Решение по дело №1030/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ Управление към АПИ против Решение № 304/23.02.2023г., постановено по НАХД № 4208/2022г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-61/22.08.2022г., с което на А.П.А. е наложено административно наказание за нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДвП глоба в размер на 1800лв. Жалбоподателят счита решението на ВРС за неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че събраните доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин, че нарушителят е извършил твърдяното нарушение; счита, че ВРС неправилно е приел, че от описанието в АУАН и НП не става ясно къде точно е извършено нарушението. Поради това моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди процесното наказателно постановление. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована не се явява в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на А.П.А. *** против Наказателно постановление № BG28022022/2000/З8-61/22.08.2022г. на Директора на Национално ТОЛ Управление към АПИ. За да отмени процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

На 28.02.2022г. в 09.44 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кардам,пристигнало пътно превозно средство с peг. № ТХ****АК, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси 5,. управлявано от А.А.. След извършена проверка от страна контролните органи, било установено, че на 26.02.2022г., в 06.50часа, посоченото превозно средство, попадащо в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е било засечено на 26.02.2022г., 06.50часа, по път А-2, км 418+126, включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Като място на нарушението бил посочен път А-2, км 418+126, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението D8EF045BC010265FE053011F160A7DEB, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлявало доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10081) - част от системата. Преценено било, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.

Предвид горното било прието, че за ППС с peг. № ТХ****АК не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси, тъй като същото е било оборудвано с бордово устройство, като не са подавани коректни данни за движение. Подаваните данни са били за пътно превозно средство с 2 оси, а съгласно приложените изображения във вид на снимков материал, съдържащи се в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, на дата 26.02.2022г., 06:50 часа е засечено движението на влекач с 2 оси и прикачено към него ремарке с 3 оси, като общия брой оси на състава от пътни превозни средства наброява 5 броя.

За извършеното административно нарушение бил съставен АУАН № BG28022022/2000/P8-61/28.02.2022г., който бил връчен на нарушителя на 28.02.2022г., което било удостоверено с негов подпис. На нарушителя била предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като такива не са релевирани.

Предоставена била и възможност да направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания , но такива не постъпили.

Предвид горното наказващият орган приел, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност, поради виновно неизпълнение на административното задължение за заплащане на дължими пътни такси. Преценено било, че съгласно чл. 106, ал.3 от Закона за пътищата: „ Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки ".

По време на извършената проверка, на 28.02.2022г. А. заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133лв.

Предвид горното въз основа на материалите ,съдържащи се в АНП,на 22.08.2022г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

За да отмени НП районният съд е приел, че както в АУАН, така и в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. Липсват факти, от които да се направи извод на коя дата и къде е извършено нарушението.Изложил е мотиви, че няма факти, които да сочат кой е субект на нарушението. Безспорно процесното МПС е собственост на „Пресияна транс“ ЕООД, но не е установено на 26.02.2022г. кой е управлявал МПС и съответно кой следва да бъде наказан.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав счита, че правилно районният съд е приел, че наказаното лице не е осъществило състава на нарушението, за което е привлечено към административно-наказателна отговорност. Направените изводи от решаващият съд се споделят изцяло от касационната инстанция, още повече, че за тяхната обоснованост в делото са налице доказателства. Съдът е разпитал свидетел, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС. Наведените в касационната жалба възражения и твърдения, останаха недоказани, тъй като от страна на касатора не бяха ангажирани доказателства в тази насока.

Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на А.П.А. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 720лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023г. и представения списък на разноските. Възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност е неоснователно, тъй като договореното адвокатско възнаграждение е към размера на чл.7 ал.2 т.2, вр. с чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.

По изложените по-горе съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/23.02.2023г., постановено по НАХД № 4208/2022г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура – София да заплати на А.П.А., ЕГН ********** *** сумата от 720лв./ седемстотин и двадесет/, представляваща разноски по делото.

	Председател:
	Членове: