил му, че се притеснява да не
влезе в затвора и, че в ареста условията били нечовешки. Преди имал приятели, семейство.
Сега съселяните и всички го избягвали и говорели зад гърба му, че е престъпник и крадец.
Свидетелят чувал такива разговори в отсъствие на ищеца. Ако го видели с него на кафе
съселяните не сядали при тях. След ареста нещата поутихнали, но към 2015-2016г. отново
имало дела, разпити и ищеца пак се тревожел, че ще влезе в затвора. По някое време и
свидетеля започнал да се съмнява дали наистина има участие на Г. в нещо такова.
При установеното повдигане и поддържане на незаконно обвинение за период от 8
5
години и пет месеца преминало през надлежните съдебни инстанции, наложена мярка за
неотклонение "Задържане под стража" за период от 54 дни и за период от 67 мярка за
неотклонение „Домашен арест“, търпенето на вреди в обичаен размер се презюмира. В тази
степен обичайните неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от
повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се приемат да установени с
оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки
права. Заедно с това въз основа събраните гласни доказателства, които намира за обективни
и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, поради което им дава
вяра изцяло съдът приема за установени твърдените вреди в тяхното изражение и
интензитет. Наказателното производство е водено за продължителен период от време.
Ищецът е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за период от 54 дни, който
без да е особено продължителен, предвид тежестта на ограничението безспорно е довел на
ищеца болки и страдания със значителен интензитет. Безспорно е преживял страхове и
емоционални страдания от раздялата с близките си и невъзможността да полага грижи за тях
и подпомага препитанието им. Отрицателни емоции със значителен интензитет – страх,
притеснение, отчаяние и несигурност е преживял и заради възможността да получи
наказание „лишаване от свобода“ в максимално предвиденият за тежкото престъпление, в
което е обвинен срок, както и притеснението, че с подобна осъдителна присъда не би могъл
да си намери работа и хората ще близките му ще гледат на него като на престъпник.
Негативни емоции е изживял и във връзка със факта, че обвинението, което безспорно е
получило широк обществен и медиен отзвук, е накърнило тежко професионалният му
имидж, като лице заемащо длъжност – „Главен специалист – инспектор в Областен отдел
„Контролна дейност – ДАИ“ Ст.Загора, към момента на повдигане на обвинението. По
служба са му вменени отговорни и контролни функции, а с обвинението репутацията му,
която е пряко свързана с доверието в работата му е била подронена. Това е навредило на
професионалния му и личен живот и е аргумент за по висок размер на обезщетението.
Моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и
той е общественото разбиране за справедливост. В този смисъл на обезщетение подлежат
онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за
които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда.
Следователно, в случаите, когато се претендира да са претърпени морални вреди, за да се
прецени подлежат ли на обезщетяване трябва да се съизмерят с мярката на общественото
разбиране за справедливост.
Установените обстоятелства сочат, че обвинението е в пряка причинна връзка с
установените неимуществени вреди за периода на наказателното производство и до
предявяване на иска.
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
6
наложените мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда, злепоставящия
характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него,
данните за личността на ищеца с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което не е извършил, и наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на
психичното му състояние, на контактите, професионалния и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, възможностите за професионални изяви и развитие
в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при
отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му - тежестта и характера
на обвинението; продължителността на наказателното преследване - производството е
продължило 8 години и пет месеца; характера и интензитета на търпените мерки на
процесуална принуда – „Задържане под стража“ за 54 дни и 67 „Домашен арест“, а след това
„Парична гаранция" в размер на 5000лв., както и претърпените от ищеца морални страдания
от преживения страх, тревоги и притеснения и терзания за бъдещето, както и негативните
изживявания на ищеца във връзка с търпените репутационни вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Прилагането на
критерия "справедливост" предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от
значение за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Преценявайки съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техният интензитет и проявление във
времето, продължителността на наказателното производство, характера и интензитета на
търпените по време на наказателното преследване мерки на процесуална принуда, както и
претърпените от ищеца морални страдания и репутационни вреди, характера и тежестта на
незаконното обвинение, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
20000,00в. е достатъчно за справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Съдът намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди в по-голям
размер. Обезщетение в размер над 20000.00лв. не би съответствало на общоприетото
разбиране за справедливост и би довело до неоснователно обогатяване. Следва да се посочи,
че осъждането на държавата по реда на ЗОДОВ само по себе си също има ефект на морално
овъзмездяване.
Поради изложеното за сумата 80 000,00лв., която е разлика над присъдените
20 000,00лв., до общо претендираните 100 000,00лв., искът за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
7
присъденото обезщетение, и като съобрази, че оправдателната присъда е влязла в сила на
22.03.2019г., настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди считано от 22,03,2019г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не присъжда
такива в негова полза независимо от изхода от спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен
адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул. „*********, офис „Е“, адв. Ч., сумата 20 000,00 /двадесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
водено наказателно производство за престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. чл. 321 ал.2
от НК, по което впоследствие е оправдан с влязла в сила на 22,03,2019г. Присъда от
06.03.2019г., постановена по НОХД № 599/2016г. на Специализиран наказателен съд, по
което са взети мерки за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 19,08,2011г. до
13,10,2011г., „Домашен арест“ за периода от 13,10,2011г. до 21,12,2011г. и „Подписка“ за
периода от 21,12,2011г. до постановяване на оправдателната присъда, ведно със законната
лихва върху главницата считано от 22,03,2019г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени вреди
за сумата 80 000,00 /осемдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 20 000,00
/двадесет хиляди/лв., до общо претендираните 100 000,00 /сто хиляди/лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 22,03,2019г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното и изплащане, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил.
второ ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8