№ 108
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Ст. Д. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604867 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Решение от 24.06.2021 г. по НОХД № 3269 по описа за 2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 9 състав., подсъдимият Д. ХР. Д. е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал.1 и ал.4 НК е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от година
С решението на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Д. е осъден да
заплати разноските по делото.
Срещу Решението, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила въззивна частна
жалба от защитника на подсъдимия с искане за отмяна на същото и постановяване ново
решение от въззивния съд, с което Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, постановен в нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. След запознаване с мотивите към
решението е постъпило допълнение на жалбата, в която са изложени конкретни доводи
в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното решение. Според защитата от
събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че
подсъдимият е осъществил деянието като е извършил противоправни действия спрямо
пострадалата. От проведените разпити, единствено С. твърди, че спрямо нея е
упражнена физическа сила от Д., като обаче липсва медицинска документация,
удостоверяваща обективно получило ли е лицето травматични увреждания.
1
Кредитиране на показанията на пострадалата с оглед на заеманата от нея длъжност е
неправилно, още повече предвид, че останалите доказателства по делото не
кореспондират със съобщеното от нея. Същевременно се посочва, че близките на
подсъдимия са били подложени на изключителна репресия по време на разследването.
Оспорва и заключението на графическата експертиза, която установява, че подписите
на протокол за разпит на свидетеля И. са положени от нея самата. Отделно се иска и
преценка на поведението на пострадалата, която е проявила агресия и непристойно
поведение на пътя, използвайки заплахи и служебното си положение. В жалбата и
допълнението не се прави искане за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 15.12.2021 г. въззивният съд по реда на чл.327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на допълнителен или повторен разпит на подсъдимия и/или
свидетелите, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В дадения ход по същество пред въззивния съд защитата поддържа подадената
жалба, счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и иска
отмяната му.
В открито съдебно заседание подсъдимият – редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и изложеното от защитата му в съдебно заседание. Подсъдимият в
правото си на лична защита и последна дума моли за отмяна на решението на
Софийски районен съд.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна, решението на Софийски районен
съд за правилно и законосъобразно и пледира същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, не установи основание за неговото
изменение или отмяна, поради следните съображения:
Първоинстанционото решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена детайлно районния
съд, този съдебен състав не намери основания за съществена промяна във
фактическите изводи, значими към предмета на делото, поради което възприема
същата, както следва:
Подсъдимият Д. ХР. Д., роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, живущ в гр. София, ж.к. „Овча Купел”, бл. ****, с основно образование,
работник в „П. БГ“ ЕООД, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 09.01.2018г., около 07:30 часа, в гр. София, в района на паркинга на магазин
„Кауфланд“ на ул. ****, Е. И. С. управлявала лек автомобил „Мерцедес А 170“ с per.
№ ****. Зад нейния автомобил се движел лек автомобил, управляван от Д. ХР. Д.,
„Шкода Октавия“ с per. № ****, в който на дясната предна седалка пътувала
свидетелката И.. В района се намирала като пешеходец свидетелката К.. С. започнала
маневра завой на дясно, но установила, че е объркала пресечката, поради което се
върнала на улицата и продължила направо. Д. ХР. Д. настискал рязко спирачка и подал
звуков сигнал, тъй като бил с автомобила непосредствено зад автомобила на С., която
продължила движението. При предприетия следващ завой на дясно от С., подсъдимият
я изпреварил и рязко спрял така, че препречил пътя на С., в резултат на което същата
спряла, като настъпил лек удар между двете МПС. Свидетелката К., която се движела
2
по тротоара в посока трамвайната спирка „Кукуряк“ възприела случващото се.
Подсъдимият Д. слязъл от автомобила, насочил се към автомобила на С. и започнал
да крещи: „Като не можеш да караш къде си тръгнала?“ и да я псува. Свидетелката
също слязла от колата си, подсъдимият започнал да я бута с ръце, като С. също му
отвърнала. К. чула викове, обърнала се, видяла двамата да се бутат и се насочила към
тях, като двамата били застанали от двете страни на отворената шофьорска врата на
автомобила на С.. В този момента Д. ударил с ръка в главата, в областта на лявото ухо
С., хванал я с ръка за косата и започнал да я дърпа, като през това време отправял
обидни думи изрази спрямо нея: „****“, „****“. Свидетелките И. и К. се намесили,
като се опитвали да успокоят страните. И. хванала Д. без кръста и го дръпнала. След
като подсъдимият и С. били разтървани, последната подала сигнал на тел .112 за
случилото. Д. се отдалечил като продължил да псува. С. направила снимка с телефона
си на лекия автомобил, управляван от Д., който се качил на него заедно с И. и напуснал
местопроизшествието. Свидетелката К. останала на място заедно със С., за да я
успокой, като тогава разбрала от последната, че е полицай. С. подала сигнал до 03 РУ-
СДВР, като на 12.01.2018г. подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа.
Гореизложената фактическа обстановка първата инстанция е установила въз
основа събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства: разпити на
свидетелите Е. С., О.И., Т. К. и И.И. и приобщените на основание чл. 283 НПК справка
за съдимост; заповед за задържане за срок от 24 часа; снимка на МПС на л.19 ДП;
справка от ОПП – СДВР на л.20 от ДП; справка за родственици на л.65 от ДП; заверени
преписи от заявления за лични документи за самоличност за свидетеля И.О. И.;
протокол на сравнителни образци на подписи към СГрЕ; заключение на СГрЕ,
протокол от разпознаване на лице от 12.01.2018 г. на л.12 ДП и фотоалбум към него;
както и приобщените в хипотезите на чл.281 от НПК протоколи от проведени разпити
в качеството на свидетели на И., К. и И. от ДП.
Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата, съставът на
Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал
изключително детайлно, задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по
делото. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, изложен в
мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно
цялостното му обсъждане в настоящото решение.
Доколкото обаче, че са налице наведени от защитата конкретни възражение в
жалбата и допълнението към нея и с оглед задължението на въззивната инстанция да
отговори на тях в настоящото решение, е необходимо същите да бъдат обсъдени.
За неоснователно съдът намира възражението, че не са налице доказателства
установяващи безспорно, че между подсъдимият и С. е имало физическо
съпротивление. Първата инстанция подробно е обсъдил доказателствата относно
обсъждания факт. Съгласно заявеното от К. същата е видяла спречкване между
двамата водачи на леки автомобили, викове и бутане, поради което се е насочила към
тях, за да предотврати ескалация на скандала. Присъствието на К. на
местопроизшествието е потвърдено и от свидетелките С. и И.. Коментираните
показания на К. са в съответствие с заявеното от С. относно демонстрираното
агресивното поведение на подсъдимия на инкриминираната дата. Същевременно е
налице противоречие между тях и показанията на И., които както първата инстанция и
настоящата намира за недостоверни. Прави впечатление, че съдържанието им е с
основна насоченост към внушение за отправени заплахи от страна на С. към Д., с
3
оглед служебното й положение, като тезата е доразвита с твърдения за оказан
последващ натиск върху И. и нейния баща при отвеждането им за разпит по подадения
сигнал. Заявеното от И. не намира подкрепа в останалите свидетелски показания, нито
по отношение на събитията на инкриминираната датата, които категорично се
опровергават от свидетелките К. и С. , така и по отношение на поведението спрямо нея
и баща й от полицейските служители при отвеждането им в полицията за провеждане
на разпитите им в досъдебното производство, тъй като тези обстоятелства не са
потвърдени от свидетеля И.. Нелогично е заявеното от И., че същата застанала между
С. и Д., за да спре обмяната на обидни реплики помежду им. По делото чрез разпитите
на К. и С. се установява, че същата е държала през кръста подсъдимия, като очевидно
това не би било наложително, ако в случая се отправяни само обиди от С..
Необходимостта от държане за кръста на подсъдимият е безспорно продиктуване от
проявената от него агресивност към жената, водача на лек автомобил и е свързана с
физическо съприкосновение между тях. Правилно първият съд е възприел тези
показания в частта им относима към предмета на делото, като такива, обслужващи
защитната версия на подсъдимото лице, предвид, че свидетелката освен, че е живяла
със същия на семейни начала, има дете от него.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че с оглед заеманата от С.
длъжност – разследващ полицай, показанията й са кредитирани безкритично от съда. В
доказателствения анализ в мотивите към решението не се установява предубеденост в
посочения смисъл. Прецизно са са прецени свидетелските показания на С., като
същите са съпоставени с останалите доказателства по делото и едва след това е
формиран извод за тяхната обективност и респ. достоверност, с оглед което са
възприети от контролираната инстанция при изграждане на фактическата обстановка.
Следва да се отбележи, че съдържанието на заявеното от С. напълно кореспондира с
разпита на свидетелката К., чиято достоверност се обосновава на първо място от
обстоятелството, че същата няма лични отношение с нито една от страните в
конфликта. Свидетелката е възприела проявената агресия от Д. към С., отправените
псувни и бутане, чула е последната да казва „не ме бий!“, поведението на И. да
успокой подсъдимия, както и впоследствие е разбрала от пострадалата, че мъжът я е
ударил в главата, тъй като след приключване на скандала, С. казала, че я боли главата
и посочила мястото на удара, в задната част на главата.
Преките възприятия на К. ведно с обстоятелството, че е безпристрастна към
страните в конфликта и че заявеното от нея е в необходимото съответствие с разказа на
С., са именно аргументите, с които настоящата съдебна инстанция намира
възраженията на защитата за недоказаност на извършване на деянието от подсъдимия,
както и за дадено предимство на показания на С., с оглед заеманата от нея длъжност, за
неоснователни.
Липсата на медицинска документация, обективираща получени от С. телесни
увреждания, същото не е аргумент разколебаващ фактическите изводи. В случай,
нанасянето от подсъдимия на удар на С. и дърпането й за косата, се установява от
съобщеното от самата нея, намиращо подкрепа както беше посочено в показанията на
К..
По отношение на твърденията за оказан натиск от страна на разследващите
върху свидетелите И. и И., въззивната инстанция не намира основание да бъдат
възприети като основателни. Освен липсата на данни в този смисъл от И., са налице и
данни, че досъдебното производство е водено в 03 РУ-СДВР, с оглед, именно,
избягване на съмнение за предубеденост и осигуряване на обективно разследване.
4
Възражението, че заключението на СГрЕ не е обективно, е неоснователно. Това
експертно заключение е изготвено от вещо лице с необходимия опит, знание и
подготовка в областта на графологията, като същото си е послужило при изготвянето
на експертизата с необходимия и достатъчен сравнителен материал и обосновал
своите изводи.
При описаните възприетите факти, въз основа на направения от него
доказателствен анализ, районният съд е формирал правилно своите правни изводи
относно осъществяване от подсъдимия Д. на престъпление по чл.325,ал.3 вр. ал.1 от
НК.
Безспорно и несъмнено по делото се установи , че от обективна страна
подсъдимият Д. на 09.01.2018г., около 07:30 часа, в гр. София, на паркинга на магазин
„Кауфланд“ на ул. ****, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е
извършено при управляване на моторно превозно средство - движейки се с лек
автомобил „Шкода Октавия“ с per. № ****, препречил пътя на Е. И. С., която
управлявала лек автомобил „Мерцедес А 170“ с peг. № ****, след което слязъл, ударил
я с ръка в областта на лявото ухо, хванал я с ръка за косата и започнал да я дърпа, като
през това време отправял обидни думи изрази спрямо нея: „****“, „****“.
От субективна страна деянието е извършено от Д.Д. умишлено, с пряк умисъл -
съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и ги е желаел.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият
Д.Д. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава 28
от НПК, за престъплението, за което е признат за виновен, предвидената санкция е до
три години "лишаване от свобода".
В този смисъл, разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК изисква, за да бъде освободен
дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание да не са
налице данни за причинени съставомерни имуществени вреди от деянието. Правилно
съдът по силата на закона, в условията на преценка за законосъобразност е провел
диференцирана процедура, касаеща приложение на материалния закон, който би могъл
да третира по – благоприятно подсъдимият, в случай, че са налице законовите
основания за това. Тази положителна предпоставка следва да е налице наред с
останалите две кумулативно изискуеми предпоставки, визирани по б. "а" и "б" на
същата разпоредба.
При индивидуализация на наказателната отговорност следва да бъдат посочени
като смекчаващи обстоятелства трудовата ангажираност на лицето, липсата на
регистрации за други противоправни прояви, конкретното процесуално поведение на
подсъдимия.
Като отегчаващи обстоятелства правилно първата инстанция е посочила
проявената агресия под вербална и физическа форма към жена, упоритостта на
посоченото поведение, наложило намесата на други две лица, с оглед предотвратяване
на последваща ескалация. В този смисъл правилно наказанието, наложено на дееца е
определено в размер малко над законовия минимум, а именно 1500лв. като това
наказание въззивния съд намира, че съответно на извършеното деяние и неговата
степен на обществена опасност.
В съответствие със закона правилно е наложено и административно наказание
5
„Лишаване от право да управлява МПС“ на подсъдимия Д.. Срокът от една година на
това наказание е определен, с оглед поведението на подсъдимия на пътя , проявяващо
се в агресивно каране, препречване на пътя на друг автомобил за принудително
преустановяване на движението му, създаване на предпоставки за ПТП. При така
изложеното въззивната инстанция намира оплакването в жалбата за несправедливост
на наказание за неоснователно.
Правилно контролираният съд е преценил, че направените в хода на делото
разноски с оглед изхода на делото следва да се присъдят в тежест на подсъдимия.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подаденият протест - да
бъде оставена без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 24.06.2021 г. по НОХД № 3269 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6