В Районен съд – Дупница е внесен обвинителен акт по досъдебно производство №
111/2014г., вх. № 1985/2014г. по описа на Районна прокуратура – Дупница, ДП №
128/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. Рила срещу Р.С.К. и В.А.Б., които са
обвинени в това, че на 03.10.2014 г. около 18.00 часа в гр. Кочериново, ул. „Юрий
Г агарин” под формата на продължавало престъпление,
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината /пряк умисъл/, като последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
ги, в съучастие като съизвършители, са дали имотни
облаги /дрехи втора употреба/ на Е.И. ***: 1бр. бяла тениска с яка на стойност:
00.00лв.; 1бр. блуза тип
„поло“, лилава на цвят, на
стойност: 00.00лв.; 1бр. блуза с къс ръкав, лилав цвят, на стойност: 00.00 лв.;
1бр. блуза с дълъг ръкав, сив цвят, на стойност: 00.00 лв.; 1бр. яке – шушляк -
червен, бял, син цвят, на стойност: 2.00 лв.; 1бр. риза, тип дамска, къс ръкав,
червен цвят, на стойност: 0,50 лв.; 1бр. дамска блуза,плетена, с дълъг ръкав,
сив цвят, на стойност: 00.00лв.; 1бр. пола, син цвят, на цветя, на стойност:
2.00лв.; 1 бр. пола, сив цвят, на райе, на стойност: 1.00 лв.; 1 бр. пола,
черен цвят, на стойност: 1 лв.; 1 бр. пола, зелен цвят, на стойност : 0.50лв.;
1бр. бяла риза, бебешка, на стойност: 00.00 лв. и 1 бр. пола, сив цвят, на
стойност: 0,50 лв., всички вещи на обща стойност 7.50 лв. /седем лева и
петдесет стотинки/; на И.С. ***: 1 бр. вълнена мъжка риза с дълъг ръкав, на
цвят черно и червено, на стойност : 1.00 лв. /един лев/ и на З.Ж.Г.,***: 1бр.
блуза с дълъг ръкав от трико, зелена с оранжеви кантове по ръкавите, на
стойност: 00.00 лв., с обща стойност на дадените имотни облаги: 8.50 лв. /осем
лева и петдесет стотинки/, с цел да ги склонят да упражнят избирателното си
05.10.2014г. за народни представители в /Алтернатива за българско възраждане -
в съответствие с Решение № 820 -НС/ 02.09.2014г. на ЦИК с пореден №14 в
бюлетината на партиите и коалициите, регистрирани в ЦИК в изборите за народни
представители на 05.10.2014г./, като са им казвали: „Ако може да пуснете
бюлетина №14! Да гласуваш за №14! Да уважиш № 14“ - престъпление по чл. 167,
ал.2, пр. II /ред. поп. ДВ, бр. 19 от 2014г., в сила от 05.03.2014г./ вр.
с чл.20, ал.2, във вр. чл.26, ал.1 и вр. чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК.
Делото се разглежда за втори път като първа инстанция от РС – Дупница, след
като постановената присъда № 4 от 26.01.2017г. по нохд
№ 1090/2014г. по описа на РС – Дупница е отменена изцяло с решение № 79 от
29.06.2017г. по внохд № 172/2017г. по описа на ОС –
Кюстендил като делото е върнато на прокурора за ново разглеждане. След
повторното внасяне на обвинителен акт делото е разгледано от състав на съда,
съобразен с разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, предвид актуалната
редакция на материалния закон, тъй като при определяне състава на съда не може
да се преценява приложимият материален закон (действал по време на извършване
на деянието или последващ по-благоприятен), в който
смисъл са и указанията на ВКС, съдържащи се в Решение № 356 от 06.10.2008г. по н.д. № 373/2008г., III НО; Решение № 10 от
18.02.2009г. по н.д. № 472/2008г., II
НО и др.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира престъплението
за безспорно доказано. Счита, че следва да бъде определено наказание в
минимален размер и приложение на разпоредбите на чл. 167, ал. 6 от НК и чл. 66
от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. пледира за
невиновност на подсъдимите. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата
си, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. Моли за оправдаване на
подсъдимите.
Подсъдимите се присъединяват към казаното от защитника им.
