РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Смолян, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20245440200207 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от М. М. Х. с ЕГН **********, адрес
гр.Смолян, ул.*, *, против наказателно постановление № 24-1058-*/19.04.2024
г. на началника на *, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на
основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, поради това, че е издадено при неправилно
изяснена фактическа обстановка и при допуснати процесуални нарушения в
хода на административно-наказателното производство.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява в съдебно
заседание с процесуалния си представител адв.*, която от негово име
поддържа жалбата излага съображения за отмяна на санкционния акт.
От името на ответника по жалбата, редовно и своевременно призован,
в съдебно заседание жалбата оспорва процесуалният му представител
юрисконсулт Кр.*, представя писмено становище.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок,
разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На 16.03.2024 г. назначените в наряд по контрол на пътното движение
мл.автоконтрольори в *, С. Б. и А. *, се установили за провека в гр.Смолян,
кв.Устово, на ул.*, срещу хранителен магазин „*“. В 09,25 ч. спрели за
проверка лек автомобил „*“ с рег.№ *, движещ се в посока към автогара
Устово, поради това, че водачът бил без поставен обезопасителен колан.
Установили, че автомвобила се управлява от жалбоподателя М. Х., който
лъхал на алкохол. Свидетелите Б. и * извършили проба на водача за употреба
на алкохол в 09.32ч. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен
№ АРВВ 0045 пореден номер на пробата 7132. Уредът отчел концентрация на
алкохол в кръвта 0,72 на хиляда. Резултата бил показан на М. Х., който
заявил, че не е съгласен с показанието на уреда, тъй като е изпил около 250
мл. ракия около 12 часа преди проверката.
На жалбоподателя било разяснено, че ще му бъдат съставени 2 броя
актове- за шофиране без поставен обезопасителен колан и за това, че
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както
и талон за даване на кръв за изследване в ЦСМП. Бил посъветван от
свидетелите Б. и * да се обади на свой близък да го закара до болницата, тъй
като не му е разрешено да управлява МПС.
Въз основа на така установеното, свидетелят С. Б. съставил срещу
М.Х. акт за установяване на административно нарушение
№1013095/16.03.2024 г, за това, че на 16.03.2024 г. в 09,25ч в гр.Смолян, ул. *
срещу хранителен магазин „*“ управлява лек автомобил „*“ рег № * с посока
на движение към * с концентрация на алкохол в кръвта 0.72 промила
установено чрез издишания от водача въздух с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен №АРВВ 0045, пореден номер на пробата 7132 -
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. В АУАН било посочено също, че пробата
на водача за употреба на алкохол е извършена в 09.32ч; че резултата му бил
показан, лъхал на алкохол и заявил, че не е съгласен с показанието на уреда,
2
защото е изпил около 250 мл ракия около 12 часа преди проверката. Отразено
било, че му е издаден талон за изследване 132280. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и свидетеля *, бил предявен на М.Х. и той го
подписал, като получил копие от него.
На Х. бил съставен и АУАН за шофиране без поставен обезопасителен
колан. Бил му издаден талон за изследване №132280 от свидетеля Б., в който
били отразени данните от проверката с техническо средство Алкотест Дрегер
7510. Била му дадена възможност в срок до 30 мин от връчване на талона да
се яви в ЦСМП за даване на кръвна проба за изследване концентрацията на
алкохол в кръвта. Било отразено, че талонът му е връчен в 10,00ч. М.Х. го
подписал.
Още преди да му бъдат връчени актовете и талона, жалбоподателят
позвънил на свидетеля * *, негов приятел живущ в гр.Смолян на ул. *, с молба
да го закара до болницата. Свидетелят * се отзовал. Жалбоподателят се явил в
ЦСМП в 10,35 ч., с 5 мин. закъснение. Бил посрещнат от дежурния лекар
свидетеля д-р *Н., който констатирал закъснението и споделил с Х., че
кръвната проба, която ще даде може да не бъде зачетена. Въпреки това М.Х.
дал такава. Свидетелят д-р Н. издал амбулаторен лист за преглед на
жалбоподателя, в който посочил като час на постъпване 10,35ч., както че му е
взета кръвна проба в 10,38ч. В протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол д-р Н. попълнил данни от
талона и информация получена от М.Х., а именно, че е употребил 200 мл
ракия на 15.03.2024 г. в 21,00ч. В дневника на лицата дали кръвна проба за
проверка на концентрация на алкохол също било отбелязано, че М. Х. се е
явил в 10,35ч.
Съгласно заключението на химическата експертиза за определяне на
концентрацията на алкохолв кръвта, количеството на такъв в пробата на
жалбоподателя било 0,46 промила.
Въз основа на АУАН № 1013095/16.03.2024г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на М. Х. за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца. АНО е посочил в съдържанието на
процесното НП, допълнителни факти и обстоятелства, а именно, че
3
нарушителят се е явил за взимане на кръвна проба след определения му
часови диапазон, което е мотивирало приложението на чл.15, ал.6 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и веществени доказателства- АУАН, НП, снети
писмени обяснения, справки, докладни записки, протокол за химическа
експертиза, изготвена от П.*, талон за изследване, протокол за медицински
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, протокол
за получени и предадени биологични проби от 18.03.2024 г., писма, лист за
преглед на пациент от 16.03.2024 г., извлечение от дневник на пациенти на
които е взета кръвна проба в * и др.; както и на база свидетелските показания
на свидетелите Б., * и д-р Н., които като непротиворечиви и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото съдът кредитира.
Съдът кредитира показанията на свидетеля * * относно
обстоятелството, че именно той е закарал жалбоподателя от кв.Устово до
болницата, но не и в частта, в която сочи в колко часа го е закарал в
болницата. Той твърди, че когато пристигнали там часовникът му, който
винаги е с 2-3 мин напред, показвал 10,30ч. Показанията на свидетеля * са в
противоречие с тези дежурния лекар в *д-р Н., който сочи, че кагото Х. се
явил часът бил 10,35 ч. Съдът не кредитира показанията на свидетеля * в тази
част, тъй като близък приятел на М.Х., той се явява заинтересован от изхода
на делото. Освен това показанията му не се подкрепят от други
доказателствени източници. От друга страна свидетелят д-р Н. е
незаинтересован от изхода на делото, за него М. Х. е непознат, поради което
съдът преценя показанията му като обективни.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установявана на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
си. Спори се относно фактическата обстановка. В съдебната фаза на
производството обаче, показанията на разпитаните свидетели позволиха на
съда да формира категорични изводи по фактите.
4
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП е въведена императивна
забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда, че който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, при неявяване на лицето за изследване в указания в талона за
изследване срок се приемат показанията на техническото средство или теста,
с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Следователно, след като в
настоящия случай нарушителят не е спазил определеният му срок за явяване в
лечебното заведение, то релевантни са данните установени с техническото
средство.
Съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, като на 16.03.2024 г., в гр.Смолян, по улица
"*“ е управлявал моторно превозно средство – „*“ рег № * с концентрация на
алкохол в кръвта 0.72 промила установено чрез издишания от водача въздух с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №АРВВ 0045.
Концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента
на управление на МПС в настоящия случай е установено при стриктно
спазване на правилата на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
/Наредбата/. Съгласно чл. 3 от Наредбата при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. По делото се установява, че след като
свидетелите * и Б. установили управлението на МПС от жалбоподателя и с
оглед възникнало в тях съмнение за употреба на алкохол от него, извършили
проверка на последния за наличие на концентрация на алкохол в кръвта му с
5
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“.
Жалбоподателят е получил екземпляр от издадения талон, в който
изрично са посочени часът на връчването му и срокът (30 мин.), в който
следва да се яви за взимане на кръвна проба в *.
По делото не се установиха обективни обстоятелства, които да са
препятствали лицето да се яви в медицинското заведение в указания му с
талона за изследване срок. Съдът намира, че законосъобразно е определено и
времето за явяване в лечебното заведение. Жалбоподателят е бил спрян за
проверка в гр.Смолян, кв.Устово, на място отдалечено на около 7 км до *и
даденото му в талона време е достатъчно за придвижване до лечебното
заведение с автомобил, такси. Още преди да му бъде връчен талона
жалбоподателят е бил посъветван от контролните органи да потърси
съдействие от свои близки за придвижване до ЦСМП. Свидетелите * и Б. са
възприели телефонното му обаждане. Следва да се има предвид обаче
преценката относно това по какъв начин ще се придвижи водача, на който е
връчен талон до ЦСМП е изцяло субективна. Обстоятелството, че свидетелят
* живее на място отдалечено от местонарушението и ще му трябва доста
време за да се придвижи до там е следвало да бъде съобразено от Х. и той да
намери друг начин за навременно придвижване до лечебното заведение.
Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е възразил пред
служителите на полицията, че предоставеното му време за придвижване до
лечебното заведение е недостатъчно. Напротив, преди да му връчат талона,
свидетелите Б. и * чули, че Х. отново позвънил на приятеля, който ще го
придвижи и той съобщил, че е на светофара. Съдът след като взе предвид
маршрута, по който се е движил свидетеля * намира, че на който и от
светофарите (в кв.Райково и кв.Устово) да се е намирал около 10,00ч, той би
могъл да закара М.Х. навреме до ЦСМП.
Действително жалбоподателят се е явил в *със закъснение от 5 мин.
Продължителността на закъснението за даване на кръвната проба обаче е без
значение за приложимостта на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017
година. Според императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. вземането на кръв и урина за изследване за алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, както е посочено и по - горе се
извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При
6
невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок
медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и
часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че
невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско
изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат
отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ
резултатите от извършеното изследване. В случая от събраните по делото
доказателства не се установяват такива обективни причини. Напротив, от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се
установява, че на жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в
нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 30 минути
за явяване в мястото за извършване на изследването. По делото обаче не се
установиха обстоятелства, които да са препятствали жалбоподателят да се
яви в медицинското заведение, в указания срок. След като не е бил съгласен с
показанията на техническото средство жалбоподателят е бил длъжен да
положи необходимата грижа да се яви навреме, за да обори с изследване
оспорените от него показания.
Жалбоподателят твърди, че не му била разяснена възможността
концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена с доказателствен
анализатор. Видно от талона за изследване, който той е подписал обаче, там е
предвидена такава възможност, но той очевидно не е избрал нея.
Наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на делото и осъщественото процесуално
представителство на въззиваемата страна, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на * юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за
изплащането на правната помощ/.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 т.5 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1058-*/19.04.2024
г. на началника на *, с което на М. М. Х. ЕГН **********, адрес гр.Смолян,
7
ул.*, *, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.1 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М. М. Х. да заплати на ОДМВР Смолян сумата 100лв.
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
8