№ 2167
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502443 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Кредитна
агенция България“ ООД против Разпореждане № 19010/13.08.2022, пост. по
ч.гр.д.№ 7391/22, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу И. С. Н. за
вземане по запис на заповед.
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт. Счита за неправилни указанията на заповедния съд за
отстраняване на нередовности в заявлението, т.к. такива липсват. Поддържа,
че заявлението е подадено за вземане по запис на заповед, който е
самостоятелно основание за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа
изрично и че не е налице потребителски договор, който да бъде преценяван в
заповедното производство. Счита обстоятелството, че предмета му на дейност
включва отпускане на кредити, не обосновава непременно, че
правоотношенията му с издателя на записа на заповед включват предоставяне
на кредит или пък последното лице да има качеството потребител. Счита и че
едва в исковото производство може да се достигне до разкрИ.е на каузата ,
която се обезпечава със записа на заповед. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да върне делото за издаване на исканата заповед за
изпълнение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
1
основателна.
Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за суми, претендирани по запис на
заповед.
За да постанови обжалваното разпореждане , заповедният съд е приел,
че заявителят не е изпълнил дадени указания за представяне на договора за
кредит, който процесният запис на заповед обезпечава, с оглед извършване на
преценка за наличие на евентуално неравноправни клаузи. В действителност
подобни указания са дадени на заявителя, но той с нарочна молба е
отговорил, че записът на заповед не е свързан с договор за кредит.
В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която
следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията
на чл.418, ал.2 от ГПК съдът проверява, в случаите на заявление по чл.417 от
ГПК, дали представеният документ е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Действително заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да отговаря и на
изискванията по чл.411 от ГПК, включително и на ал.2, т.3 на същата норма,
а именно - ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на
потребителски договор да не противоречи на закона и добрите нрави и в
частност на ЗПК. Следователно, ако искането по чл.417 от ГПК се основава на
потребителски договор, то задължително следва да се извърши и преценка за
неравноправни клаузи в същия. В случая, обаче, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение се основава на чл.417, т.9 от ГПК – въз основа на запис
на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която не се сочи
каузата, при което и няма как да се преценява дали издателят на тази ценна
книга има качеството и правото на потребител. В тази хипотеза за съда
съществува задължението да прецени единствено обстоятелствата по чл.418
от ГПК – редовност от външна страна и подлежащо на изпълнение вземане.
Каузата, поради която е издаден записът на заповед, може да бъде разкрИ.а
едва в евентуално развилото се исково производство по реда на чл.422 от
ГПК и то само ако страната въведе тази кауза в спора. До този момент
предмет на заповедното производство е единствено ценната книга , а не
каузалните отношения, които обезпечава. Поради това указанията на съда да
се разкрият каузалните правоотношения и да се представят доказателства за
тях с оглед извършване на преценка за евентуално неравноправни клаузи с
оглед нормите на ЗПК са незаконосъобразни. При изрично заявление от
страна на заявителя, че няма договор за заем/кредит, то не може с мотив
неизпълнение на дадени указания, да се отхвърли заявлението по чл.417 от
ГПК. Обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно ще
следва да се отмени и делото се върне за издаване на заповед за изпълнение,
доколкото заявлението е редовно и представеният запис на заповед е редовен
от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ Разпореждане № 19010/13.08.2022, пост. по ч.гр.д.№ 7391/22,
ПдРС, и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК за процесното вземане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3