Разпореждане по дело №93/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 315
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20221200100093
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 315
гр. Благоевград, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Надя Узунова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело №
20221200100093 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж. П. С. срещу
Окръжен съд К..
След смъртта на ищцата на мястото й като са ищци са конституирани дъщеря й Р.
Б. М. и съпруга й – Б. М. С..
От материалите по делото е видно, че определението на БлОС за прекратяването
му е отменено частично от Апелативен съд София /отменено е прекратяването спрямо
Окръжен съд К./, като в мотивите на САС в отменителното му определение под №
1330/18.5.23 г., постановено по в.ч.гр.д. № 369/23 г. - е посочено, че исковата молба страда
от нередовност, за което е следвало, но не са били давани указания от БлОС.
След връщане делото в БлОС исковата молба не е оставяна без движение, а делото
е насрочено за разглеждане в открито с.з. с определение, с което съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните като в насроченото с.з. по искане на единия от
ищците съдията се е отвел.
Определен е нов докладчик /едноличния състав на съда/, който да разгледа делото.
Новоопределният /след отвода/ съдебен състав за разглеждане на делото при
съобразяване становището на САС в отменителното определение, счита исковата молба за
нередовна, предвид следното:
Ищцата Ж. С. сочи в исковата молба, че искът предявява на основание
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, произтичащо
от действие и бездействие на органи, принадлежащи на съдебната система; че Окръжен съд
К. неправомерно е прекратил производството по гр.д.513/2016 г. като неправомерно е
изискал от нея като ищца да заплати държавна такса в размер на 3000 лв., поради което е
претърпяла вреди в размер на 225 лв., от които 200 лв. глоба, която е следвало да заплати на
МВР, заплатена държавна такса в размер на 10 лв., и 15 лв. за обжалване на определението;
както е претърпяла и неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.; че по процедирания
1
начин е налице отказ от ефективен процес и безпристрастно правосъдие от страна ОС К.,
който е нарушил правото на ефективна съдебна защита с неправомерното прекратяване на
производството.
Изричното твърдение на ищцата е за нарушение на норма на общностното право,
за каквато сочи, че е чл. 47 Хартата на основните права на Европейски съюз /ХОПЕС/.
В ал. 1 на чл. 47 ХОПЕС е разписано, че всеки, чиито права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни
средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия; в
следващата ал. 2 е постановено, че всеки има право неговото дело да бъде гледано
справедлив и публично в разумен срок от независим и безпристен съд, предварително
създаден със закона; както и че всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и
представляван; а в ал. 3 - че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се
предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален
достъп до правосъдие
Съдът съобрази, че:
Правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за
вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от чл. 4, § 3 от Договора на
Европейския съюз /ДЕС/ .
Съда на Европейския съюз /СЕС/ е приел, че принципът на извъндоговорна
отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на
Договорите, на които се основава Съюзът и той ги задължава да поправят вредите,
причинени на часнто-правни субекти вследскттвие на нарушения на общностното паво.
Редът за реализиране на тази отговорност се определя от националния правов ред,
като това е уредено с чл. 2в от ЗОДОВ.
За ангажирането й в практиката си СЕС извежда следните материални
предпоставки: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на
частно правни субекти; нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно
квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частно правния
субект /в тази насока е и Р. 4406/20.12.22 г. на ВКС по ч.гр.д. 4239/22 г. – 3 г.о./
В актове на ВКС се посочва, че вредата може да е причинена от всеки държавен
орган в това число и от национална юрисдикция (съдебен орган), действаща като последна
инстанция.
Също така ВКС пояснява, което сочи за съответно на трайно установената
практика на СЕС, че когато субекти на нарушението са органи на съдебната власт, то следва
да се съобрази дали се касае за решение/акт на юрисдикция, която действа като последна
инстанция, т.е. дали актът е подлежал на инстанционен контрол, а в случай, че е подлежал,
дали страната се е възползвала/упражнила от възможността за такъв /в тази вр. опр.
293/23.1.24 г. по ч. гр.д 5360/23 4 г.о./.
2
Прието е от ВКС , че твърдението за нарушение на Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ само по себе си е извън приложното поле
на чл.2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което
ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС.
Освен това ЕКПЧОС се прилага субсидиарно доколкото липсва вътрешна правна
уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от
ЕКПЧОС/опр.40/12.1.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.4870/22 г.-3 г.о./.
В отменителното си определение,постановено по настоящото дело/ Апелативен
съд-София е обосновал извод /аргументацията на който за целите на настоящия акт не се
налага да се повторят/, че гражданите могат да се позовават на принципи на ХОПЕС по
силатата на чл. 52,§ 7 от нея само когато могат да черпят права защитими пред национален
съд от друга съюзна норма или национална норма, приета в изпълнение на тези принципи
т.н. „косвена приложимост на прогласените от ХОПЕС принципи; както и че разп. на чл. 52,
§ 3 от ХОПЕС не е годна директно да предостави защитими пред съд субективни права и
изисква друг правен акт, лишена е от директен ефект пред националните съдилища и е
негодна да породи директни правни последици; като позоваването на нея е допустимо
само за тълкуване и проверка законността на националните правни актове.
С оглед изложеното и предвид липсатата на достатъчно яснота конкретика в
обстоятелствената част на исковата молба, по отношение на правнозначимите факти
/констатирано и от САС/, съдът я оставя без движение.
За целта указва на ищците да представят поправена искова молба с препис за
ответника, в която да конкретизират като посочат при и с постановяване на акта на
Окръжен съд-К. /КОС/ за прекратяване на дело 516/2016 г. кои конкретни права на
наследодателката им Ж. С. са нарушени, който права да са разписани в конкретна съюзна
норма, като посочат и съюзната норма и/или посочат кои конкретни права на
наследодателката им Ж. С. са нарушени, които права да са разписани в национална норма,
приета в изпълнение на принципи, прогласени в ХОПЕС; да посочат обстоятелствата, с
които обосновават причинната връзка от нарушението и вредите, чието обезщетяване
претендират, както по отношение на имуществените /в т.ч и по отношение на платената
глоба на МВР, и държавните такси/, така и по отношение на неимуществените вреди; да
посочат дали актът, постановен от Окръжен съд-К. е подлежал на инстанционен контрол /на
обжалване/, а в случай, че е подлежал, дали наследодателката им Ж. С. се е
възползвала/упражнила от възможността за такъв.
Съдът указва на ищците, че имат възможност да ползват правна помощ,
предоставянето на която може да поискат с писмена молба до Благоевградския окръжен съд,
съгласно чл. 95 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 129, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 129, ал. 1,
т. 4 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
3
РАЗПОРЕДИ:

Оставя без движение исковата молба, подадена от Р. Б. М. и Б. М. С. против
Окръжен съд гр. К..
УКАЗВА на ищците Р. Б. М. и Б. М. С., в едноседмичен срок от получаване на
настоящия акт да представят в регистратурата на БлОС поправена искова молба с препис за
ответника, в която да конкретизират като посочат при и с постановяване на акта на Окръжен
съд-К. /КОС/ за прекратяване на дело 516/2016 г. кои конкретни права на наследодателката
им Ж. С. са нарушени, който права да са разписани в конкретна съюзна норма, като посочат
и съюзната норма и/или посочат кои конкретни права на наследодателката им Ж. С. са
нарушени, които права да са разписани в национална норма, приета в изпълнение на
принципи, прогласени в ХОПЕС; да посочат обстоятелствата, с които обосновават
причинната връзка от нарушението и вредите, чието обезщетяване претендират, както по
отношение на имуществените /в т.ч и по отношение на платената глоба на МВР, и
държавните такси/, така и по отношение на неимуществените вреди; да посочат дали актът,
постановен от Окръжен съд-К. е подлежал на инстанционен контрол /на обжалване/, а в
случай, че е подлежал, дали наследодателката им Ж. С. се е възползвала/упражнила от
възможността за такъв.
УКАЗВА на Р. Б. М. и Б. М. С., че ако не отстранят нередовностите в дадения им
срок, производството по делото ще се прекрати.
УКАЗВА на Р. Б. М. и Б. М. С., че имат възможност да ползват правна помощ,
предоставянето на която може да поискат с писмена молба до Благоевградския окръжен съд,
съгласно чл. 95 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4