В последната си дума заявяват, че разчитат на справедлИ.решение
като бъдат оправдани.
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.С.К. е роден на ***г***, българин, с българско гражданство,
женен, неосъждан, работещ, с висше образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият В.А.Б. е роден на ***г. в гр. Благоевград, живущ ***, българин,
с българско гражданство, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН **********.
С указ № 201 на Президента на Република България е разпуснато XLII Народно събрание на 06.08.2014г. и са насрочени избори за Народно събрание
на 05.10.2014г.
С решение № 820-НС от 02.09.2014г. на Централната избирателна комисия е
обявена поредността на номерата на партиите и
коалициите в бюлетината за изборите за народни представители, като под номер 14
участва коалиция АБВ (Алтернатива за българско възраждане), сред чиито членове
и симпатизанти били и двамата подсъдими.
Два дни преди изборите – на 03.10.2014г., около 18:00 часа подс. К. и подс. Б. отишли с
автомобила на подс. Р.К. в ромската махала в гр.
Кочериново, където спрели пред къщата на Д. Аспарухов, известен в махалата с
прякора си „Меджит“. След спирането им около
автомобила се събрали деца и жители на махалата, сред които В.Б. се ползвал с
добро име и уважение. Подсъдимите слезли
и започнали да раздават намиращите се в кашони в автомобила дрехи втора
употреба. Сред присъстващите били Е.Д., И.Д., З.Г. и С.И.. От дрехите,
раздавани от подсъдимите получили свид. Е.Д. (1бр.
бяла тениска с яка на стойност: 00.00лв.; 1бр. блуза тип „поло“,
лилава на цвят, на стойност: 00.00лв.; 1бр. блуза с къс ръкав, лилав цвят, на
стойност: 00.00 лв.; 1бр. блуза с дълъг ръкав, сив цвят, на стойност: 00.00
лв.; 1бр. яке – шушляк - червен, бял, син цвят, на стойност: 2.00 лв.; 1бр.
риза, тип дамска, къс ръкав, червен цвят, на стойност: 0,50 лв.; 1бр. дамска блуза,плетена,
с дълъг ръкав, сив цвят, на стойност: 00.00лв.; 1бр. пола, син цвят, на цветя,
на стойност: 2.00лв.; 1 бр. пола, сив цвят, на райе, на стойност: 1.00 лв.; 1
бр. пола, черен цвят, на стойност: 1 лв.; 1 бр. пола, зелен цвят, на стойност :
0.50лв.; 1бр. бяла риза, бебешка, на стойност: 00.00 лв. и 1 бр. пола, сив
цвят, на стойност: 0,50 лв., всички вещи на обща стойност 7.50 лв.), И.Д. (1
бр. вълнена мъжка риза с дълъг ръкав, на цвят черно и червено, на стойност:
1.00 лв.), З.Г. (1бр. блуза с дълъг ръкав от трико, зелена с оранжеви кантове
по ръкавите, на стойност: 00.00 лв.), като общата стойност на получените от
тримата дрехи се равнявала на 8,50 лева.
Докато раздавали дрехите подсъдимите приканвали намиращите се наоколо лица
(сред които свидетелите Е.Д., И.Д. и З.Г.) да гласуват на изборите за народни
представители на 05.10.2014г. в полза на коалиция АБВ, като им казвали: „Ако
може да пуснете бюлетина № 14! Да гласуваш за № 14! Да уважиш № 14“.
По доказателствата:
Съдът формира фактическите си изводи въз основа следните доказателства и доказателствени материали:
1. Гласни доказателства, съдържащи се в с обясненията на подсъдимите Р.К. и В.Б., както и в показанията
на свидетелите Е.Д. (дадени в съдебно заседание пред настоящия състав, както и
дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и дадени пред друг състав на съда и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), И.Д. (дадени в съдебно
заседание пред настоящия състав, както и дадени на ДП и прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и
дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК), З.Г. (дадени в съдебно заседание пред настоящия състав, както и
дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и дадени пред друг състав на съда и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), С.И. (дадени в съдебно
заседание пред настоящия състав, както и дадени на ДП и прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и
дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК), Н.Д. (дадени в съдебно заседание пред настоящия състав), Н.Д.
(дадени в съдебно заседание пред настоящия състав, както и дадени на ДП и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, както и дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), Ц.М. (дадени пред друг състав на съда и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК), К.И. (дадени в съдебно
заседание пред настоящия състав, както и дадени на ДП и прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и
дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК), О.Й. (дадени в съдебно заседание пред настоящия състав), М.К.
(дадени в съдебно заседание пред настоящия състав), очна ставка между свид. И.Д. и сивд. К.И., устроена
от настоящия състав на съда.
2. Писмени доказателства, вкл. приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както следва: решение № 820-НС
от 02.09.2014г. на Централната избирателна комисия (л. 13 от ДП); протоколи за
доброволно предаване (л. 44-47 от ДП);
3. Съдебно-оценителна експертиза (л. 68-71 от ДП).
4. Веществени доказателства, изследвани в приетата експертиза и съхранявани при административния секретар на ДнРС (заведени с приемо-предавателен
протокол под № ВД 51/2017г. по описа на ДнРС от
01.08.2017г. в книгата за веществени доказателства).
По делото не се спори, а и от цитираните по-горе указ № 201 на Президента
на Република България и решение № 820-НС от 02.09.2014г. на Централната
избирателна комисия е видно, че на 05.10.2014г. са проведени избори за Народно
събрание, в които участвала и коалиция АБВ (Алтернатива за българско
възраждане), която била включена в бюлетината за изборите под номер 14.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Е.Д., И.Д., С.И., Ц.М., С.И., К.И., О.Й. и М.К., както и на обясненията на двамата
подсъдими, в частта относно това, че на описаната в обвинителния акт дата
(03.10.2014г., около 18:00 часа) подс. Р.К. и подс. В.Б. са се намирали в ромската махала в гр.
Кочериново пред къщата на Д. Аспарухов известен в махалата с прякора си „Меджит“. По отношение на това обстоятелство събраните по делото
гласни доказателствени средства не съдържат същностни
протИ.речия, поради което
се възприемат от настоящия състав на съда.
От същите доказателства е видно още че след спирането на двамата подсъдими
около автомобила се събрали деца и жители на махалата, сред които В.Б. се
ползвал с добро име и уважение.
Съдът намира за достоверни показанията
на свидетелите Е.Д., И.Д., С.И., Ц.М., С.И., К.И.,
О.Й. и М.К., както и обясненията на двамата подсъдими също и в частта относно
обстоятелството, че след като слезли от автомобила двамата подсъдими започнали
да раздават на присъстващите дрехи втора употреба, които носели преди това в
кашони в колата на Р.К..
Макар да са налице някои противоречия относно това кой от двамата
подсъдими, на кого и с какви действия е осъществил даването на дрехите на
присъстващите, съдът намира същите за несъществени. Без значение са конкретните
действия на всеки от двамата подсъдими (кой от тях, на кого и точно кои дрехи е
предоставил). Междувременно тук е мястото да се отбележи, че не се споделя
поддържаната от защитника на подсъдимите теза, че подсъдимият Б. не е участвал
в раздаването на процесните дрехи. Действително в
част от показанията се заявява, че по-инициативен при раздаването на дрехите е
бил подс. К., но в същото време са налице достатъчно доказателствени източници, че и подс.
Б. не е бил безучастен при предоставяне на вещите. Така свид.
Е.Д. в разпитите му пред настоящия състав на съда, както и пред друг състав на
съда (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК) поддържа, че подс. К. е давал дрехи на децата, но подс.
Б. му казал „ето ги кашоните, избирай си дрехите“. Частично отстъпление от тази
версия се съдържа само в показанията му, дадени пред състав на КОС, в които се
твърди, че К. е раздавал дрехите, а не Б., който си говорил по телефона. Съдът
намира за достоверни дадените пред състави на РС – Дупница показания, в които
по-детайлно е поставян въпроса за поведението на подс.
Б. при раздаване на дрехите. Отделно от това, показанията пред първоинстанционните състави се потвърждават и от останалите
доказателства, посочени по-долу.
Доказателство в изложената посока представляват и показанията на свид. И.Д., дадени на ДП (прочетени по реда на чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), както и дадените
пред друг състав на съда на 27.01.2015г. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 1 и т. 2 НПК), както и показанията на свид. З.Г.,
дадени на ДП (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК). Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. И.Д. при последващите
разпити (пред друг състав на съда от 01.12.2016г. , приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК) и
дадените пред настоящия състав на съда, както и последващите
разпити на свид. З.Г. (пред настоящия състав на
съда), тъй като същите са дадени в по-отдалечен момент спрямо инкриминираната
дата. Отделно от това, в тези разпити свид. И.Д. и свид. З.Г. категорично отричат на описаната дата и място подсъдимият
В.Б. въобще да е присъствал (като свид. И. Д. твърди,
че подс. Б. е бил „много надолу, към козарника“, „с В. изобщо не съм се срещал и говорил“),
което обстоятелство е в пълно противоречие с всички останали доказателства по
делото, в т.ч. с обясненията на самия подс. Б..
Потвърждение за това, че и двамата подсъдими са участвали в даването на
дрехите се съдържа и в показанията на свидетелите К.И., О.Й. и М.К., които
макар да не са присъствали лично на предаване на вещите, непосредствено след
случая са разговаряли с преките участници И.Д. и С.И..
Ето защо, съдът намира, че от значение в случая е това, че двамата
подсъдими със съвместни усилия са успяли да раздадат
на присъстващите лица намиращите се в колата на подс.
К. дрехи, като без съмнение по делото е проявената и от двамата активност в
тази посока.
От показанията на свидетелите Е.Д., И.Д., З.Г. и Н.Д. се установяват
получените от Е.Д., И.Д. и З.Г. дрехи, както следва: Е.Д. - 1бр. бяла тениска с
яка на стойност: 00.00лв.; 1бр. блуза тип „поло“,
лилава на цвят, на стойност: 00.00лв.; 1бр. блуза с къс ръкав, лилав цвят, на
стойност: 00.00 лв.; 1бр. блуза с дълъг ръкав, сив цвят, на стойност: 00.00
лв.; 1бр. яке – шушляк - червен, бял, син цвят, на стойност: 2.00 лв.; 1бр.
риза, тип дамска, къс ръкав, червен цвят, на стойност: 0,50 лв.; 1бр. дамска
блуза,плетена, с дълъг ръкав, сив цвят, на стойност: 00.00лв.; 1бр. пола, син
цвят, на цветя, на стойност: 2.00лв.; 1 бр. пола, сив цвят, на райе, на
стойност: 1.00 лв.; 1 бр. пола, черен цвят, на стойност: 1 лв.; 1 бр. пола,
зелен цвят, на стойност : 0.50лв.; 1бр. бяла риза, бебешка, на стойност: 00.00
лв. и 1 бр. пола, сив цвят, на стойност: 0,50 лв., всички вещи на обща стойност
7.50 лв., И.Д. - 1 бр. вълнена мъжка риза с дълъг ръкав, на цвят черно и червено,
на стойност : 1.00 лв., З.Г. - 1бр. блуза с дълъг ръкав от трико, зелена с
оранжеви кантове по ръкавите, на стойност: 00.00 лв., като общата им стойност
се равнявала на 8,50 лева. Посочените доказателства се потвърждават в пълна
степен и от приобщените по делото протоколи за доброволно предаване (л. 44-47
от ДП) на процесните дрехи втора употреба.
Стойността на получените от тримата свидетели дрехи съдът намира за
установена от заключението на вещото лице по назначената от КОС и приобщена от
настоящия състав на съда съдебно-оценителна експертиза, която се кредитира с
доверие от съда като обективна, безпристрастна и компетентно изготвена.
Настоящият съд счита, че същностните противоречия във фактическата
обстановка, която пресъздават разпитаните по делото лица се свежда до
разнопосочните им версии относно това
дали при раздаване на процесните дрехи двамата
подсъдими са приканвали намиращите се наоколо лица (сред които свидетелите Е.Д.,
И.Д. и З.Г.) да гласуват на изборите за народни представители на 05.10.2014г. в
полза на коалиция АБВ, като им казвали:
„Ако може да пуснете бюлетина № 14! Да гласуваш за № 14! Да уважиш №
14“.
Съдът дава вяра частично на показанията на свид. С.И.,
Е.Д., З.Г., Ц.М., К.И., О.Й. и М.К., от които е видно, че при раздаване на
дрехите двамата подсъдими са съобщавали на присъстващите там лица да гласуват с
бюлетина № 14.
От показанията на свид. С.И., дадени пред
настоящия състав на съда и на ДП (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК) е видно, че същата като
очевидец непосредствено е възприела както раздаването на процесните
дрехи, така и отправените към присъстващите изрази „да уважите бюлетина № 14“.
В тази им част показанията на свид. И. са
последователни и убедителни. При всеки от разпитите същата ясно посочва
присъстващите на инкриминираната дата и място лица, сред които двамата
подсъдими и свид. Е.Д., И.Д. и З.Г.. Съдът намира за
несъществен въпросът дали в момента, в който свид. И.
е чула отправените покани същата се е намирала в гръб или не при положение, че
същата последователно застъпва, че е била само на няколко метра от останалите
лица, когато чула мъжки глас да призовава за гласуване с бюлетина № 14, като
според същата източник на тези думи не са били И.и Е. Димитрови, а в последния
разпит сочи, че това е гласът на подс. К..
Същата е и позицията, поддържана от свид. Е.Д. в
показанията му от ДП (прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), твърдейки, че В. им казал ако може да пуснат за № 14.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. Е.Д., дадени
пред друг състав на съда (прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК) и пред настоящия състав на съда, в частта, в която се застъпва, че при
раздаване на процесните дрехи въобще не е споменат
номер на бюлетина. В тази част показанията на свид.
Е. Д. противоречат на посочените по-горе доказателства. Същите не са в синхрон
и с показанията на същия свидетел, дадени на ДП, непосредствено след деянието,
когато споменът до събитията е бил по-ясен в сравнение с последващото
им депозиране в съдебно заседание. Отделно от това свид.
Е. Д. и в разпита пред предходен състав на ДРС също е потвърдил, че от страна
на подс. Б. е заявено „не ви агитирам, идете и
гласувайте, ако може пуснете бюлетина № 14“.
Обстоятелството, че процесните дрехи са раздавани
именно с оглед стимулиране на лицата от ромската махала в гр. Кочериново да
упражнят правото си на глас в полза на коалиция АБВ се потвърждава частично и
от показанията на свид. З.Г., дадени на ДП (прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК), както и пред настоящия състав на съда. В част от разпитите свид. Г. поддържа, че е била призована да гласува чрез
детето й, а в други случаи, че сама е присъствала на приканванията
на подс. К.. Независимо, че е налице известна
непоследователност в показанията на този свидетел относно начина, по който е
била убеждавана да гласува, в крайна сметка става ясно, че получените от нея
дрехи са дадени именно с оглед гласуването й за определена коалиция. Свидетелство
за това, че свид. Г. е възприела раздаваните вещи
като стимул, за да гласуват за посочената коалиция е и обстоятелството, че
самата тя твърди, че е запитала за какво раздават дрехите, при което й било отговорено „ако искате да гласувате“. Показателно е и
възмущението й, споделено в показанията й, дадени пред друг състав на съда
(прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), както и на ДП
(прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК), че е заявила, че „ако дават пари, че гласувам, ако не дават
няма да гласувам“. От тези разпити не остава съмнение, че на място свид. Г. е узнала, че дрехите се раздават именно за да се
гласува с бюлетина № 14.
Съдът не споделя тезата на защитника, че подс. Б.
не е участвал в агитирането на присъстващите лица и на база показанията на свид. М. (дадени пред друг състав на съда и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК), която също твърди, че В. е заявил на
присъстващите лица да не забравят да гласуват (което кореспондира и с
обясненията на самия Б.), като посочва, че това не е казано на децата, а на
„хората, които минаваха“. Макар свид. М. да отрича да
е посочван конкретен номер на бюлетина все пак отбелязва, че е седяла в колата
през цялото време и не е чула какво се говори отвън („Не съм чула какво се
говори отвън. Чувах, че се говори, но не съм разбрала какво точно. Само накрая
това, да не забравят да гласуват“). Ето защо, посочените показания не опровергават
установеното по-горе, че присъстващите лица са приканвани да гласуват именно с
бюлетина № 14.
Горните доказателства се потвърждават и от показанията на свид. К.И., О.Й. и М.К., които макар да не са присъствали
при осъществяване на самото деяние, непосредствено след това са разговаряли със
свид. Иво Д. и свид. С.И.,
които потвърдили, че двамата подсъдими са раздавали дрехи втора употреба като
заявили на присъстващите лица да гласуват с бюлетина № 14.
Съдът намира, че показанията на свид. Н.Д. не
съдържат данни, които да са от значение за настоящото произодство.
Същата е заявила, че е присъствала на раздаване на дрехи, но не може да посочи
нито присъстващите лица, нито причината и обстоятелствата, при които се е
състояло. Поддържа, че е минала за кратко, не чувала добре и не е разбрала
какво се е случило.
От приложените към делото справки за
съдимост е видно, че двамата подсъдими не са осъждани към датата на
инкриминираното деяние.
По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз
основа на нея формира и своите правни изводи.
Неоснователно е възражението на защитника, че обвинителната теза се
основавала само на свидетелски показания по чл. 281, ал. 4 НПК. Разпоредбата на
чл. 281, ал. 8 НПК не допуска осъдителна присъда да почива изолирано на данни
от свидетелски показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, но не
изключва кредитирането им, когато се потвърждават и от други доказателства по
делото. В настоящия случай забраната не е нарушена, тъй като настоящият състав
прояви завишена критичност към събраните по този ред гласни доказателствени
средства, като кредитира единствено тези от тях, които се потвърждават и от
други годни доказателствени източници.
От правна страна:
Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК. Посочената
разпоредба предвижда наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно
лице, което предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да
упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа
партия или коалиция или да гласува на референдум по определен начин.
Изпълнителното деяние в хипотезата на предл. II
(даване на
имотна облага) се явява довършено с даване на имотната облага и упражняването
на мотивационното въздействие в полза на определена политическа партия или
коалиция, като за съставомерността на деянието е без
значение дали е постигната преследваната цел – да бъде гласувано в полза на дадената
партия или коалиция. Закриляните от закона
обществени отношения са свързани със свободното формиране на убеждението на
мотивираното лице за упражняване на активното му избирателно право.
В настоящия случай, от установената по-горе фактическа обстановка е видно,
че подсъдимите с поведението си са осъществили предл.
II
от състава на престъплението като на 03.10.2014г.,
около 18:00 часа в гр. Кочериново, ул. „Юрий Гагарин”, в съучастие като съизвършители са дали имотни облаги (дрехи втора употреба)
на Е.И.Д.: 1 бр. яке шушляк – червен, бял, син на цвят на стойност 2.00 лв.; 1
бр. риза тип дамска, къс ръкав, червен цвят на стойност 0.50 лв.; 1 бр. пола
син цвят на цветя на стойност 2.00 лв.; 1 бр. пола сив цвят на райе на стойност
1.00 лв.; 1 бр. пола червен цвят на стойност 1.00 лв.; 1 бр. пола зелен цвят на
стойност 0.50 лв.; 1 бр. пола сив цвят на стойност 0.50 лв., всички вещи на
обща стойност 7.50 лв.; на Иво С.Д.: 1 бр. вълнена мъжка риза с дълъг ръкав на
цвят черно и червено, на стойност 1.00 лв., с обща стойност на дадените имотни
облаги 8.50 лв., с цел да ги склонят да упражнят избирателното си право на
изборите на 05.10.2014 г. за народни представители в полза на Коалиция АБВ
(Алтернатива за българско възраждане – в съответствие с Решение № 820 – НС/02.09.2014
г. на ЦИК с пореден № 14 в бюлетината на партиите и коалициите, регистрирани в
ЦИК в изборите за народни представители на 05.10.2014 г.), като са им казвали:
„Ако може да пуснете бюлетина № 14! Да гласуваш за № 14! Да уважиш № 14!“.
От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл. Същите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието си,
както и последиците от неговото осъществяване. Последните
са били наясно с обстоятелството, че предоставената облага и проведената
агитация са от естество да въздействат при формиране на решението на посочените
в обвинителния акт лица да гласуват за определена коалиция и са искали
настъпването на тези последици.
Съдът намира, че по делото е несъмнено установено и авторството на
деянието, както и това, че същото е извършено под формата на съизвършителство (чл. 20, ал. 2 от НК). Всеки един от подсъдимите е участвал
в осъществяване на деянието заедно с другия, като с действията си е допринесъл
за настъпване на общия вредоносен резултат. Неоснователно е възражението на
защитата, че по делото не са разграничени отделните действия на всеки от
двамата подсъдими, тъй като следвало всеки от тях самостоятелно да е осъществил
всички елементи от състава на престъплението. Съставът на съда приема, че е достатъчно
да бъдат установени общо действията на съучастниците
в замисленото престъпление, което в случая се явява несъмнено установено. В
този смисъл е и Решение № 219 от 19.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1356/2011 г., I н. о.,
НК.
Не може да се сподели и тезата за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК поради
ниската стойност на предоставената имотна облага. В пълна степен приложимо и
към настоящия казус е даденото разрешение с цитираното по-горе Решение № 219 от 19.04.2011 г. на ВКС по н.
д. № 1356/2011 г., I н. о., НК, според което съставът на престъплението чл.
167, ал. 2 от НК е създаден с цел защита срещу неправомерно посегателство срещу
свободата на политически избор, в какъвто случай обществената опасност на
деянието не се повлиява от стойностния размер на предложената облага, тъй като
степента на обществена опасност е завишена, независимо от стойността на
облагата.
В същото време, за да е съставомерно деянието, даденото
следва да има характера на имотна облага.
С т. 3 от Тълкувателно решение № 58 от
18.12.1986 г. по н.д. № 36/86 г., ОСНК,
ВС са дадени разяснения относно съдържанието на посоченото понятие при
престъпление по чл. 225б НК, което настоящият състав на съда намира за
приложимо и в случаите на чл. 167, ал. 2 от НК. Според посочения тълкувателен
акт имотната
облага трябва да има имуществен характер, а по вид може да бъде различна и
да се изрази в получаване на пари, вещи, ценности, животни, продукти, в
извършване на работа или услуга, оценяема в пари. Изрично
е възприето, че облага, която няма имуществен характер, не може да бъде предмет
на престъплението.
По тези съображения съдът прие, че двамата подсъдими следва да бъдат
оправдани по повдигнатите обвинения в
частта за това, че са дали имотна облага, както следва: на Е.И.Д. 1 бр.
бяла тениска с яка на стойност 0.00 лв., 1 бр. блуза тип поло,
лилава на цвят на стойност 0.00 лв., 1 бр. блуза с къс ръкав, лилав цвят на
стойност 0.00 лв., 1 бр. блуза с дълъг ръкав сив цвят на стойност 0.00 лв., 1
бр. дамска блуза, плетена с дълъг ръкав, сив цвят на стойност 0.00 лв., 1 бр.
бяла риза, бебешка, на стойност 0.00 лв.; на З.Ж.Г.: 1 бр. блуза с дълъг ръкав
от трико, зелена с оранжеви кантове по ръкавите, на стойност 0.00 лв.,
доколкото посочените дрехи нямат стойност, поради което не представляват имотна
облага, т.е. не са годен предмет на престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК.
Съдът намери, че деянията, за които подсъдимите са признати за виновни не
са извършени при условията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК. За да
се приеме, че са осъществени условията в посочената разпоредба е необходимо да
са налице две или повече деяния, при което последващите
са извършени в резултат на ново решение, взето с оглед изменение на условията,
при които действа деецът и при поставяне на нова цел. Когато поведението е
осъществено в изпълнение на едно решение и е насочено към постигане на една цел
е налице едно деяние независимо, че се касае за повече от едно телодвижения, в
който смисъл е и Решение № 202 от
4.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 290/2015 г., III н. о., НК.
В конкретния случай, от установената по-горе фактическа обстановка е видно,
че всеки от подсъдимите не е осъществил повече от едно деяние. Поведението им
се е реализирало по едно и също време и при една и съща обстановка, без да е
възможно отделните телодвижения на двамата подсъдими да се обособят като
резултат на самостоятелни решения и в изпълнение на последователно поставени
цели.
Ето защо, подсъдимите бяха оправдани по обвинението по чл. 26 от НК, че
престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината (пряк умисъл), като последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги.
По изложените съображения, съдът намери, че подсъдимите с поведението си са
осъществили състава на чл. 167, ал. 2, пр. ІІ-ро във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По вида и размера на
наказанието:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон,
който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно ал. 2 от същия чл. 2 НК, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца.
За престъпление по чл. 167, ал. 2 от НК в редакцията му, която е актуална
към датата на постановяване на присъдата, законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода от една до шест години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди
лева.
В случая по-благоприятна за подсъдимите се явява редакцията на закона
съгласно ред. ДВ, бр. 19/2014г., в сила от 05.03.2014г. (актуална към датата на
осъществяване на престъплението - 03.10.2014г.), в която е предвидено наказание
лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди
лева. Ето защо, на основание чл. 2, ал. 2 от НК наказанието бе определено в
посочените рамки.
При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи
следните обстоятелства: чистото им съдебно минало и добросъвестното им процесуално
поведение; добрите им характеристични данни. Не са налице отегчаващи
обстоятелства.
Ето защо съдът прецени, че наказанието следва да се наложи при условия на
чл. 54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства, които прие, че не са
такива или до такава степен, че да обосноват приложение на чл. 55 от НК.
Мотивиран от горното, съдът счете, че наказание лишаване от свобода за срок
от 8 месеца и глоба в размер на 10 000 лева по отношение на всеки от
двамата подсъдими в пълна степен ще способства за
поправително-превъзпитателното действие върху тях, като в същото време ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото и
ще способства в максимална степен за постигане целите по чл. 36 от НК.
Неприложима в случая е разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не е налице
условието по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК, с оглед предвиденото в закона
наказание.
В допълнение на горното, съдът прие, че са налице и предпоставките по чл.
66 НК за отлагане изтърпяването на така наложеното наказание по отношение на
всеки от двамата подсъдими. Съдът отчете, че наложеното наказание „лишаване от
свобода“ е за срок по-кратък от три години, както и че към момента на деянието
двамата подсъдими са с чисто съдебно минало и не са осъждани за престъпление от
общ характер. Не са налице данни по делото, от които да се направи извод, че
подсъдимите не са в състояние да се поправят без настаняването им в местата за
лишаване от свобода. Двамата подсъдими са трудово заети и се ползват с добро
име в социалния си кръг, поради което не е наложително изолирането им от
обществото. Определеният от съда изпитателен срок от три години, ще спомогне на
подсъдимите да осъзнаят това, че следва да се въздържат от осъществяването на последващи деяния в противоречие с установения в страната
ред, като ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Съдът прецени, че на подсъдимите не е необходимо да бъдат налагани
възпитателни грижи при условията на чл. 67 от НК.
При определяне на наказанието, настоящият състав на съда е ограничен от
обстоятелството, че производството се разглежда след отмяна на постановената
присъда № 4 от 26.01.2017г. по нохд № 1090/2014г. по
описа на РС – Дупница с решение № 79 от 29.06.2017г. по внохд
№ 172/2017г. по описа на ОС – Кюстендил. При постановяване на първата присъда
на РС – Дупница по отношение на двамата подсъдими не е наложено наказание по
чл. 167, ал. 6 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, а въззивното дело е било образувано по жалба на защитника и
двамата подсъдими, без наличието на съответен протест. Налагането на посоченото
наказание за пръв път от настоящия състав на съда би довело до влошаване
положението на двамата подсъдими в нарушение на забраната за reformatio in pejus, поради което съдът
намери за неоснователно искането на прокурора в изложената посока.
Разноски по делото и веществени
доказателства:
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР –
Кюстендил и сторените на досъдебното производство разноски в размер на 148,00
лева, представляващи разноски за извършване на експертиза.
С присъдата, на основание чл. 53, ал. 1 от НК, в полза на държавата са
отнети веществените доказателства по делото, заведени с приемо-предавателен
протокол под № ВД 51/2017г. по описа на ДнРС от
01.08.2017г. в Книгата за веществени доказателства /на съхранение при административния
секретар на ДнРС/, които след влизане в сила на
присъдата следва да бъдат унищожени.
По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.
Районен
съдия: