Р Е Ш Е Н И Е
Номер 382 Година
10.03.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря
Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 2164 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Бестимар“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.„Лазур“ бл.77,
партер, между вх.7 и вх.8 представлявано от управителя Т. Р. Т. против заповед №
ФК-401-0343352/19.08.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Счита, че заповедта е необоснована, немотивирана, неправилна, постановена в
нарушение на административнопроизводствените правила, недоказана, издадена при
неясна фактическа обстановка, в резултат на което е постановена в
несъответствие с материалния закон и прави искане да бъде отменена.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
На 11.08.2019г. е извършена проверка от служители на
ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект, стопанисван от жалбоподателя – бирария
Даляна, находящ се в парк Росенец, за която е съставен протокол за извършена
проверка сер.АА № 0343352/11.08.2019г..
Със заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-401-0343352/19.08.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и
забрана достъпа до него за срок от 20 дни.
Заповедта е връчена на 20.08.2019г.,
видно от оформената разписка и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 9178/03.09.2019г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Акт за установяване на административно нарушение № F 505930 е съставен на 24.08.2019г. за
това, че при извършена проверка на търговски обект – бирария Даляна на 11.08.2019г.
е направена контролна покупка на 1 бр. салата, 1 бр. порция калмари, 1 бр. сос
скордаля, 3 бр. печени филии, 1 бр. минерална вода, 1 бр. порция сафрид и 1 бр.
бисквитена торна на обща стойност 35,70 лева, заплатени в брой, не е издадена
фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Въз основа
на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 473149- F505930/24.10.2019г..
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-401-0343352/19.08.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП,
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186,
ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по
този ред, в качество и́ на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта .
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В случая са налице и материално-правните предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно приложимата норма на чл.186,
ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредбата), независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от
Наредбата е предвидено, че фискалната касова
бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата
по чл.3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В съставения
протокол за извършена проверка, е посочена контролна покупка на обща стойност 35,70 лева,
за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените
обстоятелства се оспорват от жалбоподателя, като от него се твърди, че е
издаден касов бон с посочени дата и час на издаване – 11.08.2019г., 22,31ч.,
който се представя по делото (л.21 от делото). От процесуалния представител на
ответника се сочи, че контролната покупка е извършена в 21,21ч. и към този момент
не е издаден фискален бон, в потвърждение на което е разпечатания „Х-отчет“ и
едва след легитимирането на проверяващите, около 1 час по-късно е издаден този
бон.
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, като съгласно
заключението на вещото лице, при извършена съпоставка между представения по
делото КЛЕН - извадка от работещото в обекта фискално устройството с разпечатан
от него нов КЛЕН за 11.08.2019г. е установено, че те не съвпадат. Представения
по делото КЛЕН не завършва с надпис „КРАЙ ПЕЧАТ КЛЕН“, той е непълен, тъй като
липсват фискалните бонове издадени след 22,22ч.. В разпечатания в обекта нов
КЛЕН за дата 11.08.2019г. в 22,31ч. е регистрирана идентична на процесната
продажба.
Направените от жалбоподателя възражения са неоснователни.
Видно от съставения протокол за извършена проверка
сер.АА № 0343352/11.08.2019г., проверката е започнала на 11.08.2019г. в
21,33ч., като контролната покупка е извършена в 21,21ч., когато е платено и към
този момент следва да бъде издаден фискалния бон, съгласно чл.25, ал.3 от
Наредбата. В потвърждение на така изложените обстоятелства са и свидетелските
показания на лицето извършило проверката, съгласно които след нейното започване
е издаден „Х-отчет“. По делото е представен „ДНЕВЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ Х“ (л.62 от
делото), в който е посочен част на издаване 21,35ч. и номер на издаден последен
документ – 020664, тоест следва да се приеме, че проверката действително е била
започнала преди 21,35ч., а не както твърди жалбоподателя. Същевременно
представения от жалбоподателя фискален бон е с час на издаване 22,31ч. и номер
на документ 020675, тоест същият е бил издаден след започване на проверката и
разпечатване на дневния финансов отчет, а не при извършване на плащането,
поради което правилно е прието, че дружеството е извършило процесното
нарушение.
Следва да се обърне внимание на ответника, че в
изпълнение на задължението си по чл.152, ал.2 от АПК, той е длъжен да представи
административната преписка в нейната цялост, а не избирателно. В случая, в първоначално
представената по делото административна преписка не се съдържа в цялост
разпечатания при извършване на проверката КЛЕН, като в представеното копие
липсва част от него. Това обстоятелство обаче не е съществено процесуално
нарушение, доколкото в проведеното на 11.02.2020г. открито съдебно заседание,
този КЛЕН е представян в цялост и не се установява, да е бил скъсан и/или да
липсва част от него.
За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, поради което след като за процесната продажба не са издадени
нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, към
момента на плащането, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на
нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и е наложена ПАМ.
За налагане на процесната принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е
налице, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на този търговец по
реда на ЗАНН. Административнонаказателното производство и административното
производство по налагане на ПАМ, макар да са породени от един и същ юридически
факт имат самостоятелно съществуване. Това произтича от различното естество и
целите, за които се издават актовете, с
които приключват тези производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или възстановителни
функции, докато наказателните постановления имат за цел налагане на административно
наказване и/или имуществени санкции. Процесната заповед е мотивирана именно с
наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът дали за
конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е
предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, „Принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло.“, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата
на издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ, не би
могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, въпреки, че тя е
изпълнена, тъй като ако тя бъде отменена, жалбоподателя разполага с
възможностите предвидени в нормата на чл.301 от АПК, а именно административният
орган да възстанови нарушеното право, а ако това е
невъзможно да удовлетвори засегнатото лице по друг законен начин, а ако това не
стане, той има право на обезщетение.
В разпоредбата на чл.186, ал.1
от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка
запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 20 дни. В случая са изложени мотиви
по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като
административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне
на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен
състав.
След като, наложената ПАМ запечатване
на обекта за срок от 20 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената
забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС. Забраната за
достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две мерки, които се
налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая
са налице.
Неоснователни са възраженията
на жалбоподателя за налагането на процесната ПАМ в противоречие с целта на
закона. Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността и недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването на административни нарушения.
Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването и́ търговеца не е преустановил дейността си в търговския
обект, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане.
До извод различен от изложения
не би могло да се достигне и въз основа на неправилното посочване в заповедта,
че нарушението не е извършено за първи път. Съгласно §1, т.35 от ДР на ЗДДС, „Повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В
случая цитираното в заповедта наказателно постановление № 425708—F401109/13.02.2019г. е връчено на дружеството на
09.09.2019г., видно от направеното на него отбелязване, поради което както към
момента на констатиране на нарушението, така и към момента на издаване на
процесната заповед то не е било влязло в сила, поради
което не е налице повторност по смисъла на легалното определение дадено от
законодателя и направените в заповедта изводи в тази смисъл са неправилни. Това
обаче не води до незаконосъобразност на заповедта, доколкото при определяне
срока на ПАМ не е приложена разпоредбата на чл.187, ал.4, изр.последно от ЗДДС,
съгласно която при повторно нарушение не
се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от
запечатването му, тоест продължителността на срока на наложената ПАМ не
съответства на този предвиден при повторност.
С оглед на изложеното жалбата
против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-401-0343352/19.08.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС, следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да се присъди
в размер на 100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бестимар“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к.„Лазур“ бл.77, партер, между вх.7 и вх.8
представлявано от управителя Т. Р. Т. против заповед № ФК-401-0343352/19.08.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Бестимар“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.„Лазур“ бл.77, партер, между вх.7 и вх.8
представлявано от управителя Т. Р.Т. да заплати в полза на Национална агенция по приходите, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: