РЕШЕНИЕ
N
гр.София 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 11.02.2021 г. при секретар Цветослава
Гулийкова в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело
N. 13844 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. във връзка с чл. 317
от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от М.М. срещу Решение № 20229470 от 20.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 18135/2020г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в,
с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Е.Е.П.“ЕООД искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
С жалбата моли
решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилно прилагане
на закона.
Прави оплакване, че съдът не е определил правилно
същността на клаузата за изпитване. Сочи, че тя предоставя не само право, но и
задължение на изпитващият да прецени годността на изпитвания и не можел без да
установи несъвместимост с изпитвания да прекратява предсрочно договора поради
други причини. Посочва, че в случая действителната причина работодателя да го
уволни била твърдяна кражба на стоки. Прави оплакване за липса на доказателства
да е имало кражба, да е сезирана прокуратурата за такава. Не била представена и
длъжностната му характеристика. Излагат се твърдения, че не е получавал сигнал
от лицето наблюдаващо камерите в магазина, което имало задължение да следи за
кражби.
Счита, че съдът не е разбрал довода му, че всъщност
действителния повод за уволнението е именно твърдяната от управителя на
магазина кражба.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав и в
изискуемата форма и реквизити и по допустими искове.
По отношение неговата правилност съдът е обвързана от
оплакванията в жалбата и императивните
материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните в хода на делото със събраните
доказателства мнозинството от състава на СГС намира решението за правилно.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е
несправедливо уволнен, като бил обвинен от управителя на магазин на „Ф.“ (
дружество различно от работодателя) в неизпълнение на задълженията му като
охрана на магазин в следствие на което изчезнали стоки. Посочил, че няма
доказателства да е имало кражба и е обиден, че работодателя му не го подкрепил,
а му прекратил договора без да спази предизвестието.
За да отхвърли предявените искове СРС е приел, че
оплакванията в исковата молба срещу законността на прекратяването на ТПО са
ирелевантни за фактическия състав на чл. 71 КТ.
Приел е че законността на уволнение е необходимо да е има
уговорка за изпитване, прекратяването да е станало в срока за изпитване и
изявлението на страната имаща правото на прекратяване (в чиято полза е срока за
изпитване) да е достигнало до другата страна, като предвид писмените
доказателства е приел, че тези предпоставки са налице.
СГС в мнозинството от състава приема тези изводи на
СРС за правилни.
Те са съобразени и с трайната практика на СГС по
прилагане на чл. 71 КТ. Изложените в исковата молба твърдения всъщност касаят
действията на трето за делото лице, което не е в правоотношения с работодателя
и действително са ирелевантни.
Оплакванията в жалбата относно същността на договора
за изпитване и правата и задълженията по него на страните са неоснователни.
Съгласно трайната съдебна практика работодателя не е длъжен да посочва причини
поради които прекратява договора на това основание. Преценката на работодателя за годността на
работника да изпълнява работата не е предмета на съдебен контрол. Упражняването
на правото на работодателя на прекратяване на договора в срока за изпитване
няма как да доведе до нарушения на пенсионното или данъчното законодателство.
Оплакването в жалбата, че работодателя съчинил повод за уволнението не отговаря
на твърдението в исковата молба, че друго лице е направило „постановка“-управител
на магазин част от дружество, което не е работодател на ищеца. Ищецът в
исковата молба не е твърдял, че работодателя е правил изявление, че ищецът е допуснал
кражба. Твърденията са, че друго лице го е твърдяло. От твърдяното от ищеца
желание на работодателя да назначи друг работник на мястото на ищеца не следва,
че не може да се прекрати неговия договор на основание чл. 71 КТ, за да се
назначи друго лице.
Оплакванията за дискриминация са направени едва с
писмената защита пред настоящият въззивен съд и са преклудирани.
Оплакванията в писмената защита за непълнота на
доказателствата-непредставяне на длъжностна характеристика вече са разгледани
от СГС при насрочване на делото. И до писмената защита във въззивното дело не е
твърдяно да има укриване на документ-длъжностна характеристика от страна на
работодателя.
Както се посочи вече работодателя не е длъжен да
доказва, че работника е негоден за работата, каквото оплакване има в писмената
защита.
При прекратяване по чл. 71 КТ на ТПО предизвестие не
се дължи, а даже да се дължеше, то неспазване на срока за предизвестие не води
до незаконност на прекратяването, а само поражда право на обезщетение.
По изложените съображения според мнозинството от
състава решението на РС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемото дружество има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим
от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20229470 от 20.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 18135/2020г. по описа на Софийски районен съд, 153 с-в,
с което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Е.Е.П.“ЕООД искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.
ОСЪЖДА М.М.М. да заплати на „Е.Е.П.“ЕООД разноски за
въззивното дело в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.
/о.м./
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по отношение част от мотивите по в.гр.д. 13844/2020г.
на СГС, IV „В“ с-в
Не споделям становището на мнозинството от състава, че
решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.
Ищецът е навел твърдения в исковата молба, че на
19.04.2020г. управителя на магазина (който магазин е структура на друго
юридическо лице, а не на ответника) направил „постановка“ и обвинил ищеца в
неизпълнение на задълженията му като охранител и са настъпили вреди – изчезнали
стоки. Поискал да се прегледат видеозаписите от камерите, но му било
отказано
Твърдял, че работодателят вместо да го подкрепи на
21.04.2020г. му прекратил договора. Твърди, че смята („подозирам“), че
уволнението му е направено с цел да се назначи друг „свой човек“ от работодателя.
Нито едно от горните твърдения в исковата молба не е
оспорено от ответника-работодател, който не е депозирал отговор на исковата
молба, а в молбата си за единственото заседание пред СРС също не е взел
отношение по тях.
Тези твърдения считам, че се квалифицират като такива
за злоупотреба с правото по чл. 71 КТ от работодателя. Твърденията са всъщност,
че работодателя, за да не провежда дисциплинарно производство (евентуалното му
негативно за работника решение по което производство би подлежало на съдебен
контрол) за установяване има ли неизпълнение на задълженията на работника,
директно се е възползвал от чл. 71, ал. 1 от КТ.
При липса на оспорване от ответника на твърденията на
ищеца считам, че те следва да се приемат за верни.
Считам, че работодателя не разполага с възможност да
ползва реда по чл. 71, ал. 1 КТ ако има предпоставки за провеждане на дисциплинарно
производство, още повече, когато трето за ТПО лице, което не е служител на
работодателя, а на негов възложител сигнализира работодателя с твърдения за
неизпълнение на задълженията на работника. В този случай добросъвестността
изисква от работодателя да провери тези твърдения на третото лице, реда за
което е по чл. 187 и сл. от КТ, а не да прекратява договора на основание чл.
71, ал. 1 от КТ.
Решението на СРС следваше да се отмени, а исковете да
се уважат.
С-я Д. Ковачев