Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2329
гр. Пловдив, 09. декември 2022г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският административен
съд, ХХI състав в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при участието на
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Йордан Русев КАНД № 2722 по описа на съда за
2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Постъпила е
касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1703/29.08.2022г.,
постановено по АНД № 1781/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. състав, с което е отменено Наказателно
постановление/НП/ № 51054-S005744/08.07.2011 г. на заместник-териториален
директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Винарска изба Брезово - България“ АД
с ЕИК ********* на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 40, ал.
1, т. 1, б. „В“ вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
като се развиват доводи за противоречието му с материалния закон и се настоява
за отмяната му и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирано адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не изразява становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна
жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и
първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с
жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна, следователно е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав установи, че при
извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното
законодателство е констатирано, че в качеството си на дружество-осигурител
„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО-БЪЛГАРИЯ“ АД не е спазило срока за внасяне по сметката
на ТД на НАП – Пловдив дължимите вноски за здравно осигуряване за периода
01.06.-30.06.2010г. на работещите по трудови договори в дружеството
35/тридесет и пет/ лица. Установено е, че възнагражденията за месец юни
2010г. са начислени на 28.07.2010г., но не са изплатени към датата на
съставяне на акта и дължимите здравни вноски в размер на 1203,94 лева, които е
следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е
положен трудът, т.е. до 31.07.2010г., поради което след тази дата дружеството
се намира в нарушение. Същите е констатирано, че не са внесени и към датата на
съставяне на акта по разкритите за това сметки на ТД на НАП – Пловдив. Размерът
на дължимите осигурителни вноски за ДОО е установен въз основа на представените
от дружеството документи на 12.10.2010г. в изпълнение на задължение за
представянето им с ПИП серия АА №0061374 от 08.10.2010г. Нарушението е
установено на 12.10.2010г. при представянето на справки образец Кд127 и КД128 в
сградата на ТД на НАП – Пловдив, с което е прието, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б.“В“ от ЗЗО, вр. чл.104, ал.1 от ЗЗО, за което
е съставен АУАН №S005744
от 11.01.2011г. от инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, който е връчен
при отказ на 11.01.2011г. Липсват данни в указания срок да са постъпили
възражения.
При тази фактическа и правна обстановка е
издадено и оспореното пред ПРС наказателно постановление, с което на
дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер
на 4000 лева на основание чл.104 ал.1 Закона за здравното осигуряване.
Наведените възражения за недопустимост на
жалбата, поради нейното просрочие, състав на районния съд е приел за
неоснователни. Мотивирано е в тази насока, че за да се приеме, че НП е редовно
връчено на основание чл.58 ал.2 ЗАНН, следва административно-наказващият орган
да е положил достатъчно усилия по издирване на нарушителя, а от приложеното към
преписката заверено копие на протокол № 0051286 от извършена проверка от дата
12.10.2011г., е установено, че адресът на дружеството е посетен за връчване на
НП, като не е открит представител на дружеството, посещението на посочения
адрес е направено веднъж, като няма данни дружеството да е търсено и друг път
за връчване на НП, поради което и е прието, че издирването не е щателно
проведено, а от там и НП не е редовно връчено. Представените от ТД на НАП –
Пловдив писмени доказателства за изпращани до дружеството покани, е прието, че
се отнасят до актове, издавани в хода на образувано изпълнително производство,
за което е приложим редът за връчване, предвиден в ДОПК, като е посочено в тази
връзка, че редът за връчване на НП е уреден в чл.58 ЗАНН и същият не е спазен.
Или, прието е, че жалбата, с която е сезиран, е допустима за разглеждане.
За да обоснове крайния си извод за
незаконосъобразност на атакуваното НП, ПРС е приел от една страна, че
фактическата обстановка е обективно и правилно установена, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и правилно, според ПРС са приложени материалният
закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Констатирано е обаче
изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване,
която, според районния съд, е започнала да тече от довършване на нарушението –
31.07.2010г. и е изтекла след изтичане на четири години и шест месеца, считано
от тази дата. За да достигне до този си извод, ПРС е съобразил Тълкувателно постановление
№1 от 27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014г. на ВКС и ВАС, като е посочил,
че в ЗАНН са предвидени два вида срокове - по чл.34 ЗАНН и по чл.82 ЗАНН,
първите от тях са давностни, а вторите преклудират възможността на компетентния
орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция.
Мотивирано е, че срокът по чл.82 ЗАНН има предвид влязло в сила НП, това е
т.нар. изпълнителска давност, която може да бъде квалифицирана като
обикновена/по чл.82 ал.1 ЗАНН/ и абсолютна такава/по чл.82 ал.3 ЗАНН/. Посочено
е, че в ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 НК,
уреждаща абсолютната преследвателска давност и именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК във връзка
с чл.11 ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. Прието е, че никой от текстовете на
ЗАНН – този по чл.34 ЗАНН и този по чл.82 ЗАНН не третира междинния срок в
случаите, когато НП е издадено, но не е връчено на адресата си и поради това не
е влязло в законна сила, ето защо и именно липсата на уредба в ЗАНН относно
срока, течащ след издаване на НП до влизането му в законна сила, е прието, че
води до приложението на неговия чл.11, изрично препращащ към нормите на общата
част на НК по отношение на обстоятелствата, изключващи отговорността. В
конкретния случай е прието, че е изтекла абсолютната преследвателска давност от
четири години и шест месеца предвид съответното приложение на чл.81 ал.3 във
връзка с чл.80 ал.1, т.5 НК, поради което и издаденото НП следва да бъде
отменено.
Като е стигнал до тези правни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. По отношение на възведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, Районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите
констатации, така и правните изводи, формирани от ПРС се споделят напълно от
настоящата инстанция, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК касационната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изложеното, не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с
чл.221 ал.2 АПК, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1703/29.08.2022г., постановено по АНД № 1781/2022г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХI н. състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :