Решение по дело №325/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и чл. 348 от НПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба подадена от Б. М. М. [ЕГН], с адрес гр.Търговище, [жк], против решение № 9/05.04.2024 г. постановено по АНД № 20233510200175 по описа за 2023г. на Районен съд Омуртаг, с което е потвърдено НП № **********/17.08.2023г. издадено от Директора на РДГ гр. Шумен за налагане на жалбоподателя на административни наказания глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години; определено е да заплати обезщетение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и на осн.чл. 95 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата собствения му л.а. „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], за това, че „на 14.08.2022г., на път с. Семерци - с. Пиринец, общ. Антоново, обл. Търговище, до разклона за с. Горна Златица, общ. Антоново, с л.а.“Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], превозва разпознаваеми части от дивеч – сръндак, без писмено разрешително за лов – нарушение по чл.85, пр.3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Изложените в жалбата твърдения, които подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 АПК попадат в обхвата на касационното основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като касаят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в липса на мотиви в обжалваното решение относно възраженията на санкционираното лице - за несъставомерност от субективна страна при извършване на деянието поради обективната невъзможност да се възприеме от неспециалист вида на животното, на което са частите от труп намерени в автомобила на жалбоподателя; за необходимостта от съставяне на АУАН предвид различната фактическа обстановка, за която е било водено ДП и е коментирана от ОРП в постановлението за прекратяването му и тази описана в НП; за противоречието между описанието на деянието в обстоятелствената част на НП, в която е посочено превозване на разпознаваеми части от дивеч и диспозитива му, в който е посочен превозване на убит дивеч. Като вследствие на нарушените процесуалните правила обусловили твърдяните съществени пороци, в мотивите на обжалвания съдебен акт е неправилно приложен материалния закон относно съставомерността на извършеното деяние. С оглед изложеното се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на ОРС.

В проведеното открито съдебно заседание, касаторът се явява лично, като чрез упълномощени процесуални представители поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директора на Регионална дирекция по горите- гр. Шумен е депозирал писмено становище, с който оспорва въведените от касатора твърдения за незаконосъобразност на оспорения адм. акт, като излага доводи, че е бил издаден от компетентен орган при пълно съобразяване с относимите процесуални и материални норми на ЗАНН и ЗДвП и съответно обосновано е бил потвърден от ОРС. В проведеното открито съдебно заседание не се явил лично, като чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и подробно мотивирано. Представил е писмени бележки, с които излага допълнителни аргументи в подкрепа на становището си. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване e Решение № 9/05.04.2024г. постановено по АНД № 20233510200175 по описа за 2023г. на Районен съд Омуртаг, с което е потвърдено НП № **********/17.08.2023г. издадено от Директора на РДГ гр. Шумен за налагане на административни наказания глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години; определено е да заплати обезщетение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и на осн.чл. 95 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата собствения му л.а. „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], за това, че „на 14.08.2022г., на път с. Семерци - с. Пиринец, общ. Антоново, обл. Търговище, до разклона за с. Горна Златица, общ. Антоново, с л.а.“Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], превозва разпознаваеми части от дивеч – сръндак, без писмено разрешително за лов“ – нарушение по чл.85, пр.3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: на 14.08.2022г. на път с. Семерци - с. Пиринец, общ. Антоново, обл. Търговище, до разклона за с. Горна Златица, общ. Антоново, Б. М. М. е управлявал собствения си л.а „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], в багажното отделение на който превозвал разпознаваеми части от дивеч – сръндак, без писмено разрешително за лов.

