№ 246
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Г. В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000463 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищеца АНГ. ГР. ГР. с ЕГН:
**********, представляван от процесуалния си представител адвокат Г. ИВ.
М. от АК- град Х. Решение № 260044 от 01.04.2021 г.,постановено от
Хасковският окръжен съд по търг.дело№ 95/2018 г. Решението се обжалва в
отхвърлителната му част, с която предявеният от ищеца АНГ. ГР. ГР. с ЕГН:
********** против Застрахователно дружество „Б.И.“АД ЕИК .... иск по
чл.226 от КЗ / отм./за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на наследодателя на ищеца Г.А.Д., починал на
02.07.2013 г. е отхвърлен за разликата над 60 000 лева до 120 000 лева. В тази
обжалвана част се поддържа оплакването ,че присъдения размер на
обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не съответства на
определения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливо обезщетение.
Претендира се за отмяната на решението в тази му обжалвана част и
постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на
което да се уважи предявения иск като се определи обезщетение в размер на
120 000 лева.
1
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД, представляван от пълномощника си
по делото адвокат Ал.И. поддържа писмен отговор,съгласно който въззивната
жалба е неоснователна. Според жалбоподателя от значение при определяне
на обезщетението е факта ,че пострадалият е починал на 81 години, която
възраст е „ значително по-голяма от средната продължителност на живота на
мъжете в България“.
Въззивна жалба против постановеното решение в осъдителната му част
е подадена и от ответника ЗД „Б.И. „АД- С., който обжалва решението в
следните осъдителни части, а именно:
а/ по отношение на предявения от ищеца АНГ. ГР. ГР. иск по чл.226 от КЗ /
отм./ –в частта , с която иска е уважен за сумата над 30 000 лева до 60 000
лева .
б/ по отношение на предявения от ищеца Г. АНГ. ГР. иск по чл.226 от
КЗ -в частта, с която иска е уважен за сумата от 15 000 лева;
в/ по отношение на предявения от ищеца СВ. АНГ. ГР. иск по чл.226
от КЗ / отм./в частта , с която иска е уважен за сумата от 15 000 лева;
В тази обжалвана част се поддържа оплакването, че по отношение на
първия ищец А.Г., който е син на наследодателя Г.А.Д. присъденото
обезщетение в размер на 60 000 лева е завишено и в този смисъл съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По отношение на предявените от другите двама ищци, които са внуци на
общия наследодател Г.А.Д. жалбоподателят поддържа оплакването ,че по
делото не е установено да е била създадена трайна и дълбока емоционална
връзка между дядото и неговите внуци,поради което и ищците Г. АНГ. ГР. и
СВ. АНГ. ГР. не са материално легитимирани да получат обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния
дядо.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме този довод
за основателен, то съдът да постанови въззивно решние, с което да редуцира
размера на присъденото в полза на внуците застрахователно обезщетение,
съгласно § 96,ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за установено следното:
2
По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на
02 юли 2013 г. в землището на село Р., Община –Х. на път -3-769 на около
2.800 км. след разклона за с. Р.. Установено е че водачът на товарен
автомобил „М.“ с рег.№ ....., управляван от С.С.П. се е движел с несъобразена
скорост и е предприел неправилно изпреварване. В резултат на това е ударил
движещата се пред него каруца в лявата задна част. Ударът е бил внезапен и
силен и вследствие на това пострадалия Г.А.Д. е паднал от каруцата и при
това падане е получил редица травматични увреждания.
С влязла в сила присъда на наказателния съд от 27.02.2018 г,
постановена от ХОС по НОХД № 976/2016 г. лицето С.С.П. е признат за
виновен в това , че на 02.07.2013 г. по пътя 3-769 на около 2 км и 800 метра
след разклона за село Р. в посока към село Д., при управление на товарен
автомобил „М. с ДК ... е нарушил правилата за движение по пътищата и
конкретно- чл.20,ал.2 и чл.25,ал.1 от ЗДв.П и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г.А.Д.. Присъдата е влязла в сила на 16.09.2020 г.
На основание чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд относно авторството на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Но не и по отношение на механизма
по който е настъпило процесното ПТП, както неправилно е прието от първата
инстанция.
По жалбата на ищеца АНГ. ГР. ГР..
По делото е установена следната фактическа обстановка: каруцата,
теглена от един кон се е движела по платното за движение в неговата дясна
половина. Намирала се е на разстояние от около 70 до 75 см. в ляво от
десния му край и не е била внезапно препятствие за водача на товарния
автомобил марка „М.“. Последният е предприел маневрата „изпреварване“ ,
но е управлявал автомобила с несъобразена скорост и поради това не е
осигурил необходимата дистанция между него и движещата се пред него
каруца. Последвал е удар в задната дясна част на каруцата, който по характер
е бил заден и кос. За пострадалия каруцар Г.Д. ударът е бил внезапен и силен
в резултат на което последният е паднал от каруцата върху пътното платно.
При сблъсъка в каруцата се е получил силен ударен импулс ,поради което
пострадалият е паднал рязко, а не плавно. Това е причината пострадалият Д.
да претърпи редица травматични увреждания, които ще бъдат коментирани
3
по-късно в изложението.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат – действително не е установено каруцата да е била с монтирани
светлоотразители. Но от заключението на автоексперта се установява , че
процесното ПТП е станало през деня, при добра видимост и при тези
метереологични условия- наличието или липсата на светлоотразители не са
повлияли на възприятията на водача на товарния автомобил. Последният
просто неправилно е преценил разстоянието между него и движещата се пред
него каруца и е започнал маневрата „изпреварване“ с несъобразена скорост.
Това е не само основната, но и единствената причина поради което е
настъпило процесното ПТП, което за съжаление е било с фатални последици
на каруцаря Г.Д.. ПАС напълно споделя изложените мотиви от първия съд и
приема, че по никакъв начин пострадалия не е допринесъл за настъпването
на процесното ПТП.
При падането си пострадалия е претърпял сериозни травматични
увреждания, някои от които са били несъвместими с живота. От
заключението на вещото лице-медик д-р Х.Е. се установява, че при
документалния подход се установява една единствена травма - счупване на
дясната ключица. Лечението е било закрито наместване , без вътрешна
фиксация. Пострадалият е постъпил в болницата в град Х. на 2.07.2013 г и
на следващия ден е изписан за домашно лечение. Документалният подход
обаче е формален, а нещата стават много по- ясни след направената аутопсия
на трупа на Г.Д..
Поради некомпетентност или просто защото пострадалият е бил на 82
години, лекарите са пропуснали да констатират следните травматични
увреждания: разкъсана предна надлъжна връзка на гръбнака на границата на
шийния с гръдния отдел , счупване на бодлестия изрестък на ръба на тялото
на първи гръден прешлен, контузия на гръбначния мозък и травматичен
кръвоизлив с пробив към ликворната система, оток на главния и гръбначния
мозък, счупване на 8- осем ребра – от2-10 ребра в дясно по различни
анатомични линии, счупване на малкия пищял на дясната подбедрица.
Всички тези травматични увреждания са сериозни и дават основание на
вещото лице –медик да заключи, че причината за смъртта на Г.Д. е съчетана
гръбначно –мозъчна , гръдна травма, както и травма на крайниците и меките
4
тъкани на тялото. Най-сериозната обаче е гръбначно-мозъчната травма като
контузията на гръбнака и тази на гръбначния мозък на нивото на шийния с
гръдния отдел са довели до подтискане на регулаторните функции на
определени центрове в мозъчния ствол. Тези именно травматични
увреждания са били несъвместими с живота и лекарите не може да не са били
наясно с това, че тези увреждания не могат да бъдат излекувани с „домашно
лечение“. От всички многобройни травми са отразили единствено счупването
на дясната ключица, за което са предписали домашното лечение. Останалите
просто не са ги забелязали или както се изразява експерта – „ не са били
разпознати“ от лекарите. Това обаче е недопустимо професионално
отношение към съдбата на един човек, без значение от възрастта му.
Вещото лице д-р Х.Е. е категоричен в извода си, че смъртта е в пряка и
непосредствена следствена връзка с „автомобилната травма“ и е резултат от
усложненията на травмите / множествено число/,получени при процесното
ПТП. Това което вещото лице не казва,но все пак прозира от изложението,че
усложненията поради което е настъпила смъртта идват не само от
продължителното залежаване, но и от това, че изобщо не е провеждано
лечение на тези сериозни травматични увреждания, които е претърпял
пострадалият при падането си от каруцата.
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е за неправилно
приложение на чл.52 от ЗЗД, като жалбоподателят счита,че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева е занижено.
ПАС споделя това виждане, но не и в този размер, който се претендира
от ищеца А.Г.. Вероятната причина поради която съдът е определил този
занижен размер на обезщетението е факта ,че пострадалият е бил на 82
години към момента на ПТП. По принцип правилно в мотивите си съдът е
отбелязъл, че независимо от възрастта на родителя, при това внезапна , то
същата е причинила болки и страдания.
По преценка на въззивния съд сумата от 60 000 лева не е достатъчна за
да репарира причинените на ищеца най-вече психически болки и страдания
от загубата на своя баща. Въпреки своите 82 години дядо Г. е бил в много
добро здравословно състояние, бил е енергичен и трудолюбив човек.
Продължавал е да работи, имал е каруца и кон, за който се е грижел. Това се
установява от показанията на св. К. Г.а, снаха на покойния и съпруга на
5
ищеца, която е установила, че свекъра й дядо Г. е бил толкова хубав и красив,
че „човек можеше да му завиди“. Същевременно е установила съществения
факт, че той е бил опора и за съпругата си, която е била болна от тежко
онкологично заболяване, поради което и съпругът й дядо Г. се е грижел за
нея. Сина и неговите внуци са били в Англия, помагали са финансово, но
починалият е обгрижвал изцяло болната си съпруга. Много силна е била
връзката между баща и син и независимо,че сина със семейството си са били
в чужбина много тежко е понесъл загубата на своя баща. За сина загубата е
била внезапна, тъй като никой не е очаквал дядо Г., при неговото добро
здравословно състояние преди злополуката да почине.
Всъщност след смъртта на баща си целият свят за А.Г. се е преобърнал
и най-вече всичко това, което го свързва с България. След по-малко от два
месеца след смъртта на баща му е починала и майка му, което още веднъж
потвърждава факта, че покойният й съпруг е бил наистина опора. Като отчита
тези факти въззивният съд приема ,че в полза на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 90 000 лева, което според виждането на
този състав на съда е в състояние да репарира реално болките и страданията,
които А. е изпитал след смъртта на баща си.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е отхвърлен иска по
чл.226/ отм./ КЗ за разликата над присъдената сума от 60 000 лева до 90 000
лева, до който размер следва да се уважи иска за присъждане на обезщетение
за причинените на ищеца болки и страдания от смъртта на неговия баща,
починал при ПТП, настъпило на 02.юли 2013 г. Следва да се потвърди
решението в останалата отхвърлителна част за разликата над 90 000 лева до
претендираните с въззивната жалба 120 000 лева.
По въззивната жалба на ответника ЗД „Б.И.“АД.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, изразяващо се в липса на светлоотразители – въззивният съд
изложи своите мотиви. Възражението, че пострадалият е нарушил
разпоредбите на чл.15,ал.1 от ЗДв.П и чл.106,ал.1 от ЗДв.П е неоснователно.
Установено е ,че каруцата се е движела на разстояние около 70-75 см. вдясно
,т.е. възможно най- вдясно върху платното за движение. Още по-фрапантно е
виждането на жалбоподателя, че починалият водач на каруцата
непосредствено преди инцидента е загубил контрол над коня, който се е
6
подплашил и е „насочил каруцата към траекторията на товарния автомобил“.
Ако това беше вярно, то излиза, че не друг, а каруцата е засякла пътя на
товарния автомобил ,т.н. неговата“ траектория.“
Тази версия се основава единствено на свидетелските показания на св.
С.П.- това е водачът на товарния автомобил, вината на който за настъпването
на процесното ПТП е призната с влязла в сила присъда. Наказателният съд
обаче е установил нещо напълно различно: водачът С.П. е предприел
маневрата „изпреварване“, движейки се с несъобразена скорост, не е спазил
дистанцията между него и каруцата и не последната се е появила внезапно на
пътя, а се е движела пред него, така че водачът е нямало как да не е
забележи.
Конят се е подплашил, но не преди товарния автомобил да предприеме
маневрата „изпреварване“,а в резултат на силния удар, при който товарния
автомобил е ударил и деформирал дясната задна част на каруцата. Никакви
данни няма за това конят да се е подплашил преди удара ,освен показанията
на св.С.П.. При това последният очевидно е лъжесвидетелствал, но не е успял
да заблуди съда, че пострадалият водач на каруцата не е успял да удържи
„агресивния кон „ и това е причината за последвалото ПТП. Като причина
коня да се подплаши свидетелят П. е посочил внезапно излетяла птица – или
този свидетел има неудържимо въображение или е гледал повече филми на
Хичкок, което е по-малко вероятно. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел, който е направил несполучлив опит да оневини себе си, въпреки
че именно той е предизвикал процесното ПТП и негова е вината за
настъпилата смърт. Не е налице съпричиняване и правилно първият съд е
оставил без уважение възражението по чл.51,ал.2 от ГПК като неоснователно.
Въззивната жалба е основателна в частта ,с която съдът е присъдил
обезщетение в полза на ищците Г. АНГ. ГР. и СВ. АНГ. ГР.- внуци на
починалия наследодател. В тази си част решението е постановено в
нарушение на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г на ВКС – ОСНГТК
и конкретно т.1 от диспозитива на цитираното решение. Следвало е съдът да
съобрази, че в тежест на ищците по делото е да проведат пълно и главно
доказване на факта ,че между тях и починалия им дядо е съществувала
трайна и дълбока емоционална връзка, поради което и след неговата смърт
изпитват силни болки и страдания. С този доказателствен проблем обаче
7
ищците, които са внуци на починалия не са се справили. Единствено св. Г.
Г., който е връстник на бащата на ищците е установил, че отношенията между
С. и Г. и дядо им са били „уважителни“. Установил е освен това, че от
години внуците живеят и работят в Англия, като свидетелят е виждал само
внука Г. да посещава дядо си и баба си на село. Св. К. Г.а е установила , че
синовете й са обичали дядо си и докато са били в България са ходили на село
за да му помагат за обработването на нивите. След 2007 г.,заедно с
родителите си са се преместили в Англия, където живеят и работят. От
показанията на свидетелите се установява, че между ищците и техния дядо е
съществувала традиционната за България връзка между дядо и внуци. Но
нищо повече от това – не е налице изключителност на случая- внуците са вече
на 30 години, имат собствени семейства, живеят в чужбина от дълги години.
Не се установява изключителност на случая, поради което ищците не
установяват материалната си легитимация да получат обезщетение за
неимуществените вреди от смъртта на дядо им, с когото ги свързва
обичайната връзка на обич и уважение, което е нормално.
Следва да се отмени решението в тази му обжалвана част и да се
постанови въззивно решение по същество, по силата на което да се отхвърлят
предявените от ищците Г. АНГ. ГР. и СВ. АНГ. ГР. искове по чл.226 КЗ /
отм./, като неоснователни.
Ищците не установяват материалната легитимация да получат
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Разноските:
Пред първата инстанция ищецът А.Г. е защитавал материален интерес в
размер на 150 000 лева, но с оглед на настоящото въззивно решение е
постигнала защита на този интерес в размер на 90 0000 лева.
На основание чл.78,ал1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ГПК,съобразно
размера на успешно защитения интерес / 90 000 лв/ в полза на процесуалния
представител на ищеца адвокат Г.М. е следвало да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 3230 лева.
Пред настоящата инстанция ищецът е защитавал материален интерес в
размер на 60 000 лева, като е защитил този интерес до размер на 30 000
лева., с каквато сума иска за присъждане на обезщетение следва да се
8
увеличи. На основание чл.78,ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА,
съобразно размера на защитения интерес в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер
на 1430 лева.
За процесуално представителство пред двете инстанции следва да се
присъди общо сумата 4 660 лева.
Пред двете инстанции ответника е защитавал материален интерес в
размер на 150 000 лева, като е направил съдебни разноски пред двете
инстанции в общ размер на 5 900 лева, от които 1200 лева пред първата
инстанция. С оглед постановеното въззивно решение е защитил успешно
материален интерес в размер на 60 000 лв,за която сума е отхвърлен иска,
предявен от първия ищец. Постигнал е отхвърляне на другите два обективно
съединени иска, предявени от ищците Г.Г. и С.Г. или отхвърлителната част е
30 000 лева.
Общият размер на отхвърлената част по трите предявени иска е
90 000лева.На основание чл.78,ал.3 от ГПК и съобразно размера на
защитения интерес в полза на ответника ЗД „Б.И. „АД следва да се присъдят
разноски в размер на 3 540 лева, съразмерно отхвърлената част на
предявените искове.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника ЗД „Б.И.“АД следва да бъде
осъден да заплати допълнителна ДТ в размер на 1800 лева, която сума да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен
съд – Пловдив.
В този смисъл следва да се постанови въззивното решение.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260044 от 01.04.2021 г., постановено от
Хасковският окръжен съд по търг. дело№ 95/2018 г.,в частта му, с която
предявеният от АНГ. ГР. ГР. ЕГН: ********** против ЗАД „Б.И.“АД ЕИК
.... иск по чл.226,ал.1 от КЗ / отм./ - за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
9
причинени от на смъртта на баща му Г.А.Д., б.ж. на село Р., Х. област,
починал на 01.08.2013 г. след претърпяно ПТП, настъпило на 02.07.2013 г. е
отхвърлен за сумата от 30 000 лева, представляваща разлика между сумата
90 000 лева, до който размер е доказан иска и присъдената сума от 60 000
лева,ведно със законната лихва върху сумата от 90 000 лева, считано от
26.06.2015 г. до окончателното й заплащане, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б.И. „АД ЕИК .... да
заплати на ищеца АНГ. ГР. ГР., ЕГН: ********** към присъдената сума от
60 000 лева допълнително още 30 000 лева или сума в общ размер на 90 000
лева/ деветдесет хиляди лева/,представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му
Г.А.Д., починал на 01.08.2013 г. след претърпяно ПТП, настъпило на
02.07.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 90 000
лева, считано от 26.05.2015 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която
предявеният от АНГ. ГР. ГР. с ЕГН: ********** против ЗАД „Б.И.“АД – С.
е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 120 000 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260044 от 01.04.2021 г., постановено от Хасковският
окръжен съд по търг.дело № 95/2018 г.,в частта му, с която съдът е осъдил
ЗАД „Б.И.“АД ЕИК .... да заплати на Г. АНГ. ГР. от град Х. сумата 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия дядо Г.А.Д.,починал на 01.08.2013 г,ведно със законната
лихва върху сумата считано от 01.08.2013 до окончателното изплащане ,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г. АНГ. ГР., с ЕГН:
********** иск по чл.226,ал.1 от КЗ / отм./ против ЗАД „Б.И.“АД ЕИК .... за
присъждане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,причинени от смъртта на дядото на ищеца
Г.А.Д.,б.ж. на Р., Хасковско обл., починал на 01.08.2013 г. след претърпяно
ПТП, настъпило на 02.07.2013 г., причинено от водача на товарен автомобил
„М.“ с рег.№ ... С.С.П., вината на когото е призната с влязла в сила присъда на
наказателния съд., както и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата от15 000 лева, считано от 01.08.2013 г.
10
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която съдът е осъдил ЗАД „Б.И.“АД –С.
да заплати на С. А.ов Г. с ЕГН: ********** сумата от 15 000 лева
,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на дядо му Г.А.Д., починал на 01.08.2013 г., както и
отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано
от 01.08.2013 г.до окончателното изплащане на сумите, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от СВ. АНГ. ГР. с ЕГН:
********** иск по чл.226,ал.1 от КЗ / отм./- за присъждане на сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от смъртта на неговия дядо Г.А.Д., б.ж. на село Р., Х.
област, починал на 01.08.2013 г. след претърпяно ПТП, настъпило на
02.07.2013 г., причинено от водача на товарен автомобил „М.“, с рег. № ...
С.С.П., вината на когото е призната с влязла в сила присъда на наказателния
съд, както и отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху сумата
от 15 000 лева, считано от 01.08.2013 г. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решението в частта му, с която съдът е осъдил ЗАД „Б.И. „АД
ЕИК.... да заплати на адвокат Г. ИВ. М. с ЕГН: ********** от АК- Х. сумата
от 4 290 лева, представлява адвокатско възнаграждение, дължимо на осн.
чл.38,ал.2 от ЗА за процесуално представителство пред първата инстанция,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.“АД „ ЕИК .... да заплати на адвокат Г. ИВ. М. от АК
–Х., ЕГН: ********** сумата 3 230 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено пред първата инстанция безплатно
процесуално представителство на ищеца АНГ. ГР. ГР., както и да заплати
сумата 1430 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.И.“АД ЕИК .... да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Апелативен съд –Пловдив ЕИК / БУЛСТАТ/
.... допълнителна ДТ в размер на 1800 лева, дължима на основание чл.78,ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА АНГ. ГР. ГР. ЕГН: ...., Г. АНГ. ГР. ЕГН: ********** и СВ. АНГ.
ГР. ЕГН: ********** да заплатят на ЗАД „Б.И. „АД сумата 3 540 лева,
представляваща съдебни разноски, дължими на основание чл.78,ал.3 ГПК,
11
съразмерно отхвърлената част от предявените искове.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок, считано от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12