Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,16.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в отрито съдебно на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова , като разгледа докладваното от съдия Харизанова
гр. дело №1196 по описа за 2020 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу П. Д.И. с ЕГН **********
*** ищецът К.Д.П. с ЕГН ********** ***9 твърди, че с ответника са братя и
наследници на общия им наследодател-
тяхната майка И. В. И., бивш жител ***, починала на 08.05.2013г. Твърди се,
че по силата на доброволна дела на съсобствени недвижими имоти,
възстановени по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи майка им е била собственик на
следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор №06149.21.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри
на село Б., община Пазарджик, одобрени със Заповед№РД-18-185/09.08.2017г на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот съгласно приложената кадастрална скица : село
Б., местност „Д.“, целият с площ от 14 701г кв.м., трайно предназначение
на територията : земеделска, начин на трайно ползване : нива категория
на земята при неполивни условия
пета, стар идентификатор : няма, номер по предходен план:021002, при
съседни поземлени имоти с идентификатори : 06149.20.9, 06149.21.7, 06149.22.7,
06149.21.3, 06149.21.1 и 06149.20.8.
Твърди
се, че на 23.11.2011г. наследодателката Иванка Иванова дарила на ищеца
10,330/14,702 идеални части от описания по-горе поземлен имот като дарението е обективирано в нотариален акт №197, том VI, рег.№10722, н.д.№1093/2011г. на
нотариус А. И. с рег.№423, в писана в НК с район на действие Пазарджишки
районен съд. За тази сделка ответникът е уведомен от ищеца и от тяхната майка.
Твърди
се, че на 12.12.2011г ищецът закупил от Л. Ц. Ч. 1/2 идеални части от
4,372/14,702 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №78, том
VII, рег.№19322,
н.д.№1160/2011г по описа на нотариус А. И. с рег.№423, вписана в НК с район на
действие Пазарджишки районен съд. По този начин ищецът е станал собственик на
12516/14701 идеални части от процесния имот. От тогава до настоящият момент
ищецът е отдавал под наем на сина си целия имот.Заедно със сина му обработват
целия имот. Синът му го е заявил за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания от кампания 2012 до 2019г. включително пред Държавен
фонд“Земеделие“. Твърди се, че на 09.02.2015г ответникът се сдобил с нотариален
акт за собственост върху недвижим имот №172, том I ,рег.№1517, нот.дело №149/2015г на
нотариус А. И. с рег.№423, вписана в НК с район на действие Пазарджишки районен
съд , с който е признат за собственик по наследство на 5,165/14,702 идеални
части от процесния имот . През месец
март 2020г ищецът отишъл на нивата и
видял, че са изкопани дупки . От негов съсед разбрал, че ответникът ги е
изкопал и след няколко дни видял, че там са посадени дървета. Ищецът твърди, че
ответникът никога не е упражнявал фактическа власт върху имота , тайно явно и
необезпокоявано. Към 09.02.2015г. момента на признаване на собственост по
наследство на П.Д.И. на 5,165/14,702 идеални части от имота ищецът вече е станал собственик на тези идеални части на
основание извършено от майка му дарение. Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 5,165/14,702 идеални части от
поземлен имот с идентификатор №06149.21.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри
на село Б., община Пазарджик, одобрени със Заповед№РД-18-185/09.08.2017г на
изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот съгласно приложената кадастрална скица : село
Б., местност „Д.“, целият с площ от 14 701г кв.м., трайно предназначение
на територията : земеделска, начин на трайно ползване : нива категория
на земята при неполивни условия
пета, стар идентификатор : няма, номер по предходен план:021002, при
съседни поземлени имоти с идентификатори : 06149.20.9, 06149.21.7, 06149.22.7,
06149.21.3, 06149.21.1 и 06149.20.8. и се моли съда на основание чл.537,
ал.1 от ГПК да се отмени изцяло
констативен нотариален акт за собственост на върху недвижим имот №172, том I ,рег.№423, вписан в НК с район на
действие Пазарджишки районен съд. Претендират се сторените по делото разноски.
В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
оспорват исковете. Не се оспорва твърдението, че ищецът и ответникът са братя и
са наследници на тяхната майка И. В. И., починала на 08.05.2013г. както и че
същата е собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за
доброволна делба от 12.11.1999г. Твърди се, че преди смъртта на майка им
двамата братя ползвали заедно и отделно същият този имот . Били разделили
нивата формално на две равни части и всеки знаел и си обработвал неговата част
. След смъртта на майка им ответникът решил да оправи докупемнатло
собствеността върху процесният имот . за целта провел няколко срещи и разговори
с наследниците на съсобствениците на по
горецитирания договор за доброволна делба . Изминало малко повече от година
от смъртта на майка им , когато на
31.10.2014г ответникът се сдобил от
Служба по вписванията с копие от договора за доброволна делба от 1999г. Същата година извадил скица на имота
от ОСЗ-Пазарджик ,данъчна оценка и
удостоверение за наследници и след представяне на тези документи пред нотариус А.
И. ответникът се сдобил с нотариален акт от 09.02.2015г. , с който е признат за
собственик по наследство на 5.165/14.702 идеални части от процесният недвижим
имот. През есента на 2019г ответникът закупил 100 броя млади овощни
дървета с цел да ги засади в неговата
половина от процесният имот. През месец март на 2020 г засадил овощните
дръвчета в неговата половина от
процесното дворно място, което било същото, което обработвал преди смъртта на
майка си и няколко дни след това съседи
му казали, че дръвчетата са изпочупени. Ответникът попитал племенника си Д. дали знае нещо и дали е видял
кой е направил това , тъй като той обработва в съседство другата нива и би
могъл да знае нещо за случилото се, му било отговорено, че това място е негово
/ на Д. / и има нотариален акт за
него.Ответникът останал изумен и след извършена проверка в Агенция по вписвания
установил, че съществува нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2011г ,
с който майка му е дарила на брат му цялата нейна идеална част от този имот.
Ответникът оспорва твърдението, че е бил уведомен от брат си и майка си за
извършеното в полза на брат му дарение.Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото няма спор , а и това релевантно обстоятелство се установява от приетите
по делото писмени доказателства / удостоверение за наследници изх.№24/10.04.2020г.
издадено от Кметство – село Б., община Пазарджик, че ищецът и ответникът са братя и са наследници по закон на И. В. И.- тяхна
майка, починала на 08.05.2013г.
Видно от договор за доброволна делба от 12.11.1999г., вписан в Служба по
вписванията- Пазарджик в акт №140, т.VII, вх.рег.№3359/12.11.1999г. и актуална скица на поземлен имот
№15-297124/31.03.2020г, издадена от СГКК-Пазарджик, че на основание доброволна делба наследодателката на страните е станала
собственик на следния недвижим имот :10 330/14702 ид.части от поземлен имот с
идентификатор 06149.21.2 по КККР на село Б., община Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-185/09.08.2017г на изпълнителният директор на АГКК, целият с площ от
14 702дка, с начин на трайно ползване нива , категория на земята при
неполивни условия пета, в местността „Д.“
при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 06149.20.9, 06149.21.7, 06149.22.7, 06149.21.3, 06149.21.1,
06149.20.8.
На 23.11.2011г наследодателката И. В.
И. е дарила на ищеца придобитият от нея по силата на доброволната делба недвижим имот, като сделката е
обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот №197, том VI рег.№10722, н.д.№1093/2011г по описа
на нотариус А. И. с рег.№423, вписана в Нотариалната камара с район на действие
РС-Пазарджик.
Установява се от нотариален акт №172,
том I ,рег.№1517,
н.д.№149/2015г по описа на нотариус А. И., рег.№423, вписана в Нотариалната камара, с район на действие
РС-Пазарджик на 09.02.2015г. ответникът е признат за собственик по наследство на
5 165/14702 ид.части от процесният поземлен имот , а именно поземлен имот
021002, находящ се в землището на село Б., целият с площ от 14 702дка, с
начин на трайно ползване нива , категория на земята при неполивни условия пета, в местността „Д.“ при съседни поземлени имоти с идентификатори: 06149.20.9,
06149.21.7, 06149.22.7, 06149.21.3, 06149.21.1, 06149.20.8.
С протоколно определение от 10.11.2020г
производството по настоящото дело е било спряно на основание чл.229, ал.1т.4 от ГПК поради наличие на висящ преюдициален спор между същите страни и за същия
имот по предявен от ответника срещу ищеца иск по чл.30 от ЗНасл. По
образуваното гр.д.№3129/2020г по описа на РС-Пазарджик с влязло в сила решение №236/09.04.2021г е отхвърлен иска на П.Д.И. срещу К.Д.П. с правно основание чл.30, ал.1 от ЗНасл- за
възстановяване на запазена част от наследството на майка му И. В. И. като
погасен по давност.
Не следва да се обсъждат събраните по
делото гласни доказателствени средства като неотносими към предмета на делото.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи.
Предявен
е главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – установителен иск за
собственост и акцесорен иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна
на нотариален акт.
По
главния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
Преди
да пристъпи към разглеждане на спора по същество, съдът е длъжен да прецени
процесуалната допустимост на предявения установителен иск
Процесуалната
допустимост на установителната искова защита е свързана с наличието на правен
интерес. Преценката за това се прави на база изложените в исковата молба
фактически твърдения. Предвид твърденията на ищеца, че е собственик по силата
на дарствен акт, ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост
върху същия имот, следва да се приеме, че правата му са оспорени , което е
достатъчно основание, за да се направи извод, за наличие на правен интерес от търсената съдебна защита.
По
основателността на иска:
В
тежест на ищеца е да установи , че е собственик на процесния имот на твърдяното основание, а именно дарение.
Безспорно се установи от анализа на
доказателствената съвкупност, че ищецът
и ответникът са братя и наследници по
закон на И. В. И., тяхна майка починала през 2013г..През 1999г. на основание доброволна делба наследодателката
им И. В. И. е станала собственик на
следният недвижим имот 10 330/14702
ид.части от поземлен имот с идентификатор 06149.21.2 по КККР на село Б., община Пазарджик, одобрени със Заповед
РД-18-185/09.08.2017г на изпълнителният директор на АГКК, целият с площ от
14 702дка, с начин на трайно ползване нива , категория на земята при
неполивни условия пета, в местността „Д.“
при съседни поземлени имоти с
идентификатори: 06149.20.9, 06149.21.7, 06149.22.7, 06149.21.3, 06149.21.1,
06149.20.8.
Наследодателката на страните се е разпоредили
приживе, а именно на 23.11.2011г. с описания по-горе имот в полза на единия си
син- ищецът К.Д.П. чрез дарствен акт, обективиран в коментирания по-горе
нотариален акт за дарение. Тоест през 2011г процесният имот е загубил
наследствения си характер и по силата на едностранна безвъзмездна правна сделка
– дарение ищецът е станал изключителен
собственик на този имот.
Ответникът е оспорил правата на брат
си, снабдявайки се през 2015г с констативен акт за собственост върху недвижим
имот, с който е признат за
собственик по наследство на половината, тоест на 5. 165/14. 702
ид.ч. от процесния имот. Такива права към момента на нотариалното им
установяване не са съществували за ответника, поради извършеното в полза на
брат му дарение на целия имот.
Предвид изложеното предявеният
установителен иск за собственост се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик следния недвижим
имот: 5,165/14,702 идеални части от поземлен имот с идентификатор 06149.21.2 по
КККР на село Б., община Пазарджик,
одобрени със Заповед РД-18-185/09.08.2017г на изпълнителният директор на АГКК,с
адрес на поземления имот съгласно приложената скица: село Б., местност“Д.“
целият с площ от 14.702дка, трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване:нива, категория на земята при неполивни условия: пета,
стар идентификатор : няма, номер по предходен план 021002 при съседни поземлени имоти с идентификатори: 06149.20.9,
06149.21.7, 06149.22.7, 06149.21.3, 06149.21.1, 06149.20.8.
По
иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът намира следното:
Този иск няма самостоятелен характер, а може
да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за
собственост. Касае се за един акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне е
изцяло обусловено от изхода на делото по
отношение на главния иск.
Поначало доказателствената сила на
констативния нотариален акт , удостоверяващ правото на собственост върху
недвижим имот, важи спрямо всички. Но тя не е необорима , а важи до доказване
на противното . В качеството си на охранителен акт , нотариалният акт не се
ползва със сила на пресъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се
противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост може да
докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
В нотариален акт №172, том I, рег.№1517, нот. дело №149/2015г по
описа на нотариус А. И., вписана под №423 в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие РС-Пазарджик е
материализирано удостоверителното изявление на нотариуса, че ответникът е
собственик на процесния имот на основание
наследствено правоприемство. Доказателствената сила на този нотариален акт бе
оборена в настоящото производство, тъй като се установи, че процесният имот е загубил
наследствения си характер към датата на
нотариалното удостоверяване по развитите по-горе съображения.то защо
нотариалния акт следва да бъде отменен
изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 650лв. разноски по делото/ от които 50лв. държавна такса и 600лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1
от ГПК по отношение на П. Д.И. с ЕГН ********** ***,
че К.Д.П. с ЕГН ********** ***9 е собственик на
следния недвижим имот: 5. 165/14.702
идеални части от поземлен имот с идентификатор 06149.21.2 по КККР на
село Б., община Пазарджик, одобрени със
Заповед РД-18-185/09.08.2017г на изпълнителният директор на АГКК,с адрес на
поземления имот съгласно приложената скица: село Б., местност“Д.“ целият с площ
от 14.702дка, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване:нива, категория на земята при неполивни условия: пета, стар
идентификатор : няма, номер по предходен план 021002 при съседни поземлени имоти с идентификатори: 06149.20.9,
06149.21.7, 06149.22.7, 06149.21.3, 06149.21.1, 06149.20.8.
ОТМЕНЯВА изцяло на
основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху
недвижим имот №172, том I,
рег.№1517, нот. дело №149/2015г по описа на нотариус А. И. с рег.№423, вписана
в Нотариалната камара с район на действие Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА
П. Д.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на К.Д.П. с ЕГН ********** ***9
сумата от 650лв. разноски по делото.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: