Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1286 20.09.2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито заседание на петнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1204 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Д.Г.Ж. ***, против Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0769-000762 от 15.04.2021г. С оспорената заповед, на
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на
основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца“.
В
жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна. Признава се факта, че
оспорващият управлявал описания автомобил, но никога не бил спиран на
бул.“Стефан Стамболов“, до бл.9. Според заявеното от жалбоподателя „служителите
си превишиха правата, поради който факт аз написах жалба до КАТ-Бургас, но те
не обърнаха внимание“, поради което подал настоящата жалба до съда. Сочи се, че
в момента на спирането не са му издали документ, а заповедта е изготвена на
другия ден, като била получена от него на 13.05.21г. Твърди се, че в заповедта
не се съдържали фактически и правни основания за издаване на административния
акт. Иска се отмяна на заповедта.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и с упълномощен процесуален представител-
адвокат А.А., поддържа жалбата. Пледира за отмяна на заповедта. Позовава се на
различното описание на мястото, където водачът е спрян за проверка.
Ответникът по
жалбата– Васил Скопчанов- полицейски инспектор
към ОД МВР –гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка
свързана с издаване на заповедта. Не изразява становище по жалбата.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.5), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 13.05.2021г. Жалбата срещу заповедта е депозирана на
17.05.2021г., видно от направеното отбелязване върху нея, т.е. в срока по
чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт, съответно
има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 14.04.2021г.,
около 12.00ч. в гр.Бургас, по бул.“Стефан Стамболов“ в посока ул.“Транспортна“
жалбоподателят Д.Ж. управлявал собствения си лек автомобил „Опел Агила“, с
рег.№ А 4045 МВ, като при извършена проверка от служители на МВР отказва да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“,
с № 0062. На водача е издаден талон за медицинско изследване, но не се и твърди
да е предоставена кръвна проба за анализ в упоменатия срок /до 45 мин., считано
от връчването на талона в 12.10 часа на 14.04.2021г./
По отношение
искането за „отмяна на предварителното изпълнение“, по същество искане за
спиране на изпълнението по реда на чл.166, ал.4, вр. с ал.2 от АПК съдът се е
произнесъл с Определение № 1227 от 10.06.2021г. по настоящото дело.
В актът за установяване
на нарушението се сочи, че водачът е управлявал автомобила в гр.Бургас по
бул.“Стефан Стамболов“ до бл.9 в посока ул.“Транспортна“.
В хода на
съдебното производство бяха изслушани свидетелите С. Ц., служител във Второ РУ
на МВР-Бургас и актосъставителят- Д.А.- мл.автоконтрольор при ОДМВР-Бургас.
Видно от показанията на свидетеля Ц., на 14.04.2021г. при обход на обслужваната
от съответното управление територия е констатирал, че автомобилът управляван от
жалбоподателя се движи по пътното платно, като нарушавал очертанията на лентите
/пътната маркировка/. По тази причина е спрян за проверка, с подаване на
светлинен и звуков сигнал. Мястото, където е спрян за проверка е по бул.“Стефан
Стамболов“, срещу зала „Младост“. След като усетил мирис на алкохол по време на
проверката, патрулният екип е поискал съдействие от служители на „Пътна
полиция“, с оглед извършването на проверка на водача Д.Ж. с техническо средство
за употреба на алкохол. След пристигането на мл.автоконтрольор Д.А. водачът
отказал да бъде тестван с такова техническо средство, а по този повод на място е
бил съставен и акт за установяване на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С акта
са иззети свидетелството за управление на МПС и контролният талон на водача.
При издаване на оспорената
по делото заповед, ответният административен орган
наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от осемнадесет месеца. В заповедта от 15.04.2021г. е описано,
че водачът е управлявал МПС на описаното в акта място.
Жалбоподателят
по същество не оспорва описаните в атакувания административен акт факти,
досежно осъщественото управление на моторно превозно средство, като се позовава
на конкретното описание, че мястото не е до „бл.9“. Вярно е, че от писмените и гласни доказателства по делото,
включително показанията на свидетелите Ц. и А. не се установява блок с този
номер да е в непосредствена близост до мястото, където е спрян водача Д.Ж., но
остава неопроверган факта, че управлението е осъществено в гр.Бургас, на
бул.“Стефан Стамболов“, в посока ул.“Транспортна“, което обстоятелство е
установено с категоричност от писмените и гласните доказателства. По несъмнен
начин е установено и че водачът е отказал да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол, в присъствието на свидетеля Ц. и пред
служителя на „Пътна полиция“ Д.А.. Всъщност, самият жалбоподател не оспорва
факта, че в качеството на водач на МПС е отказал да бъде проверен с описаното
техническо средство за употреба на алкохол, нито ангажира доказателства, които
да опровергаят тези констатации.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП /л.16
от делото/, на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ изрично са
възложени правомощия по издаване на заповеди от вида на процесната, с оглед
упоменатото в т.1.8 от заповедта.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният административен акт за прилагане на
принудителната административна мярка, е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор при ОД МВР-гр. Бургас,
сектор „ПП“, съобразно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити, като противно на изложеното в жалбата се
съдържат фактическите и правни основания за издаването й.
3. Съдът констатира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата била
съобразена с посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановя-ване на административни нарушения.
Описани са релевантните факти и
обстоятелства свързани с управлението на моторно превозно средство, които факти
не се оспорват. В заповедта са посочени както
фактическите основания, така и правните норми, въз основа на които се налага
ПАМ. Сочи се, че е установено нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което
съставлява и нарушена материалноправна разпоредба, вменяваща задължение на
водачите на МПС да бъдат проверявани за употреба на алкохол с предвидените за
това технически средства. В случаят, независимо от факта дали мястото, където е
спрян водача е в близост до зала „Младост“ или до сградата на „Жандармерията“ в
гр.Бургас, респективно в близост до кръстовище за ж.к.“Славейков“, водачът е
управлявал лекия автомобил по бул.“Стефан Стамболов“, в описаната посока, като
част от пътищата за обществено ползване в населеното място. Дори да е посочено
погрешно в описанието и „бл.9“, на
което се основават най-вече възраженията на жалбоподателя, този факт по никакъв
начин не променя извода, че същият в качеството на водач на МПС на цитираната
дата е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство,
като се е движил по бул.“Стефан Стамболов“, т.е. по пътната мрежа на гр.Бургас.
Тази непрецизност при описание на мястото, където е спрян за проверка в случаят
не може да породи търсените от оспорващата страна последици, т.е. да бъде
основание за отмяна на атакуваната пред съда заповед. Това е така, защото
правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, след като всички факти
относно вмененото нарушение са му известни и документите са му предявени по
надлежния ред. В случаят, очевидно са налице материалноправните предпоставки за
издаване на заповедта. Оспорената заповед е издадена на следващия ден, но
свидетелството за управление на МПС и к.талон са иззети още със съставяне на
акта за установяване на нарушението, което е в съответствие с указаното в
чл.172, ал.3 от ЗДвП.
Налагането на принудителна
административна мярка и реализиране на административнонаказателната отговорност
се осъществява в две различни производства. При ПАМ от процесния вид,
държавната принуда се прилага, с цел да се преустановят административни нарушения,
а със съставянето на АУАН се поставя началото на административно-наказателното
производство, чиято цел е ангажиране на съответната отговорност на дееца, за
извършване на административно нарушение. Дори в случаите, когато основанието за
прилагане на ПАМ и за ангажиране на административнонаказателна отговорност се
базира на един и същи юридически факт– административно нарушение,
производствата по прилагане на ПАМ и по издаване на наказателно постановление,
както и съдебните производства, с оглед проверка на тяхната законосъобразност,
не са взаимно обусловени. Целта на приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер– да осуети възможността да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
4. Относно
съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред.
ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се налага принудителна административна
мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Видно от текста на закона- чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“. В
този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в
материалния закон и издаденият административен акт е законосъобразен.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В случаят е
налице допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта /изземване свидетелството преди да е влязла в
сила/, на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП.
По изложените съображения, оспорената по
делото заповед, се явява законосъобразен
административен акт, респективно подадената срещу него жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.Г.Ж. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0769-000762 от 15.04.2021г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с която е наложена
принудителна административна мярка, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: