Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1127
гр.
Пловдив, 26.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 05.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира
Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 354/ 2018г., по описа на ПРС, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.П.Ч., ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 17- 1030- 002700 от 02.05.2017г., издадено от началник сектор
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.П.Ч., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, вр. чл. 53 ЗАНН му е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
двадесет и четири месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН
са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на жалбоподателя. Изтъква се, че полицейските служители изобщо не са тествали
жалбоподателя с техническо средство за измерване концентрацията на алкохол в
кръвта. Твърди се, че на жалбоподателя не е издаден и връчен талон за
медицинско изследване. Акцентира се върху обстоятелството, че неправилно за
нарушена е посочена нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като същата не съдържа
в себе си правило за поведение, а е санкционна. Оспорва се компетентността на
административнонаказващия орган. Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и с упълномощения си процесуален представител.
Поддържа се депозираната жалба.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При
издаването на АУАН и НП са спазени установените в чл. 34 ЗАНН давностни
срокове, а органът, съставил атакуваното НП е териториално и предметно компетентен.
Последното обстоятелство се изяснява от приобщената по делото Заповед №
8121з-748/ 24.06.2015г., като в т. 2 от същата изрично са изброени лицата, на
които е делегирано правомощието да издават наказателни постановления за
установени нарушения по смисъла на ЗДвП.
При
извършената служебна проверка, съдът не установи да са били допуснати нарушения
на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, които да са съществени по
своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: при извършена проверка на 24.04.2017г. около
01.00ч. в гр. Пловдив, в района на ж.к. „Тракия“, ул. „Д. Ризов“, зад бл. 237 е
установено, че Д.П.Ч. управлява личния си автомобил марка „Ауди“, модел „100“,
с рег. № *****, като след надлежна покана от контролния орган отказва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство- дрегер „Алкотест
74110“, с фабричен № ARSM0011. Издаден е и талон за медицинско изследване № 0005983, в който е указано на
водача, че следва до 02.45ч. на 24.04.2017г. да се яви в УМБАЛ „Пловдив“ за
предоставяне на кръвна проба. Ч. е отказал да подпише и получи същия. След
извършена проверка в медицинското заведение е констатирано, че водачът не се е явил за изследване.
Така
описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена
и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията на
актосъставителя, който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си,
обективирани в АУАН. Изложената от него информация е логически последователна,
безпротиворечива и се подкрепя от думите на св. Ванков, св. А. и св. Б. В
подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приобщените по делото писмени
доказателства- Талон за медицинско изследване № 0005983/ 24.04.2017г., Протокол
за извършена периодична метрологична проверка на „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен № ARSM- 0011.
Твърденията в жалбата, че органите на реда изначално са
отказали да тестват Ч. с техническо средство за установяване концентрация на
алкохол в кръвта, а впоследствие не са му издали и талон за медицинско
изследване, са изцяло опровергани. Така, св. В. е категоричен, че служителите
на МВР са подканили Ч. да даде проба посредством техническо средство за
измерване концентрацията на алкохол в кръвта. След като нарушителят е отказал,
му е бил издаден и талон за медицинско изследване, който Ч. е отказал да
подпише и получи. В този порядък, съдът счита за нужно да посочи, че след като
нарушителят сам отказва да се подложи на тест с техническото средство, а впоследствие и да даде кръвна проба за
изследване концентрацията на алкохол в кръвта му, то органите не МВР не
разполагат със законов механизъм, посредством който да заставят водача да се
тества. Тоест, след като нарушителят сам
отказва да получи талона за медицинско изследване ( което е удостоверено с
подписа на един свидетел ), то липсва каквото и да било основание впоследствие
да твърди, че е нарушено правото му на защита, поради невръчването му. Всъщност,
при цялото протичане на проверката от страна на органите на МВР, нарушителят е
следвал линия на поведение, невключваща съдействие ( освен талона за медицинско
изследване, той е отказал да подпише и съставеният му от органите на МВР АУАН). От правна страна:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушителят е отказал да се подложи на първично установяване
концентрацията на алкохол в кръвта посредством техническо средство, а
впоследствие е отказал да получи и издаденият му талон за медицинско изследване.
Не се е явил и в определеното му медицинско заведение за вземане на кръвна
проба.
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма- отново залегнала в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
в която за нарушаване правилото за поведение, предписано в нея се предвижда
административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лв. и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от две години. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че текстът на чл. 174, ал. 3 ЗДвП едновременно съдържа в себе
си правило за поведение и санкция, която да се приложи при неспазване диспозицията
на същата норма ( Р-е № 2046/ 27.09.2013г. по касационно административно дело №
1892/ 2013г. на АС- Пловдив ). Именно и предвид това не следва да бъде споделено
възражението, релевирано от жалбоподателя за неподвеждане на извършеното от
нарушителя под правилната правна норма. Налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и правната норма, под която е
субсумирано поведението на нарушителя.
За яснота и
пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя също е
спазена. Следва да се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в
АУАН и НП нарушение е констатирано на 24.04.2017г. то приложимият ред за
измерване ще бъде този, разписан в Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства ( отм.). Направен е опит да се измери концентрацията
на алкохол в кръвта на водача, първо чрез техническо средство, а след като той
е отказал, му е издаден талон за изследване по одобрен образец. Последният
отговаря изцяло на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
Наредбата- вписано е лечебното заведение, в което следва да се яви водачът,
както и времевият отрязък, в който следва да го стори. Покрити са и специфичните
изисквания на чл. 6 от Наредбата- отказът на жалбоподателя да получи талона за
медицинско изследване е установен с подписа на един свидетел.
По приложението на чл. 28 ЗАНН.
При
всяко положение, съдът следва да обсъди и въпроса за приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление ( в конкретния случай административно нарушение
), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса по ЗАНН, съгласно изричната препращаща
норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са
обстоятелства, типични за нарушение от този вид. Нарушителят е преценил, че ще
се отклони от измерване концентрацията на алкохол в кръвта, както посредством техническо средство, така и чрез
предоставяне на кръвна проба. Не без значение е и обстоятелството, че от
приобщената по делото справка от централизираната система на КАТ се изяснява,
че жалбоподателят е лице с многобройни регистрирани нарушения по смисъла на
ЗДвП.
Съобразно
изложеното дотук, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17- 1030- 002700 от 02.05.2017г., издадено от началник
сектор към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.П.Ч., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, вр. чл. 53 ЗАНН му е наложена
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
двадесет и четири месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.