Определение по дело №2576/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 639
Дата: 25 април 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20181510102576
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

      ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

25.04.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

2576

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, чрез юрисконсулт И.С., срещу Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. Е.М., със служ. адрес: ***. Налице са предпоставките на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

           1. Обстоятелства,  от които  произтичат претендираните права и направените възражения:   

           Ищецът твърди, че на 15.09.2016г. между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, като заемодател  и Д.К.Д., като заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2412075, по силата на който дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в размер на 2000.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорна лихва, такса за разглеждане на кредита в размер на 100.00 лв. и застрахователна премия в размер на 189.50 лв. на 24 равни месечни погасителни вноски в размер на 120.84 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на 01.10.2016г., а на последната на 01.09.2018г. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на кредита.

Така общо договореният размер на плащанията бил 2900.01 лева. Сочи, че сумата от 2 000.00 лв. била преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.09.2016г.  

Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 45.87 лв., за периода от 01.12.2017 год. до датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Крайният срок за издължаване на всички суми по кредита е 01.09.2018г. (датата на последната вноска по погасителния план), предвид на което по отношение на вземанията по кредита не е обявявана предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че към момента кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1693.30 лв., с която са погасени: възнаградителна лихва: 484.12 лв., главница: 1206.74 лв. и лихва за забава 2.44 лв.

Твърди, че на 20.06.2018 год. било подписано Приложение 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата, сключен между „УниКредит Кънсюмър Фнйненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответницата, произтичащо от договор за потребителски кредит № 2412075/15.09.2016 год., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.

            Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента, за което бил изрично упълномощен. На ответницата било изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-УКФ/2412075 от 10.07.2018г. за извършената цесия на посочения в договора адрес, но същото не било получено. Било изпратено и второ съобщение, чрез куриерска фирма, но същото е върнато с отбелязване, че няма никой на посочения адрес, а посоченият телефонен номер не е актуален.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1991/2018 г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми. В последствие заявителят е уведомен от съда, че съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.К.Д. му дължи сума в общ размер на 1244.99 лв., от които: главница-1082.76 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане, договорна лихва-116.36 лв. за периода от 01.12.2017 год. до 01.09.2018 год., обезщетение за забава в размер на 45.87 лв., за периода от 01.12.2017 год. до датата на входиране на заявлението в съда. Претендира разноски.

           В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адв. Е.М., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Особеният представител прави възражения за недействителност на клаузите, с които е уговорен ГПР и ГЛП от договора за кредит, поради противоречието им с добрите нрави, ЗЗП и ЗПК. Счита също така, че длъжника не е надлежно уведомен за станалата цесия.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:           

           Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, 79 и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.              

           3. Права и обстоятелства, които се признават: Не са налице.

           4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Не са налице.

           5. Разпределение на доказателствената тежест:

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже сключването на договора за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума и размера на претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник на „УниКредит Кънсюмър Фнйненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на договор за прехвърляне на вземания, въз основа на чиито правни последици ищецът обосновава активната си процесуална легитимация.

Ответникът от своя страна при доказване на горното от страна на ищеца, следва да докаже онези свои възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Съдът указва на страните, че не са налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.д. 1991/2018 г.  по описа на РС – Дупница.

На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

          

           НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2019г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.

           ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба документи като доказателства по делото.

            ИЗИСКВА за прилагане към настоящото дело ч.гр.д. 1991/2018г. по описа на РС – Дупница.

           ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение  на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

          

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: