№ 77
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Силвия Тачева
в присъствието на прокурора Ивайло Георгиев Занев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно административно
наказателно дело № 20211100601918 по описа за 2021 година
С решение от 09.02.2021г. постановено по НАХД № 14939/2020г. по
описа на СРС, НО, 108-ми състав съдът е признал подсъдимата Г. АНТ. Х. за
невиновна в това, че на 11.06.2019г., около 03:35 часа, в гр. София, заведение
„Кино бар“, находящо се на ул. „*******, извършила непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – когато била помолена от барманката на заведението А.В.Я. да
си тръгне, тя ударила служителката на заведението с юмрук в областта на
лявата скула, вследствие на което Я. залитнала назад върху една маса
„щъркел“, която се ударила в стъклената витрина зад нея и стъклото се
напукало, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдана
по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като й е наложена за
административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от УБДХ административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимата да
заплати: разноските по делото направени на досъдебното производство в
размер на 84,00 лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
1
Против така постановено първоинстанционно решение е
постъпила жалба лично от подсъдимата Г.Х., в която са изложени
доводи, че същото е неправилно. Моли решението да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което да подсъдимата да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
СГП предлага първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание подсъдимата Г.Х. се придържа към доводите
изложени във въззивната жалба.
В последна дума подсъдимата моли да бъде оправдана, алтернативно
иска намаляване на наложеното наказание.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти
въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на решението, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите А.В.Я., И.ГК., Р.М.А., А.П.П., и Р.Х.П.,
2
както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства, съдържащи
се в кориците на делото.
Съставът на СГС след собствен комплексен анализ на всички събрани
по делото доказателства, намира че установената от първата инстанция
фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност.
От фактическа страна СРС е приел, че на 11.06.2019г. през нощта
подсъдимата Г.Х. посетила заведение „Кино бар“, находящо се в гр. София,
ул. „*******. В заведението на работа била свидетелката Я., която
изпълнявала длъжността барман. Свидетелят П. също бил в заведението като
имало и още няколко човека. Подсъдимата употребила значително
количество алкохол, след което започнала да обижда свидетеля П. с думите
„мухльо, женчо“ и го плеснала без причина с ръка през лицето. Свидетелите
Я. и П. учтиво помолили подсъдимата да напусне нощното заведение и я
съпроводили до изхода.Х. обаче се върнала и искала да си поръча още
алкохолни напитки. Свидетелката Я. отново помолила подсъдимата да си
тръгне, а последната вместо да го направи ударила свидетелката с юмрук в
лицето в областта на лявата скула. Вследствие на удара свидетелката Я.
залитнала, ударила се във висока маса, тип „щъркел“, която от своя страна
ударила стъклена витрина, находяща се зад нея и я напукала. На място
пристигнали екип на СДВР – свидетелите К. и А.. Било образувано досъдебно
производство.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане
на доказателствената съвкупност не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на
приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния
смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически грешки
при обсъждането му или превратно тълкуване.
Обосновано районният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Я.
и П., които хармонично кореспондират помежду си. Тези свидетели са преки
очевидци както на неадекватното поведение на подсъдимата „едва се
3
държеше на краката си“, репликите, които е отправила, така и на нанесения от
същата удар с юмрук в лицето на Я., в резултат на което последната бутнала
маса, която напукала стъклена витрина. Показанията на двамата свидетели са
изключително детайлни, високо информативни и отразяват реално възприети
добросъвестно пресъздадени от тях факти. Същите са категорични, че не са
предизвикали поведението и действията на подсъдимата. Изложените факти и
обстоятелства от тази категория свидетели напълно се припокрива със
заявеното от полицейските служители, изпратени на местопроизшествието –
свидетелите А. и К.. Двамата свидетели не са възприели пряко и
непосредствено действията на подсъдимата, но са възприели състоянието в
което същата се намира „видимо нетрезво състояние, залиташе, не можа да
стои на едно място“. Посочените факти и обстоятелства намират подкрепа и в
производните показанията на свидетеля П.. Същият от една страна
свидетелства за разказано му от свидетелката Я., от друга свидетелства за
нанесените материални щети в процесното заведение, за което има по делото
има и писмените доказателства – копие на фактура и касов бон.
Настоящият съдебен състав намира за правилна и законосъобразна
преценката на първостепенния съд, че подсъдимата не е извършила
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а е осъществила от обективна и
субективна страна деяние, което представлява дребно хулиганство по смисъла
на чл.1, ал.З от Указ за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
За да се квалифицира деянието като хулиганство по чл. 325 от НК или
като дребно хулиганство по УБДХ следва конкретно да се преценят всички
обстоятелства по делото през призмата на ППВС № 2/74г. Съгласно т. 6 на
същото и по силата на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, дребното хулиганство е
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или скарване, сбиване или други подобни действия, с които
се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по – ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на
НК. В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на
упражнената физическа принуда от страна на подсъдимата срещу личността
на свидетелката Я., изцяло припокриват определението по чл. 1, ал. 2 от
4
УБДХ. Физическата агресия от страна на подсъдимата не се отличава с висок
интензитет. Подсъдимата е извършила тези действия на място, където не са се
намирали множество хора по това време на денонощието. Касае се до по –
ниска степен на обществена опасност, както на самото деяние, така и на
личността на дееца, който е неосъждан. Освен това изречените изрази по
отношение на свидетеля П. по своето съдържание и естество не са с
характеристиките на грубо и дълбоко засягане на частта и личното
достойнство на свидетеля.
Не може да бъде споделен доводът на подсъдимата, че не е извършила
нищо, тъй като това не намира упора в нито едно от събраните доказателства
по делото. В обясненията си, които настоящият съд кредитира единствено
като средство на защита подсъдимата не отрича да е била пияна. Напротив
признава, че е била замаяна. Доводите й, че не тя, а свидетелите Я. и П. са се
държали грубо и неприлично се опровергават от всички събрани
доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че съдът пълно и всестранно е
обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като
смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, ниският интензитет на упражнената
физическа принуда, а като отегчаващи вината обстоятелства – пияното
състояние. Наложеното наказание би допринесло за преправяне и
превъзпитаване на подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави,
т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и с едно по- леко
наказание. В санкционната част на разпоредбата на чл.1, ал.1 от УБДХ
законодателят е предвидил наказания задържане до 15 денонощия в
структурно звено на МВР, глоба от 100,00 лева до 500,00лева, поради което
първостепенният съд е наложил наказание към средния му размер, а именно
300,00 лв. Така определеното наказание на подсъдимата ще подейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Не
са налице предпоставки за проява на по – голяма снизходителност при
определяне размера на наказанието.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна
проверка на решението въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
5
необоснованост или непълнота на доказателствата, както и основания за
неговото изменение на наложеното наказание.
Воден от изложеното и на основание на чл.337, ал.1, от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.02.2021г. постановено по н.а.х.д.№
14939/2020г. по описа на СРС, НО, 108- ми състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6