Р
Е Ш Е Н И Е
№400
гр.
Враца, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 23.01.2024
г. /двадесет и трети януари две хиляди
двадесет и четвърта година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА
КАН дело № 640 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Враца против Решение № 308 от 23.10.2023 г., постановено по АНД № 400/2023 г.
по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено НП №
23-0967-0000374/10.03.2023г. на Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна
полиция“. С цитираното НП на Б.Ц., на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл.
174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000,00 лева /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че районният съд е
достигнал до неправилни изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.
В с.з. касаторът редовно призован не
се явява и не се представлява.
Ответникът, Б.Н.Ц., редовно призован
не се представлява в с.з. Изразил е становище в писмена защита. Желае съда да
потвърди решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Враца, прави заключение за допустимост, а от гледна точка
приложението на материалния закон за неоснователност на касационната жалба,
като намира оспореното решение за правилно и пледира да бъде оставено в сила.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд - Враца, в
настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във
връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От данните по делото се установява,
че административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това,
че на ********************, управлява л.а. БМВ, с рег.№ **********след употреба
на алкохол и преди да е преминало въздействието му, установено с химическа
експертиза, резултатът от която - 1,5 на хиляда концетрация на етилов алкохол в
кръвта е обективиран в протокол №29/16.02.2023г. На датата на извършване на
нарушението е бил съставен АУАН, за това че Б.Ц. е управлявал лекия автомобил
БМВ, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер
7510, който отчел 1,25 промила алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за
химическо изследване с № 095749. За това нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е
последвало е прекратяване на административно- наказателното производство с
резолюция на наказващият орган от 15.02.23г. на основание чл.ЗЗ, ал.2 ЗАНН и
преписката е била изпратена по компетентност на ВРП с оглед данни за престъпление
по чл.343б, ал.1 НК. Образувана е пр.пр. №1192/23г. и е извършена допълнителна
полицейска проверка. Въз основа на резултатите от същата, пр. преписка е
приключила с постановление на ВРП от 24.02.2023г. за прекратяване на
наказателно производство, тъй като от химическата експертиза е установено
наличие на алкохол в кръвта 1,15 промила. Според мотивите на постановлението
извършеното от Ц. деяние не покрива признаците на престъпление по чл.343б, ал.1 НК от обективна страна, поради което и воденето срещу него наказателно
производство следва да бъде прекратено. Копие от постановлението е изпратено на
сектор „ПП” - Враца по компетентност за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Въз основа на горепосоченото
постановление е последвало и издаването на обжалваното НП, с което за
извършеното нарушение по чл5, ал.3, т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
С касационната жалба се твърди
неправилност и противоречащо на закона решение, без да са посочени конкретните
основания за това.
Настоящият съдебен състав счита, че
РС - Враца е събрал всички относими към предмета на делото доказателства. В
решението те са обсъдени и съдът е достигнал до извода, че нарушението, предмет
на обжалваното НП е доказано от обективна и субективна страна. Прието е, че
санкционния акт съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН, в това
число време и място на извършване на нарушението, точно и ясно описание на
нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.
За да отмени НП районният съд, обаче
е приел, че в административно-наказателното производство, започнало по реда на
чл.36, ал. 2 от ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление са
допуснати процесуални пороци от категорията на съществените, тъй като не е
възобновено с изричен акт производството пред административнонаказващия орган,
което обосновава отмяната на НП. Прието е също така, че на жалбоподателя са
образувани две административно-наказателни производства за едно и също нещо,
което е според първата инстанция е недопустимо.
Горната преценка е
незаконосъобразна.
Настоящия съдебен състав не може да
се съгласи със заключението на въззивния съд, че е следвало прекратеното
административно – наказателно производство да бъде възобновено и НП да бъде
издадено по възобновеното АНП, а не да се образува второ административно –
наказателно производство. Такова задължение административно – наказващия орган
няма, както правилно е отбелязал въззивния съд в решението си.
В разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН е установено, че административнонаказателното производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. С
АУАН се установява наличието на съставомерно деяние, квалифицирано като
административно нарушение и се повдига административнонаказателно обвинение за
това нарушение. Изключение от това правило е уредено в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно която без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено
от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган. За да се приложи това
изключение, обаче не е достатъчно наличието на прекратено наказателно
производство, а е необходимо да има идентичност между субектите и предмета на
наказателното и административното производство. При липсата на идентичност е
недопустимо да си издава НП без съставен АУАН. В случая като основание за
издаване на процесното НП е посочено постановление на РП – Враца за прекратяване
на наказателно производство, образувано срещу същото лице, за същото деяние,
след като прокурора при извършената проверка е приел, че не е налице
престъпление по смисъла на НК, а административно нарушение и прекратителното
постановление е изпратено на компетентния да наложи административно наказание
орган. Налице е хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, който допуска
административнонаказателно производство да се образува и без съставен акт,
когато наказателното производство е било прекратено от прокурора и е препратено
на наказващия орган за реализиране на административно-наказателната
отговорност. Това е така, тъй като прокурорското постановление съдържа фактите
и обстоятелствата, очертаващи конкретното извършено деяние и по този начин
замества акта, ако такъв не е бил издаден, като дава възможност на обвиняемия
да участва в производството и да защити правата си, каквато впрочем е и
функцията на съставения акт. Административнонаказателната отговорност на
касатора е била ангажирана с издаването на НП преди изтичането на давностния
6-месечен срок по чл.34, ал. 3 ЗАНН.
С оглед горните съображения следва
да се приеме, че РС-Враца е постановил решение, което е материално
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Правилно е проведена
административно-наказателната процедура по издаване на обжалваното НП, както и
законосъобразно АНО се е позовал на Постановлението за прекратяване на
наказателно производство от 24.02.2023г. По никакъв начин не е нарушено правото
на защита на наказаното лице, както се твърди в писмената защита пред
настоящата инстанция.
Настоящият съд намира, че НП е
издаден от компетентен административен орган и в рамките на предоставените
правомощия. Издаденото НП съдържат законоустановените в чл. 57 от ЗАНН
реквизити. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се
установяват всички признаци от обективна и субективна страна на нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят. Приложена е относимата санкционна норма, а
наложените санкции са в установения размер, предвиден от закона, поради което
не са налице основания за излагане на мотиви във връзка с индивидуализацията
им.
По тези съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно, а обжалваното НП следва да
бъде потвърдено.
При този изход на производството в
полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски, но такива не са поискани,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 308 от 23.10.2023г.,
постановено по АНД № 400/2023 г. по описа на Районен съд – Враца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0967-000374/10.03.2023г. на
Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Б.Н.Ц.,*** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.