Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Ищцата З. Б. Д. твърди да е сключила договор с ответника „А.” Е. – гр. Г. за изграждане и продажба на жилище. По този договор се твърди, че е платена сума от страна на ищцата общо в размер на 20790 евро. Поради неизпълнение на договореното ищцата отправила нотариална покана до ответника и развалила сключения помежду им договор. Отправя се молба до съда да осъди ответника да върне на ищцата сумата от 20790 евро ведно с мораторна лихва от 1872 евро, считано от датата на плащане на сумата по договора до подаване на исковата молба в съда и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Ответникът не заема становище по делото. Същият не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делоот в негово отсъствие. Ищецът от своя страна в първото по делото съдебно заседание е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът след като се запозна с исковата молба и приложените към нея доказателства , счита че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На страните са указани последиците от неспазването насроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 88 от ЗЗД , вр с чл. 288,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 288 от ТЗ- претендира се връщане на даденото по развален договор. Така предявената претенция с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства се явява вероятно основателна, поради което съдът намира, че е налице изискването по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което същата да бъде уважена. След като са налице предпоставките на Закона – чл.239, ал.1, т.1 и 2 ГПК, следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата исковата сума, ведно с посочената мораторна лихва за периода от датата на заплащането й – 10.02.2008 г. до подаване на исковата молба в съда – 16.02.2010 г., законната лихва върху главницаса, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото възлизащи на 3 067.61 лв. Водим от горното и на основание чл. 239, ал.1 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА „А.” Е. – гр. Г., ЕИК ...да заплати на З. Б. Д., ЕГН * сумата от 20790 /двадесет хиляди и седемстотин и деветдесет/ евро – главница, представляваща невърната цена по сключен между „А.” Е. – гр. Г. и З. Б. Д. договор за изграждане и продажба на жилище от 02.01.2008 г., който договор е развален, както и сумата от 1872 / Хиляда осемстотин седемдесет и две/ евро мораторна лихва върху главницата за периода от 10.02.2008 г. до 16.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20790 евро, считано от 16.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3067.61 лв. /Три хиляди шестдесет и седем, 61 лв. / разноски по делото. На основание чл. 239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |