РЕШЕНИЕ
№ 1577
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20233110102414 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„В. и к. - В.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
********, с която против С. В. А., ЕГН ********** , с адрес: ********, по
реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №5305/11.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 10773 по
описа на ВРС за 2022 г., а именно: сумата от 1044,60 лева, представляваща
главница, дължима за периода от 24.07.2019 г. до 27.04.2021г. за ползвани и
неплатени ВиК услуги, за обект-имот, находящ се в ********, абонатен №
********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.08.2022 г. до изплащане на задължението; както и
сумата от 220,44 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от
28.09.2019г. до 06.08.2022 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10773 по описа на ВРС за
2022 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и
сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в
едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
1
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Не се признават факти и обстоятелства. Възразява срещу наведените
от ищеца фактически твърдения, а именно: че ответникът дължи суми за
услуги, които определя като абстрактни и неиндивидуализирани; че
ответникът е потребител на ВиК услуги в обекта на потребление, сочен от
ищеца; че е титуляр на партида ******** и че по същата са начислени услуги;
че е налице възникнало събитие обуславящо необходимостта от провеждане
на метрологичен контрол; че съществуват наредби на МРРБ издадени от
него; че съществува наредба №4/2004 г. на МРРБ; че ответницата има каквито
и да е задължения към ищеца, както и да е получавала уведомителни писма от
ищеца. Оспорва в имота да живеят три лица, през процесния период. Оспорва
карнет 266, както и верността на всички частни документи, представени от
ищеца. Въвежда възражение за погасяване по давност на претендираните
вземания преди 27.02.2020 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа
предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът, чрез особен
представител, оспорва основателността им и настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №5305/11.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 10773 по описа на ВРС за 2022 г., за
следните суми: сумата от 1044,60 лева, представляваща главница, дължима за
периода от 24.07.2019 г. до 27.04.2021г. за ползвани и неплатени ВиК услуги,
за обект-имот, находящ се в ********, абонатен № ********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.08.2022 г. до изплащане на задължението; сумата от 220,44 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 28.09.2019г. до 06.08.2022 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Въз
основа на искова молба от „В. и к. - В.” ООД, представена в
законоустановения едномесечен срок, е образувано настоящото производство
2
за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№ 10773 по описа на ВРС за 2022 г.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и
на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период;
период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения
против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, В и К операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно
отношение; ответникът има качеството потребител на В и К услуги,
претендираните и осчетоводени В и К услуги са реално доставени на
ответника.
Видно от заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните,
ищецът има начислено вземане към ответника, за потребени В и К услуги, за
процесния период е в размер на 1044,60 лева. Лихвата за забава в плащане на
главно задължение е в общ размер на 220,44 лева, като същата е начислена за
периода от датата на падежа на всяко от главните задължения до 06.08.2022 г.
Съдът намира, че в процесния случай ищецът не установи още първата
предпоставка за успешно провеждане на иска, а именно – наличие на
облигационна обвързаност с ответника, както и че последният има качеството
на потребител на ВиК услуги. Въведеното в този смисъл възражение, от
ответника, е основателно.
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите на водоснабдителните и канализационните системи, издадена
3
от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр. 88 от
08.10.2004 г., изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/.
Извършена по делото служебна справка по реда на Наредба № 14 от
18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до Националната база данни „Население”, установява
постоянен и настоящ адрес на ответника, различни от адреса на обекта, в
който се сочи, че са потребени ВиК услугите, чието заплащане ищецът
претендира. В показанията на водения от ищеца свидетел, които съдът
преценява при съобразяване изискването на чл.172 ГПК, се сочи, че на адреса
вероятно живее дъщерята на ответницата.
Въпреки усилията на ищеца, по делото не бяха представени или
ангажирани доказателства, чрез които по безспорен начин да се установи, че
С. А. е собственик на процесния имот, е негов ползвател или суперфициар,
респективно, да се докаже, че същата е потребител на ВиК услуги в обект с
адрес: ********. Поради това, неуспешно бе доказването на твърдението, че
страните по делото се намират в облигационна обвързаност, по силата, на
която за ответника е възникнало задължение за заплащане на ВиК услуги,
доставени до процесния обект, поради което отговорността му за изпълнение
на соченото от ищеца договорно задължение не следва да бъде ангажирана от
дружеството – оператор.
При горните доводи, искът с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК
подлежи на отхвърляне като неоснователен, а предвид акцесорния характер на
иска с пр. осн. чл.86 ЗЗД, то и този иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват разноски, но
доколкото същият се представлява от особен представител, такива не следва
да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: ******** против С. В. А., ЕГН ********** ,
с адрес: ********, искове по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за
установяване дължимостта на вземанията, за които по ч.гр.д.№ 8872 по описа
на ВРС за 2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №5305/11.08.2022 г. по ч.гр.д.№ 10773 по описа на ВРС за 2022 г.,
а именно: сумата от 1044,60 лева, представляваща главница, дължима за
периода от 24.07.2019 г. до 27.04.2021г. за ползвани и неплатени ВиК услуги,
4
за обект-имот, находящ се в ********, абонатен № ********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.08.2022 г. до изплащане на задължението; както и сумата от 220,44
лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 28.09.2019г. до
06.08.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5