От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите П. П. и И. И. - полицейски служители от РУ-Попово, е намерил за установено, че гореописаното деяние действително е било осъществено, като за него първоначално е било образувано ДП № 252/2022г. по описа на РУ Омуртаг с „първо действие по разследването“ по см. на чл.212, ал.2 от НПК - оглед на местопроизшествие. В хода на разследването било установено, че автомобилът бил управляван от Б. М. М., а на предната дясна седалка се возел В. К. С. от гр.Търговище. На задната седалка на автомобила имало поставени ловни оръжия, за които М. и Сребров представили съответни разрешителни за носене на огнестрелни оръжия. С протокол за доброволно предаване В. С. предал законно притежаваното ловно оръжие - карабина марка „Тикка“, както и чувалите с месото, а Б. М. предал с протокол за доброволно предаване л.а. „Ауди“ и законно притежаваното си ловно оръжие – гладкоцевна ловна пушка марка „ТОЗ“, кожен патрондаш с поставени в него боеприпаси и кутия с боеприпаси. При извършен допълнителен оглед на автомобила били намерени боеприпаси, ножове и други вещи, които били приобщени като веществени доказателства по ДП. След извършване на необходимите, според водещите ДП органи, действия по разследване, с постановление от 20.02.2023г. мл. прокурор при РП Търговище преценил, че не са налице доказателства, които да сочат, че именно Сребров и М. са убили сръндака и на осн.чл.243, ал.1, т.2 от НПК прекратил воденото ДП за престъпление по чл.237, ал.1 от НК. Постановлението не е било обжалвано по съответния процесуален ред на чл.243,ал.5 и сл. от НПК и е влязло в законна сила. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор посочил, че в случая е налице пренасяне и превозване на процесното дивечово месо, от сръндак, без писмено разрешително за лов от Сребров и М., т.е. касае се за две различни деяния, наказуеми по отделен ред, респ. воденото наказателно производство не се припокрива с елементите от фактическия състав на административното такова. При тези обстоятелства, препис от постановлението за прекратяване било изпратено на Директора на РДГ гр. Шумен, с оглед преценка от реализиране на административнонаказателно производство. След като на 22.02.2023г. постановлението за прекратяване на ДП било получено в РДГ Шумен, на 17.08.2023г. Директорът на РДГ гр. Шумен преценил, че М. е осъществил състава на административно нарушение по чл.85, пр.3 от ЗЛОД, за което издал процесното НП № **********, връчено лично на М. на 21.08.2023г.

От правна страна, въззивният съд е достигнал до извод, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като в противоречие с нормата на чл. 85, пр.3 от ЗЛОД, на посочените в НП място, дата и час жалбоподателят Б. М. е превозвал със собствения си л.а „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], разпознаваеми части от дивеч – сръндак, без писмено разрешително за лов.

Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като е приел, че НП е издаден от компетентен орган. Приел е фактическата обстановка за ясно очертана, като с необходимата конкретика са описани действията на жалбоподателя, за които е ангажирана отговорността му и с оглед на това не е приел доводите за допусната неяснота в това отношение. Не е споделил възраженията на жалбоподателя, като е приел, че нарушението е квалифицирано и санкционирано в пълно съответствие със закона.

Споделена е като правилна и мотивирана преценката на наказващият орган, че случаят не е „маловажен“ по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице значителни вредни последици, предвид обектът на посегателство касаещ опазване на дивеча, за което следва стриктно да се спазват изискванията на закона и нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушение от същия вид.

Въззивният съд е приел, че наказващият орган при определяне на наложената на жалбоподателя глоба в минималния предвиден размер от 200 лв. се е съобразил с правилата, касаещи определяне и индивидуализация на наказанието по чл. 27, ал. 1 - 3 от ЗАНН и целите на чл.12 от ЗАНН, а именно - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол.

Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Първа“ Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при издаване на обжалваното НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвиждаща отклонение от принципното положение в закона, че административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. В случая, предвид кумулативното наличие на предпоставките посочени в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН - наказателното производството е прекратено от прокурора и е препратено на административнонаказващият орган, той се е произнесъл в предвидения в чл.34, ал.3 ЗАНН давностен срок от 6 месеца, като е спазил дадените му в постановлението на ОРП писмени указания по приложението на закона, тъй като в случая осъществява правомощията си в условието на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност.

Настоящия съдебен състав споделя изложените от въззивния съд мотиви досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора, като на осн. чл. 221 ал. 2 АПК препраща към тях.

Правилно ОРС е приел, че деянието описано в НП е законосъобразно квалифицирано като нарушение на забраната посочена в чл. 85, пр.3 от ЗЛОД да не се превозват разпознаваеми части от дивеч, без писмено разрешително за лов. Правилно е достигнал до изводите, че нарушението е изчерпателно и ясно описано в НП, като при издаването му не е имало съмнение и неяснота, и в съответствие с доказателствата се установени времето - 14.08.2022г. и мястото - път с. Семерци - с. Пиринец, общ. Антоново, обл. Търговище, до разклона за с. Горна Златица, общ. Антоново, на което е извършено нарушението.

Касационният съд не споделя твърдението в жалбата, че не е доказана субективната страна на деянието. Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните проявления на действията му, които според настоящият съдебен състав в случая обуславят извод за съзнаване на свойствата на извършваното деяние, респ. за умисъл по см. на чл. 11 ал. 2 НК, като се вземе предвид, че нарушението е формално /на просто извършване/, при което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото осъществяване на изпълнителното деяние. Дори и да се приеме, че санкционираното лице не е съзнавало и не е предвиждало обществената опасност на действията си, то е било длъжно и е могло да ги предвиди, съобразно законово вмененото му задължение по чл. 85, пр.3 от ЗЛОД. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 85, пр.3 от ЗЛОД. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна, т.е. за виновно извършено от касатора нарушение на чл. 85, пр.3 от ЗЛОД. В случая едва пред касационната инстанция се въвежда твърдение, че жалбоподателят субективно не е разполагал с необходимите специални познания да разпознае от какво животно е трупното месо, което превозва. Това твърдение противоречи на изявлението му пред двамата полицейски служители след спирането на автомобила му за проверка. Според показанията им жалбоподателят тогава е заявил, че със спътника му са заклали яре за почерпка – не е въвел твърдение, че превозва трупното месо, което е било закупено или придобито по др. начин в разфасова вид препятстващ разпознаването му.

Представената пред настоящата инстанция фактура за закупено месо от сърна е издадена на дата 12.10.2018г., което е почти четири години преди датата на процесното деяние, поради което като неотносима за предмета на делото не следва да се обсъжда.

Следва да се сподели и изводът на въззивния съд, че институтът на маловажния случай регламентиран в чл.28 от ЗАНН е неприложим, тъй като конкретното поведение на жалбоподателя не разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

ОРС законосъобразно е достигнал до заключение, че за нарушението на забраната въведена в диспозитивната част на чл. 85, пр.3 от ЗЛОД, административнонаказващият орган правилно е приел в НП за относимо предвиденото в санкционната й част наказание глоба в минималния размер от 200 лв., предвид обществената опасност на деянието и обстоятелството, че е първо по ред за извършителя. Под този размер е недопустимо да бъде редуциран, тъй като по силата на закона е прието, че не се явява прекомерен или явно несправедлив.

Липсват мотиви на въззвния съд относно определеното с обжалваното НП по реда на чл. 83 от ЗЛОД вр. чл. 2 и чл. 3, т. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча /Приета с ПМС № 283 от 27.12.2000г. Обн. ДВ. бр.2 от 5 Януари 2001г., В сила от 05.01.2001г./, обезщетение от 1000 лв., но като краен резултат изводът му за потвърждаване на НП в тази част е правилен. Видно от цитираните норми административнонаказващия орган е длъжен да определи такова обезщетение за щетите, нанесени на дивеча във всички случаи на вземане, пренасяне и превозване на намерен убит или ранен дивеч или на разпознаваеми части от него и стойността му за сърна е определена в точен неподлежащ на преценка размер от 1000 лв.

С идентични на изложените по-горе доводи следва да се потвърди и решението в частта му потвърждаваща наказанието лишаване от право на ловуване – в решението на ОРС липсват мотиви, но нормата на чл. 94, ал. 1 ЗОЛД императивно предвижда налагането й за твърдо определен срок без право на преценка от АНО - „лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години.“

Касационният съд намира, че обжалваното решение, в частта, с която НП е потвърдено по отношение на отнемането в полза на държавата на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер] е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила тъй като не са изложени мотиви за обосноваността на наложената санкция – отнемане в полза на държавата, в контекста на предпоставките за това съдържащи се в нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, което е довело до съответно неправилно приложение на закона - материалната норма на чл. 94, ал. 1 ЗЛОД.

Съгласно чл.20, ал.1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13 от ЗАНН административни наказания /обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност/ наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ. В относимия материален закон – Закона за лова и опазване на дивеча, е предвидено, че при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч, ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната агенция по горите. Съобразно чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД, когато в случаите по ал. 1 от с.н. като средство за ловуване е използвано превозно средство, независимо от това чия собственост е, то се отнема в полза на държавата. Именно на това основание и с оглед установеното нарушение по чл.85 от ЗЛОД, наред с наложените на жалбоподателя административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години, и обезщетение по чл. 83 от ЗОЛД, с издаденото за санкционирането на нарушителя наказателно постановление е постановено и отнемане в полза на държавата, на собствения му автомобил

В чл.20, ал.4 от ЗАНН обаче е регламентирано, че отнемане в полза на държавата на вещите, които са послужили за извършване на административното нарушение, не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая, в приложимия материален закон не е предвидена специална норма, дерогираща действието на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Нормата на чл.95, ал.2 от ЗЛОД не изключва прилагането на чл.20, ал.4 от ЗАНН - като ирелевантно за постановяване на отнемане на използваното като средство за ловуване превозно средство, в ЗЛОД е предвидено единствено обстоятелството чия собственост е превозното средство. При липса на специална правна регламентация, изключваща прилагането на общото правило по чл.20, ал.4 от ЗАНН, следва извода, че както административнонаказващият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът в производството по неговото обжалване, следва да извършат преценка дали не е налице хипотезата на явно несъответствие на стойността на подлежащите на отнемане вещи, послужили за извършване на административното нарушение, с характера и тежестта на конкретното нарушение.

В случая такава преценка не е извършена от ОРС. Този порок не подлежи на саниране чрез връщането на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, тъй като е допуснат и от АНО в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление. От това следва, че обжалваното решение и потвърденото с него НП следва да бъдт отменени, в частите им, с които е приета за законосъобразна санкцията отнемане на МПС в полза на държавата.

За пълнота следва да се отбележи, че според публичната и общодостъпна интернет страница на www.mobile.bg, съдържаща обяви за продажба на МПС, средната пазарна цена на МПС тъждествени на това, за което е постановено да бъде отнето е около 3000лв. Тази стойност многократно надхвърля стойността на предмета на нарушението и явно не съответства на обществената опасност на деянието и тежестта на конкретното нарушение. В случая прилагането на държавната принуда по чл.95, ал.2 от ЗЛОД би довело до нарушаване на регламентираното в чл.20, ал.4 от ЗАНН правило като израз на принципа за съразмерност, тъй като репресивната мярка /отнемане на послужилия като средство за извършване на нарушението автомобил/, се явява несъответна на обществената опасност на санкционираното неправомерно поведение и на характера и тежестта на извършеното от Б. М. административно нарушение /АНО също е преценил, че се касае за по-ниска обществена опасност на деяние и деец, доколкото е наложил минимума на предвиденото наказания глоба/, за което с издаденото наказателно постановление са му наложени други три административни наказания.

С оглед така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е формално и материално законосъобразно относно наложените административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години, и обезщетение по чл. 83 от ЗОЛД, като правилно е потвърдено от районния съд в тези части, респ. спрямо тях не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски - При този изход на делото, съдът намира, че на основание чл.143 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН на всяка от страните /които не са представили списъци по чл. 80 ГПК вр. чл. 14 АПК/ следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата и за двете инстанции, което обуславя отмяна на първоинстанционното решение и в частта му относно присъдените разноски.

От жалбоподателя са представени пред двете инстанции договори за правна помощ, удостоверяващи сторени разноски общо за 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, като от тях следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от жалбата му 250 лева.

Съобразно направено от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, във връзка с чл.27е от НЗПП, в полза на Регионална дирекция по горите- гр. Шумен, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да се определи възнаграждение в размер на по 80 лв. за всяка инстанция, съобразно фактическата и правна сложност на конкретното дело, като съразмерно на отхвърлената част от жалбата следва да му се присъдят общо 120 лева.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 9/05.04.2024г. постановено по АНД № 20233510200175 по описа за 2023г. на Районен съд Омуртаг, в частта му, с която е потвърдено НП № **********/17.08.2023г. издадено от Директора на РДГ Шумен за отнемане на осн.чл. 95, ал. 1 вр. чл. 85, пр. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ в полза на държавата на собствения на Б. М. М. [ЕГН] л.а. „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], и в частта му, с която в полза на РДГ- Шумен са присъдени разноски от 80лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/17.08.2023г. издадено от Директора на РДГ Шумен, в частта му, с която на осн.чл. 95 вр. чл. 85 от ЗЛОД в полза на държавата е отнет собствения на Б. М. М. [ЕГН] л.а. „Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер].

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/05.04.2024г. постановено по АНД № 20233510200175 по описа за 2023г. на Районен съд Омуртаг, в останалата му част, с която е потвърдено наказателно постановление № **********/17.08.2023г. издадено от Директора на РДГ Шумен, за налагане на Б. М. М. [ЕГН] на административни наказания на осн. чл. 85 и чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право на ловуване за срок от 3 /три/ години; и на осн. чл. 83 ЗЛОД е определено да заплати обезщетение в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, за това, че на 14.08.2022г., на път с. Семерци - с. Пиринец, общ. Антоново, обл. Търговище, до разклона за с. Горна Златица, общ. Антоново, с л.а.“Ауди А4“ с рег.№ [рег. номер], превозва разпознаваеми части от дивеч – сръндак, без писмено разрешително за лов.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите- Шумен ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. М. [ЕГН] сумата от 250 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производствата пред ОРС и АдмСТ.

ОСЪЖДА Б. М. М. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите- Шумен сумата от 120 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производствата пред ОРС и АдмСТ.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.